О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37 08.01.2024г.
град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на
осми януари две хиляди двадесет и четвърта година
в
закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
като разгледа докладваното
от съдия Алексова-Стоилова
частно
касационно административнонаказателно дело № 5 по описа на съда за 2024г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.229 и
сл. от АПК във вр. с чл.63г от ЗАНН.
Я.Л.Н., ЕГН ********** *** обжалва
протоколно определение №1187/14.11.2023г. по а.н.д.№1104/2023г. по описа на РС
– Кюстендил. Счита, че липсва акт за обезсилване на издадения електронен фиш,
поради което фиша не е отменен и съществува правен интерес от неговото
оспорване пред районния съд. Моли за отмяна на съдебното определение и връщане
на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира
деловодни разноски.
В писмен отговор пълномощникът на
ОДМВР – Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд намира
жалбата за допустима като подадена от легитимиран правен субект с право на обжалване
пред компетентния съд.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна. Съображенията за това са следните:
Делото на районния съд е образувано
след изпращането му по подсъдност от РС – Дупница, съгласно разпореждане
№837/04.10.2023г. по а.н.д.№997/2023г. по описа на съда. Предмет на делото е
оспорен от Я.Л.Н. електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с АТСС серия К №1787365 от ОДМВР – Кюстендил, с който на основание чл.189, ал.4
във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 400лв. Административнонаказателната отговорност на
дееца е ангажирана за извършено нарушение за превишена скорост на 14.10.2017г.
в 14:39 часа по Път II-62, км.4+730 в с.Багренци посока
гр.Дупница, като при ограничение на скоростта от 50км/ч за населено място
измерената скорост е 81 км/ч след приспаднат толеранс в полза на водача, поради
което превишената стойност на скоростта е 31км/ч. В материалите по делото на
районния съд е приложена справка от АИС АНД на ОДМВР – Кюстендил, съгласно
която наказателното преследване по фиша е погасено по давност на 14.10.2020г.
без периоди на прекъсване на давността.
С оспореното протоколно определение
№1187/14.11.2023г. по а.н.д.№1104/2023г. районният съд е прекратил производството
по делото. Съдът е приел, че административнонаказателното преследване е
погасено по давност поради което е прекратено административнонаказателно преследване,
липсва акт за санкциониране на жалбоподателя за нарушение по ЗДвП и липсва
правен интерес за оспорване на фиша пред съда. Поради липса на поведение на
АНО, дало повод за образуване на делото, съдът е отрекъл правото на деловодни
разноски за жалбоподателя, включително за адвокатско възнаграждение.
Определението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма, но неправилно поради нарушаване на материалния закон.
Съображенията за това са следните:
Фактите по делото са безспорни. АНО
е установил и поддържал в съдебното производство, че наказателното преследване
по оспорения електронен фиш е погасено по давност на 14.10.2020г. Давността е
изтекла след издаване на фиша и преди подаване на жалбата в съда, видно от
опита за неговото връчване на нарушителя с известие за доставяне от куриерска
фирма „Star post“ с дата на изпращане 15.01.2018г. Съгласно изявлението на
АНО в справката от АИС АНД на ОДМВР – Кюстендил, по отношение на фиша е изтекла
обикновената погасителната давност по см. на чл.80, ал.1, т.5 от НК във вр. с
чл.11 от ЗАНН и чл.189, ал.14 от ЗДвП. Няма доказателства за спиране или
прекъсване на давността съгласно чл.81 от НК. Давността погасява наказателната
отговорност, което на свой ред прави наказателното производство недопустимо. Давността
се прилага служебно, като държавата губи своето материално право да наложи
наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му такова, съгласно
Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ВКС по тълк.д.№1/2014г. на ОСНК и
ОСС на Втора колегия на ВАС.
Неправилен обаче е извода на
районния съд, че погасеното по давност административнонаказателно преследване е
равнозначно на неговото прекратяване, поради което липсва акт за санкциониране
на нарушителя. В ЗАНН и НПК /по препращане от чл.84 от ЗАНН/ няма правна
уредба, подкрепяща извода на съда за прекратено административнонаказателно
производство. Липсва резолюция или друг акт на АНО за такова прекратяване. В
тази насока е изменението на чл.54, ал.1, т.4 във вр. с чл.34, ал.1, б.“в“ от ЗАНН, обнародвано в ДВ, бр.109/2020г., в сила от 23.12.2021г. При констатиране
на изтекла погасителна давност, районният съд разполага единствено с
правомощието по чл.63, ал.6 от ЗАНН да отмени оспорения електронен фиш и да
прекрати административнонаказателното производство, съгласно правилото на чл.334,
т.4 във вр. с чл.24, ал.1, т.3 от НПК по препращане от чл.84 от ЗАНН. Подобно
правомощие има касационния съд по чл.354, ал.1, т.2 от НПК. Следователно, изтеклата
давност води до прекратяване на административнонаказателното производство, а не
на съдебното такова. Жалбата срещу фиша е допустима и подлежи на разглеждане по
същество, като в рамките на това разглеждане при установяване на изтекла
давност съдът следва да отмени фиша и да прекрати административнонаказателното
производство. Независимо от твърдението на АНО за изтеклата давност, фишът е
действителен акт и за жалбоподателя съществува правен интерес от неговото
съдебно оспорване с оглед търсеният резултат от това оспорване.
Горното налага отмяна на оспореното
определение на районния съд и връщане на делото на същия състав на съда за
продължаване на съдопроизводствените действия.
По претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд с крайния
си акт на основание чл. 226, ал.3 АПК вр. чл.236 АПК и чл.63д, ал.1
от ЗАНН.
Мотивиран от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
протоколно определение №1187/14.11.2023г. по а.н.д.№1104/2023г. по описа на РС
– Кюстендил.
ВРЪЩА
делото на същия състав на районния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно указанията на
касационния съд.
Определението е окончателно.
Определението да се съобщи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.