Определение по дело №548/2021 на Административен съд - Бургас

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 700

 

гр.Бургас, 06.04.2021г.

 

            Административен съд  гр. Бургас, трети състав, в закрито съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                                 СЪДИЯ: Ч. ДИМИТРОВ

 

като разгледа, докладваното от съдия Димитров административно дело № 548 по описа за 2021г. ,за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано по жалба на Д.Х.С. с ЕГН **********, подадена чрез адв. Т. от БАК против уведомление на Началника на сектор  “Пътна полиция” при ОД на МВР Бургас, рег № 769000-5141/23.02.2021г. , с което същият, в качеството си на адресат на влязла в сила заповед за налагане на принудителна административна мярка №20-4635-000071/27.04.2020г. и заявител по искане за възстановяване на СУМПС, бил уведомен, за изискванията на чл.5 от Наредба №3 от 11 май 2011г. за изискванията за физическа годност към водачите на МПС и условията и реда за извършване на медицински прегледиза установяване на физическата годност на водачите от различни категории.

След извършена преценка за допустимост на жалбата, съдът намира същата за депозирана в нормативноустановения срок за обжалване по чл.140, ал.1 АПК и подадена от лице, което сочи, че с оспорения акт се засягат негови лични права и интереси. При по-нататъчна преценка на допустимостта, съдът намира, че жалбата е насочена против документ, който не разполага с характеристиките на административен акт, поради което не подлежи на обжалване и оспорващият го не разполага с правен интерес да го атакува - предпоставки за допустимост по чл.159, т.1 и т.4 АПК.

Мотивите на съдебния състав, за да достигне до този извод са следните:

Със Заповед за налагане на ПАМ №№20-4635-000071/27.04.2020г., издадена от полицейски инспектор при ОД на МВР Бургас, РУ Приморско, спрямо жалбоподателя е била приложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до отпадане на основанието за това. Мярката е била наложена на основание чл.171, т.1, б.“а“ ЗДвП. Заповедта не била оспорена и влязла в сила след изтичане на срока за обжалването й. Видно от оспореното уведомление, със свое заявление вх.№ 769000-3387/10.02.2021г. жалбоподателят поискал да му бъде възстановено СУМПС поради отпадане на основанието за отнемането му, като представил амбулаторен лист №13 /07.01.2021г., за извършен преглед от психиатър, удостоверение от общопрактикуващ лекар за здравословното състояние на водач от 09.02.2021г. както и идентично удостоверение от Диагностичноконсултативен център Ел Масри ООД Бургас, от същата дата. В отговор на заявлението на С. било изпратено обжалваното писмо.

            Такаоспореният акт има характер на уведомление. Същият единствено уведомява заявителя-жалбоподател за реда и начина на издаване на свидетелство за управление на МПС при лица с тежки психични разстройства, като практически указва на жалбоподателя какви документи са нужни за извършване на преценка за отпадане на основанието за отнемане на СУМПС. В него липсва каквото и да е изявление, което може да бъде тълкувано както като категоричен, така и като конклудентен отказ на заявлението. Съгласно разпоредбата на чл.35 АПК „Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.“ Според нормата на чл.36, ал.1 АПК „Доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи.“ Доколкото соченото като необходимо освидетелстване, за извършване на преценката от страна на органа, представлява доказателство, което не може да бъде служебно събрано от него, същият уведомил за това жалбоподателят. Това писмо е вид междинен акт, който предхожда издаването на поискания административен такъв, без самото уведомление да засяга по някакъв начин права или законни интереси или да навлиза в правната сфера на същото лице. Поради това, оспореното съобщение няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, нито на постановление, действие или бездействие по смисъла на чл.294 АПК.

В конкретния случай уведомлението, което се оспорва дори не изхожда от органа по изпълнението, който съобразно разпоредбата на чл.271, ал.1 от АПК е административният орган, издал административния акт и в чиято компетентност е да преустанови действието му. То не представлява и фактическо действие по реализиране на диспозитива на влязлата в сила заповед, нито има характера на постановление или индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелен административен и съдебен контрол. В тази връзка жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Друг е въпросът, че дадените от страна на дл. лице указания са неточни и необосновани. Разпоредбата на  чл. 171, ал. 1, б"а" от ЗДвП намира приложение във всички случаи, когато има данни за поведение на водача, неотговарящо на определения стандарт, независимо от техния източник. Водачите, на които временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство по този ред, следва да преминат през психологическо изследване по реда и условията, определени в Наредба № 36 от 15.05.2006 г. Съгласно разпоредбата на чл.1, чл.1, т.5 от Наредбата, с нея се определят изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на лицата, на които временно е отнето свидетелство за управление на МПС по реда на чл. 171, т. 1, буква "а" ЗДвП; Според чл.36, ал.2 от същата Наредба «На всички лица, получили положително заключение, се издава удостоверение за психологическа годност.», което именно е документът, удостоверяващ отпадане на основанието за отнемане на СУМПС. Същото се издава по образец и видно от представените пред органа доказателства от страна на заявителя, то липсва, което е още едно доказателство за това, че полученото от С. уведомление, не може да бъде разглеждано като отказ за възстановяване на отнетите права, а като указание, как да бъде възстановено отнетото прво.

 

       Така мотивиран и на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.Х.С. с ЕГН **********, против уведомление на Началника на сектор  “Пътна полиция” при ОД на МВР Бургас, рег № 769000-5141/23.02.2021г.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 548/2021г. по описа на Административен съд – гр. Бургас.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 7-дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: