РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Благоевград, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря И. С.
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Търговско дело №
20211200900134 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от
Г. И. П., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител З. В. К., ЕГН **********, двамата с адрес с.М., община Г.,
област Благоевград, и пълномощник адв.Р. М., САК, съдебен адрес гр.С.,
ул.“Ц.А.“ № 1, ет.4 срещу ЗАД Д.Б.Ж.З.“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес
на управление гр.С. 1172, район „И.“, ж.к. „Д.“, бул.“Д-р Г.М.Д.“ № 1,
представлявано от Б.Г.И. и Р.В.М.
Ищецът твърди, че на 16.08.2020 г., около 17.10 часа, лицето Д. А. К.
като водач на товарен автомобил марка и модел „Форд Транзит“, рег. № Е
**** МА, движейки се с несъобразена скорост с пътните условия по път II -19
в посока гр.Г.Д. към гр.Б., при км. 65 +500 м, на десен завой навлиза в
насрещната пътна лента и удря правомерно движещия се там автобус марка и
модел „Бова ФХД 10 340“, с рег. № Е **** МС, управляван от Ю. Ю. К., с
което нарушава правилата за движение и реализира ПТП. Твърди се, че при
инцидента е пострадал Г. И. П. – пътник в товарен автомобил марка и модел
„Форд Транзит“ с рег. № Е **** МА. Сочи, че за произшествието е съставен
1
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 11/2020 г. и е образувано
досъдебно производство № 131/2020 г. по описа на РУ –Б..
Твърди се в молбата, че след произшествието пострадалият Г. П. е
Т.портиран в МБАЛ „П.“ АД-Благоевград, където е приет в Отделение по
ортопедия и травматология с оплаквания за силни болки в областта на лявата
длан и ръка, гръдния кош и дясното бедро, невъзможност да извършва
движения с десния крак, силна деформация и оток на бедрото, както и болки в
цялото тяло. На пострадалия са назначени и извършени различни изследвания
и прегледи, от които са установени: рана с размер приблизително 2 см; ъглова
деформация и скъсяване на крайника; невъзможност за извършване на
активни и пасивни движения; разкъсна-контузна рана в областта на дясна
лакътна става; фрактура феморис декстра дислоката и други. На П. била
поставена диагноза „ Фрактура феморис декстра. Разкъсно-контузна рана в
областта на дясна лакътна става“. Било взето решение за медикаментозно и
оперативно лечение на П.. На 16.08.2020 г., под обща анестезия, Г. П. е
подложен на оперативна интервенция, при която е осъществено открито
наместване на фрактурата и метална фиксация с помощта на 2 броя еластични
пирони – титаниеви. На 22.08.2020 г. ищецът е изписан като му били дадени
препоръки за спазването на хигиенно-диетичен режим и за провеждане на
лечебна физкултура. Ищецът е насочен към физиотерапевт за рехабилитация
и раздвижване.
На 12.10.2020 г., във връзка с дадените му препоръки, П. е прегледан от
физиотерапевт, който предписал физиотерапевтични процедури – лечение с
ултразвук, масаж –специализирани техники и ЛФК с уреди. Ищецът провел
процедурите. На 19.10.2020 г. молителят П. отново бил прегледан от
физиотерапевт - д-р Беличенова, която заключила, че състоянието му е
подобрено, но възстановяването му не е напълно приключило.
Твърди се в исковата молба, че пътното произшествие е причинило на
ищеца внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и
страдания. Ищецът с големи усилия се справя самостоятелно в ежедневието
си. Силно е ограничил социалните си контакти поради болката, дискомфорта
и страданията, които изпитва от фрактурата в областта на десния крак. Не
може да се придвижва самостоятелно, а при минимални движения изпитва
силна болка. При заемането на определено положение на тялото усеща
2
болезненост и бързо уморяване. Не може да движи свободно лявата си ръка,
оплаква се от слабост в крайника и изтръпване. Изпитва трудности при
обличане и други елементарни битови дейности. Оплаква се от болки в
гърдите, стягане и лесно се задъхва при физическа активност. Страда от лесна
уморяемост. Допълнителен дискомфорт му създава необходимостта, която
има, някой да е ангажиран с полагането на по-големи от обичайните грижи за
него. Твърди се в молбата, че невъзможността да се придвижва нормално, да
ходи сам на училище, да излиза и играе, да се забавлява със своите връстници
влияе зле върху емоционалното състояние на ищеца.Операцията и
продължителния период на раздвижване го правят затворен и тревожен,
чувства се изолиран и още страда от болки в областта на травмите.
В молбата се навеждат твърдения, че изживеният стрес от
произшествието е рефлектирало върху общото емоционално състояние на Г.
П.. Инцидентът е повлиял отрицателно върху крехката психика на
подрастващия. В резултат на ПТП е станал раздразнителен, с честа смяна на
настроенията, изпитва чести приливи на чувство на безпокойство и
притеснение, особено когато остава сам. Твърди се в молбата, че тези емоции
са породени от усещането, че поради травмите перманентно ще изпитва
болки и трудности при физическа активност, че никога няма да може да се
раздвижи напълно и ще се нуждае от грижите на своите близки, изпитва
неувереност и страх от МПС. След злополуката е станал плах и неуверен,
лесно се разстройва, когато не може да свърши нещо сам. Вследствие на
преживените болки и стрес изцяло е променен.
Ищецът твърди, че към момента на депозиране на исковата молба в
съда страданията му продължават, а възстановяването му не е приключило
напълно.
Твърди се в молбата, че към момента на произшествието виновният
водач, управлявал товарен автомобил марка и модел „Форд Транзит“, с рег.
№ Е **** МА, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗАД „ДБЖЗ“ ЕАД, с полица
№ BG/30/120001624025, валидна от 12.06.2020 г. до 12.06.2021 г.
Ищецът сочи, че е отправил претенция – молба с вх. № 3955/06.11.2020
г., до застрахователя на отговорния за ПТП-то водач, с искане да бъде
определено и изплатено застрахователно обезщетение. С писмо изх. №
3
715/05.02.2021 г. ответникът отказал да изплати обезщетение по образуваната
щета, въпреки представените от молителя доказателства. Счита за напълно
неоснователен и незаконосъобразен отказа на ответника да изплати
претендираното обезщетение.
На основание чл.429, ал.3 от КЗ ищецът претендира законна лихва
върху главницата, считано от 06.11.2020 г. до окончателното плащане на
сумата.
С гореизложеното ищецът обосновава правния си интерес от
предявяване на осъдителната претенция.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в размер на 70 000 /седемдесет хиляди/
лева, за претърпени от молителя неимуществени вреди – болки и страдания,
причинени в резултат на ПТП от 16.08.2020 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на уведомяване на застрахователя –
06.11.2020 г., до датата на окончателното изплащане.
В исковата молба се сочи банкова сметка IBAN
BG79BPBI79224022228901, при „.ЮБ“ АД, титуляр Г. И. П..
При условията на чл.83, ал.2 ГПК ищецът е освободен от държавни
такси и разноски.
С молба № 8935/27.09.2021г. ищецът заявява воля за допълване
изложението на исковата молба. Твърди, че след извършената на 16.08.2020 г.
операция за открито наместване на фрактурата на десния крак, при която е
осъществена метална фиксация с помощта на 2 броя еластични пирони –
титаниеви и след проведен дълъг курс на физиотерапевтични процедури, на
06.07.2021г. ищецът отново е постъпил в МБАЛ „П.“АД -Благоевград, в
Отделение по ортопедия и травматология, за изваждане на металните
еластични пирони. При осъществения му преглед е установена накуцваща
походка, оперативен цикатрикс, оток, зачервяване и локална температура на
дясно бедро. На ищеца била поставена диагноза „последици от счупване на
бедро“. На 06.07.2021г. под обща анестезия на ищеца е извършена оперативна
интервенция – „Екстракцио клави“, при която са отстранени два броя
еластични пирони, направен е послоен шев и е поставена стерилна превръзка.
Приложена е и медикаментозна терапия. На 09.07.2021г. ищецът е изписан,
4
като са му дадени препоръки за спазване на хигиенно-диетичен режим и за
провеждане на лечебна физкултура. Насочен бил към физиотерапевт за
рехабилитация и раздвижване. Твърди се, че с повторно извършената
операция ищецът е преживял продължителни болки и страдания, същият все
още не може да се придвижва самостоятелно и се нуждае непрекъснато от
помощта на своите близки. Изпитва силни болки в областта на десния крак,
които му създават непрекъснат дискомфорт. Силно са ограничени социалните
му контакти, поради дискомфорта и страданията, които изпитва в
травматичната област. Предимно лежи, поради болките, които изпитва при
минимални движения. Това го прави затворен и тревожен, страда от факта, че
не може да ходи на училище, да излиза и да играе със връстниците си.
Накърнено е самочувствието му заради белегът, останал му в областта на
травмата, който е загрозяващ и от който изпитва притеснение и срам. Твърди
се, че към момента ищецът продължава да изпитва страданията, като
възстановяването му не е приключило, защото се нуждае от рехабилитация.
В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, с който
оспорва иска по основание и размер. Признава факта на съществуване на
валидно застрахователно правоотношение между дружеството-ответник и
собственика на товарен автомобил марка и модел „Форд Транзит“, с рег. № Е
**** МА, по силата на застрахователна полица № BG/30/120001624025,
валидна от 12.06.2020 г. до 12.06.2021 г. Оспорва вината на водача на
автомобил марка и модел „Форд Транзит“, с рег. № Е **** МА. Твърди, че
изключителна вина за реализираното ПТП има водачът на автобус марка и
модел „Бова ФХД 10 340“, с рег. № Е **** МС, управляван от Ю. Ю. К..
Оспорва описания в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
11/05.10.2020 г. механизъм на ПТП. Сочи, че органът, съставил протокола, не
е очевидец на ПТП-то, а в протокола е отразено изявлението на страната.
Ответникът оспорва: медикобиологичния характер на всички описани като
настъпили увреждания на ищеца и тяхната продължителност; твърденията на
ищеца, че не е ясно дали ищецът ще се възстанови напълно; ищцовото
твърдение, че процесното ПТП се е отразило на емоционалното състояние на
ищеца, вследствие на което последният е станал раздразнителен и притеснен;
като прекомерно завишен претендирания размер обезщетение; оспорва
причинно-следствената връзка между процесното ПТП и настъпилите телесни
увреждания на ищеца. Твърди, че ако не настъпи пълно възстановяване на
5
ищеца, то това ще се дължи изцяло и само на действията на пострадалия във
връзка с оздравителния процес, а не на характера на уврежданията. Твърди, че
поведението на пострадалия е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилите имуществени и неимуществени вреди, както и че ищецът не е
провел адекватно лечение на претърпените травми вследствие на ПТП, като
не е спазвал предписанията на лекарите и не е провел необходимите при
такива травми контролни прегледи при специалисти.
Ответникът оспорва материално правната си легитимация по делото.
Сочи, че тъй като пострадалият е получил травмата докато е пътувал в
автобус, който представлява средство за обществен превоз на пътници
/СОПП/, ищецът следва да получи обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди по „Задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците
в средствата за обществен превоз“, по аргумент на чл.472, ал.1 КЗ. С това
обосновава теза за неоснователност на предявения срещу него иск. В условия
на евентуалност, ако съдът не приеме довода за липса на пасивна материално
правна легитимация, прави искане обезщетението да бъде присъдено
солидарно разделено между застрахователя по застраховка „Злополука“ и
ЗАД „ДБЖЗ“.
Ответникът оспорва като неоснователна и акцесорната претенция за
законна лихва, с довод за неоснователност и недоказаност на главния иск.
Сочи чл.497 КЗ.
В отговора е релевирано възражение за съпричиняване от страна на
ищеца относно сериозността на настъпилите от процесното ПТП последици.
Твърди, че пострадалият е пътувал в превозното средство без предпазен
колан, без да седи на празните седалки и да се държи здраво. Твърди, че
ищецът, при наличието на свободни седалки, снабдени с колани, не използвал
същите по време на ПТП и е стоял прав при липсата на обособени М. за
правостоящи пътници. Вследствие на неспазването на правилата за
безопасност при пътуване в средство за обществен превоз, ищецът е
съпричинил настъпилите от ПТП травми.
Ответникът твърди, че вина за тежестта на настъпилите последици от
процесното ПТП има и собственика на автобуса, тъй като не е оборудвал
автобуса с предпазни колани.
С горното обосновава искане за отхвърляне на иска като недоказан и
6
неоснователен, а при условията на евентуалност – да се определи размера на
обезщетението при отчитане приноса на ищеца за нанесените увреждания.
Претендира съдебни разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от договорен
процесуален представител, който поддържа предявения иск, оспорва като
неоснователни и недоказани възраженията, с които е обоснована защитната
позиция на ответника в процеса. Сочи писмени и гласни доказателства. По
същество на делото пледира за уважаване на иска в предявения размер като
доказан и основателен.
За дружеството –ответник по делото се явява договорен процесуален
представител, който поддържа твърденията, доводите и възраженията,
заявени с отговора на исковата молба. Сочи доказателства. По същество на
делото пледира за отхвърляне на иска като недоказан и неоснователен.
Алтернативно пледира за частично уважаване на иска поради съпричиняване
от страна на ищеца и собственика на товарния автомобил.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори по делото, а събраните писмени доказателства по делото
установиха по несъмнен начин, че към 16.08.2020 г. /дата на процесното
ПТП/, по отношение на товарен автомобил марка и модел „Форд Транзит“, с
рег. № Е **** МА, е налице валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, по полица № BG/30/120001624025,
сключена със ЗАД „ДБЖЗ“ ЕАД, валидна от 12.06.2020 г. до 12.06.2021 г.
По делото са събрани Протокол за оглед на местопроизшествие от
16.08.2020 г. и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица 11/2020 г.,
съставени от служител на РУ -Б., ОД на МВР-Благоевград, в които се сочи, че
на 16.08.2020 г. около 17.10 часа на път 11-19, км.65+500 е реализирано ПТП
между ППС с рег. № Е7910МА, марка „Форд“, модел „Транзит“, собственост
на Д. А. К., ЕГН **********, от с.Г., област Благоевград ул.“Ш.“ № 4
/участник № 1/ и ППС с рег. № Е2780МС, марка „Бова“, модел „ФХД 10 340“,
собственост на „Т. ГД“ ООД, ЕИК ****, с водач Ю. Ю. К., ЕГН **********,
от с.Б., общ.Х., ул. № 3 /участник № 2/ с пострадали лица – Д. А. К., ЕГН
7
********** с диагноза: порезна рана на лицето и гръдна травма; Г. И. П., ЕГН
********** с диагноза: фрактура на дясно бедро. В протокола са отразени и
следните щети по ППС – участници в ПТП: участник № 1- деформирана
предна лява част на автомобила; участник № 2-деформирана предна част на
автомобила – фарове, джанта, предно челно стъкло и предна лява врата и др.
Съгласно протокола причина за ПТП-то е: Участник № 1 с рег. № Е7910МА
движейки се с несъобразена скорост с пътните условия по път II -19 в посока
гр.Г.Д. към гр.Б., при км. 65 +500 м, на десен завой навлиза в насрещната
пътна лента и удря правомерно движещия се там автобус марка и модел
„Бова ФХД 10 340“, с рег. № Е **** МС, управляван от Ю. Ю. К., с което
нарушава правилата за движение и реализира ПТП. Твърди се, че при
инцидента е пострадал Г. И. П. – пътник в товарен автомобил марка и модел
„Форд Транзит“ с рег. № Е **** МА.
Във връзка с ПТП-то е образувано досъдебно производство № 3794–
ЗМ-13/2020г. по описа на РУ на МВР гр.Б. за престъпление по чл.343, ал.3,
б.“а“ вр. с ал.1, б.“б“ НК вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК. С прокурорско
постановление от 30.03.2021г. наказателното производство е прекратено
поради изрично заявена воля от родителите на пострадалия малолетния Г. И.
П., че не желаят водачът Д. К. да носи наказателна отговорност по случая.
Съгласно съобразителната част на постановлението, водачът на товарен
автомобил с рег. № Е 7910 МА, марка „Форд“, модел „Транзит“ - Д. А. К.,
ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“ НК вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, тъй
като на инкриминираната дата и място при управление на МПС-то не е
изпълнилзадълженията си, установени в Закона за движението по пътищата, и
по непредпазливост е причинил на детето Г. И. П. средна телесна повреда –
открито счупване на дясна бедрена кост, довело до трайно затруднение в
движението на десен долен крайник.
От събраните по делото гласни доказателства – показанията на
свидетелите К. и К., които съдът кредитира с доверие, тъй като са лични,
непосредствени, непротиворечиви, и необорени от останалите доказателства
по делото, както и от заключението по назначената съдебна автотехническа
експертиза, която съдът изцяло кредитира с доверие като компетентна,
обективна, неоспорена от страните и необорена от останалите доказателства
по делото, се установява следният механизъм на произшествието:
8
На 16.08.2020 г. около 17.10 часа по път II -19 автобус марка и модел
„Бова ФХД 10 340“, с рег. № Е **** МС, управляван от Ю. Ю. К. се е движил
в посока от гр.Д. към гр.Г.Д.. След с.М. автобусът преминал остър завой.
Пътната настилка била мокра към момента, но не валяло. При навлизане в
прав пътен участък от пътя, при км 65+700 автобусът се движил със скорост
около 63 км/ч като водачът започнал плавно да намалява скоростта поради
приближаващ десен за него завой. В същото време в обратната посока – от
гр.Г.Д. към гр.Д. се движил товарен автомобил марка и модел „Форд
Транзит“, рег. № Е **** МА, управляван от Д. К.. С него на седалката вдясно
пътувал непълнолетният Г. И. П.. Товарният автомобил се движил със
скорост около 76,5 км/ч при навлизането му в ляв за него завой при км
65+700 /предстоящият десен завой за автобуса „Бова“/. Поради движение на
микробуса със скорост, която е била по-висока от критичната скорост на
странично приплъзване, товарният автомобил загубил страничната
устойчивост и вследствие на центробежната сила започнал странично
плъзгане надясно за микробуса към мантинелата. Страничното плъзване на
„Форд“-а започнало непосредствено след средата на завоя. Товарният
автомобил „Форд“ се насочил наляво към насрещната пътна лента. Водачът
на автобуса забелязвайки плъзгащия се към него товарен автомобил
предприел аварийно спиране и отклонил автобуса надясно спрямо посоката
му на движение надясно към бетоновия банкет. Въпреки предприетите
действия настъпил удар като товарният автомобил „Форд“ се ударил с
предния десен калник в левия край на предната броня на автобуса. След удара
автобусът продължил движението си напряд и надясно в посока към
бетоновия банкет от дясната страна на пътя. Товарният автомобил „Форд“ се
завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка и назад спрямо
първоначалната му посока на движение и със задната си част се ударил в
едноредовата предпазна еластична преграда, намираща се вляво на платното
за движение, гледано от гр.Д. към гр.Г.Д.. Като причина за настъпването на
ПТП-то вещото лице сочи категорично движението на товарния автомобил
„Форд Транзит“, рег. № Е **** МА, управляван от Д. К., със скорост
несъобразена с пътната обстановка – движение в завой с неголям радиус на
кривина и мокра асфалтова настилка, при което товарният автомобил се е
плъзнал странично надясно и последвало рязко завиване на волана наляво на
товарния автомобила от водача.
9
Експертът сочи категорично, че получените от Г. И. П. - пътуващ в
товарен автомобил Форд Транзит“, рег. № Е **** МА, управляван от Д. К.,
травматични увреждания са вследствие на удар и притискане на огънати
части от интериора на купето, както и огънати ламарини от купето отвън.
Съгласно експертонто заключение травматичните увреждания на П. са
концентрирани от дясната страна на пострадалия, тъй като траекторията на
тялото му в купето на товарния автомобил при удара в автобуса е била
насочена надясно и напред към дясната врата на кабината. В тази връзка
според вещото лице: 1. откритото счупване на дясната бедрена кост на П. е
настъпило вследствие на проникване на дясната врата и арматурното табло
навътре в посока към седалката на пътника, тъй като при удара дясната врата
и арматурното табло са проникнали навътре в посока към пътника; 2.
разкъсно-контузната рана в областта на дясната лакътна става е получена от
удара на тялото в проникващата дясна врата навътре в купето и счупване на
стъклото на дясната врата, тъй като при удара дясната врата е проникнала
навътре в купето, а стъклото на същата врата се е счупило. Вещото лице сочи
категорично, че травматичните увреждания на ищеца биха се получили и при
поставен предпазен колан и без предпазен колан.
От представената по делото медицинска документация се установи, че
поради травмите в областта на : лявата длан и ръката, гръден кош и дясно
бедро-силна деформация на бедрото, ъглова деформация и скъсяване,
невъзможност за извършване на активни и пасивни движения, вследствие на
претърпяно на 16.08.2020 г. ПТП /по анамнеза на детето и близките му/
ищецът е бил в периода 16.08.2020 г. – 22.08.2020 г. на лечение в МБАЛ „П.“
АД, гр.Благоевград. По време на престоя в лечебното заведение на ищеца са
проведени оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния
крайник.
От изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, която съдът
изцяло кредитира с доверие като компетентна, обективна, необорена от
останалите доказателства по делото и неоспорена от страните се установи, че
в резултат на претърпяното на 16.08.2020 г. ПТП ищецът Г. И. П. е получил
следните травматични увреждания: открито счупване на дясна бедрена кост и
разкъсно-контузна рана на дясна лакътна става. Вещото лице сочи, че
тежестта на получените травми е както следва: трайно затруднение на десен
долен крайник за около 12 месеца и временно разстройство на здравето
10
неопасно за живота относно травмата на лакътната става. Експертът сочи, че
интензивността на получените травми са изключително силни болки в
началото, които постепенно отшумяват за дълъг период от време. На ищеца
са проведени следните видове лечение: 1. Оперативно лечение; 2. Лечебна
физкултура; 3. Психотерапевтично лечение. За възстановяване здравето на
ищеца са били предприети два вида оперативно лечение : първото, свързано с
лечението на откритата фрактура на дясното бедро; второто, свързано с
отстраняването от тялото на остеосинтезния материал. Лечебният и
възстановително-рехабилитационният период е протекъл в рамките на около
14 месеца, през който болките, които е търпял ищеца, са били около 3-4
месеца след първата операция. Лечението с гипсова шина е продължило 45
дни, след което с инвалидна количка е бил около 3-4 месеца и след това се е
придвижвал с патерици около 3-4 месеца. На ищеца е провеждана
рехабилитация след изписването му от болница – един месец ЛФК вкъщи и
два месеца ЛФК в болница в гр.Г.Д.. Експертното становище категорично
сочи, че за осъществяване на ежедневните битови дейности след
претърпяното ПТП ищецът се е нуждаел от чужда помощ за срок от 14
месеца.
Продължителността на претърпените от ищеца болки, съгласно
експертното заключение, е била около 3-4 месеца, а страданията са били до
кР. на възстановителния период – 14 месеца. Към датата на изготвяне на
заключението /01.05.2022г./ вещото лице определя като добро здравословното
състояние на ищеца. Същевременно сочи относно последиците от травмите,
че оздравителният процес е протекъл в рамките на около 14 месеца, така, че
потърпевшият може да се самообслужва, но е налице нарушение на
походката, хипотрофия на дясна бедрена мускулатура с 1 см за сметка на
мускулатурата на ляво бедро, които съществено негативно повлияват
извършването на някои ежедневни дейности като бягане, спортуване,
/футбол, каране на велосипед/. Експертът сочи, че при влошаване на
метереологичните уславие се наблюдава усилване на болката в областта на
зарасналата фрактура като относно продължителността на тези болки,
страдания и физически неудобства не може да се даде категорична преценка,
тъй като за всеки отделен индивид посочените симптоми са строго
индивидуални като проявление.
11
Вещото лице заявява категорично, че получените от ищеца увреждания
са в пряка и непосредствена връзка с преживяното на 16.08.2020 г. ПТП.
Следите и белезите от нараняванията по тялото на ищеца – цикатрикс на
бедрото от откритата фрактура и същия върху дясна лакътна става, се
получават при механизма на процесното ПТП. Откритата фрактура на дясна
бедрен акост в диафизарната й част се получава когато силата на действие е
насочена по оста на бедрената кост и ударът е в коляното при положение, че
потърпевшият е в седящо положение. Същата травма може да се получи и
когато силата действа директно в средната част на бедрото. Тези травми е
възможно да се получат и след поставен предпазен колан особено когато се
касае за дете, какъвто е процесният случай, тъй като части от автомобилната
кабина са били разместени към него /ищеца/ и са причинили някои от
травмите.
В заключение експертът счита, че лечението, което е било приложено
на ищеца е правилно назначено и екзактно проведено, а последиците от
претърпяната фрактура, хипотрофия на дясна бедрена мускулатура,
недостатъчна сила на десен долен крайник и периодичните болки при
влошаване на метеорологичните условия изискват по-дълъг възстановителен
период.
Съгласно неоспорената от страните и необорена от останалите
доказателства по делото епикриза, издадена от МБАЛ „П.“ АД, Благоевград,
на 06.07.2021г. ищецът е постъпил в лечебното заведение за изваждане на
метала, поставен му при първото лечение в отделението след процесното
ПТП. П. е изписан на 09.07.2021г., като по време на престоя му са проведени
оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем на сложност.
Съгласно епикризата при постъпване в лечебното заведение ищецът е със
накуцваща походка, добре зараснал оперативен цикатрикс, оток, зачервяване
и локална температура на ляво бедро. Под обща анестезия и Ро-контрол и
след щателно почистване на оперативното поле е направен разрез на стария
оперативен цикатрикс, по остър и тъп начин е проникнато в дълбочина,
достигнато е до метала и са отстранени 2 броя еластични пирона. След това е
направен послоен шев и стерилна превръзка. За извършената оперативна
процедура е съставен Оперативен протокол № 777/06.07.2021г. Съгласно
експертизата постоперативният период е бил гладък. Ищецът е изписан от
лечебното заведение с препоръки за спазване на хигиенно диетичен режим,
12
провеждане на лечебна физкултура, насочен е към физиотерапевт за
рехабилитация и раздвижване.
От събраните по делото гласни доказателства- показанията на
свидетелите К. /вуйна и вуйчо на ищеца/, които съдът преценява при
условията на чл.172 от ГПК и кредитира изцяло с доверие като достоверни,
тъй като макар и заинтересовани от изхода на делото тези лица имат
непосредствени и лични впечатления относно състоянието на ищеца
непосредствено след инцидента, както и от времето на възстановителния
период, както и от съдебно-медицинската и комплексната съдебно-
психиатрична-психологична експертизи по несъмнен начин се установиха
болките и страданията, преживяни от ищеца вследствие на получените от
ПТП-то травми.
Свидетелите К. сочат, че непосредствено след инцидента са разговаряли
с ищеца, който им споделил, че след удара между превозните средства
крачетата му били затиснати и че много го боли. След изписването от
лечебното заведение през месец август 2020 г. ищецът се прибрал вкъщи
много стресиран, уплашен, с адски болки, повръщал всеки път, когато майка
му и техните близки родственици се опитвали да го раздвижат. Не можел да
се изправи, да отиде до тоалетната, да се изкъпе. За преодоляване на стреса и
уплахата семейството ангажирало психолог, който идвал почти всеки ден в
дома на ищеца. Въпреки това молителят не позволявал да пипат крачетата му,
изпадал в истерия при вида на медицинско лице. След около десет дни по
настояване на семейството ищецът започнал да използва, с помощта на
близките, инвалиден стол, за задоволяване на хигиенните и санитарните си
нужди. През цялото време ищецът споделял, че го убива пиронът в крачето.
Около пет месеца по-късно ищецът започнал да използва патерици вместо
инвалидния стол. Семейството закупило няколко вида патерици, докато
намерят подходящия за ищеца вид и размер. Свидетелите К. сочат, че както
непосредствено след инцидента, така и към момента, ищецът не се чувства
добре-буди се нощем, сънува кошмари, страхува се да пътува с превозно
средство, срамува се от белезите от травмите по крачетата и носи дълги
панталони дори в най-горещите летни дни. Категорични са данните в
показанията на свидетелите, че след ПТП-то П. се е затворил в себе си, спрял
да общува с връстниците си, изпаднал в депресия и напълнял. Сочат също, че
13
преди пътното произшествие ищецът е бил буйно, игриво дете, което по цял
ден е карало велосипед.
Данните в показанията на свидетелите К. се потвърждават и от
социалния доклад, изготвен по делото. В същия се сочи, че в разговор със
социалните работници ищецът споделил, че след процесното ПТП спи
неспокойно, изпитва страх от катастрофата, изпитва срам от белезите,
останали му по краката. От проведения с класния ръководител на ищеца /Т.П./
разговор социалните работници установили, че П. е ученик в пети клас в ОУ
„Св.св.К И М“ гр.Г.Д., мотивиран е да посещава училище, но често отсъства
по здравословни причини. По уважителни причини от началото на учебната
година /2021г.-2022г./ отсъствията му са 131, а през учебната 2020г.-2021г.
/след ПТП/ отсъствията на П. от училище са 122, по уважителни причини.
Класният ръководител е посочил, че след пътното произшествие успехът на
ищеца е занижен.
Съгласно комплексната съдебно психологично-психиатрична
експертиза, която съдът изцяло кредитира с доверие като компетентна,
обективна, неоспорена от страните и необорена от останалите доказателства
по делото, процесното ПТП се е отразило негативно върху психиката на
ищеца като има данни вследствие на преживяния психо-емоционален
дисстрес същият да е преболедувал от посттравматично стресово
разстройство като симптомите значително са намалили своята интензивност в
рамките на около една година след инцидента. Вещите лица сочат, че
лечението на физическите травми на ищеца и периодът на физиологичното му
възстановяване са преминали усложнено, оказали са негативен ефект върху
психиката на ищеца като допълнително са поддържали психо-емоционалното
напрежение в продължение на около година след инцидента. Съгласно
заключението, към момента на изследването у ищеца се наблюдава клинична
картина на разстройство в адаптацията с тревожно –хиподепресивна
симптоматика – ищецът продължава да има неприятни психически
преживявания – кошмарни сънища, страх от пътуване с кола, непълноценна
физическа активност и ограничения за упражняване на активна физическа
дейност/спорт, които имат връзка с преживяния пътен инцидент и пречат на
нормалното психо-социално функциониране на ищеца. Вещите лица считат,
че при времево отдалечаване от преживения инцидент, се очаква постепенно
отшумяване на травматичните преживявания, пълноценно психо-социално
14
адаптиране и правилно личностно развитие на подрастващия ищец.
Установи се по делото, че пред застрахователя - дружеството ответник,
е заведена претенция от ищеца с вх.№ 3955/06.11.2020г. за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП. Образувана е щета
№ 0801-005188/2020-02 по описа на дружеството, по която е постановен отказ
за изплащане на исканото обезщетение.
При така изясненото от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във
вр.с чл.380 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 КЗ със сключването на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят поема задължението да покрие
отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени
и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 от КЗ. Разпоредбата на чл. 380, ал. 1 КЗ създава
задължение за лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение,
да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.
При анализ на събраните в производството доказателства безспорно се
установява, че е налице активна легитимация у ищеца за предявяване на
претенцията, както и основание за възникване на задължение за изплащане на
застрахователно обезщетение по реда на чл. 432 от КЗ от ответното
застрахователно дружество, тъй като в хода на настоящото производство, е
безспорно установено наличието и валидността на сключен застрахователен
договор по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по
отношение на процесния товарен автомобил.
Съдът счита, че в случая е спазено рекламационното производство по
реда на чл. 380 от КЗ – лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция. Видно от представените по делото писмени доказателства, такава
претенция е отправена от ищеца към застрахователя. По делото ответника не
15
ангажира доказателства за изплащане на обезщетение по претенцията.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо освен към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя, да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът намира за безспорно доказан описания по-горе механизъм на пътното
произшествие. По делото безспорно се доказа, че на 16.08.2020г. , около 17.10
часа, лицето Д. А. К. като водач на товарен автомобил марка и модел „Форд
Транзит“, рег. № Е **** МА, движейки се с несъобразена скорост с пътните
условия по път II -19 в посока гр.Г.Д. към гр.Б., при км. 65 +500 м, на десен
завой навлиза в насрещната пътна лента и удря правомерно движещия се там
автобус марка и модел „Бова ФХД 10 340“, с рег. № Е **** МС, управляван
от Ю. Ю. К., с което нарушава правилата за движение и реализира ПТП,
вследствие на което на пътуващия в товарен автомобил марка и модел „Форд
Транзит“, рег. № Е **** МА Г. И. П. са причинени множество телесни
увреди, в това число средна телесна повреда /открито счупване на дясната
бедрена кост/. Т.е. безспорно е по делото извършено от водача на товарния
автомобил виновно противоправно деяние, изразило се в нарушение на ЗДвП,
което е довело до ПТП, в резултат на което ищецът е получил процесните
травматични увреждания.
Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на водача се предполага до
доказване на противното. В тежест на ответника бе да докаже, че
застрахованият при него водач няма вина за настъпилото ПТП, което в
настоящия казус не бе сторено. Вината се доказа по несъмнен начин от
изслушаните и приети по делото експертизи.
Събраните по делото гласни доказателства по несъмнен начин
установиха описания в процесния констативен протокол за ПТП механизъм
16
на ПТП, поради което съдът счита за несъстоятелно възражението на
ответника срещу доказателствената стойност на протокола.
Писмените и гласни доказателства по делото непротиворечиво
установиха по делото и релевираните с исковата молба травматични
увреждания на ищеца, както и причинно-следствената им връзка с
противоправното поведение на водача на товарния автомобил. По делото не
се събраха доказателства, че ищецът и неговите близки не са спазвали
предписанията на лекарите, във връзка с назначеното му лечение с цел
възстановяване след претърпяното ПТП, както и че ищецът не е провел
необходимите при такива травми контролни прегледи при специалисти. Ето
защо съдът счита за неоснователно възражението на ответника, с което
оспорва медикобиологичния характер на твърдяните от ищеца увреждания от
процесното ПТП, тяхната продължителност и невъзстановяване поради
характера и тежестта на травмите, ищцовите твърдения, че процесното ПТП
се е отразило изключително негативно върху емоционалното състояние.
За пълнота на изложението съдът счита за необходимо да посочи, че
причинно-следствената връзка между противоправното деяние и вредата от
него е налице, когато е необходимо и закономерно условие за настъпването
на увреждането, а не е случайно свързано с последното /решение №
196/10.11.2017 г. по гр.д. № 3026/2008г. ВКС 4г.о.; решение №
228/19.01.2016г. по гр.д. № 6774/2014 г. ВКС, 3 г.о./, какъвто е и настоящият
случай.
По възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищеца:
По делото не се установи по категоричен начин, че ищецът е бил с
предпазен колан непосредствено преди и по време на ПТП-то.
Доказателствато по делото установиха непротиворечиво факта, че
непосредствено преди и по време на ПТП-то ищецът е седял на празна
седалка. По делото липсва и едно дори доказателства в подкрепа на
твърденията на ответника, че в инкриминираното ищецът е пътувал в
превозното средство без предпазен колан, без да седи на празните седалки и
без да се държи здраво. В тази връзка съдът счита за неоснователно
възражението на ответника, че ищецът е съпричинил настъпилите от ПТП
травми вследствие на неспазването на правилата за безопасност при пътуване
в средство за обществен превоз.
17
Недоказано съдът счита и твърдението на ответника, че вина за
тежестта на настъпилите последици от процесното ПТП има и собственика на
автобуса, тъй като не е оборудвал автобуса с предпазни колани.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, с което
оспорва материално правната си легитимация по делото, тъй като в процеса
безспорно се установиха твърденията на ищеца, че към момента на
процесното ПТП е съществувало валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговроност“, сключен
между прекия причинител на вредата и застрахователя-дружеството-
ответник.
С оглед на горното съдът счита в казуса, че отговорността на
застрахователя-ответник, по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, следва да бъде ангажирана на основание чл.432, ал.1 от КЗ
като предявеният иск се явява доказан по своето основание.
По делото се доказа, че ищецът е изпълнил задължението си чл.380 от
КЗ да предяви претенцията си пред застрахователя, т.е. изпълнена е
разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ.
По отношение на размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от
КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, се определя от съда в съответствие с установения
в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Както се сочи и в Постановление
№ 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост“ не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективни
обстоятелства. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,
начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените
психически и морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Това
обезщетение има за цел да репарира в относително пълен обем болките и
страданията, възникнали от увреждането.
По делото се установи, че в резултат на ПТП-то ищецът е получил
следните травматични увреждания: открито счупване на дясна бедрена кост и
разкъсно-контузна рана на дясна лакътна става, които са довели до трайно
затруднение движението на десен долен крайник за около 12 месеца и
18
временно разстройство на здравето неопасно за живота относно травмата на
лакътната става. За възстановяване здравето на ищеца са били предприети
няколко вида лечение: оперативно лечение /два вида оперативно лечение/;
лечебна физкултура; психотерапевтично лечение, лечебният и
възстановително-рехабилитационният период е протекъл в рамките на около
14 месеца, през който болките, които е търпял ищеца, са били около 3-4
месеца след първата операция, лечението с гипсова шина е продължило 45
дни, след което с инвалидна количка е бил около 3-4 месеца и след това се е
придвижвал с патерици около 3-4 месеца, на ищеца е провеждана
рехабилитация след изписването му от болница – един месец ЛФК вкъщи и
два месеца ЛФК в болница в гр.Г.Д.. За осъществяване на ежедневните
битови дейности след претърпяното ПТП ищецът се е нуждаел от чужда
помощ за срок от 14 месеца, продължителността на претърпените от ищеца
болки е била около 3-4 месеца, а страданията са били до кР. на
възстановителния период – 14 месеца. Установи се по делото, че и към
момента въпреки доброто общо здравословно състояние на ищеца и
възможността същият да се самообслужва, вслествие травмите от процесното
ПТП е налице нарушение на походката на ищеца, хипотрофия на дясна
бедрена мускулатура с 1 см за сметка на мускулатурата на ляво бедро, които
съществено негативно повлияват извършването на ежедневни дейности като
бягане, спортуване, /футбол, каране на велосипед/, които са изключително
важни за физическото и психическо пълноценно развитие на подрастващия
ищец. Наред с изложеното съдът съобрази и факта, че вследствие на
претърпяния инцидент и причинените от същия телесни увеждания ищецът
не е могъл продължително време да посещава учебните занятия през 2020г.-
2021г. и 2021-2022 г. учебни години, което е лишило само по себе си
подрастващия пострадал от обичайните му контакти с връстниците. Нещо
повече, сериозно е бил нарушен /влошен естествения ритъм на учебния и
социален живот на подрастващия П. – детето е било лишено месеци наред от
характерните за възрастта му социална среда, детски занимания и игри.
Установи се по делото, че психологическите травми за детето, вследствие на
инцидента, макар и с много по-нисък интензитет към настоящия момент, все
още не са преодоляни поради естеството и тежестта на травмите и
характеровите особености на детето. Ето защо, при отчитане степента на
увреждане, вида и характера му, продължителността на лечение, възрастта на
19
увреденото лице, лекия дефицит при движението на десния долен крайник
настоящият съдебен състав счита, че претърпените от ищеца неимуществени
вреди подлежат на справедливо обезщетяване в пълния претендиран размер
от 70 000 лева, което в достатъчна степен отговаря на обществено-
икономическите условия към момента на настъпване на застрахователното
събитие и спецификите на случая. Ето защо предявеният от П. иск за
обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП е доказан и
основателен и като такъв следва изцяло да се уважи. В тази връзка съдът
счита за неоснователно възражението на ответника, че претендираното
обезщетение е прекомерно завишено.
По отношение на претендираната законна лихва:
Съгласно чл.497 КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, освен ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани
от застрахователя по реда на чл.106, ал.3.
В настоящият казус се събраха категорични данни, че на 06.11.2020 г.
ищецът е предявил пред застрахователя –ответник претенция за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, съответно не се
събраха данни за застрахователят да е определил и изплатил в срока по
чл.496, ал.1 КЗ исканото обезщетение. По делото не се събраха доказателства
застрахователят да е изискал от ищеца допълнителни доказателства относно
заявената застрахователна претенция. Ето защо в случая ответникът дължи
законна лихва за забава върху присъденото в полза на ищеца обезщетение,
считано от датата, следваща тази, на която е изтекъл срокът по чл.496, ал.1 КЗ
– 06.02.2021г., т.е. считано от 07.02.2021г. до датата на окончателното
изплащане на обезщетението. В този смисъл искането на ищеца за
присъждане на законна лихва за забава върху присъденото обезщетение,
считано от по-ранна дата е неоснователно и като такова следва да се остави
без уважение.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ищеца, съгласно чл.78,
ал.1 от ГПК.
Съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ адвокатът има право
20
на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ и
съдействие в случаите на чл.38, ал.1, т.1-3 ЗА, когато насрещната страна е
осъдена за разноски, като съдът е този, който в случая следва да определи
служебно възнаграждението на процесуалния представител в размер не по-
нисък от предвидения в Наредба по чл.36, ал.2 от ЗА и осъжда другата страна
да го заплати.
Следва извод, че за да възникне правото на адвоката на възнаграждение
в хипотезата на безплатна правна помощ и съдействие, е необходимо
наличието на две предпоставки – да е оказана безплатна адвокатска помощ на
лица, посочени в т.1 до т.3 на ал.1 и в съответното производство насрещната
страна да е била осъдена на разноски.
Когато е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение, то
винаги се дължи от тази страна, чиито претенции са отхвърлени от
съответната инстанция, при положение, че е доказано заплащането му като
разход в случаите на възмездна правна помощ или да е заявено, че
процесуалното представителство се осъществява като безплатно за страната.
Във втория случай е достатъчно да се представи договора за правна помощ,
защото писмената форма е един способите за доказването му и в него е
отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл.38 от ЗА, за
да може съдът да присъди на адвоката на страната възнаграждение, когато
насрещната страна е осъдена за разноски.
По делото липсва договор за правна защита и съдействие, в който да е
уговорено, че ищецът ще се представляват безплатно от адвокат Р. М., поради
на което на последната не се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение
при условията на чл.38 от ЗА.
С оглед изхода на делото, факта, че ищецът е освободен при условията
на чл.83, ал.2 ГПК от заплащане на такси и разноски, и на основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда
сумите : 2 800 лева държавна такса върху уважения иск съгласно чл.1 от
Тарифа по ГПК; 1 750,55 лева, представляваща авансово внесени от бюджета
на съда разноски за възнаграждения на вещите лица по САТЕ, СМЕ и СППЕ
/възлизащи на 2 870,30 лева –в общ размер, от които ответникът е заплатил в
хода на процеса сумата от 1 119,75 лева/.
Водим от горното, съдът
21
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.Ж.З.“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление гр.С. 1172, район „И.“, ж.к. „Д.“, бул.“Д-р Г.М.Д.“ № 1,
представлявано от Б.Г.И. и Р.В.М.да заплати на Г. И. П., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител З. В. К., ЕГН **********,
двамата с адрес с.М., община Г., област Благоевград сумата от 70 000
/седемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили от ПТП, реализирано
на 16.08.2020г. с делинквент Д. А. К., ЕГН **********, като водач на товарен
автомобил с рег. № Е7МА, марка „Форд“, модел „Транзит“, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 07.02.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл.432, ал.1 от КЗ по разплащателна
сметка в лева, а именно IBAN BG, при „.ЮБ“ АД, титуляр Г. И. П..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ЗАД Д.Б.Ж.З.“ ЕАД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление гр.С. 1172, район „И.“, ж.к. „Д.“, бул.“Д-р
Г.М.Д.“ № 1, представлявано от Б.Г.И. и Р.В.М.да заплати по сметка на
Окръжен съд-Благоевград сумите : 2 800 /две хиляди и осемстотин/ лева
държавна такса върху уважения иск и 1 750,55 /хиляда седемстотин и
петдесет лева и петдесет и пет стотинки/ лева, съдебни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
съд-С. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
22