О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73/24.2.2022 г.
Ямболският административен съд, в
закрито заседание на двадесет и четвърти
февруари две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател: Ваня С.ова
разгледа докладваното от съдията адм.д.
№ 137 по описа за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс по препр. от чл. 144 от Административно-процесуалния кодекс.
В срока за обжалване на решението на ЯАС, по делото постъпи частна
жалба с вх. № 315/08.02.2022г. от Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“-Бургас при ЦУ на НАП, чрез * Т.Ж., като
решението е обжалвано единствено в частта за разноските. Частната жалба е
подадена чрез ЯАС до ВАС.
Адм. дело №
137/2021г. на ЯАС е образувано след отмяна от касационната инстанция на Решение
№ 186/02.11.2020 г., постановено по първоначално образуваното по жалбата на Д.А.С.
***, адм. д. № 272/2019 г. по описа на ЯАС и връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав на компетентния съд. С решение №
5025 от 20.04.2021г. по адм. дело № 32/2021г. на ВАС
е отменено посоченото Решение № 186/02.11.2020 г., по адм.
дело № 32 /2021г. на ВАС и делото е върнато на ЯАС за ново разглеждане от друг
състав.
С жалбата е оспорен Ревизионен акт №
Р-02000218002289-091-001/27.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП-Бургас, потвърден с Решение № 94/05.06.2019 г. на Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Бургас при ЦУ на НАП в частта на
установени дължими задължения на жалбоподателя за данъци върху годишната
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ.
С решение № 12 от 31.01.2022г. по адм. дело №137/2021г. е
отменен Ревизионен акт №
Р-02000218002289-091-001/27.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 94/05.06.2019 г. на Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Бургас при ЦУ на НАП по отношение
на установени дължими задължения на Д.А.С. за данъци върху годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, както следва: Вид задължение: Данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за период от 01.01.2011
г. до
31.12.2011 г., главница 36 660,96 лв., лихва 25 463,09 лв.; за период от 01.01.2012
г. до
31.12.2012 г., главница 41 829,27 лв., лихва 24 763,58
лв.; за период от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., главница 22 451,44
лв., лихва 11010,59 лв.; за период от
01.01.2014 г.
до 31.12.2014 г., главница 7 045,32
лв., лихва 2 739,27 лв. С цитираното решение на ЯАС е осъдена Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - Бургас при ЦУ на НАП да заплати на Д.А.С. ***,
сумата от общо 14 509,64 лв. (четиринадесет хиляди петстотин и девет лева и
шестдесет и четири стотинки), съставляваща сторени по делото разноски.
Както се посочи
по-горе, в срока за обжалване на
решението на ЯАС, по делото постъпи чрез ЯАС до ВАС частна жалба с вх. № 315/08.02.2022г.
от Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“-Бургас при ЦУ на НАП, чрез * Т.Ж., като
решението е обжалвано единствено в частта за разноските. С оглед задължението
на първоинстанционния съд да администрира
касационната жалба, съдът изпрати за отговор в едноседмичен на оспорващата
страна частната жалба, в която по същество е обективирано
искане по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските. От
една страна в частната кас.жалба се излага становище,
че не се дължат разноски за оспорващата страна по адм.
дело 272/2019г. на ЯАС. От друга се сочи, че
независимо от изхода на делото, разноски следва да се присъдят и в полза на
ответника и излага подробни съображения за приложението на чл. 161 ал. 3 от ДОПК.
В указания едноседмичен срок постъпи отговор от оспорващия Д.С.,
чрез адвокат Б. от САК, в който изразява становище за неоснователност на
молбата за изменение на решението на ЯАС в частта за разноските. Счита, че не
са налице основания по чл. 161 ал. 3 от ДОПК. Сочи, че в хода на съдебното
производство Д.С. е представил нотариални актове, договори с нотариални заверки
за прехвърляне на МПС и други подобни документи, които са изискани от вещото
лице В. Р. при изготвяне на ССЕ и паричните потоци на оспорващия. Намира, че
това са документи, които органа по
приходите е следвало да събере служебно още в хода на ревизията, нито е изискал
същите. В заключение счита, че правилно първоинстанционния
съд се е произнесъл по направените по
делото разноски от страна на оспорващия, вкл. и предходното разглеждане на
делото.
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК съдът по искане на страната може да измени съдебния
си акт в частта за разноските.
ЯАС намира, че молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е
допустима, но разгледана по същество, същата е неоснователна.
ЯАС при постановяване на решение № 12 от
31.01.2022г. по адм. дело №137/2021г. се е произнесъл
по искането за разноските съобразно изхода на делото. С депозираната жалба с
вх. № 315/08.02.2022г. ответната страна е обжалвала решението на ЯАС в частта
за разноските.
Съдът не намира основание за различна от
формираната вече преценка, че разноски не се дължат на ответната страна.
Оплаквания в обратен смисъл са изцяло неоснователни. Досежно
претенцията за разноски на ответната страна съдът не намира основание за
прилагането на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Още в ревизионното производство
са били изискани представените и в хода на съдебното производство документи и в
този смисъл те не представляват нови доказателства по правилата на чл. 161, ал.
3 от ДОПК. Фактът, че в хода на проведеното пред органите по приходите
производство не са били включени в административната преписка поради една или
друга причина, не може да бъде в ущърб на жалбоподателя. Още повече, че не
попадат в хипотезата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК изисканите по реда на чл. 192 от ГПК от трети лица писмени доказателства, доколкото оспорващият няма правна
възможност да се снабди с тях в хода на ревизионното производство, за да ги
представи на ревизиращите органи. В хода на съдебното производство Д.С. е
представил нотариални актове, договори с нотариални заверки за прехвърляне на
МПС и други подобни документи, които са изискани от вещото лице В. Р. при
изготвяне на ССЕ и паричните потоци на оспорващия. Това са документи, които органа по приходите е
следвало да събере служебно още в хода на ревизията.
А досежно
становището в частната касационна жалба, че не следва да се присъждат разноски на оспорващия при
първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния
съд по адм. дело № 272/2019г. на ЯАС, съдът също е
изложил правни изводи. Разпоредбата на
чл. 226, ал. 3 от АПК е категорична, че при новото разглеждане на делото
съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВАС. А при
разглеждане на делото пред ЯАС по адм. дело №
272/2019г. оспорващата страна е поискала и доказала своевременно сторените
разноски по това адм. дело,
които включват разноските пред ЯАС по адм. дело №
272/2019г. и отменителното решение по адм. дело № 32/2021г. на ВАС.
В заключение съдът не намира основание да ревизира решението си
в частта за разноските и да отстъпи от изложените изводи за приложимост на цитираните
по-горе разпоредби.
Воден от изложените съображения и на
основание чл. 248 от ГПК
по препр. от чл. 144 АПК,
съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането обективирано в частна жалба с вх. № 315/08.02.2022г. от
Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-Бургас при ЦУ
на НАП, чрез * Т.Ж. за изменение на решение
№ 12 от 31.01.2022г. по адм. дело №137/2021г. на ЯАС в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните./ чл. 248, ал. 3 изр. 2 ГПК/
СЪДИЯ7
/п/не се чете