№ 7160
гр. София, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Вергиния Мичева
Румяна М. Найденова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20251100504981 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Минолби“ ЕООД срещу решение
№ 4386/14.03.2025г., постановено по гр. д. № 66565/2024г. на СРС, 144 с-в.
С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от "Минолби" ЕООД,
********* със седалище в гр. Бургас, срещу "А1 България" ЕАД, ********* със
седалище в гр. София, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо, ЗЗД, за
връщане на сумата от 0.61 лв. без ДДС или 0.73 лева с ДДС, начислена с фактура с №
*********, с период на фактуриране от 28.11.2021 - 27.12.2021г. за мобилна услуга
номер ******** на стойност от 11.49 лева.
В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при
постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния закон.
Поддържа, че по делото не е спорно мобилният оператор да е получил процесната
сума, като плащането е извършено от „Минолби“ ЕООД, поради което и доколкото не
е налице основание за задържане на платената сума, счита иска за основателен. Моли
решението да бъде отменено и исковете да бъдат уважени, като основателни и
доказани.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната
жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли
решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените
1
пред въззивната инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - основателна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по
правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за
допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивни-ят съд
намира наведените с въззивната жалба доводи за основателни.
По така предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД в тежест на ищеца, сега въззивник, е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е платил на ответника посочената в исковата молба сума, вследствие от
което е намалил патримониума си, а имуществото на ответника се е увеличило без да
има основание за това. При установяване на тези факти в тежест на ответника е пълно
и главно да установи, че съществува основание за задържане на получената сума.
По делото не се спори, че сумата по фактурата, начислена на „Минолби“ ЕООД
е била изцяло заплатена. Не се спори и, че е издадено кредитно известие за част от
сумата, която е предмет на настоящето производство.
Според разпоредбата на чл. 115, ал. 1 ЗДДС при изменение на данъчната основа
на облагаемата доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура,
доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. Тоест с издаването на
известие към фактурата се констатира, че стойността на сделката е различна или че
сделката е била развалена. По арг. от чл. 115, ал. 3 ЗЗД при увеличение на данъчната
основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа се издава
кредитно известие.
Както беше посочено по – горе, по делото не се спори, че сумата по фактурата,
издадена на името на „Минолби“ ЕООД е била платена. Ирелевантни към предмета на
доказване по настоящето дело са възраженията на ответника, сега въззиваем, че би
2
могло друго лице, различно от служител на „Минолби“, да е извършило плащането.
Отделно от това, така въведеното твърдение е хипотетично и се обосновава с това, че
дружеството има малък брой служители, а ползва голям брой мобилни услуги.
Съгласно чл. 73 от ЗЗД задължението може да бъде изпълнено от трето лице
дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено
лично от длъжника. Задължено лице по фактурата е именно жалбоподателят, поради
което и той дължи плащане на начислените по фактурата суми. Дори плащането да е
извършено от трето за спора лице, с него се погасяват задължения на „Минолби“ и от
името на това дружество. Действително не е представена касова бележка или друг
документ, от който да е видно извършеното плащане, но както беше посочено по –
горе, това обстоятелство не се оспорва от ответника, сега въззиваем, и е отделено от
първоинстанционния съд за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Нещо повече, след като не оспорва да е извършено плащане в полза на
„Минолби“ и в случай, че твърди друго лице да е извършило плащането, то в тежест
на мобилния оператор е да установи, че лице, различно от жалбоподателя, е
извършило самото плащане. Доказателства в този смисъл не са ангажирани.
Не на последно място следва да се има предвид и, че договорът е сключен
между мобилния оператор и „Минолби“ ЕООД, поради което и при неизпълнение „А 1
България“ ще търси дължимите суми именно от жалбоподателя, а не от трето лице.
Ето защо, след като е платено задължение на дружеството и от името на дружеството,
именно то е материалноправно легетимирано да търси връщане на недължимо
платените суми, като страна по договора. Нещо повече, видно от представеното пред
въззивна инстанция кредитно известие, същото е издадено от мобилния оператор на
името на „Минолби“ ЕООД.
На следващо място, съдът намира за неоснователни твърденията на
въззиваемия в първоинстанционното производство, че е била дължима пълната сума
по фактурата, тъй като са били налице промени в тарифния план. Както беше
посочено по – горе, мобилният оператор е издал кредитно известие за сумата, предмет
на настоящето дело, което не е спорно, и което се издава при намаление на данъчната
основа. Отделно от това в тежест на ответното дружество, въззиваем в настоящето
производство, е било да установи, че сумата по фактурата е била начислена съобразно
договореното между страните, включително и твърдените промени в тарифния план. В
тази връзка не са ангажирани доказателства, а представеното приложение № 1 не е
достатъчно да обоснове този извод, при изрично оспорване от страна на
жалбоподателя.
С оглед на изложеното по – горе, жалбоподателят установява заплащане на
сумата. От друга страна ответникът не доказва основание за задържане на същата.
Ето защо, настоящият въззивен състав намира, че предявеният иск с правно
3
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е основателен и като такъв следва да се уважи.
Поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение следва да бъде отменено, като искът бъде уважен.
По разноските:
На въззивника, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се
бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на общо
75 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за адвокатско възнаграждение, както
и направените пред СРС разноски в размер на общо 150 лв., от които 50 лв. държавна
такса и 100 лв. адвокатско възнаграждение, до който размер следва да бъде намалено
същото, предвид направеното от насрещната страна възражение за прекомерност.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 4386/14.03.2025г., постановено по гр. д. №
66565/2024г. на СРС, 144 с-в, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на „Минолби“
ЕООД, ЕИК *********, по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
сума в размер 0.73 лева с ДДС, начислена с фактура с № *********, с период на
фактуриране от 28.11.2021 - 27.12.2021г. за мобилна услуга номер ********, за която е
издадено кредитно известие № *********/31.01.2022г.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на „Минолби“
ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 150 лв.,
представляваща разноски за първоинстанционното производство, както на основание
чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 75 лв., представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4