Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 25.09.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд– град
Шумен, в публичното съдебно заседание на седемнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Маргарита Стергиовска
Бистра Бойн
при участието на секретаря В.Русева
и с участие на прокурор О.Куздов от ШОП
като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД №211 по
описа на 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.63 ал.1 изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Ш.С.Ш. с
ЕГН: ********** *** против Решение № 314/23.05.2019г. на Районен съд– гр.
Шумен, постановено по ВАНД № 962/2019г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е потвърдено
Наказателно постановление № 19– 0869-000394/06.03.2019г. на Началник сектор ПП
при ОДМВР- гр.Шумен, с което на
основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 3000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП. Касаторът твърди, че решението е неправилно,
поради издаването му в нарушение на материалния закон и постановяването му при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В тази връзка сочи, че
вмененото на водача нарушение не било установено по несъмнен начин в контекста
на събрания доказателствен материал, който не бил ценен в съответствие със
закона. С оглед на това, аргументира становището, че незаконосъобразно
наказващият орган е ангажирал отговорността му, понеже не е ползвал път,
отворен за обществено ползване, не по предназначението му, а в следствие на
подаване на повече газ е нормално автомобил със задно предаване да се завърти.
Сочи още, че съдът не е допуснал искани от страната доказателства и че с
решението си съдът е потвърдил друго НП, което не съответства по номер на
процесното. Поради това отправя искане за отмяна съдебния акт и отменяна на
наказателното постановление. В открито съдебно заседание се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата.
Ответникът по касационната жалба,
изпраща процесуален представител, който оспорва касационната жалба.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към
наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Производството пред ШРС е
образувано по жалба на ОД на МВР – гр.Шумен против Решение № 314/23.05.2019г.
на Районен съд– гр. Шумен, постановено по ВАНД № 962/2019г. по описа на съда, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 19– 0869-000394/06.03.2019г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-
гр.Шумен, с което на основание чл.175а
ал.1 пр.3 от ЗДвП на Ш.С.Ш. са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца
за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП.
За да се произнесе по спора, районният съд е
установил от фактическа страна следното: На 31.01.2019г. жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил марка “БМВ“ модел „530Д” с рег. № Н 4654 ВВ,
като се движел в гр. Шумен, по ул.
”Алеко Константинов” в посока пл. ”България”. Времето било ясно и с добра видимост. Пътното
платно в този пътен участък е с четири ленти, като
маркировката била хоризонталната двойна непрекъсната линия– М-2. На посочения
ден, около 12.00 часа, на път отворен за обществено ползване със силно
натоварено движение водачът преплъзнал гумите на автомобила и по този начин,
чрез т. нар. „дрифт“ нарушавайки пътната маркировка М-2, направил два кръга през четирите ленти за движение от ляво на дясно и
обратно и продължил движението си в посока пл.”България“. Разпитаните в хода на въззивното
производство свидетели- служители в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР– гр.
Шумен, се намирали в полицейски автомобил на кръстовището на ул. „Цар Иван
Александър“ и ул.„Алеко Константинов“ и възприели движението на
автомобила на жалбоподателя. Свидетелите подали звуков
и светлинен сигнал и предприели спирането му. Установили самоличността на
водача, а именно жалбоподателя Ш.Ш., на който бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение/АУАН/ серия АА №115251 от 31.01.2019г. за извършено
нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП. При предявяване на акта жалбоподателят не направил
възражения. В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН не депозирал писмени такива.
Въз основа на съставения акт и събраните в хода на административно-наказателното
производство доказателства, административно-наказващият орган издал процесното НП,
с което на основание чл.175а ал.1 пр.3
от ЗДвП на Ш.Ш., са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение
на чл.104б т.2 от ЗДвП за това, че управлявайки автомобил, негова собственост като
използва път за обществено ползване не по предназначението му, а с действия изразяващи
се в последователно преминаване в четири отделни ленти за движение с умишлено
приплъзване задната част на автомобила, като с това описва кръг върху всички
ленти за движение, с което силно затруднява движението и създава предпоставки
за ПТП, като деянието не е маловажен случай.
При така установената фактическа
обстановка въззивният съдебен състав е направил извод, че въз основа на
събраните по делото доказателства, се установява по безспорен начин, че водачът
е използвал път, отворен за обществено ползване, с друга цел, освен в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Съдът е счел
за безспорно установено обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя
автомобил се е преплъзнал, като е направил два кръга през четирите ленти за
движение по този начин. Въззивната инстанция е обсъдила събраните свидетелски
показания и е посочила, че липсват категорични доказателства, че преплъзването
на автомобила се дължи на липса на опит с автомобила, както и че твърдяната
загуба на контрол не е била моментна, а преднамерена, предвид двата направени
кръга по този начин. Воден от тези си мотиви, съдебният състав потвърдил оспореното
пред него наказателно постановление.
Касационната жалба е подадена в
срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна, по следните
съображения:
При извършената служебна
проверка, съгласно чл.218 ал.2 от АПК, касационната инстанция намира,
че решението на районния съд е валидно, като постановено от материално и
териториално компетентен съд и в законоустановената писмена форма. Обжалваното
решение е постановено от законен съдебен състав на компетентния да се произнесе
по спора районен съд и по редовно подадена жалба срещу подлежащо на съдебно
оспорване наказателно постановление, поради което е допустимо. В хода на
въззивното съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Събрани са исканите от страните доказателства, които са
анализирани подробно и мотивирано от въззивния съд.
По отношение на възражението за
процесуално нарушение във връзка със събирането на доказателства, съдът намира
същото за неоснователно. Допуснатият втори свидетел от страна на жалбоподателя,
който е бил пътник в автомобила, не е бил разпитан, поради липсата на редовно
призоваване за второ съдебно заседание, доколкото видно от данни от Кметство в
с.Дренци, същия се намира в чужбина. Горното не представлява процесуално
нарушение, предвид събрания доказателствен материал по делото и липсата на
информация относно момента на завръщането на свидетеля в страната, коментирани
от съда в протокола и съдебния акт.
По отношение на направеното
възражение за грешка във втората цифра от атакуваното НП, която е „9“, а е
посочена като „7“, съдът намира, че съобразно практиката на ВКС, явна техническа грешка, какъвто е случая, не съставлява съществено процесуално нарушение, когато не нарушава правото на
защита и не е пречка да се провери от контролиращата
съдебна инстанция истинската вола на решаващия съд. В настоящия казус, в
Разпореждането за насрочване на делото за разглеждане, актът е правилно
посочен, като в Решението присъства и номера на АУАН, поставил началото на
административно-наказателното производство, както и индивидуализация на
нарушителя и нарушението и санкцията в петитума и диспозитива, поради което е
ясна волята на съда относно предмета на обжалване и потвърдения акт.
Настоящият състав намира, че въз
основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е
направил правилни изводи относно доказаността на осъщественото от водача
нарушение. Касационната инстанция приема, че със своите действия жалбоподателят
е осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението
по чл.104б т.2 от ЗДвП, като правилно е
ангажирана административно-наказателната му отговорност и му е наложена
съответната санкция. С нормата на чл.
104б т.2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е
видно, че касаторът е санкциониран именно за това, че използва пътищата,
отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и точно са
описани извършените от него действия– странично преплъзване на автомобила на четирилентов
път. По делото не са представени доказателства, подкрепящи тезата на жалбоподателя,
че подобно поведение може да се дължи на липса на опит, доколкото в двата
договора за придобиване на автомобил в превод и оригинал е налице различна дата
на покупка- 11.10.2017г. и 11.10.2018г., поради което същата не може да бъде
установено. Не е налице и несъобразена скорост или непредпазливо шофиране, нито
пък подобни възражения са излагани от негова страна при съставянето на АУАН,
нито са обективирани в допълнително писмено възражение. Действително в
решението си съдът е приел, че е извършен т.нар „дрифт“ чрез употреба на ръчна
спирачка, каквито конкретни данни няма по делото. Странично движение на
автомобила при движение в крива може да се получи от прекомерна употреба на газ
или на ръчна спирачка. В показанията си, пътникът в автомобила- св.Т.Х.,
посочва, че след като предприел обратен завой на процесната улица, което е
забранена маневра, водачът видял, че идва друг автомобил, искал да се изтегли
по-бързо и за това е подал газ, поради което настоящия състав приема, че
вероятната причина за приплъзването е именно тази. Съдът споделя направените
изводи на въззивния съд за целенасоченост на действията на водача, предвид
двата направени кръга на платната. В тази връзка, правилен е изводът на наказващия
орган, че водачът е допуснал виновно опасно шофиране, посредством приплъзване на
автомобила, което не представлява използване на път за обществено ползване в
съответствие с основната цел на пътищата– за превоз на хора и товари. Подобно
поведение в градовете застрашава живота и здравето на останалите участници в
движението, поради което се характеризира с висока степен на обществена
опасност. В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Шумен по сходни
казуси.
В обобщение на изложеното, касационната
инстанция счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по
безспорен и категоричен начин се установява виновното извършване на
нарушението, вменено на ответника с НП, което е било правилно квалифицирано от
актосъставителя и от наказващия орган. Издирен е относимият санкционен състав,
въздигащ в състав на административно нарушение именно поведение от категорията
на допуснатото от страна на водача. Решението на районния съд е постановено в
унисон с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила,
поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната
му. Въз основа на изложеното касационната
жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното
съдебно решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 314/23.05.2019г. на Районен съд– гр.
Шумен, постановено по ВАНД № 962/2019г. по описа
на съда, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19–
0869-000394/06.03.2019г. на Началник сектор ПП при ОДМВР- гр.Шумен, с което на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП
на Ш.С.Ш. с ЕГН: ********** са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца
за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...................... ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2……….............
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 25.09.2019 г.