РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. А., 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20232110200047 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на В. Т. Ч., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** против Наказателно постановление (НП) № 22-0237-000138 от
12.08.2022 г. на Началник Група към ОД на МВР-Б., РУ-А., с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание
чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00
(триста) лева. Жалбоподателят се позовава на допуснати от страна на
административнонаказващия орган съществени нарушения на материално-правните норми
и на процесуалните правила при издаване на АУАН и на обжалваното постановление. Ето
защо и моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Не
ангажира доказателства.
Въззиваемата страна - Началник Група към ОД на МВР-Б., РУ-А. Н. С. се
явява лично пред съда и излага мнение за неоснователност на жалбата. Не представя
доказателства извън събраните в хода на административнонаказателното производство. По
същество поддържа издаденото НП и моли за потвърждаването му.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, счита, че НП следва да бъде потвърдено, поради следните съображения
:
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
1
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал.
2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на
обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган
(оправомощен да издава наказателни постановления по силата на Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. С оглед
цитираната заповед, младши автоконтрольорите в сектор „ПП“ при ОД на МВР Б. са били
компетентните да издават АУАН – арг. от чл. 48, ал. 1 вр. чл. 47, ал. 1 вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Описани са всички факти, касаещи процесното
нарушение, поради което възраженията на жалбоподателя в обратната посока не се приемат.
Предвид събраните по делото доказателство, съдът намира изложените от
жалбоподателя оплаквания за неоснователни и по следните съображения: съгласно
направеното в АУАН отбелязване – при презумпцията по чл. 189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, а също и от показанията на разпитаните свидетели Й. М. Й. и Н. В. Д. са
установява по категоричен начин гореописаната фактическа обстановка. Показанията и на
двамата съдът намира, че следва да бъдат ценени като точни и последователни, доколкото
кореспондират напълно помежду си относно правнорелевантните за спора факти.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното: От събраните в хода
на съдебното производство писмени доказателства се установява, че на 10.08.2020г. около
17.00 часа от полицейските служители бил спрян за проверка товарен автомобил м.***, с
рег. № *** (собственост на В. П.Г.), движещ се в гр.А. по ул.„Н.Р.“ на кръстовището с ул.
„М. П.“ към ул.„В.А.“. Водачът В. Ч. не могъл да представи свидетелство за управление на
МПС и съответно от полицейските служители било констатирано въз основа на
регистрираните данни, че водачът е лишен от право да управлява МПС, за което му е
съставен АУАН № 138/2022 г., с бл. № ***. Актът е постановен на 26.10.2022г. - за
управление на МПС след като водъчет е бил лишен от това право със съдебно решение.
Образувано е ДП № 237-ЗМ-197/2020 г. по описа на РУ-А. за престъпление по чл.343в, ал.2
от НК. С постановление за прекратяване на наказателното производство от 06.10.2020 г.
прокурорът при Районна прокуратура-Б., ТО-А. е прекратил наказателното производство,
поради липса на състав на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК. Постановлението за
прекратяване е отменено от Окръжна прокуратура-Б. и върнато за допълнително разследване
с оглед данни за извършено престъпление по чл.343в, ал.3 от НК. С постановление от
13.06.2022 г. прокурор от Районна прокуратура-Б., ТО-А. отново е прекратил наказателното
производство, поради липса на състав на престъпление по чл.343в, ал.2 и ал.3 от НК.
2
Установено е в мотивите на постановлението, че към датата на деянието на водача Ч.
действително е отнето свидетелството за управление на МПС по административен ред, но
същевременно е разполагал с 9 контролни точки и не е загубил правоспособността си
предвид разпоредбата на чл.157, ал.4 от ЗДвП, поради което макар наказателното
производство да е прекратено, копие от постановлението е изпратено на Началника на РУ
МВР-А. за санкциониране на лицето по административен ред.
След постъпване на материалите от РУ-А. е издадена оспореното наказателно
постановление № 22-0237-000138 от 12.08.2022 г. на Началник Група към ОДМВР-Б., РУ-
А., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177,
ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 (триста) лева. От приложената справка за
нарушител е видно, че водачът многократно е санкциониран по ЗДвП, като към 10.08.2020 г.
спрямо него е имало издадено Наказателно постановление № 19-0237-000029 от 08.02.2019
г. на РУ-А., влязло в сила на 31.07.2020 г., с което за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП са
му наложени глоба от 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца. В потвърждение на тези данни е служебната проверка в информационната система
на съда, при която се констатира, че горепосоченото НП № 19- 0237-000029 от 08.02.2019 г.
на РУ-А. е обжалвано пред РС-А., образувано е НАХД № 16/2020 г. на РС-А., по което НП е
потвърдено и съответно постановеното решение № 45 от 27.04.2020 г. е оставено в сила с
решение № 1002 от 31.07.2020 г. по КНАХД № 1228/2020 г. на Б.кия административен съд,
XIII състав. Видно е също от приложената справка, че понастоящем водачът е загубил
всичките си контролни точки и съответно е неправоспособен предвид разпоредбата на
чл.157, ал.4 от ЗДвП. Съгласно чл. 150а, ал.1 от ЗДвП за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда
на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В случая безспорно
се установява, че към 10.08.2020 г. жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС
по административен ред и това обстоятелство няма как да не му е било известно предвид
инициираното от него съдебно производство по обжалване на издаденото НП, приключило с
окончателното решение на Административен съд - Б.. Въпреки това и в нарушение на
изискванията на чл.150а, ал.1 от ЗДвП същият е предприел управление на МПС, съответно е
реализирал състава на нарушението, визирано в чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, според който
наказва се с глоба от 100 до 300 лева, който управлява моторно превозно средство, след като
е лишен от това право по съдебен или административен ред.
Неоснователно е възражението в жалбата, че на водача не е връчен АУАН за
констатираното нарушение. По делото е наличен АУАН от 10.08.2020 г., връчен на
жалбоподателя срещу подпис, като същевременно следва да се съобрази и чл. 36, ал.2 от
ЗАНН, съгласно който без приложен акт административнонаказателна преписка не се
3
образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или
прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия
орган. Видно от данните по делото обжалваното НП е издадено след като прокурорът е
прекратил образуваното наказателно производство и съответно е изпратил материалите на
административно наказващия орган, поради наличие на административно нарушение,
констатирано в обстоятелствената част на постановлението за прекратяване на
наказателното производство.
Деянието не би могло да се квалифицира, като маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на такива нарушения. Установените обстоятелства
съответстват на действителното фактическо положение. Жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл. 177, ал.1, т.1от ЗДвП. Съгласно посочената
разпоредба, наказва се с глоба от 100 до 300 лева, който управлява моторно превозно
средство, след като е лишен от това право по съдебен или по административен ред.
Наложеното наказание е индивидуализирано в максималния размер предвиден
в чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП и според съда съответства на обществената опасност на деянието
и на нарушителя като личност. Последният, видно от справка за нарушител/водач (вж
л.18,21 от АНД №343/2022г.) е многократно наказван с влезли в сила наказателни
постановления, което го определя като системен нарушител на ЗДвП, поради което
наложеното наказание се явява адекватно за постигане целите на административните
наказания по чл. 12 от ЗАНН. Предвид изложеното съдът намира, че наказателното
постановление в цялост е законосъобразно и обосновано, поради което и следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, А.кият
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0237-000138 от 12.08.2022
г. на Началник Група към ОД на МВР-Б., РУ-А., с което на В. Т. Ч., ЕГН ***, с постоянен
адрес: ***, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 300,00 (триста) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд - гр.Б. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
4
5