РЕШЕНИЕ
№ 11988
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110145125 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ищеца „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ АД
/правоприемник на „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД/, ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление: гр. Русе, бул. „С.” №...., срещу ответника К. Ю. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Д.“, бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап....., с която са предявени
осъдителни искове, както следва:
иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 вр. ал. 211 КТ за сумата от 8017.86 лева,
представляваща обезщетение за нанесени на работодателя имуществени вреди –
стойност на липсващи и недоставени на клиенти на ищцовото дружество куриерски
пратки по рекламации с № *********, № *********, № *********, № ********* и №
*********, по време на изпълнение на трудови задължения на ответника, ведно със
законна лихва от датата на исковата молба – 30.07.2024 г., до изплащане на вземането;
иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ за сумата от 770.85 лева, представляваща
обезщетение за нанесени на работодателя имуществени вреди – разходи по обработка
на рекламации и куриерски услуги по рекламации на клиенти на ищцовото дружество
по рекламации № *********, № *********, № *********, № ********* и №
*********, по време на изпълнение на трудови задължения, ведно със законна лихва от
датата на исковата молба – 30.07.2024 г., до изплащане на вземането.
В исковата молба ищецът твърди, че на 13.10.2023 г. е сключил с ответника трудов
договор № 9307, по силата на който последният е заемал длъжността „куриер” с код по
НКПД ..... и място на работа - „Еконт Експрес” ООД, офис София - Г. К.. Съгласно
1
длъжностната характеристика ответникът имал възложени от работодателя отчетнически
функции, свързани с обработка, съхранение и доставка на пратки и пари и обработка на
парични преводи. Трудовите функции на длъжността включвали задълженията на ответника
да спазва вътрешните актове и стандартите на компанията, както и да обезщети
работодателя в пълен размер за установени повреди и липси на повереното имущество и
средства, както и за всички вреди, причинени при или по повод изпълнение на трудовите
задължения. С постъпването си на работа служителят получил достъп, бил регистриран и е
администрирал дейности в електронната система на „Еконт Експрес“ по приемане и
предаване на куриерски пратки, приемане и отчитане на служебни средства и други под
уникален персонален номер за всеки служител.
На 17.01.2024 г. при ищеца постъпила рекламация с № ********* от „Заложна къща -
ДМ Груп“ ООД, в която се съдържала информация, че на 11.01.2024 г. дружеството е
предало пратка, съдържаща техника, която не е била предадена на получателя, като във
връзка с извършената вътрешна проверка ищецът установил, че ответникът е в нарушение
на служебните си задължения - при взимане на пратката в офис не маркирал пратката с
баркод четец. Ищецът изготвил протокол, съгласно който отговорен по рекламацията за
липсващата пратка е ответникът. На 09.02.2024 г. бил подписан споразумителен протокол, с
който „Еконт Експрес“ ООД се задължил да изплати на „Заложна къща - ДМ Груп“ ООД
обезщетение в размер стойността на липсващата пратка от 2740 лева, която сума била
изплатена на посоченото дружество на 09.02.2024 г.
На 25.01.2024 г. при ищеца постъпила рекламация с № ********* от клиент „ЗОРА-
М.М.С“ ООД, в която се посочвало, че дружеството е изпратило пратка на 05.12.2023г. от
офис София НЛЦ Искър до получател Л. К., за което при извършената вътрешна проверка
било установено, че ответникът е в нарушение на служебните си задължения - изнесъл
пратката от сградата на офис София НЛЦ Искър и я поставил в бус на куриер, без да зачисли
пратката по система към него като служител. Съставеният протоколът от проверката от
работодателят съдържал извод, че отговорен по рекламацията за липсващата пратка е
ответникът. На 07.02.2024 г. бил подписан споразумителен протокол, с който ищецът се
задължил да изплати на „ЗОРА- М.М.С“ ООД обезщетение в размер стойността на
липсващата пратка от 149 лева, която сума ищецът изплатил на 06.03.2024 г.
На 27.03.2024 г. при ищеца постъпила рекламация с № ********* от чуждестранен
клиент ABOUT YOU SE & Co. KG, в която се съдържало информация, че дружеството е
изпратило четири пратки, съдържащи дрехи, обувки, шапки, с №№ 1054562017166 от
08.01.2024 г., 1054562102749 от 10.01.2024 г., 1054565770020 от 15.01.2024 г., 1054566535796
от 15.01.2024 г., които не са достигнали до лицата, които са ги поръчали. При извършената
вътрешна проверка ищецът установил, че ответникът в нарушение на служебните си
задължения е натоварил в служебния си автомобил пратките, без да отбележи това в
електронната система и не ги зачислил към неговите наличности. Ищецът изготвил
протокол, съгласно който отговорен по рекламацията за липсващата пратка е ответникът. На
27.03.2024 г. бил подписан споразумителен протокол, с който ищецът се задължил да
2
изплати на ABOUT YOU SE & Co. KG обезщетение в размер стойността на липсващата
пратка от 4985.66 лева, която е изплатена на посоченото дружество на 27.03.2024 г.
Ищецът твърди и че е изплатил на свои клиенти и сумата от 20.22 лева по рекламация
№ ********* във връзка с пратка № 1054557920259, която пратка била забавена и между
ищеца и получателя било сключено споразумение, и сумата от 122.98 лева по рекламация №
********* във връзка с пратки №№ 1054544357976 и 1054534780289 , които били липсващи,
тъй като били изнесени от ответника като куриер, без да я е зачислил в системата на Еконт.
Твърди, че претендираните адвминистративни разходи са на основание приетите от
ответника вътрешни правила на дружеството-ищец за установяване и отстраняване на
дефекти и отклонения в изпълнението на трудовите задължения на неговите служители по
клиентски сигнали, поради което за посочените по-горе пет броя рекламации била начислена
административна такса от по 100.00 лева съгласно заповед № 310/31.08.2015г. и били
сторени разходи по куриерски услуги по размяна на документи с клиенти във връзка с тези
рекламации в размер на 70.58 лева. Твърди се, че по други четири на брой сигнала за
забавени куриерски пратки, за което отново бил отговорен ответникът, не били изготвени
вътрешни доклади, тъй като рекламациите били от т.нар. тип „Бърза писта“ и на основание
Промяна в законите на общността на Еконт № 96/03.08.2021г. във връзка с клиентска
удовлетвореност при сигнал, ангажименти и отговорности при рекламации тип Бърза писта
ответникът дължал административна такса от по 50.00 лева за всяко отделно
нарушение/дефект или общо 200.00 лева.
Трудовото правоотношение с ответника било прекратено на основание чл. 325 КТ със
заповед от 19.01.2024г., издадена във връзка с подадена от ответника молба.
По изложените съображения ищецът моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски. Представя под опис писмени доказателства и прави доказателствено
искане за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели при довеждане за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.
Ответникът К. Ю. Д. оспорва предявените искове. Релевира, че от изложените
обстоятелства не става ясно дали именно той е взел пратката, за която има рекламация под
№ *********, тъй като на записа не се вижда в лице кой я взима, по която причина
възразява, че не той е взел пратката и за него не е съществувало задължение да я маркира.
По отношение на пратката с рекламация № ********* сочи, че не е ясно дали тя е била в
държане на ответника, както и че не е доказано ответникът да е бил наясно, че тази пратка е
била налична в офиса. Оспорва твърденията и досежно пратки с рекламация № ********* с
довод, че от проведеното вътрешно разследване не се установява, че ответникът е причина
за недоставянето на пратките, както и същите да са били в негово държане. Ответникът се
позовава на посоченото в протокола от вътрешната проверка, цитирайки, че там има
посочване и на "някой друг", с което обосновава, че изявленията на ищеца не са доказани.
Оспорва иска за останалите две пратки с твърдението, че в протокола за пратка с рекламация
№ ********* е посочено само, че не е доставена навреме, и с твърдението, че в протокола за
пратка с рекламация № ********* няма данни в чие държане е била пратката. Сочи, че тези
3
протоколи не се ползват с материална доказателствена сила, както и че не се установява, че
процесните пратки са били в държане на ответника и той да е имал задължението да ги
достави. излага, че щом не е установено неправомерно поведение на ответника, то той не
дължи и административна такса. Не оспорва, че между страните е имало трудов договор,
който е бил прекратен по взаимно съгласие със заповед № 32/19.01.2024г., като твърди, че
това не би се случило, ако работодателят е имал срещу него имуществени претенции.
Оспорва претенцията с довод, че няма увреждане на имуществото на работодателя, че няма
неизпълнение на задълженията от негова страна, както и че съгласно т.5, раздел 1 от
длъжностната характеристика не е ясно по какъв начин ответникът е приел пратките,
съответно как същите му биват предавани и индивидуализирани. Сочи, че дори да има липса
на пратки, то поради тяхното движение и регулиране от множество служители, отговорни
следвало да бъдат всички те. При тези доводи моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски. Моли за допускане на двама свидетели за доказване, че пратките не са били в
негово държане, респ. че не е имал задължение да ги маркира и достави.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
От представения по делото трудов договор № 9307 от 13.10.2023г. се извежда, че
ответникът е заемал длъжността „Куриер“ при ответника с място на работа „Еконт Експрес“
ЕООД, офис София – Г. К. с основно трудово възнаграждение от 780.00 лева.
Съобразно представената длъжностна характеристика за длъжността „куриер“ като
задължения са предвидени да приема, съхранява и доставя пратки, пари и свързани с това
документи от и до адрес на клиента като въвежда своевременно данните по това в
информационните системи на Еконт и носи пълна финансова и материална отговорност при
изпълнение на задълженията си. Организационно длъжността е подчинена на управител на
офис и управител на локалния партньор на Еконт. Трудовите функции на длъжността
включват задълженията на ответника да спазва вътрешните актове и стандартите на
компанията, както и да обезщети работодателя в пълен размер за установени повреди и
липси на повереното имущество и средства, както и за всички вреди, причинени при или по
повод изпълнение на трудовите задължения. В длъжностната характеристика е уговорена
отговорността на лицето, заемащо тази длъжност, а именно носи пълна материална,
финансова и наказателна отговорност за неизпълнение, неправилно изпълнение или непълно
изпълнение на задълженията си по тази длъжностна характеристика, както и носи пълна
имуществена отговорност при използване на имуществото на фирмата в процеса на
изпълнение на служебните си задължения.
Съществуващото между страните трудово правоотношение е било прекратено със
заповед № 34 от 19.01.2024г. по взаимно съгласие на страните и считано от 19.01.2024г.
От представените рекламации, платежни документи и протоколи се установява
следното:
„Заложна къща - ДМ Груп“ ООД е подала рекламация към ищеца с № *********, в
4
която се съдържа информация, че на 11.01.2024 г. дружеството е предало пратка,
съдържаща техника, която не е била предадена на получателя, като във връзка с
извършената вътрешна проверка ищецът установил, че ответникът в нарушение на
служебните си задължения не маркирал пратката с баркод четец и е взел пратката
така, че да не се вижда от видеонаблюдението. На 09.02.2024 г. е подписан
споразумителен протокол, с който „Еконт Експрес“ ООД се задължил да изплати на
„Заложна къща - ДМ Груп“ ООД обезщетение в размер стойността на липсващата
пратка от 2740 лева, която сума е изплатена на посоченото дружество на 09.02.2024 г.
/л.22-26/.
„ЗОРА- М.М.С“ ООД е подала рекламация към ищеца, образувана под № ********* от
25.01.2024 г., в която се съдържа информация, че дружеството е изпратило пратка на
05.12.2023г. от офис София НЛЦ Искър до получател Л. К. По повод подадената
рекламация е осъществена вътрешна проверка при ищеца, при която е установено, че
ответникът в нарушение на служебните си задължения - изнесъл пратката от сградата
на офис София НЛЦ Искър и я поставил в бус на куриер, без да зачисли пратката по
система към него като служител. На 07.02.2024 г. е подписан споразумителен
протокол, с който ищецът се задължил да изплати на „ЗОРА- М.М.С“ ООД
обезщетение в размер стойността на липсващата пратка от 149 лева, която сума
ищецът изплатил на 06.03.2024 г. /л.27-31/.
ABOUT YOU SE & Co. KG е подал рекламация към ищеца, образувана под №
********* от 27.03.2024 г., в която се съдържа информация, че дружеството е
изпратило четири пратки, съдържащи дрехи, обувки, шапки, с №№ 1054562017166 от
08.01.2024 г., 1054562102749 от 10.01.2024 г., 1054565770020 от 15.01.2024 г.,
1054566535796 от 15.01.2024 г., които не са достигнали до лицата, които са ги
поръчали. При извършената вътрешна проверка ищецът установил, че ответникът в
нарушение на служебните си задължения е натоварил в служебния си автомобил
пратките, без да отбележи това в електронната система и не ги зачислил към неговите
наличности. На 27.03.2024 г. бил подписан споразумителен протокол, с който ищецът
се задължил да изплати на ABOUT YOU SE & Co. KG обезщетение в размер
стойността на липсващата пратка от 4985.66 лева, която е изплатена на посоченото
дружество на 27.03.2024 г. /л.32-43/.
С. К. е подал рекламация към ищеца, образувана под № *********, в която се съдържа
информация, че лицето не е получело пратка 1054557920259-подаръци, изпратена на
02.12.2023г. При извършената вътрешна проверка ищецът установил, че пратката е
пристигнала в София НЛЦ Искър на 29.12.2023г., разгрупирана е и е разпределена
правилно за импортен офис София – Г. К., като поради липса на ресурс, не е доставена
до получателя. Доставката става след завеждане на рекламацията и подадена
информация за спешна доставка. На клиента са възстановено куриерските услуги по
товарителницата. Отразено е, че ответникът е нарушенил служебните си задължения
като не е доставил навреме пратка 1054557920259. Между ищеца и подателя на
рекламацията е подписан споразумителен протокол, с който ищецът се задължил да
5
изплати на С. К. обезщетение в размер на стойността на услугата от 20.22 лева, която е
изплатена на посоченото дружество на 19.01.2024 г. /л.44-49/.
Модиво е подал рекламация към ищеца, образувана под № *********, в която се
съдържа информация, че на 28.11.2023г, лицето е изпратило пратка до получателя М.
И. до адрес, обслужван от офис София – Г. К. Пратката е била разтоварена в офис
София НЛЦ Искър, поставена е била в зоната на импортен офис, като в същия ден
пратката е била разпределена на куриер К. Д. в нисък метален бокс, заедно с други
пратки. Установено е, че по системата не се взима пратката за разнос, като в същото
време се изнася с нисък метален бокс. На 29.03.2024г. ищецът е платил на подателя на
рекламацията Модиво сумата от 149 лева, представляваща обезщетение в размер на
стойността на липсващата пратка /л. 51-54/.
Видно от представената по делото заповед № 310/31.08.2015г. на ищеца и считано от
01.10.2015г. е определено, че за получен, разследван по стандарт сигнал за нелоялно
поведение на партньор, служител от отдел Офиси на Еконт да бъде премиран с до 80.00 лева
за приключени разследване с определяне на отговорност с доклада.
Извежда се от декларация съгласие на ответника, че при постъпване на работа
служителят е регистриран и ще работи в системата на Еконт експрес под персонален номер,
който е уникален и единствен. Служителят е декларирал, че е получил потребителско име и
парола за администрирането на дейностите в електронната система на Еконт експрес, което
потребителско име съвпада с персоналния номер на служителя. Дадено е съгласие на
изискването да не съобщава личната си парола на други лица или да я записва на видно и
достъпно място. На служителя е регистрирана лична пощенска кутия с имейл адрес и
потребителско име.
Разпитани са двама свидетели, от показанията на които се установява начина на
образуване на рекламационно производство, начина на извършване на проверка и
организацията на работа. Рекламационното производство при ищеца се образува въз основа
на сигнал, който се адресира и разглежда от отдел „Рекламационно производство“.
Сигналите могат да бъдат различни, като повреда на пратка, липсваща, забавена доставка,
подменено съдържание, всичко, подадено от клиент се прехвърля към този отдел. В
рекламацията клиентите посочвали и номер на самата пратка, която не е доставена. Когато
подадат този сигнал, от служители на този отдел се извършвало проверка чрез
видеонаблюдение и проследяване на пратката. От показанията се извежда, че една пратката
може да бъде проследена от приемане от клиент, транспортиране на самата пратка и
разпределяне към служител, който ги взима, разпределя ги към офиси, което било обработка
в склад. След това пратката се натоварвала в микробуса, правили се снимки при пристигане
на микробуса в склада. От там пратките се разтоварвали и всяка една пратка се маркирала с
баркод четец. Така се ориентирали кога пратката е маркирана. Ориентирали се и по размера
на пратката. Всичко това – до напускането на пратката от склада, се случвало под
видеонаблюдение. В офисите също имало видеонаблюдение. В микробусите на куриерите не
се правили снимки, нямало видеонаблюдение, както и нямало видеонаблюдени на адреса на
6
получателя и не могло да се види дали дадена пратка е доставена. Всеки клиент трябвало да
се разписва, че е получил пратката, която отново се маркирала от куриер. Пратките могло да
бъдат проследени и видимо по цвят и големина. За да им бъде по-лесно на служителите,
пратките в склада се разпределяли по зони по квартали в метални боксове с височина 80-90
см. с колелца. Всеки един куриер си имал негов бокс с поставена върху него табелка с име на
куриера и в него се поставяли пратки само за този куриер и район. В склада на няколко места
имало бокс с името на даден куриер. Като пристигат сутрин куриерите, всеки си дърпал
боксовете и започвал да си ги зачислява с таблета и всяка пратка се маркирала с баркод
четец.
Свидетелят Б. Д. А. разказва, че е имал един зачислен случай за липсваща пратка, която
тръгвала от Варна, изпратена от клиент - телефон, видно и от снимките кутийката на
телефона. Свидетелят заявява, че това вероятно е бил айфон, поставен в плик на Еконт, сив
на цвят. Този плик се транспортирал към логистичния център във Варна, когато там пратката
била приета от служители с баркод, след което се сложила в групаж, който бил за София, в
случая за склада в Искър. От там този групаж бил разгрупиран, бил маркиран с баркод четец
и бил разпределен в зоната на К. Д. В този случай от бокса, от който била взета пратката, не
се маркирали всички пратки с таблета. Куриера си ги взимал и си ги пренасял в други
боксове, някои пратки маркирал, някои пратки не ги маркирал. Това се случило в гр. София
в склад Искър. Когато самата пратка не се маркирала, се изнасяла извън склада. Отвън също
имало камери, където превозното средство на К. било паркирано под едно дърво така, че
като спре пред камерата, багажника не се виждал от камерата. Никой друг не паркирал там,
то било точно на входа, не можело никой друг да влиза и да излиза. Свидетелят разпознал,
че куриера, който не маркирал пратките, бил К., защото го разпознал по шапката - той носил
черна шапка Найк. Свидетелят заявява, че знае и за други пратки, които цитирал в доклада
си, касаещи неговите зони. Свидетелят А. заявява, че от записите на камерата в склада се
виждал К. понякога с лице, понякога с гръб. Свидетелят А. казва, че е видял лицето на
служителя, който не маркира пратките, и това бил К.. От показанията се извежда, че за този
район друг служител не е отговарял за доставки на пратки до адрес на получателя по
отношение на района на К. Д.. Обяснява, че е успял да проследи пратката по време на
проверката до маркирането й в склада Искър, поставянето й в бокса и изпразването на
бокса, след което пратките се изнесли извън склад. При проверка на рекламация,
служителите имали задължение от 7 до 10 дена да направят ревизия на самия офис, при
която е възможно да се прихване пратка, ако има липса или нещо не е разнесено. Свидетелят
обяснява, че след направената ревизия въпросната пратка не е била на склад. Тази пратка
бил изнесена, без да има някакво движение от този склад. Бокса останал празен. Когато
правили проверка, трябвало да бъде сигурен, че тази пратка се маркира. Тази пратка не била
маркирана. Свидетелят заявява, че не може да бъде сигурен, че тази пратка е взета.
От показанията на свидетеля З. Й. Ш. се извежда, че е обработвал и извършвал проверка
на четири рекламации. Обяснява, че по видеонаблюдението се констатират въпросните
пратки от къде се изпращат и докъде стигат. В системата на Еконт всичко било описано.
7
Когато пратката се сканира баркод четец в даден час и точна секунда, в системата се вижда
коя пратка къде се транспортира и докъде стига. Пратките пристигали с камион в склад в гр.
София на ул. О. Пратките били общо четири, като две от тях били изпратени на 15та дата,
третата на 08 януари, а четвъртата на 10 януари. Пратките от склада на ул. О. пристигали с
камион, били маркирани, което означавало, че се разтоварват от този камион, след което
били разпределени в голям метален бокс. Този метален бокс се изпращал с друг камион към
последното разпределение на ул. Искър, където пратките се разпределяли в склада, където
куриерите обработвали пратките. При самото разгрупиране тези пратки се разпределяли от
служител на Искър в общи боксове, след това тези общи боксове помежду си куриерите си
разпределяли пратките спрямо техните зони, където обикалят. В конкретния случай пратките
били обработени от К. Д.. Свидетелят видял на записа от камерите как ответника К. Д.
държал въпросните липсващи пратки и ги слагал най-отгоре в боксовете. Този бокс го
изкарал извън склада и така заставал, че не се виждало как вкарва пратката в превозното
средство. Но след като затворил вратите на микробуса, боксът бил празен. Виждало се, че
той изкарвал пратката отвън до служебното превозно средство. Свидетелят обяснява, че е
имал рекламация за липсващи пратки и установил, че той, когато си разпределил пратките за
разнос, поставял пратката отгоре на бокса и не ги маркирал с неговия таблет. Неговият
таблет служил за приемо-предаване на пратки или парични средства към клиенти. Другите
пратки всичките били маркирани, но тези, за които имало подаден сигнал, той не ги
маркирал. Свидетелят проверил изцяло, дори се опитал да се свържа с клиентите на
посочения номер, но посочения номер бил фалшив. Свидетелят имал подобен случай с
такива пратки, липсващи на ABOUT YOU, където въпросните служители си подавали
фалшиви телефонни номера и фалшиви доставки за пратки и задържали въпросните пратки,
но не може да го докаже. Свидетелят заявява, че този телефонен номер е ползван и по двете
пратки, чийто получатели били посочени с две различни имена, където той ги е доставил.
Свидетелят направил проверка, когато се връща в склада вечерта, превозното му средство
било празно и тази пратка не се разтоварвала обратно и не се маркирала. Пратките не се
маркирали в склада от него, а от служители на склада, и ако липсвало нещо, подавали
веднага сигнал. В случая нищо не липсвало по система, защото не била зачислявана
пратката от К.. След това били направени многократни ревизии. Таблетът на куриера бил
ползван само от него.
Съдебният състав се доверява на показанията и на двамата свидетели. Макар
служителите на ищеца, разказа на свидетелите е логичен, последователен, взаимно допълват
и припокриващ. Казаното от свидетелите се подкрепя от писмените и експертите
доказателства, поради което и казаното от тях се приема за обективно и съдебният състав се
позовава на него при изграждане на фактическите изводи.
Допуснато, изслушано и прието е заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
вещото лице по която дава отговор, че „Еконт експрес” ООД е изплатило обезщетения за
липсващи пратки, които е следвало да бъдат доставени от К. Д. в размер общо на 8 017,86
лева. Посочено е, че общия размер на дължимите от отговорния по рекламациите служител
8
разходи по обработка на рекламациите по пратки, които е следвало да бъдат доставени от К.
Д., съгласно Промяна в законите на общността на Еконт № 96/03.08.2021 г. е 700 лева.
Общия размер на дължимите от отговорния по рекламациите служител разходи по
обработка на рекламациите по пратки, които е следвало да бъдат доставени от К. Д.,
съгласно Промяна в законите на общността на Еконт № 120/30.06.2022 г. е 730 лева. В
„Еконт експрес” ООД общия размер на осчетоводените такси от К. Д. във връзка с обработка
на рекламации по пратки е в размер на 730 лева и са в съответствие с Промяна в законите на
общността на Еконт № 120/30.06.2022 г. Общия размер на разходите за куриерски услуги по
пратки, които е следвало да бъдат доставени от К. Д. е 30,96 лева /по рекламации №
********* и ********* и пратка № 1054563302407/. В „Еконт експрес” ООД общия размер
на осчетоводените разходи за куриерски услуги по пратки, които е следвало да бъдат
доставени от К. Д. е 40.85 лева.
Допуснато, изслушано и прието е заключение на компютърно-техническа експертиза,
вещото лице по която е дало отговор, че ответникът е регистриран като служител с
потребителско име и парола за достъп в електронната система на ищеца. Изследвано е
видеонаблюдението, като е обяснено, че при преглед на видеонаблюдението се констатират
дефекти при обработката на пратки в склад от куриерите на София - МО Еконт Дружба, в
конкретния случай от един служител К. Ю. Д., който е прекратен след извършените
злоупотреби, които са: пратките се разпределят от него, като не биват маркирани при
товарене в превозното средство. По този начин прикрива, че взима пратката със себе си.
Пратките се товарят физически, но не и по система, след което няма зачисляване на пратката
към неговите наличности, за да я предаде към клиента. Когато приключва с работата си на
разнос на пратки и се връща в склада. Пратката липсва в превозното средство. Всяка една
пратка при разтоварване от негова страна се маркира с баркод, четец. Където по протоколите
при товарене и разтоварване тези пратки липсват. По отношение проследяване в системата
на ищеца на регистрацията на пратките вещото лице е дало отговор за всяка рекламация
поотделно, както следва:
по Рекламация № ********* пратката е получена за разнос на дата 12.01.2024 в
05:15:22, но не е доставена на клиента; ОПИС на рекламацията: Име на отговорен
офис: София - Г. К./ София -МО Еконт Дружба. Адреса на който трябва да бъде
доставена е ж.к. Д. бл. .... вх. ..., който се обслужва от куриер К. Ю. Д.. Пратката е
липсваща и не е намерена в наличностите на София - Г. К.
по Рекламация № ********* - пратката е получена за разнос на дата 05.12.2023 в
15:35:44, но не е доставена на клиента. ОПИС на рекламацията: Име на отговорен
офис: София - Г. К./ София -МО Еконт Дружба. Пратката е взета физически от куриер,
без да е зачислена. Към момента е липсваща.
по Рекламация № ********* - пратките са получени за разнос на 11.01.24 и 16.01.24,
но не са доставени на клиента: ОПИС на рекламацията: Име на отговорен офис: София
- Г. К./ София -МО Еконт Дружба.
По Рекламация № ********* – визуализация от системата. Пратката е получена за
9
разнос на дата 29.12.2023 и е доставена на клиента на 10.01.2024 (ЗАБАВЕНА): ОПИС
на рекламацията: Име на отговорен офис: София - Г. К./ София -МО Еконт Дружба.
по Рекламация № ********* - пратката по рекламацията не присъства в анализираната
база данни, същата е от изминал период. Данните са съгласно системата за отразената
Рекламация. ОПИС на рекламацията: Име на отговорен офис: София - Г. К./ София -
МО Еконт Дружба. На дата 28.11.2023 г. е изпратена пратка с подател MODIVO S.A. от
офис Русе НЛЦ Населено място до получател М. И. до адрес обслужван от офис
София - Г. К. Пратката се групира в офис Русе НЛЦ Населено място в голям кашон и
се натоварва към линия за офис София НЛЦ Искър. Разтоварва се и пратката се
поставя в зоната на импортен офис. В същият ден пратката се разпределя от куриер К.
Ю. Д. в нисък метален бокс заедно с други пратки. По система не се взима за разнос,
но по система не се зачислява към куриер. Няма движение в ППП след този момент.
Пратката се изнася с нисък метален бокс от куриер. След разговор с куриер, няма
спомен за такава пратка, отказва да провери в наличието й в склад София НЛЦ Искър.
При направена ревизия през месец януари е непотвърдена. При преглед на
видеонаблюдението бяха нарушени стандартите на ЕЕ: Дефект 1: Пратката е взета
физически от куриер, без да е зачислена към него. Към момента е липсваща.
по Рекламация № ********* – пратката е получена за разнос на дата 11.01.2024 и
заявка за връщане от подателя на 17.01.2024 (ЗАБАВЕНА и Върната на подателя),
заявката за връщане е обработена от К. Ю. Д.: ОПИС на рекламацията: Име на
отговорен офис: София - Г. К./ София -МО Еконт Дружба.
по Рекламация № *********: (ЗАБАВЕНА) - пратката е получена за разнос на дата
03.01.2024, зачислена за разнос на 03.01.2024 от К. Ю. Д., не е намерен клиента.
Въведено разпореждане за пренасочване до офис София Цариградски Комплекс от
клиента, като е изпълнено на 10.014.2024г. ОПИС на рекламацията: Име на отговорен
офис: София - Г. К./ София -МО Еконт Дружба.
по Рекламация № *********: (ЗАБАВЕНА) – пратката е приета на 10.01.2024 г. от
офис София Сточна гара за доставка до адрес в София. На 11.01.2024г. е предадена на
офис София - Г. К., На 10.01.2024 г. в 19:26:57 ч. е въведено заявка от името на
подателя за доставка на 12.01.2024, не е направен опит за доставка. Няма
прозвънявания към подателя/получателя за уточняване на доставката. На 15.01.2024 г.
в 16:03:21 ч. е въведена заявка от името на подателя за пренасочване на пратката към
офис София Дружба И. Б. На 18.01.2024 г. от София НЛЦ Искър насочват пратката
към офис София Дружба И. Б. и в същия ден е предадена на получателя.
по Рекламация № *********: (ЗАБАВЕНА) – пратката е изпратена на 03.01.2024г. от
адрес в София до адрес в София, последният обслужван от офис София - Г. К. На
04.01.2024г. пратката е предадена на импортния офис, след което няма движение до
18.01.2024г., когато е доставена на получателя
На въпроса дали пратките по посочените рекламации са доставени, вещото лице е
отговорило следното: за Рекламация № *********: пратката не е доставена на съответният
получател, не е намерена в наличност в София - Офис Г. К., след зачисляването в системата
10
като пристигнала пратка; за Рекламация № *********: пратката не е доставена на
съответният получател, не е намерена в наличност в София - Офис Г. К., след зачисляването
в системата като пристигнала пратка; за Рекламация № *********: съдържаща четири броя
пратки, които не са доставени на съответният получател, не са намерени в наличност в
София - Офис Г. К., след зачисляването в системата като пристигнала пратка; за Рекламация
№ *********: пратката е доставена на съответният получател, но е забавена; за Рекламация
№ *********: пратката не е доставена на съответният получател, не е намерена в наличност
в София - Офис Г. К., след зачисляването в системата като пристигнала пратка; за
Рекламация № *********: Пратката не е доставена в срок, съгласно Процедура РИ-04-02-09
(Доставка на пратки до офис на територията на Р. България се извършва на следващият ден
включително Събота, ден с празнично работно време или полуден. Доставка на пратки до
адрес на клиент се извършват от служител на следващият работен ден до 13:00ч.); за
Рекламация № *********: Пратката не е доставена в срок, съгласно Процедура РИ-04-02-09
(Доставка на пратки до офис на територията на Р. България се извършва на следващият ден
включително Събота, ден с празнично работно време или полуден. Доставка на пратки до
адрес на клиент се извършват от служител на следващият работен ден до 13:00ч.); за
Рекламация № *********: Пратката не е доставена в срок, съгласно Процедура РИ-04-02-09
(Доставка на пратки до офис на територията на Р. България се извършва на следващият ден
включително Събота, ден с празнично работно време или полуден. Доставка на пратки до
адрес на клиент се извършват от служител на следващият работен ден до 13:00ч.); за
Рекламация № *********: Пратката не е доставена в срок, съгласно Процедура РИ-04-02-09
(Доставка на пратки до офис на територията на Р. България се извършва на следващият ден
включително Събота, ден с празнично работно време или полуден. Доставка на пратки до
адрес на клиент се извършват от служител на следващият работен ден до 13:00ч.).
Съдебният състав се ползва от приетите заключения, като дадени от лица, притежаващи
нужните познания и опит в областта, отговорили обосновано и в пълнота на всички
поставени въпроси, като изводите им не са оспорени от страните.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
прави следните правни изводи:
По иска по чл. 207, ал. 1, т. 2 вр. ал. 211 КТ
Отговорността по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е за липса, която представлява типичен за
отчетническите трудови функции състав на увреждане. Тя се състои в недостиг в касата
/когато става въпрос за парични ценности/ или в склада, цеха и пр. /когато става въпрос за
материални ценности/, който е с неустановен произход - няма яснота относно причините за
неговото появяване. Този недостиг следва да е възникнал по времето на упражняване на
съответната трудова функция, доколкото отговорността за съхраняването и отчитането на
съответните ценности е специфично трудово задължение, което е елемент от трудовото
правоотношение на съответното материално отговорно лице.
11
При констатиране на такъв недостиг, възниква презумпция, че липсата е причинена от
отчетника. Тази презумпция произтича от една страна от специфичната трудова функция на
отчетника, че именно негово задължение е да пази и отчита поверените му парични или
материални ценности, а от друга и от нейния неизяснен произход. Поради това, за да избегне
ангажирането на имуществената отговорност при констатирана липса, материално
отговорното лице следва да докаже, че не е причинил щетата или че не я е причинил
виновно, т. е. тежестта на доказване се обръща.
Следователно, в производството по иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на
работодателя – ищец, е да установи следните правопораждащи факти: 1/ съществуването на
трудовоправни отношения с ответника към момента на установяване на липсата; 2/ че на
ответника е възложена отчетническа функция и 3/ наличието на липса, която трябва да е с
неустановен произход.
Липсата като факт представлява вреда с неустановен произход и законът – ГПК, не
съдържа никакви ограничения относно доказателствените средства, с които този факт може
да бъде установен.
Съответно в тежест на работника /материално отговорното лице/ е да опровергае
презумцията, че липсата е причинена от него или по негова вина. Отчетникът разполага с
възможността да въведе възражения за настъпване на липсата поради нормален
производствено стопански риск /чл. 204 ЗЗД/; оправдан стопански риск; на неизбежна
отбрана или крайна необходимост /чл. 46 ЗЗД/; поради изпълнение на неправомерна
служебна заповед или поради обстоятелства, за които е отговорен работодателят /чл. 83, ал.
1 ЗЗД/, като за доказване на тези възражения са допустими всички доказателствени средства,
в т. ч. и свидетелски показания /в този смисъл т. 14 от Постановление № 5 от 15.10.1955 г.,
Пленум на ВС/. При възражение за намаляване на обезщетението или за освобождаване на
отчетника от отговорност, в негова тежест е да установи, че работодателят не е изпълнил
задълженията си по трудовия договор да осигури условия за изпълнение на отчетническата
функция по съхранение на имуществото; условия в съответствие с характера на работата /чл.
127, ал. 1, т. 2 КТ/; да осигури условия, осигуряващи обичайната възможност за опазване и
съхранение на поверените на отчетника стоково-материални ценности. Според посоченото в
Постановление № 5 от 15.10.1955 г., Пленум на ВС, отчетникът не отговаря за щетите, ако
има обективна причина, която той не е могъл да предотврати /виж например Решение № 380
от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. дело № 758/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 123 от 30.05.2011 г.
на ВКС по гр. дело № 890/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 247 от 30.06.2015 г. на ВКС по гр.
дело № 970/2015 г., IV г. о., ГК/.
В разглеждания случай е установено по делото, че между страните е съществувало
трудово правоотношение през периода от 13.10.2023г. до 19.01.2024г. /видно от трудов
договор № 9307 от 13.10.2023г. и заповед № 34 от 19.01.2024г./, като ищецът е изпълнявал
длъжността „Куриер“ при ответника с място на работа „Еконт Експрес“ ЕООД, офис София
– Г. К. Видно е от длъжностната характеристика за длъжността "Куриер", която е връчена на
ответника, като задължения са предвидени да приема, съхранява и доставя пратки, пари и
12
свързани с това документи от и до адрес на клиента като въвежда своевременно данните по
това в информационните системи на Еконт и носи пълна финансова и материална
отговорност при изпълнение на задълженията си. Организационно длъжността е подчинена
на управител на офис и управител на локалния партньор на Еконт. Трудовите функции на
длъжността включват задълженията на ответника да спазва вътрешните актове и
стандартите на компанията, както и да обезщети работодателя в пълен размер за установени
повреди и липси на повереното имущество и средства, както и за всички вреди, причинени
при или по повод изпълнение на трудовите задължения. В длъжностната характеристика е
уговорена отговорността на лицето, заемащо тази длъжност, а именно носи пълна
материална, финансова и наказателна отговорност за неизпълнение, неправилно изпълнение
или непълно изпълнение на задълженията си по тази длъжностна характеристика, както и
носи пълна имуществена отговорност при използване на имуществото на фирмата в процеса
на изпълнение на служебните си задължения.
Фактът дали на работника или служителя са възложени отчетнически функции може да
се установява, както с длъжностна характеристика, така и с други доказателства.
Придобиването на качеството отчетник не зависи от вписването му в длъжностна
характеристика. Такава може да не е издадена /съставена/, тъй като законодателството не
изисква за валидността на трудовото правоотношение като задължение за работодателя да
състави и да връчи на работника длъжностна характеристика. Достатъчно е длъжността,
която работникът заема по трудов договор, да съдържа като присъщи задължения на
работника действия, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на
ценности на работодателя. Релевантни са както доказателства за възложени по трудовото
правоотношение отчетнически задължения, така и доказателства за фактически
изпълняваната от работника или служителя работа. В тази връзка следва да бъде съобразена
Наредба № 63 за прилагане на Указ № 1074 за ограничаване заемането на отчетнически,
материалноотговорни и други длъжности от осъдени лица /Загл. Изм. – ДВ, бр. 15 от 1985 г.
/ в чл. 1, ал. 1, т. 1 от която се съдържа примерно изброяване на отчетническите длъжности, а
според чл. 1, ал. 1, т. 2 отчетници са и лицата, които не са назначени на отчетническа
длъжност, но фактически изпълняват отчетнически функции – събират, съхраняват,
разходват и отчитат обществени парични или материални ценности, независимо от
изпълняваната от тях основна работа. Кодът по НКПД, който е посочен в трудовия договор,
има само формално и неопределящо значение при определяне на същността на трудовата
функция на конкретната длъжност.
Служителите, които нямат задължения, свързани със събиране, съхраняване, разходване
или отчитане на финансови и материални ценности, независимо че реално имат достъп до
тях, не несят отговорност за липси. Това следва от естеството на имуществената
отчетническа отговорност, която е създадена за да възмезди работодателя за този недостиг,
чиито произход не може да бъде установен. Именно поради това отговорността за
ценностите е на лицата, които пряко боравят с тях и това е сърцевината на длъжностното им
качество. Липсващите ценности не могат да бъдат търсени от някой, на когото те не са
13
връчени за управление и пазене, макар че е имал досег до тях /виж например Решение № 493
от 23.11.2011 г. на ВКС по гр. дело № 586/2011 г., ІV г. о., ГК, Решение № 1 от 31.01.2011 г.
на ВКС по гр. дело № 158/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 252 от 18.05.2011 г. на ВКС по гр.
дело № 1531/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 152 от 1.06.2015 г. на ВКС по гр. дело №
6083/2014 г., IV г. о., ГК/.
Настоящият съдебен състав счита, че в трудовите функции на заеманата от ответника
длъжност са включени дейности, свързани със съхранение и разходване на парични или
стоково-материални ценности, доколкото същият е следвало да контролира движението на
предоставените му за разнос пратки, имащи характера на стоково-материални и парични
ценности, в това число като ги зачисли, транспортира, достави и маркира като получени,
както и да отговаря за опазването и съхранението на стоките. В този смисъл и сам
работодателят е предвидил в длъжностната характеристика, макар това да не е определящо,
че служителите на тази длъжност като заеманата от ответника носят пълна материална
материална отговорност при използване на имуществото на фирмата в процеса на
изпълнение на служебните си задължения. Следователно на ответника е била възложена
конкретна отчетническа функция – да съхранява, доставя и отчита пряко парични и
материални ценности на работодателя, т.е. той е имал качеството на материално отговорно
лице.
На следващо място, установено е въз основа на съвкупната преценка на писмените
доказателства по делото и ценените гласни доказателства чрез разпита на горепосочените
свидетели, че по време на съществуването на трудовото правоотношение между страните, а
именно в периода от месец февруари до месец април 2024г. от служители на ищеца по повод
подадени рекламации са констатирани липси на пратки, получени и подлежащи на доставка
в периода от месец ноември 2023г. до 17.01.2024г., а именно куриерски пратки по
рекламации с № *********, № *********, № ********* и № *********, предадени и
зачислени на ответника К. Ю. Д. за разноски.
Пратка по рекламация № ********* не е липсваща. Видно от доклада по рекламацията и
компютърно-техническата експертиза, пратката е забавена, но е доставена, поради което и
липса по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ не е налице, ерго платената от ищеца сума за тази
пратка от 20.22 лева не следва да се присъжда. Освен това, плащането на тази сума не
представлява левовата равностойност на липсващата пратка, а стойността на куриерската
услуга.
Както вече бе посочено причинната връзка между липсата и действията/бездействията
на ответника се презумира от закона и не подлежи на доказване от работодателя –
предполага се виновното поведение на ответника, на когото са възложени функции да полага
грижа по-голяма от обикновената /чл. 126, т. 8 КТ/ за опазване имуществото на
работодателя. В частност ответникът не се е възползвал от правото си да обори в хода на
съдебния процес законовата презумпция за неговата виновност като докаже, че липсата не се
дължи на негови действия или бездействия, нито същият се е позовавал на съществуваща
обективна причина, довела до липсата, а въведеното от него възражение, че пратките не са
14
били в негово държане, се явява неоснователно с оглед изложените вече по-горе
съображения. Само за пълнота трябва да се посочи, че дори и други лица, в качеството си
отчетници, да са имали достъп до липсващите стоково-материални ценности, право на
работодателя е да насочи иска си срещу всеки от тях поотделно или заедно /солидарно/.
Следва да се посочи още, че по делото се установява, че пратките са били в държане на
ответника. От приетото заключение на компютърно-техническата експертиза и от
показанията на свидетелите се извежда механизма на организация на работата при ищеца,
зачисляването на пратката към ответника като куриер, поради което възражението остава
несподелено.
При това положение, съдебният състав приема за доказано, че ответникът е причинил
твърдяната от ищеца имуществена вреда. Деянието е извършено при небрежност –
ответникът е нарушил служебните си задължения, вследствие на което работодателят е
претърпял безспорна имуществена вреда в размер на стойността на липсващите билети –
7997.64 лева.
Следователно налице са предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност
на ответника, като релевираната главна претенция за пълния размер на липсата, съобразно
чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, е основателна, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на подаване на исковата молба – 30.07.2024г. до окончателното изплащане.
За разликата над тази сума до пълния искан размер от 8017.86 лева – искът подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
По иска по чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ
Съгласно разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ работник или служител, на когото е
възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или
материални ценности, отговаря спрямо работодателя в размера на вредата, но не повече от
трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение.
Фактическият състав, от който произтича отговорността на работника или служителя по
смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ предполага кумулативното наличие на следните
юридически факти: 1) наличие на трудово правоотношение между ищеца и отчетника; 2)
неизпълнение на трудовите задължения от страна на отчетника; 3) претърпяна имуществена
вреда от страна на работодателя; 4) виновно поведение на отчетника; 5) причиняване на
липсата при или по повод на специфичните функции по трудовото правоотношение на
отчетника и 6) наличие на причинна връзка между липсата и действията или бездействията
на отчетника.
За да се реализира по съдебен ред ограничената имуществена отговорност на
работника/служителя е необходимо след пораждане на правото за работодателя да получи
обезщетение за причинените вреди от спрямо работника/ служителя, същия да изпълни
процедурата по чл. 210 от КТ за издаване на заповед с основанието и размера на
отговорността на работника или служителя и оспорването й от същия в едномесечен срок от
15
работника. С издаването на заповедта по чл. 210, ал. 1 КТ се поставя началото на едно
извънсъдебно рекламационно производство за доброволно осъществяване на ограничената
имуществена отговорност. По своето естество заповедта по чл. 210, ал. 1 КТ представлява
изявление за прихващане на насрещни вземания – вземането на работодателя за
обезщетение срещу вземането на работника за трудово възнаграждение. Правото да издаде
такава заповед принадлежи единствено на работодателя, който е субект на вземането за
обезщетение за имуществена отговорност. Компенсаторното действие на заповедта не
настъпва веднага с връчването й на работника или служителя, защото валидността на
прихващането зависи не само от изискуемостта, но и от ликвидността, като последната не се
поражда, докато работникът не изрази становище по издадената заповед и по претенцията
на работодател. В тази връзка и законът предоставя възможност на работника в едномесечен
срок да оспори основанието и размера на предявеното от работодателя вземане, като с
упражняването на това право в рамките на рекламационното производство правото на
работодателя да извърши прихващане се погасява и той може да осъществи отговорността,
като предяви вземането си по съдебен ред.
При прекратено трудово правоотношение субектът на вземането за обезщетение губи
качеството на работодател и не може да издаде заповедта, която слага начало на
рекламационното производство, поради което последното става и неизпълнимо като способ
за събиране на вземането поради трудността да се извърши размяната на волеизявленията на
участващите в него. Затова рекламационното производство не може да бъде проведено и в
случаи като процесния, когато вредата е установена след прекратяване на трудовото
правоотношение. В тази хипотеза правоимащият да получи обезщетението вече няма
качеството на работодател, поради което не може да издаде заповед по чл. 210 КТ, а
делинквентът вече не притежава качеството служител и не може да бъде извършена
компенсацията. Поради тази причина и в случаите, когато вредата е установена след
прекратяване на трудовото правоотношение, заповедта по чл. 210 КТ не е условие за
допустимост на претенцията на работодател. В този смисъл е и Определение № 239 от
22.06.2022 г. по ч. гр. д. № 694/2022 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, в
който върховните съдии са достигнали до извода, че издаването на заповед по чл. 210 КТ не
е положителна процесуална предпоставка за възникване и надлежно учредяване на правото
на иск за ангажиране на ограничената имуществена отговорност на работника в случаите,
при които трудовото правоотношение е прекратено и причинените вреди са установени от
работодателя след това. За пълнота следва да се отбележи, че при прекратено трудово
правоотношение работодателят би могъл да ангажира пълната имуществена отговорност на
работника, от което следва, че по аргумент за по-силното основание след като може да бъде
търсена "по-голямата" отговорност, може и "по-малката".
Търсеното по този ред обезщетение представлява такова за нанесени на работодателя
имуществени вреди – разходи по обработка на рекламации и куриерски услуги по
рекламации на клиенти на ищцовото дружество по рекламации № *********, № *********,
№ *********, № ********* и № *********, № *********, № *********, № ********* и №
16
*********.
Установено по делото е, че между страните е съществувало трудово правоотношение
през периода от 13.10.2023г. до 19.01.2024г. /видно от трудов договор № 9307 от 13.10.2023г.
и заповед № 34 от 19.01.2024г./, като ищецът е изпълнявал длъжността „Куриер“ при
ответника с място на работа „Еконт Експрес“ ЕООД, офис София – Г. К. Видно е от
длъжностната характеристика за длъжността "Куриер", която е връчена на ответника, като
задължения са предвидени да приема, съхранява и доставя пратки, пари и свързани с това
документи от и до адрес на клиента като въвежда своевременно данните по това в
информационните системи на Еконт и носи пълна финансова и материална отговорност при
изпълнение на задълженията си. Организационно длъжността е подчинена на управител на
офис и управител на локалния партньор на Еконт. Трудовите функции на длъжността
включват задълженията на ответника да спазва вътрешните актове и стандартите на
компанията, както и да обезщети работодателя в пълен размер за установени повреди и
липси на повереното имущество и средства, както и за всички вреди, причинени при или по
повод изпълнение на трудовите задължения. В длъжностната характеристика е уговорена
отговорността на лицето, заемащо тази длъжност, а именно носи пълна материална,
финансова и наказателна отговорност за неизпълнение, неправилно изпълнение или непълно
изпълнение на задълженията си по тази длъжностна характеристика, както и носи пълна
имуществена отговорност при използване на имуществото на фирмата в процеса на
изпълнение на служебните си задължения.
Установено е въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото
и ценените гласни доказателства чрез разпита на горепосочените свидетели, че по време на
съществуването на трудовото правоотношение между страните, а именно в периода от месец
февруари до месец април 2024г. от служители на ищеца по повод подадени рекламации са
констатирани липси на пратки, получени и подлежащи на доставка в периода от месец
ноември 2023г. до 17.01.2024г., а именно куриерски пратки по рекламации с № *********,
№ *********, № *********, № ********* и № *********, предадени и зачислени на
ответника К. Ю. Д. за разноски.
Липсата на пратките, предмет на посочените рекламации № *********, № *********, №
*********, № *********, и забавата в доставката по рекламация с № ********* е
установено от работодателя след прекратяване на правоотношението с ответника, поради
което и заповед от ищеца по чл. 210 КТ не се изисква.
Доколкото трудовото правоотношение с ответника е прекратено, то заповед по чл. 210
КТ не се налага и по отношение на рекламации № *********, № *********, № ********* и
№ *********.
Действително, по делото се доказва, че ответникът е забавил доставката на пратки по
рекламации № *********, № *********, № *********, № ********* и № *********, както
и че има липса на пратки, зачислени към ответника за съхранение и доставка по рекламации
№ *********, № *********, № *********, № *********.
17
При все това обаче, съдебният състав намира, че обезщетение под формата на
ограничена имуществена отговорност за вредите от забавата на доставката и от липсата на
практи не се дължи по следните съображения.
В Промяна в законите на общността на Еконт № 96/03.08.2021г. точка VII и VIII са
предвидени финансови отклонения за служителите, сред които 50.00 лева при забавена
пратка и при неизпълнена заявка/неизпълнен ангажимент 100.00 лева. Така уговорените
клаузи имат характера на неустойки, тъй като предвиждат дължимостта на обезщетение и
неговия размер, без да държат сметка за характера, вида и наличието на вреди. Ето защо,
според този съдебен състав уговорената неустоечна клауза следва да бъде преценена дали е
действителна.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г.,
ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за
нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Като
клауза уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята
в частното право /чл. 9 ЗЗД/. С нея страните уговарят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите
задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието
на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от закона интерес. Разяснено е по-нататък, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от нейните функции, както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като примерно са
изброени следните критерии, които следва да се съобразят при преценката дали конкретна
клауза за неустойка противоречи на добрите нрави: естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката, могат да
се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за
18
всеки отделен случай.
В настоящия случай уговорената неустойка излиза извън присъщите и функции.
Уговорката за неустойка засяга свободата на договаряне в трудовото право и то в частта за
имуществената отговорност на служителя, чийто норми имат императивен характер.
Отделно, свободата на договаряне в трудовото право е ограничена допълнително чрез
забраната в чл. 66, ал. 2 КТ да се договарят условия, които са по-неблагоприятни за
работника или служителя от установените с колективния трудов договор. Тази забрана не
изключва възможността страните по трудовия договор да имат и други отношения (напр. по
договор за заем или отношения, произтичащи от непозволено увреждане), но всички
отношения между тях, които са свързани с възникването, съществуването, изпълнението и
прекратяването на трудовото правоотношение, както и с изпълнението на колективните
трудови договори и установяването на трудов стаж са трудови. Специалният режим на
имуществената отговорност на работника или служителя, уреден в разпоредбите от чл. 203
до чл. 212 КТ, се отнася до субекта на нарушението, обекта на нарушението, признаците на
фактическия състав на нарушението от обективна страна /противоправност на деянието,
вреда, причинна връзка/, вината от субективна страна, размера на отговорността, начина,
срока и размера за осъществяване на имуществената отговорност. Разпоредбите, уреждащи
имуществената отговорност на работника или служителя за вреди, причинени на
работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, имат
императивен характер, поради което е недопустимо да се уговаря между страните нещо
различно от тях. Ето защо, в случая подобна уговорка противоречи на закона и на добрите
нрави.
Освен това, имуществената отговорност на работника или служителя се състои в
задължението му да обезщети вредите, причинени на работодателя при или по повод
изпълнението на трудовите задължения. По делото не се доказа ищецът да е претърпял
реални, действителни вреди от нарушенията на ответника, на които се позовава. В
действителност, ищецът претендира посочената сума като обезщетение, представляващо
разходи по обработка на рекламации и куриерски услуги по рекламации на клиенти на
ищцовото дружество, каквито разходи не се доказа дружеството работодател да е сторило
въобще. Със заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява само размера
на тези разходи съобразно уговорената неустоечна клауза, но не и че такива действително
има, респ. че има имуществена вреда за работодателя, която да подлежи на обезщетяване.
Нещо повече, част от пратките – тези по рекламации № *********, № *********, №
*********, № ********* и № *********, са доставени, макар със забава. По тези пратки
стойността на куриерската услуга не е поета от ищеца, поради което и вреди не се
установява да има. Идентично е положението с пратките по останалите рекламации – тези с
№ *********, № *********, № *********, № *********. Пратките са установени за
липсващи, като тяхната левова равностойност е предмета на иска, разгледан по-горе, и други
вреди от тяхната липса не се доказаха.
По изложените съображения, искът по чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ се приема за неоснователен
19
и като такъв подлежи на отхвърляне.
По разноските
При този изход на делото, разноските се разпределят по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3
ГПК.
Ищецът има право на разноски съгласно чл. 78, ал.1 ГПК за защитата в исковото
производство, каквито своевременно са претендирани и възлизат в общ размер на 2951.60
лева, от които 351.60 лева държавна такса, 800.00 лева депозит за вещи лица и 1800.00 лева с
ДДС адвокатско възнаграждение, за плащането на което има доказателства /л.129/, срещу
размера на който няма възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което и съдът не дължи
произнасяне по този текст. Съобразно размера на уважената част от исковете, дължимите в
полза на ищеца разноски са в размер на 2685.92 лева.
Право на разноски има също ответникът. Разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 850.00 лева своевременно са претендирани и са представени доказателства за
плащането им. С оглед размера на отхвърлената част от иска, дължимите в полза на
ответника разноски са в общ размер на 76.50 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 вр. ал. 211 КТ, К. Ю. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, ж.к. Д., блок ...., вх. ...., ет. ..., ап. ...., да заплати на „Еконт
Експрес“ АД /правоприемник на „Еконт Експрес“ ООД/, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление гр. Русе, бул. „Славянски“ № 16, сумата 7997.64 лева, представляваща
обезщетение за нанесени на работодателя имуществени вреди – стойност на липсващи и
недоставени на клиенти на ищцовото дружество куриерски пратки по рекламации с №
*********, № *********, № ********* и № *********, по време на изпълнение на трудови
задължения на ответника, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 30.07.2024
г., до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иск за разликата над тази сума до пълния
искан размер от 8017.86 лева и касаещ стойност на липсващи и недоставени на клиенти на
ищцовото дружество куриерски пратки по рекламация № *********.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявеният от Еконт Експрес“ АД /правоприемник
на „Еконт Експрес“ ООД/, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул.
„Славянски“ № 16, срещу К. Ю. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ж.к. Д.,
блок ...., вх. ..., ет...., ап. ..., иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ за сумата от 770.85
лева, представляваща обезщетение за нанесени на работодателя имуществени вреди –
разходи по обработка на рекламации и куриерски услуги по рекламации на клиенти на
ищцовото дружество по рекламации № *********, № *********, № *********, №
20
********* и № *********, по време на изпълнение на трудови задължения, ведно със
законна лихва от датата на исковата молба – 30.07.2024 г., до изплащане на вземането.
УКАЗВА на ответника, че присъденото вземане може да бъде платено по следната
банкова сметка, посочена в исковата молба с титуляр ищецът: IBAN: .............
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. Ю. Д., ЕГН **********, да заплати на
„Еконт Експрес“ АД /правоприемник на „Еконт Експрес“ ООД/, ЕИК ......, сумата от 2685.92
лева – разноски по делото съобразно размера на уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Еконт Експрес“ АД /правоприемник на
„Еконт Експрес“ ООД/, ЕИК ........, да заплати на К. Ю. Д., ЕГН **********, сумата от 76.50
лева – разноски по делото съобразно размера на отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
21