Присъда по дело №543/2013 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 декември 2013 г. (в сила от 10 юни 2014 г.)
Съдия: Яница Събчева Събева Ченалова
Дело: 20132200200543
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 ноември 2013 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А № 48

 

Гр. Сливен,  18 декември 2013 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

         Сливенският окръжен съд, наказателно отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и тринадесета година, в следния състав:

                  

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

                                                               ЧЛЕН: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

                          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Я.Д.

                                                                             С.М.

                                                                   С.Ч.

 

при участието на секретар И.К. и прокурор ВИОЛЕТА КАЛАЙДЖИЕВА, сложи за разглеждане НОХД № 543 по описа за 2013 год., докладвано от Председателя,

 

                                          П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимата А.Р.К., родена на *** г. в гр. Казанлък, българска гражданка, неомъжена, с начално образование, не работи, неосъждана, ЕГН ********** за ВИНОВНА за това, че на 22.08.2013 г., в гр. Сливен, умишлено умъртвила малолетната си рождена дъщеря – Р.А. Р., ЕГН **********, като смъртта е настъпила на 23.08.2013 г., поради което и на основание чл. 116 ал. 1 т. 3 предл. 4 и т.4 предл. 2 вр. чл. 115 вр. чл. 58а ал. 4 вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК я ОСЪЖДА на ШЕСТ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.

На основание чл. 61 т. 2 вр. чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС, ОПРЕДЕЛЯ първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на наложеното наказание ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи в Затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл. 59 ал. 1 от НК ПРИСПАДА от така определеното наказание времето през което подсъдимата А.Р.К. е с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, а именно от 23.08.2013 г. до привеждане на присъдата в изпълнение.

ОСЪЖДА подсъдимата А.Р.К., с установена по делото самоличност, да заплати по сметка на Сливенския окръжен съд сумата от 550 лева, представляваща направените по делото разноски.

Вещественото доказателство представляващо бебешко розово-цикламено чорапче, опаковано в найлонов плик, запечатано с лепенка № А2572/22.08.2013 г. на ОД на МВР – Сливен, да се унищожи като вещ без стойност, след влизане в сила на присъдата.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред  Апелативен съд гр. Бургас в 15-дневен срок, считано  от днес.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                            ЧЛЕН:

 

 

                                       СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                                                    1.

 

        

  2.

 

 

  3.

 

 

                                                       

                                              

 

 

МОТИВИ:

 

Съдебното производство е образувано по внесен от Окръжна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт по досъдебно производство № 1232/2013 г. по описа на РУ „Полиция” – Сливен, вх.№ 2010/13 г., пор.№ 219/13 г. на Окръжна прокуратура – Сливен против А.Р.К. *** за престъпление по чл.116 ал.1 т.З предл.4 и т.4 предл.2 вр.чл.115 от НК – за това, че на 22.08.2013 г., в гр. Сливен, умишлено умъртвила малолетната си рождена дъщеря – Р.А. Р., ЕГН **********, като смъртта е настъпила на 23.08.2013 г.

Производството пред настоящия състав на СлОС е по реда на глава двадесет и седма от НПК – с проведено съкратено съдебно следствие пред първата инстанция.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура – Сливен поддържа обвинението против подсъдимата А.Р.К., така както същото е било повдигнато и предявено с обвинителния акт. Намира, че това обвинение е доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства и настоява подсъдимата да бъде призната за виновна по него. Предлага на подс. К. да бъде определено като най-подходящо по вид наказание между алтернативно изброените от законодателя в чл. 116 ал.1 НК първото по вид наказание, а именно лишаване от свобода в минималния предвиден размер от 15 години, което на основание чл. 58а ал. 1 от НК да бъде намалено с една трета и на подсъдимата да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10 години. Навежда, че са налице смекчаващи вината обстоятелства, които обсъжда в контекста на предложеното минимално наказание. Не навежда доводи за  отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства.

Подсъдимата А.Р.К., лично и чрез служебно назначен за целите на производството защитник, в с.з. признава изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и същевременно заявява, че желае да бъде проведено съкратено съдебно следствие без се събират доказателства за тези факти. В хода на съдебните прения защитата навежда, че деянието е извършено като протестна реакция на действията на свид. Т. спрямо подсъдимата и детето й. След преглед на фактите по делото и събраните доказателства се акцентира на обстоятелства, анализирани от защитата като смекчаващи отговорността на подсъдимата и се иска налагане на наказание при условията на чл.58а ал.4 вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК. Относно вида и размера на наказанието, моли на подс. К. да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, което на основание чл.66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от 5 години.

В личната си защита подсъдимата поддържа изложеното от защитника й. В последна дума моли за по-малко по размер наказание.

От извършения анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателствени материали, преценени по отделно и в съвкупността си, като съобрази самопризнанието на подсъдимата относно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, изявлението й да не се събират доказателства за тях, както и доводите на страните, Окръжен съд – Сливен приема за установени от фактическа страна описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:

Подс. А.Р.К. е родена на *** г. в гр. Казанлък. С начално образование е, неомъжена, неосъждана.

От 2008 г. подс. К. ***, вилна зона, м. „Д.Р.” в дома на свид. М.М., която била позната на майка й. Подс. К. била във влошени отношения с майка си, не поддържала контакт с нея и с други свои близки. Подсъдимата не е работела, но помагала в домакинската работа на свид. М., която я издържала. В изпълнение на задълженията си, К. често ходела до града, за да пазарува, където през 2011 г. се запознала със свид. И.Т..

Подс. К. започнала да се среща със свид. Т., като често оставала в дома му, находящ се в гр. Сливен, кв. „Д“ *-*. Свид. Т. също посещавал подсъдимата в дома на свид. М..

В началото на м. март 2012 г. подс. К. споделила на свид. М., че е забременяла от свид. Т.. Въпреки че била посъветвана да направи аборт, подс. К. решила да роди детето. По време на бременността си подс. К. не ходила на преглед и не била консултирана от лекар. Тя продължила да живее в дома на свид. М. и да се среща със свид. Т..

На 08.01.2013 г. подс. К. била в дома на свид. М.. Около 10 часа преди обяд започнала да ражда. Преди да пристигне екип на Спешна помощ, подс. К. родила сама, момиченце, което решила да кръсти Р.. Подс. К. и детето били транспортирани до МБАЛ „Д-р Ив. Селимински” – Сливен.

Свид. Т. не припознал детето, въпреки че се определял за негов биологичен баща. Поради това в издаденото удостоверение за раждане /л.47 от ДП/ не били вписани данни за бащата на роденото от подсъдимата дете. Р. била записана с имената на майка си, а именно Р.А. Р., ЕГН **********.

Докато подсъдимата била в лечебното заведение, се установило, че с оглед на социалния й статус е необходимо да бъде подпомогната за изграждане на умения и навици за адекватно обгрижване на детето. С направление за ползване на социални услуги № ЗД-92-0054/14.01.2013 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Сливен /л.45 от ДП/, постр. Р. Р. и нейната майка – подс. К., били насочени за предоставяне на дългосрочна социална услуга – настаняване в Звено „Майка и бебе” при Комплекс за социални услуги за деца и семейства (КСУДС) – Сливен. Към издаденото направление бил приложен социален доклад от 11.01.2013 г., в който, видно от доклада за извършена проверка /л.10 от ДП/ е било отразено, че подс. К. няма лична карта, не работи, не е здравно осигурена, както и че не е посещавала „АТ” преди да роди.

На 14.01.2013 г. между подс. А.К. и КСУДС, представлявано от Кмета на Община Сливен, е бил сключен договор за предоставяне на социалната услуга – настаняване в Звено „Майка и бебе" на Р. Р. за периода 14.01.2013 г. – 14.07.2013 г. На същата дата подс. К. е постъпила в Комплекса за социални услуги, находящ се в гр. Сливен, кв. „Българка" № 66, заедно с детето Р..

По време на пребиваването в социалната институция с подсъдимата било работено в посока изграждане на умения за обгрижване на бебето. Подс. К. се справяла с ежедневните си задължения под наблюдението на дежурния персонал, като проявявала емоционална привързаност към детето си. През м. юни 2013 г. във връзка с провеждани разговори на служители от комплекса с подсъдимата, за нейното бъдеще и това на детето й, след приключване на социалната услуга и обсъждането на необходимостта от продължаване на престоя й в социалния дом, подс. К. започнала да проявява агресивно поведение. От страна на персонала на Звено „Майка и бебе" били наблюдавани чести агресивни изблици в поведението на подсъдимата, изразяващи се в крясъци, заплахи от извършване на суицидни действия и отказ да се храни. Тези обстоятелства били посочени в изготвения за периода 14.06.2013 г.-14.07.2013 г. месечен доклад изх.№ 568/15.07.2013 г. /л.40-41 от ДП/.

Във връзка с взето решение за удължаване срока на предоставената социална услуга, в КСУДС е постъпило направление за ползване на социална услуга № ЗД-92-0816/12.07.2013 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане" – Сливен /л.45 от ДП/, с което постр. Р. Р. и майка й подс. К. били насочени към краткосрочна социална услуга „Настаняване в ЗМБ/КСУДС – Сливен". Към направлението били приложени становище от 12.07.2013 г. за удължаване срока на социалната услуга и план за действие, като в становището било посочено, че предвид липсата на жилище и близки, които да се ангажират с Р., в интерес на детето е да бъде удължен срокът за настаняването в Звено „Майка и бебе”.

С оглед на констатираните агресивни прояви, на 15.07.2013 г. подс. К. била заведена на преглед в Спешно отделение при МБАЛ „Д-р Ив. Селимински” – Сливен, където била консултирана от психиатър. На 16.07.2013 г. подсъдимата постъпила на лечение в Психиатрично отделение МБАЛ „Д-р Ив. Селимински” – Сливен. След изписването й на 30.07.2013 г. с диагноза „Личностово разстройство” и „Лека умствена изостаналост”, подс. К. отново се върнала в социалния комплекс, където се намирало детето й.

Докато била в социалната институция, подс. К. била посещавана от свид. Т.. По време на срещите им подсъдимата настоявала пред него да припознае детето, да намери квартира, в която да живеят заедно с Р., както и да престане да се среща с бившата си приятелка Й.. Тъй като свид. Т. не изпълнявал желанията на подсъдимата и не проявявал загриженост към нея и детето, тя го заплашвала, че е се самоубие, както и че ще изгуби нея и детето.

На 22.08.2013 г., около 8 часа сутринта, подс. К. нахранила 7-месечната Р., след което взела детето и заедно със свид. М.Т. – социален работник в КСУДС – Звено „Майка и бебе” – Сливен, и други три момичета, настанени  в дома, тръгнали да се разхождат в намиращия се наблизо парк. Там останали до около 11 часа. По време на разходката и след като се прибрали в комплекса,  подс.  К. била спокойна. Тя нахранила детето около 12 часа в стаята им, която се намирала на втория етаж от сградата, като преди това приготвила храната с помощта на свид. Т.. След около час свид. Т. отново отишла до стаята на подсъдимата и установила, че детето е заспало, както и че подс. К. била легнала да почива.

Около 1330-1345 часа свид. Т. отишъл в комплекса, за да види подсъдимата. В двора под терасата извикал на подс. К.. Тя излязла на терасата, която била обща за всички стаи. Подсъдимата установила, че свид. Т. е консумирал алкохол. Същият носел и бутилка бира в ръка. В проведения разговор помежду им подс. К. отново настояла пред свид. Т. да припознае детето, както и да престане да се вижда с бившата си приятелка. Поискала от него да купи мляко, памперси и пюрета за Р., но той отказал, като й казал, че няма пари. Подс. К. била подразнена от поведението на свид. Т., тъй като той не полагал грижи за нея и за детето, започнала да го обижда и го заплашила с думите: „Ще се самоубия и ще хвърля детето през терасата!”. Освен подсъдимата на терасата се намирали и непълнолетните момичета, настанени в дома – свид. С.Р. и свид. С.Й., както и малолетната Е.С., които чули отправените от подсъдимата закани. След като свид. Т. отвърнал на подс. К. с думите: „Прави каквото искаш, не ми пука", тя влязла в стаята си и грабнала Р., която спяла на леглото. Излязла на терасата, приближила се до парапета и подала извън него детето, което държала с две ръце. Свид. Й. се опитала да възпре подсъдимата и да не й позволи да изхвърли детето. Избутала я с ръце навътре към стената, като успяла да затисне ръцете й. При тези действия детето се разплакало. Свид. Й. подканила свид. Р. и Е.С. да извикат бързо свид. Т.. Изплашена от случилото се, малолетната Е.С. отишла разтревожена   до   стаята   на   социалните работници, като уведомила за инцидента намиращите се там служители в Комплекса за социални услуги – свид. Н.П. и свид. К.В.-Ж., които веднага тръгнали към терасата на втория етаж. На мястото на инцидента отишла и свид. Т..

Свид. Й. продължавала да държи подсъдимата, притискайки я в близост до стената, като се опитвала и да издърпа детето, хващайки го за горната част на крачетата. Подс. К. била напрегната, не говорела и оказвала съпротива. Свид. Т. се опитала да успокои подсъдимата с думите: „Спокойно, бе А., дай да взема детето”, след което издърпала свид. Й. към себе си. Свид. В.-Ж. имала намерение да хване подсъдимата през кръста и да я прибере със сила в стаята й. При настъпилата суматоха, докато служителите на КСУДС – Сливен се опитвали да възпрат подсъдимата, оказвайки им съпротива, тя успяла да се приближи по-близо до парапета. В момента, в който разбрала, че никой не държи Р., подс. К. се извъртяла и изхвърлила детето през терасата, от височина 5,20 метра. Веднага след това се разплакала.

Постр. Р. Р. паднала на земята, на няколко метра от свид. Т.. Той се навел, взел детето, което дишало тежко и след това го предал на свид. В. – Ж.. Тя внесла пострадалата в сградата на комплекса и я оставила на дивана във фоайето. За инцидента били уведомени органите на полицията, Бърза помощ и директора на КСУДС –Сливен. Постр. Р. Р. била транспортирана до МБАЛ „Д-р Ив. Селимински” – Сливен за оказване на медицинска помощ.

Детето е било настанено за лечение в тежко състояние. Въпреки предприетите мерки, в резултат на получените травматични увреждания, състоянието му се влошило и на 23.08.2013 г., в 1310 часа постр. Р. Р. починала в лечебното заведение.

В хода на разследването е назначена съдебномедицинска експертиза, от заключението на която е видно, че при извършения оглед, аутопсия и изследване на трупа на постр. Р. Р. е била установена тежка черепно-мозъчна травма с лениарно счупване на костите, изграждащи черепния покрив в дясната теменнослепоочнотилна област на главата на мозъчните   хемисфери   и   причинени   разкъсвания  на твърдата мозъчна обвивка, счупване на костите, изграждащи основата на черепа в областта на предните и средните черепно-мозъчни ямки с изтичане на кръв от носа и двете уши, умерено изразени субдурални кръвоизливи, множествени контузионни огнища на мозъка, тилнотеменните области на дясната голямомозъчна хемисфера с образуване на мозъчен детрит, тежък оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили и мозъчния ствол от големия тилен отвор и точковидни кръвоизливи на мозъка. От страна на експерта са били установени и значителна гръдна травма със счупване на гръдния край на дясната ключица и множествени контузионни огнища на белите дробове, както и двустранни кръвоизливи на белите дробове, остър кръвен застой на всички вътрешни органи, дегенеративни изменения на миокарда и бъбреците. Видно от заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, причината за настъпването на смъртта на постр. Р. Р. е острата сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, която се дължи на силното затормозяване на функциите на дихателния и сърдечно-съдовия център, намиращи се в мозъчния ствол вследствие отока на мозъка и вклиняването на мозъчния ствол в големия тилен отвор. Основна причина за настъпването на смъртта според експерта е тежката несъвместима с живота черепно-мозъчна травма. Видно от експертното заключение, описаните увреждания са били получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени при падане от високо. Прието е, че процесиите увреждания добре съвпадат да са получени по начин и време, както е посочено в медицинската документация.

В хода на разследването е назначена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза относно изясняването на въпроси, свързани с психичното състояние на подс. К. и годността й да носи наказателна отговорност за извършеното деяние. От заключението на така назначената експертиза е видно, че подс. А.К. не страда от ендогенна психоза /психично заболяване в тесния смисъл на понятието/, като е установено, че страда от личностово разстройство и лека умствена изостаналост. Експертите сочат, че към момента на извършване на процесното деяние, поведението на подс. К. не е било повлияно от психотична симптоматика, не са били установени данни за краткотрайно разстройство на психичната дейност, с оглед на което в експертното заключение е прието, че подс. К. е могла да разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си, както и че по време на извършване на деянието подс. К. е с прояви на деструктивно-протестно поведение на фона на личностово разстройство. Според експертното заключение подс. К. е в състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания във връзка с тях. Подсъдимата е годна да участва в наказателното производство. Видно от същото заключение след инкриминираното деяние подс. К. е в състояние на невротична декомпенсация, което е нормалпсихологично разбираема реакция на мъка /тъга/ за детето. Налице е и гневна насоченост и обвиняване спрямо приятеля й /бащата на детето/.

Изложените фактически обстоятелства се установяват по категоричен начин от  събраните по делото доказателства и доказателствени средства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, а именно: протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум към него; обясненията на подс. К.; показанията на свидетелите С.Р., С.Й., М.Т., К. В. – Ж., Н.П., И.Т., М.М.; препис-извлечение от акт за смърт; съдебномедицинска експертиза на труп; съдебно-психиатрична и психологична експертиза; справка за съдимост на подс. К.; доклад за извършена проверка по сигнал Звено „Майка и бебе” КСДС – Сливен; медицинска документация /прочетени/.

Съдът дава вяра на събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателствени средства – показанията на разпитаните по делото свидетели. Показанията са последователни, логични, относими към предмета на доказване, в отношение на пълно покриване и допълване. Същите кореспондират с останалия събран по делото доказателствения материал. От тези доказателствени източници съдът установи по категоричен начин релевантните факти относно инкриминираното деяние – дата и място на деянието, обстоятелства при които е извършено, предхождащото и последващото поведение на подсъдимата.

Съдът кредитира събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства. Същите са приложени по досъдебното производство, не се оспорват от страните и са приобщени към доказателствата по делото надлежния процесуален ред.

Заключенията на назначените по делото експертизи са подробни, обосновани, съдържащи отговори по поставените на експертите въпроси. По делото не е внесено никакво съмнение относно правилността на заключенията. Експертизите са изготвени от компетентни вещи лица, в чиято добросъвестност, компетентност и професионализъм съдът няма основания да се съмнява. Същите не са оспорени от страните и допринасят в значителна степен за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

Съдът кредитира и обясненията на подсъдимата, дадени от нея в хода на досъдебното производство, които по реда на НПК са приобщени към доказателствата по делото. Обясненията са логични, последователни и в основната си главна част съответстват на останалите събрани по делото доказателства.

След анализ на доказателствената съвкупност съдът констатира, че събраните в досъдебната фаза и приобщени към материалите по делото в съдебната фаза на процеса доказателствени източници кореспондират с направеното от подсъдимата пред съда самопризнание, като установяват по безспорен начин фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които съдът прие за установени по-горе.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

С деянието си подс. А.Р.К. е осъществила  от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.116 ал.1 т.З предл.4 и т.4 предл.2 вр.чл.115 от НК, като на 22.08.2013 г., в гр. Сливен, умишлено умъртвила малолетната си рождена дъщеря – Р.А. Р., като смъртта е настъпила на 23.08.2013 г.

От обективна страна с оглед приетите за установени по-горе факти е несъмнено, че подсъдимата е извършила активни действия, чрез които е хвърлила през терасата на социалния дом, в който е била настанена с детето, от височина 5,20м. пострадалата Р. Р.. В резултат на това, пострадалата – дете на 7-месечна възраст – е паднала на земята, получила е сериозни травматични увреждания, от които по-късно е починала. Налице са и квалифициращите елементи от състава на чл.116 ал.1 т.З предл.4 и т.4 предл.2 от НК, тъй като подсъдимата е причинила смъртта на рождената си дъщеря, която е малолетно лице.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата К. с пряк умисъл. Същата е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване.

Съдът извлича този извод въз основа конкретно обективираното на подсъдимата поведение. Първоначално същата е заплашвала свид. Т., че ще посегне на своя живот, съобщавала е на обкръжаващите я лица суицидни намерения. На инкриминираната дата свид. Т. е реагирал с безразличие на думите на подсъдимата, че ще посегне на живота си и този на детето. В проява на протестно поведение и за да накаже свид. Т., подс. К. влязла в стаята, взела на ръце спящото в леглото дете, излязла на терасата и когато не била предпазвана от никого изхвърлила детето от около 5,20 метра височина през терасата. За наличието на пряк умисъл в действията на подсъдимата съдът намира подкрепа в няколко основни факта. На първо място обмисляните за определен период от подсъдимата суицидни намерения, отправените заплахи към свид. Т. и известяването за тези намерения на други обкръжаващи подсъдимата лица. Уведомяването на свид. Т. от подсъдимата, че ще загуби и нея и детето на инкриминираната дата и място. Обстоятелството, че в момента, в който подсъдимата не е била предпазена от намиращите се в близост свидетелки, веднага е хвърлила детето през терасата, също сочи на пряк умисъл у подсъдимата за извършване на деянието. И на последно място, съдът отчита факта, че непосредствено след деянието подсъдимата се е разплакала. Последователността на обсъжданите факти сочи за наличие на пряк умисъл в действията на подсъдимата, която е целяла с извършеното да накаже свид. Т. за неговото поведение на пасивност по отношение грижите за подсъдимата и детето, безразличие към думите на подсъдимата, непоследователност и провокативност в действията му спрямо лабилната психически К..

Съдът съобрази и заключението на назначената комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза относно психичното състояние на подс. К.. Установено е, че подс. К. не страда от ендогенна психоза /психично заболяване в тесния смисъл на понятието/, а се касае за личностово разстройство и лека умствена изостаналост. Експертите заключават, че към момента на извършване на  деянието подс. К. е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Същата е в състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, да дава достоверни показания във връзка с тях, както и че е годна да участва в наказателното производство. Експертите сочат, че през времето на извършване на деянието подс. К. е с прояви на деструктивно-протестно поведение на фона на личностово разстройство.

Като причини, условия и мотиви за извършеното деяние съдът отчете младата възраст на подсъдимата, ниските нива на волеви задръжки и неудовлетвореност  вследствие провокативното поведение на свид. Т., лабилната й психика и заболяване.

При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът изходи от общите разпоредби на закона /чл.54-чл.57 от НК/, принципите за определяне на наказанието съгласно чл.36 от НК, както и от предвидените в специалната разпоредба на закона конкретни алтернативни по вид и размер наказания. Съдът съобрази и разпоредбата на чл.58а НК, приложима на основание чл.373, ал.2 от НПК, с оглед проведеното при условията на диференцираната процедура по глава 27 от НПК производство със съкратено съдебно следствие пред първата инстанция.

Разпоредбата на чл.116 от НК предвижда три алтернативни наказания – лишаване от свобода от 15 до 20 г., доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

В дейността по индивидуализация на наказанието – определяне на най-подходящото от законодателно предвидените алтернативи, съобразно правилата на чл.57 ал.1 от НК, съдът изследва обстоятелствата по чл.54 и чл.55 от НК, а именно степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението и всички други смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства.

На първо място съдът съобрази, че високата степен на обществена опасност на деянието е отчетена от законодателя чрез санкционната част на разпоредбата на чл.116 от НК, като настоящият случай не разкрива степен на опасност по-висока от обичайната за такива деяния. Напротив, конкретните обстоятелства, при които е извършено деянието, а именно провокираното от състоянието на подсъдимата и действията на свид. Т. поведение, дават основание да се разсъждава, че състоянието на К. в момента на деянието е сходно с такова на силно раздразнение, за което принципно е предвидена по-лека наказателна отговорност в хипотезата на чл.118 от НК. Тази разпоредба обаче е неприложима, доколкото действията на подсъдимата не са били насочени към лицето, предизвикало протестната й реакция, а към тяхното общо дете. Във всички случаи заключението на назначената съдебно-психиатрична и психологична експертиза сочи на извод, че отговорността на подсъдимата за извършеното е резултат на деструктивно-протестно поведение на действията на свид. Т.. Тези обстоятелства мотивират настоящия състав да приеме, че деянието на подсъдимата в конкретния случай разкрива степен на опасност значително по-ниска от обичайната за деяния по чл. 116 от НК.

По отношение характеристиките на дееца, се констатира, че подсъдимата е лице с ниска степен на обществена опасност. Същата е на 21 години, с трудно детство и тежък социален статус. Макар и годна да носи наказателна отговорност, К. страда от личностово разстройство и лека умствена изостаналост. В експертния си коментар вещите лица по комплексната съдебно-психиатрична и псохологична експертиза дефинират личностовото разстройство като обхващащо дълбоко заложени и трайни модели на поведение, които се изразяват в ригиден начин на реагиране спрямо широк диапазон от лични и социални ситуации. Касае се за трайни патологични състояния на дисхармоничност на характера и нарушено равновесие между компонентите на личността предимно в характеровата сфера. Често пъти това е свързано със субективно преживяване на дистрес и нарушена социална адаптация. Личностовите разстройства са състояния, свързани с развитието, които възникват в детството или юношеството и продължават в зряла възраст. Това са нарушения в структурата на характера и поведенческите тенденции на индивида, които обхващат няколко сфери на личността и почти винаги са свързани със значителен срив в личностовото и социално функциониране. Вещите лица сочат, че на фона на личностностовото разстройство могат да настъпят влошавания с разнообразен характер – невротичен или психотичен, които се нуждаят от медикаментозно лечение. Умствената изостаналост, съгласно експертния коментар, е състояние на задържано или непълно развитие на интелекта, характеризиращо се с нарушение на уменията, които възникват в процеса на развитие и дават своя дял във формирането на общото ниво на интелигентност – т.е. когнитивните, двигателните, речевите и социалните умения. Адаптивното поведение винаги страда, но в защитена социална среда, където намират достъпна подкрепа, при лицата с лека умствена изостаналост такива нарушения може изобщо да не се забележат. Ако има забележима емоционална и социална незрялост, социалните последствия от функционалния дефицит, като напр. неспособност за справяне с изискванията на брака или отглеждането на деца или трудности при вграждането в културалните традиции и очаквания, ще бъдат явни. Вещите лица сочат, че общо взето, поведенческите, емоционални и социални затруднения на лицата с лека умствена изостаналост, както нуждите от лечение и подкрепа, свързани с тях са по-близо до тези на хората с нормален интелект, отколкото до специфичните потребности на лицата с умерена и тежка умствена изостаналост. В експертното обсъждане на същата експертиза се съдържат данни за  дисхармонично развитие в отношенията в родителското семейство на К., което е рефлектирало на нейното израстване, развитие и формиране. Загубила е в детска възраст баща си, лекувана на 14-годишна в психиатрична болница във Варна, по-късно изоставена от майка си /последната със синдром на алкохолна зависимост/, К. се е грижила сама за себе си лично и с помощта на чужди хора. Вещите лица считат, че подсъдимата може да бъде отнесена към архитипа на Сирака – човек, който търси сигурност и закрила, и се страхува да не бъде изоставен или експлоатиран. Емоциите при този тип са описани като неконтролирани или притъпени. Изпитва безсилие и желание всяка негова потребност да се задоволява от някой друг. В основата е страхът на сирака от безсилието и самотата, който е толкова дълбок, че не се проявява пряко. Очевидната емоция е гневът, насочен навътре или по-често навън – към Бога, родителите, институциите, към всичко или всички, за които може да се установи, че не се грижат достатъчно за него. Относно поведението на подсъдимата към момента на деянието, експертите определят същото като проява на примитивна протестна реакция.

По делото липсват данни за каквито и да е противообществени прояви на подсъдимата. Събраните характеристични данни я определят като неконфликтна, грижовна, спокойна личност. Наблюдаваните агресивни действия и суицидни намерения на К. през известен период преди деянието спрямо пострадалата Р. са били резултат на протестно поведение към отношението на свид. Т. и конфликтите между него и подсъдимата, а не обичайно нейно поведение и състояние. Така описаните характеристики на личността на подсъдимата я определят като лице с значително ниска степен на обществена опасност. 

Съдът отчете, че липсват отегчаващи отговорността обстоятелства.

По отношение на смекчаващите такива, съдът намери следното: В ход по същество и представителят на прокуратурата и защитникът на подсъдимата наведоха аргументи за наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства. Акцент се постави върху факта, че деянието е извършено в състояние на раздразнение, провокирано у подсъдимата от свид. Т.. Представителят на държавното обвинение допълнително изложи, че тази протестна реакция на К. е резултат от нейното състояние, с оглед заключението на вещите лица. Защитата допълва, че психическата лабилност на подсъдимата е резултат на тежкото детство, липсата на родителска опора и страх от изоставяне.

Съдът като обсъди наличните по делото доказателства и наведените от страните аргументи, намира, че действително са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, а именно: същата е млад човек – на 21 години, с добри характеристични данни, с ниска степен на обществена опасност, без предишни осъждания и противообществени прояви, с тежко детство, останала от рано без родителски грижи, с лека умствена изостаналост и личностово разстройство, направила пълни самопризнания на досъдебното производство, изразила разкаяние и съжаление за стореното, оказала съдействие на органите на досъдебното производство. Не на последно място съдът отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство и факта, че деянието подсъдимата е извършила като протестна реакция на гняв към свид. Т., който демонстративно е отказвал да се грижи за нея и за тяхното дете – постр. Р. Р.. Действията на подсъдимата са били ръководени от желанието й да накаже свид. Т., като посегне на живота на детето.

При така установените обстоятелства настоящият състав на съда намери, че наказанието, което трябва да се наложи на подсъдимата следва да се определи при условията на констатираните многобройни смекчаващи отговорността й обстоятелства. Воден от изложените аргументи съдът заключи, че съобразно целите на генералната и специалната превенция най-подходящо е наказанието лишаване от свобода. Този извод съдът формира при спазване правилата, разписани в разпоредбите на чл. 57, ал. 1 от НК.

С оглед характера на производството съдът приложи на основание чл.373, ал.2 от НПК разпоредбата на чл.58а от НК – задължителна при провеждане на съкратено съдебно следствие пред първата инстанция. Съдът установи, че и най-ниският размер на наказанието за деяние по чл.116 от НК – лишаване от свобода за срок от 15 години, след редукция по реда на чл.58а ал.1 от НК с една трета, би довел до налагане на наказание от 10 години лишаване от свобода, което се явява изключително тежко и несъответно на  деянието и дееца. Достигнатият по-горе извод за наличие на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства обосновава извода на съда, че наказанието следва да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Такава възможност при производство със съкратено съдебно следствие законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.58а ал.4 от НК, като изрично е регламентирано при едновременно наличие на условията на чл.58а ал.1-3 от НК и тези на чл.55 от НК, съдът да приложи само чл.55 от НК, ако е по-благоприятен за дееца.

В конкретния случай съдът достигна до извод, че и най-ниското наказание от 10 години лишаване от свобода, представляващо редуцирания с една трета размер на най-ниския, предвиден в санкционната част на разпоредбата на чл. 116 от НК, размер на наказанието лишаване от свобода – 15 години, е несъразмерно тежко, предвид многобройните смекчаващи отговорността на подс. К. обстоятелства.

Настоящият състав на съда намери за съответно на деянието и дееца, съобразно отчетените по-горе обстоятелства по правилата на глава пета от общата част на НК и целите на чл.36 от НК, наказание лишаване от свобода за срок от 6 години. Това наказание съдът намира за справедливо, съответно на деянието и дееца и отмерено при съобразяване на всички гореописани факти и обстоятелства, имащи значение при обсъждане вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подс. К.. Съдът прецени, че предложеното от защитата наказание от 3 години лишаване от свобода, отложено при условията на чл.66 от НК за изпитателен срок от 5 години, се явява изключително леко и няма да има своя поправителен и превъзпитателен ефект по отношение на подсъдимата. Кореспондиращо с целите на специалната и генералната превенция съдът намери именно наложеното при условията на чл. 58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК наказание – лишаване от свобода за срок от 6 години.

При тези обстоятелства съдът наложи на подсъдимата на наказание лишаване от свобода за срок от 6 години, което подс. К. да търпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Последното съдът постанови, съобразявайки правилата на чл. 61 т. 2 вр. чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът приспадна от така определеното наказание времето, през което спрямо подсъдимата К. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, а именно от 23.08.2013 г. до привеждане на присъдата в изпълнение.

Съгласно правилата на процеса съдът осъди подсъдимата К. да заплати по сметка на Сливенския окръжен съд сумата от 550 лева, представляваща направени по делото разноски.

Съдът се разпореди вещественото доказателство, представляващо бебешко розово-цикламено чорапче, опаковано в найлонов плик, запечатано с лепенка № А 2572/22.08.2013 г. на ОД на МВР – Сливен, да се унищожи като вещ без стойност, след влизане в сила на присъдата.

          Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

  

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

 

                                                                                     ЧЛЕН:

 

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ:

 

Съдебното производство е образувано по внесен от Окръжна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт по досъдебно производство № 1232/2013 г. по описа на РУ „Полиция” – Сливен, вх.№ 2010/13 г., пор.№ 219/13 г. на Окръжна прокуратура – Сливен против А.Р.К. *** за престъпление по чл.116 ал.1 т.З предл.4 и т.4 предл.2 вр.чл.115 от НК – за това, че на 22.08.2013 г., в гр. Сливен, умишлено умъртвила малолетната си рождена дъщеря – Р.А. Р., ЕГН **********, като смъртта е настъпила на 23.08.2013 г.

Производството пред настоящия състав на СлОС е по реда на глава двадесет и седма от НПК – с проведено съкратено съдебно следствие пред първата инстанция.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура – Сливен поддържа обвинението против подсъдимата А.Р.К., така както същото е било повдигнато и предявено с обвинителния акт. Намира, че това обвинение е доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства и настоява подсъдимата да бъде призната за виновна по него. Предлага на подс. К. да бъде определено като най-подходящо по вид наказание между алтернативно изброените от законодателя в чл. 116 ал.1 НК първото по вид наказание, а именно лишаване от свобода в минималния предвиден размер от 15 години, което на основание чл. 58а ал. 1 от НК да бъде намалено с една трета и на подсъдимата да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10 години. Навежда, че са налице смекчаващи вината обстоятелства, които обсъжда в контекста на предложеното минимално наказание. Не навежда доводи за  отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства.

Подсъдимата А.Р.К., лично и чрез служебно назначен за целите на производството защитник, в с.з. признава изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и същевременно заявява, че желае да бъде проведено съкратено съдебно следствие без се събират доказателства за тези факти. В хода на съдебните прения защитата навежда, че деянието е извършено като протестна реакция на действията на свид. Т. спрямо подсъдимата и детето й. След преглед на фактите по делото и събраните доказателства се акцентира на обстоятелства, анализирани от защитата като смекчаващи отговорността на подсъдимата и се иска налагане на наказание при условията на чл.58а ал.4 вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК. Относно вида и размера на наказанието, моли на подс. К. да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, което на основание чл.66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от 5 години.

В личната си защита подсъдимата поддържа изложеното от защитника й. В последна дума моли за по-малко по размер наказание.

От извършения анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателствени материали, преценени по отделно и в съвкупността си, като съобрази самопризнанието на подсъдимата относно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, изявлението й да не се събират доказателства за тях, както и доводите на страните, Окръжен съд – Сливен приема за установени от фактическа страна описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:

Подс. А.Р.К. е родена на *** г. в гр. Казанлък. С начално образование е, неомъжена, неосъждана.

От 2008 г. подс. К. ***, вилна зона, м. „Д.Р.” в дома на свид. М.М., която била позната на майка й. Подс. К. била във влошени отношения с майка си, не поддържала контакт с нея и с други свои близки. Подсъдимата не е работела, но помагала в домакинската работа на свид. М., която я издържала. В изпълнение на задълженията си, К. често ходела до града, за да пазарува, където през 2011 г. се запознала със свид. И.Т..

Подс. К. започнала да се среща със свид. Т., като често оставала в дома му, находящ се в гр. Сливен, кв. „Д“ *-*. Свид. Т. също посещавал подсъдимата в дома на свид. М..

В началото на м. март 2012 г. подс. К. споделила на свид. М., че е забременяла от свид. Т.. Въпреки че била посъветвана да направи аборт, подс. К. решила да роди детето. По време на бременността си подс. К. не ходила на преглед и не била консултирана от лекар. Тя продължила да живее в дома на свид. М. и да се среща със свид. Т..

На 08.01.2013 г. подс. К. била в дома на свид. М.. Около 10 часа преди обяд започнала да ражда. Преди да пристигне екип на Спешна помощ, подс. К. родила сама, момиченце, което решила да кръсти Р.. Подс. К. и детето били транспортирани до МБАЛ „Д-р Ив. Селимински” – Сливен.

Свид. Т. не припознал детето, въпреки че се определял за негов биологичен баща. Поради това в издаденото удостоверение за раждане /л.47 от ДП/ не били вписани данни за бащата на роденото от подсъдимата дете. Р. била записана с имената на майка си, а именно Р.А. Р., ЕГН **********.

Докато подсъдимата била в лечебното заведение, се установило, че с оглед на социалния й статус е необходимо да бъде подпомогната за изграждане на умения и навици за адекватно обгрижване на детето. С направление за ползване на социални услуги № ЗД-92-0054/14.01.2013 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Сливен /л.45 от ДП/, постр. Р. Р. и нейната майка – подс. К., били насочени за предоставяне на дългосрочна социална услуга – настаняване в Звено „Майка и бебе” при Комплекс за социални услуги за деца и семейства (КСУДС) – Сливен. Към издаденото направление бил приложен социален доклад от 11.01.2013 г., в който, видно от доклада за извършена проверка /л.10 от ДП/ е било отразено, че подс. К. няма лична карта, не работи, не е здравно осигурена, както и че не е посещавала „АТ” преди да роди.

На 14.01.2013 г. между подс. А.К. и КСУДС, представлявано от Кмета на Община Сливен, е бил сключен договор за предоставяне на социалната услуга – настаняване в Звено „Майка и бебе" на Р. Р. за периода 14.01.2013 г. – 14.07.2013 г. На същата дата подс. К. е постъпила в Комплекса за социални услуги, находящ се в гр. Сливен, кв. „Българка" № 66, заедно с детето Р..

По време на пребиваването в социалната институция с подсъдимата било работено в посока изграждане на умения за обгрижване на бебето. Подс. К. се справяла с ежедневните си задължения под наблюдението на дежурния персонал, като проявявала емоционална привързаност към детето си. През м. юни 2013 г. във връзка с провеждани разговори на служители от комплекса с подсъдимата, за нейното бъдеще и това на детето й, след приключване на социалната услуга и обсъждането на необходимостта от продължаване на престоя й в социалния дом, подс. К. започнала да проявява агресивно поведение. От страна на персонала на Звено „Майка и бебе" били наблюдавани чести агресивни изблици в поведението на подсъдимата, изразяващи се в крясъци, заплахи от извършване на суицидни действия и отказ да се храни. Тези обстоятелства били посочени в изготвения за периода 14.06.2013 г.-14.07.2013 г. месечен доклад изх.№ 568/15.07.2013 г. /л.40-41 от ДП/.

Във връзка с взето решение за удължаване срока на предоставената социална услуга, в КСУДС е постъпило направление за ползване на социална услуга № ЗД-92-0816/12.07.2013 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане" – Сливен /л.45 от ДП/, с което постр. Р. Р. и майка й подс. К. били насочени към краткосрочна социална услуга „Настаняване в ЗМБ/КСУДС – Сливен". Към направлението били приложени становище от 12.07.2013 г. за удължаване срока на социалната услуга и план за действие, като в становището било посочено, че предвид липсата на жилище и близки, които да се ангажират с Р., в интерес на детето е да бъде удължен срокът за настаняването в Звено „Майка и бебе”.

С оглед на констатираните агресивни прояви, на 15.07.2013 г. подс. К. била заведена на преглед в Спешно отделение при МБАЛ „Д-р Ив. Селимински” – Сливен, където била консултирана от психиатър. На 16.07.2013 г. подсъдимата постъпила на лечение в Психиатрично отделение МБАЛ „Д-р Ив. Селимински” – Сливен. След изписването й на 30.07.2013 г. с диагноза „Личностово разстройство” и „Лека умствена изостаналост”, подс. К. отново се върнала в социалния комплекс, където се намирало детето й.

Докато била в социалната институция, подс. К. била посещавана от свид. Т.. По време на срещите им подсъдимата настоявала пред него да припознае детето, да намери квартира, в която да живеят заедно с Р., както и да престане да се среща с бившата си приятелка Й.. Тъй като свид. Т. не изпълнявал желанията на подсъдимата и не проявявал загриженост към нея и детето, тя го заплашвала, че е се самоубие, както и че ще изгуби нея и детето.

На 22.08.2013 г., около 8 часа сутринта, подс. К. нахранила 7-месечната Р., след което взела детето и заедно със свид. М.Т. – социален работник в КСУДС – Звено „Майка и бебе” – Сливен, и други три момичета, настанени  в дома, тръгнали да се разхождат в намиращия се наблизо парк. Там останали до около 11 часа. По време на разходката и след като се прибрали в комплекса,  подс.  К. била спокойна. Тя нахранила детето около 12 часа в стаята им, която се намирала на втория етаж от сградата, като преди това приготвила храната с помощта на свид. Т.. След около час свид. Т. отново отишла до стаята на подсъдимата и установила, че детето е заспало, както и че подс. К. била легнала да почива.

Около 1330-1345 часа свид. Т. отишъл в комплекса, за да види подсъдимата. В двора под терасата извикал на подс. К.. Тя излязла на терасата, която била обща за всички стаи. Подсъдимата установила, че свид. Т. е консумирал алкохол. Същият носел и бутилка бира в ръка. В проведения разговор помежду им подс. К. отново настояла пред свид. Т. да припознае детето, както и да престане да се вижда с бившата си приятелка. Поискала от него да купи мляко, памперси и пюрета за Р., но той отказал, като й казал, че няма пари. Подс. К. била подразнена от поведението на свид. Т., тъй като той не полагал грижи за нея и за детето, започнала да го обижда и го заплашила с думите: „Ще се самоубия и ще хвърля детето през терасата!”. Освен подсъдимата на терасата се намирали и непълнолетните момичета, настанени в дома – свид. С.Р. и свид. С.Й., както и малолетната Е.С., които чули отправените от подсъдимата закани. След като свид. Т. отвърнал на подс. К. с думите: „Прави каквото искаш, не ми пука", тя влязла в стаята си и грабнала Р., която спяла на леглото. Излязла на терасата, приближила се до парапета и подала извън него детето, което държала с две ръце. Свид. Й. се опитала да възпре подсъдимата и да не й позволи да изхвърли детето. Избутала я с ръце навътре към стената, като успяла да затисне ръцете й. При тези действия детето се разплакало. Свид. Й. подканила свид. Р. и Е.С. да извикат бързо свид. Т.. Изплашена от случилото се, малолетната Е.С. отишла разтревожена   до   стаята   на   социалните работници, като уведомила за инцидента намиращите се там служители в Комплекса за социални услуги – свид. Н.П. и свид. К.В.-Ж., които веднага тръгнали към терасата на втория етаж. На мястото на инцидента отишла и свид. Т..

Свид. Й. продължавала да държи подсъдимата, притискайки я в близост до стената, като се опитвала и да издърпа детето, хващайки го за горната част на крачетата. Подс. К. била напрегната, не говорела и оказвала съпротива. Свид. Т. се опитала да успокои подсъдимата с думите: „Спокойно, бе А., дай да взема детето”, след което издърпала свид. Й. към себе си. Свид. В.-Ж. имала намерение да хване подсъдимата през кръста и да я прибере със сила в стаята й. При настъпилата суматоха, докато служителите на КСУДС – Сливен се опитвали да възпрат подсъдимата, оказвайки им съпротива, тя успяла да се приближи по-близо до парапета. В момента, в който разбрала, че никой не държи Р., подс. К. се извъртяла и изхвърлила детето през терасата, от височина 5,20 метра. Веднага след това се разплакала.

Постр. Р. Р. паднала на земята, на няколко метра от свид. Т.. Той се навел, взел детето, което дишало тежко и след това го предал на свид. В. – Ж.. Тя внесла пострадалата в сградата на комплекса и я оставила на дивана във фоайето. За инцидента били уведомени органите на полицията, Бърза помощ и директора на КСУДС –Сливен. Постр. Р. Р. била транспортирана до МБАЛ „Д-р Ив. Селимински” – Сливен за оказване на медицинска помощ.

Детето е било настанено за лечение в тежко състояние. Въпреки предприетите мерки, в резултат на получените травматични увреждания, състоянието му се влошило и на 23.08.2013 г., в 1310 часа постр. Р. Р. починала в лечебното заведение.

В хода на разследването е назначена съдебномедицинска експертиза, от заключението на която е видно, че при извършения оглед, аутопсия и изследване на трупа на постр. Р. Р. е била установена тежка черепно-мозъчна травма с лениарно счупване на костите, изграждащи черепния покрив в дясната теменнослепоочнотилна област на главата на мозъчните   хемисфери   и   причинени   разкъсвания  на твърдата мозъчна обвивка, счупване на костите, изграждащи основата на черепа в областта на предните и средните черепно-мозъчни ямки с изтичане на кръв от носа и двете уши, умерено изразени субдурални кръвоизливи, множествени контузионни огнища на мозъка, тилнотеменните области на дясната голямомозъчна хемисфера с образуване на мозъчен детрит, тежък оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили и мозъчния ствол от големия тилен отвор и точковидни кръвоизливи на мозъка. От страна на експерта са били установени и значителна гръдна травма със счупване на гръдния край на дясната ключица и множествени контузионни огнища на белите дробове, както и двустранни кръвоизливи на белите дробове, остър кръвен застой на всички вътрешни органи, дегенеративни изменения на миокарда и бъбреците. Видно от заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, причината за настъпването на смъртта на постр. Р. Р. е острата сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, която се дължи на силното затормозяване на функциите на дихателния и сърдечно-съдовия център, намиращи се в мозъчния ствол вследствие отока на мозъка и вклиняването на мозъчния ствол в големия тилен отвор. Основна причина за настъпването на смъртта според експерта е тежката несъвместима с живота черепно-мозъчна травма. Видно от експертното заключение, описаните увреждания са били получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени при падане от високо. Прието е, че процесиите увреждания добре съвпадат да са получени по начин и време, както е посочено в медицинската документация.

В хода на разследването е назначена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза относно изясняването на въпроси, свързани с психичното състояние на подс. К. и годността й да носи наказателна отговорност за извършеното деяние. От заключението на така назначената експертиза е видно, че подс. А.К. не страда от ендогенна психоза /психично заболяване в тесния смисъл на понятието/, като е установено, че страда от личностово разстройство и лека умствена изостаналост. Експертите сочат, че към момента на извършване на процесното деяние, поведението на подс. К. не е било повлияно от психотична симптоматика, не са били установени данни за краткотрайно разстройство на психичната дейност, с оглед на което в експертното заключение е прието, че подс. К. е могла да разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си, както и че по време на извършване на деянието подс. К. е с прояви на деструктивно-протестно поведение на фона на личностово разстройство. Според експертното заключение подс. К. е в състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания във връзка с тях. Подсъдимата е годна да участва в наказателното производство. Видно от същото заключение след инкриминираното деяние подс. К. е в състояние на невротична декомпенсация, което е нормалпсихологично разбираема реакция на мъка /тъга/ за детето. Налице е и гневна насоченост и обвиняване спрямо приятеля й /бащата на детето/.

Изложените фактически обстоятелства се установяват по категоричен начин от  събраните по делото доказателства и доказателствени средства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, а именно: протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум към него; обясненията на подс. К.; показанията на свидетелите С.Р., С.Й., М.Т., К. В. – Ж., Н.П., И.Т., М.М.; препис-извлечение от акт за смърт; съдебномедицинска експертиза на труп; съдебно-психиатрична и психологична експертиза; справка за съдимост на подс. К.; доклад за извършена проверка по сигнал Звено „Майка и бебе” КСДС – Сливен; медицинска документация /прочетени/.

Съдът дава вяра на събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателствени средства – показанията на разпитаните по делото свидетели. Показанията са последователни, логични, относими към предмета на доказване, в отношение на пълно покриване и допълване. Същите кореспондират с останалия събран по делото доказателствения материал. От тези доказателствени източници съдът установи по категоричен начин релевантните факти относно инкриминираното деяние – дата и място на деянието, обстоятелства при които е извършено, предхождащото и последващото поведение на подсъдимата.

Съдът кредитира събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства. Същите са приложени по досъдебното производство, не се оспорват от страните и са приобщени към доказателствата по делото надлежния процесуален ред.

Заключенията на назначените по делото експертизи са подробни, обосновани, съдържащи отговори по поставените на експертите въпроси. По делото не е внесено никакво съмнение относно правилността на заключенията. Експертизите са изготвени от компетентни вещи лица, в чиято добросъвестност, компетентност и професионализъм съдът няма основания да се съмнява. Същите не са оспорени от страните и допринасят в значителна степен за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

Съдът кредитира и обясненията на подсъдимата, дадени от нея в хода на досъдебното производство, които по реда на НПК са приобщени към доказателствата по делото. Обясненията са логични, последователни и в основната си главна част съответстват на останалите събрани по делото доказателства.

След анализ на доказателствената съвкупност съдът констатира, че събраните в досъдебната фаза и приобщени към материалите по делото в съдебната фаза на процеса доказателствени източници кореспондират с направеното от подсъдимата пред съда самопризнание, като установяват по безспорен начин фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които съдът прие за установени по-горе.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

С деянието си подс. А.Р.К. е осъществила  от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.116 ал.1 т.З предл.4 и т.4 предл.2 вр.чл.115 от НК, като на 22.08.2013 г., в гр. Сливен, умишлено умъртвила малолетната си рождена дъщеря – Р.А. Р., като смъртта е настъпила на 23.08.2013 г.

От обективна страна с оглед приетите за установени по-горе факти е несъмнено, че подсъдимата е извършила активни действия, чрез които е хвърлила през терасата на социалния дом, в който е била настанена с детето, от височина 5,20м. пострадалата Р. Р.. В резултат на това, пострадалата – дете на 7-месечна възраст – е паднала на земята, получила е сериозни травматични увреждания, от които по-късно е починала. Налице са и квалифициращите елементи от състава на чл.116 ал.1 т.З предл.4 и т.4 предл.2 от НК, тъй като подсъдимата е причинила смъртта на рождената си дъщеря, която е малолетно лице.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата К. с пряк умисъл. Същата е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване.

Съдът извлича този извод въз основа конкретно обективираното на подсъдимата поведение. Първоначално същата е заплашвала свид. Т., че ще посегне на своя живот, съобщавала е на обкръжаващите я лица суицидни намерения. На инкриминираната дата свид. Т. е реагирал с безразличие на думите на подсъдимата, че ще посегне на живота си и този на детето. В проява на протестно поведение и за да накаже свид. Т., подс. К. влязла в стаята, взела на ръце спящото в леглото дете, излязла на терасата и когато не била предпазвана от никого изхвърлила детето от около 5,20 метра височина през терасата. За наличието на пряк умисъл в действията на подсъдимата съдът намира подкрепа в няколко основни факта. На първо място обмисляните за определен период от подсъдимата суицидни намерения, отправените заплахи към свид. Т. и известяването за тези намерения на други обкръжаващи подсъдимата лица. Уведомяването на свид. Т. от подсъдимата, че ще загуби и нея и детето на инкриминираната дата и място. Обстоятелството, че в момента, в който подсъдимата не е била предпазена от намиращите се в близост свидетелки, веднага е хвърлила детето през терасата, също сочи на пряк умисъл у подсъдимата за извършване на деянието. И на последно място, съдът отчита факта, че непосредствено след деянието подсъдимата се е разплакала. Последователността на обсъжданите факти сочи за наличие на пряк умисъл в действията на подсъдимата, която е целяла с извършеното да накаже свид. Т. за неговото поведение на пасивност по отношение грижите за подсъдимата и детето, безразличие към думите на подсъдимата, непоследователност и провокативност в действията му спрямо лабилната психически К..

Съдът съобрази и заключението на назначената комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза относно психичното състояние на подс. К.. Установено е, че подс. К. не страда от ендогенна психоза /психично заболяване в тесния смисъл на понятието/, а се касае за личностово разстройство и лека умствена изостаналост. Експертите заключават, че към момента на извършване на  деянието подс. К. е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Същата е в състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, да дава достоверни показания във връзка с тях, както и че е годна да участва в наказателното производство. Експертите сочат, че през времето на извършване на деянието подс. К. е с прояви на деструктивно-протестно поведение на фона на личностово разстройство.

Като причини, условия и мотиви за извършеното деяние съдът отчете младата възраст на подсъдимата, ниските нива на волеви задръжки и неудовлетвореност  вследствие провокативното поведение на свид. Т., лабилната й психика и заболяване.

При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът изходи от общите разпоредби на закона /чл.54-чл.57 от НК/, принципите за определяне на наказанието съгласно чл.36 от НК, както и от предвидените в специалната разпоредба на закона конкретни алтернативни по вид и размер наказания. Съдът съобрази и разпоредбата на чл.58а НК, приложима на основание чл.373, ал.2 от НПК, с оглед проведеното при условията на диференцираната процедура по глава 27 от НПК производство със съкратено съдебно следствие пред първата инстанция.

Разпоредбата на чл.116 от НК предвижда три алтернативни наказания – лишаване от свобода от 15 до 20 г., доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

В дейността по индивидуализация на наказанието – определяне на най-подходящото от законодателно предвидените алтернативи, съобразно правилата на чл.57 ал.1 от НК, съдът изследва обстоятелствата по чл.54 и чл.55 от НК, а именно степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението и всички други смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства.

На първо място съдът съобрази, че високата степен на обществена опасност на деянието е отчетена от законодателя чрез санкционната част на разпоредбата на чл.116 от НК, като настоящият случай не разкрива степен на опасност по-висока от обичайната за такива деяния. Напротив, конкретните обстоятелства, при които е извършено деянието, а именно провокираното от състоянието на подсъдимата и действията на свид. Т. поведение, дават основание да се разсъждава, че състоянието на К. в момента на деянието е сходно с такова на силно раздразнение, за което принципно е предвидена по-лека наказателна отговорност в хипотезата на чл.118 от НК. Тази разпоредба обаче е неприложима, доколкото действията на подсъдимата не са били насочени към лицето, предизвикало протестната й реакция, а към тяхното общо дете. Във всички случаи заключението на назначената съдебно-психиатрична и психологична експертиза сочи на извод, че отговорността на подсъдимата за извършеното е резултат на деструктивно-протестно поведение на действията на свид. Т.. Тези обстоятелства мотивират настоящия състав да приеме, че деянието на подсъдимата в конкретния случай разкрива степен на опасност значително по-ниска от обичайната за деяния по чл. 116 от НК.

По отношение характеристиките на дееца, се констатира, че подсъдимата е лице с ниска степен на обществена опасност. Същата е на 21 години, с трудно детство и тежък социален статус. Макар и годна да носи наказателна отговорност, К. страда от личностово разстройство и лека умствена изостаналост. В експертния си коментар вещите лица по комплексната съдебно-психиатрична и псохологична експертиза дефинират личностовото разстройство като обхващащо дълбоко заложени и трайни модели на поведение, които се изразяват в ригиден начин на реагиране спрямо широк диапазон от лични и социални ситуации. Касае се за трайни патологични състояния на дисхармоничност на характера и нарушено равновесие между компонентите на личността предимно в характеровата сфера. Често пъти това е свързано със субективно преживяване на дистрес и нарушена социална адаптация. Личностовите разстройства са състояния, свързани с развитието, които възникват в детството или юношеството и продължават в зряла възраст. Това са нарушения в структурата на характера и поведенческите тенденции на индивида, които обхващат няколко сфери на личността и почти винаги са свързани със значителен срив в личностовото и социално функциониране. Вещите лица сочат, че на фона на личностностовото разстройство могат да настъпят влошавания с разнообразен характер – невротичен или психотичен, които се нуждаят от медикаментозно лечение. Умствената изостаналост, съгласно експертния коментар, е състояние на задържано или непълно развитие на интелекта, характеризиращо се с нарушение на уменията, които възникват в процеса на развитие и дават своя дял във формирането на общото ниво на интелигентност – т.е. когнитивните, двигателните, речевите и социалните умения. Адаптивното поведение винаги страда, но в защитена социална среда, където намират достъпна подкрепа, при лицата с лека умствена изостаналост такива нарушения може изобщо да не се забележат. Ако има забележима емоционална и социална незрялост, социалните последствия от функционалния дефицит, като напр. неспособност за справяне с изискванията на брака или отглеждането на деца или трудности при вграждането в културалните традиции и очаквания, ще бъдат явни. Вещите лица сочат, че общо взето, поведенческите, емоционални и социални затруднения на лицата с лека умствена изостаналост, както нуждите от лечение и подкрепа, свързани с тях са по-близо до тези на хората с нормален интелект, отколкото до специфичните потребности на лицата с умерена и тежка умствена изостаналост. В експертното обсъждане на същата експертиза се съдържат данни за  дисхармонично развитие в отношенията в родителското семейство на К., което е рефлектирало на нейното израстване, развитие и формиране. Загубила е в детска възраст баща си, лекувана на 14-годишна в психиатрична болница във Варна, по-късно изоставена от майка си /последната със синдром на алкохолна зависимост/, К. се е грижила сама за себе си лично и с помощта на чужди хора. Вещите лица считат, че подсъдимата може да бъде отнесена към архитипа на Сирака – човек, който търси сигурност и закрила, и се страхува да не бъде изоставен или експлоатиран. Емоциите при този тип са описани като неконтролирани или притъпени. Изпитва безсилие и желание всяка негова потребност да се задоволява от някой друг. В основата е страхът на сирака от безсилието и самотата, който е толкова дълбок, че не се проявява пряко. Очевидната емоция е гневът, насочен навътре или по-често навън – към Бога, родителите, институциите, към всичко или всички, за които може да се установи, че не се грижат достатъчно за него. Относно поведението на подсъдимата към момента на деянието, експертите определят същото като проява на примитивна протестна реакция.

По делото липсват данни за каквито и да е противообществени прояви на подсъдимата. Събраните характеристични данни я определят като неконфликтна, грижовна, спокойна личност. Наблюдаваните агресивни действия и суицидни намерения на К. през известен период преди деянието спрямо пострадалата Р. са били резултат на протестно поведение към отношението на свид. Т. и конфликтите между него и подсъдимата, а не обичайно нейно поведение и състояние. Така описаните характеристики на личността на подсъдимата я определят като лице с значително ниска степен на обществена опасност. 

Съдът отчете, че липсват отегчаващи отговорността обстоятелства.

По отношение на смекчаващите такива, съдът намери следното: В ход по същество и представителят на прокуратурата и защитникът на подсъдимата наведоха аргументи за наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства. Акцент се постави върху факта, че деянието е извършено в състояние на раздразнение, провокирано у подсъдимата от свид. Т.. Представителят на държавното обвинение допълнително изложи, че тази протестна реакция на К. е резултат от нейното състояние, с оглед заключението на вещите лица. Защитата допълва, че психическата лабилност на подсъдимата е резултат на тежкото детство, липсата на родителска опора и страх от изоставяне.

Съдът като обсъди наличните по делото доказателства и наведените от страните аргументи, намира, че действително са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, а именно: същата е млад човек – на 21 години, с добри характеристични данни, с ниска степен на обществена опасност, без предишни осъждания и противообществени прояви, с тежко детство, останала от рано без родителски грижи, с лека умствена изостаналост и личностово разстройство, направила пълни самопризнания на досъдебното производство, изразила разкаяние и съжаление за стореното, оказала съдействие на органите на досъдебното производство. Не на последно място съдът отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство и факта, че деянието подсъдимата е извършила като протестна реакция на гняв към свид. Т., който демонстративно е отказвал да се грижи за нея и за тяхното дете – постр. Р. Р.. Действията на подсъдимата са били ръководени от желанието й да накаже свид. Т., като посегне на живота на детето.

При така установените обстоятелства настоящият състав на съда намери, че наказанието, което трябва да се наложи на подсъдимата следва да се определи при условията на констатираните многобройни смекчаващи отговорността й обстоятелства. Воден от изложените аргументи съдът заключи, че съобразно целите на генералната и специалната превенция най-подходящо е наказанието лишаване от свобода. Този извод съдът формира при спазване правилата, разписани в разпоредбите на чл. 57, ал. 1 от НК.

С оглед характера на производството съдът приложи на основание чл.373, ал.2 от НПК разпоредбата на чл.58а от НК – задължителна при провеждане на съкратено съдебно следствие пред първата инстанция. Съдът установи, че и най-ниският размер на наказанието за деяние по чл.116 от НК – лишаване от свобода за срок от 15 години, след редукция по реда на чл.58а ал.1 от НК с една трета, би довел до налагане на наказание от 10 години лишаване от свобода, което се явява изключително тежко и несъответно на  деянието и дееца. Достигнатият по-горе извод за наличие на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства обосновава извода на съда, че наказанието следва да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Такава възможност при производство със съкратено съдебно следствие законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.58а ал.4 от НК, като изрично е регламентирано при едновременно наличие на условията на чл.58а ал.1-3 от НК и тези на чл.55 от НК, съдът да приложи само чл.55 от НК, ако е по-благоприятен за дееца.

В конкретния случай съдът достигна до извод, че и най-ниското наказание от 10 години лишаване от свобода, представляващо редуцирания с една трета размер на най-ниския, предвиден в санкционната част на разпоредбата на чл. 116 от НК, размер на наказанието лишаване от свобода – 15 години, е несъразмерно тежко, предвид многобройните смекчаващи отговорността на подс. К. обстоятелства.

Настоящият състав на съда намери за съответно на деянието и дееца, съобразно отчетените по-горе обстоятелства по правилата на глава пета от общата част на НК и целите на чл.36 от НК, наказание лишаване от свобода за срок от 6 години. Това наказание съдът намира за справедливо, съответно на деянието и дееца и отмерено при съобразяване на всички гореописани факти и обстоятелства, имащи значение при обсъждане вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подс. К.. Съдът прецени, че предложеното от защитата наказание от 3 години лишаване от свобода, отложено при условията на чл.66 от НК за изпитателен срок от 5 години, се явява изключително леко и няма да има своя поправителен и превъзпитателен ефект по отношение на подсъдимата. Кореспондиращо с целите на специалната и генералната превенция съдът намери именно наложеното при условията на чл. 58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК наказание – лишаване от свобода за срок от 6 години.

При тези обстоятелства съдът наложи на подсъдимата на наказание лишаване от свобода за срок от 6 години, което подс. К. да търпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Последното съдът постанови, съобразявайки правилата на чл. 61 т. 2 вр. чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът приспадна от така определеното наказание времето, през което спрямо подсъдимата К. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, а именно от 23.08.2013 г. до привеждане на присъдата в изпълнение.

Съгласно правилата на процеса съдът осъди подсъдимата К. да заплати по сметка на Сливенския окръжен съд сумата от 550 лева, представляваща направени по делото разноски.

Съдът се разпореди вещественото доказателство, представляващо бебешко розово-цикламено чорапче, опаковано в найлонов плик, запечатано с лепенка № А 2572/22.08.2013 г. на ОД на МВР – Сливен, да се унищожи като вещ без стойност, след влизане в сила на присъдата.

          Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

  

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

 

                                                                                     ЧЛЕН:

 

 

 

Съобщи за изтекли лични данни