№ 5108
гр. София, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110132253 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на З срещу Б. Р. М., с която е предявен
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 7102,82 лева – регресна
претенция за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и ликвидационни разноски, за вреди на МПС „Пежо 407“,
с рег. № С, причинени при ПТП, настъпило на 10.02.2017 г. в гр. София по вина на
ответника Б. Р. М., управлявала МПС с рег. № С, след което напуснала мястото на ПТП
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.06.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 10.02.2017 г. в гр. София, ответникът, като водач на лек
автомобил „Опел Астра“, с рег. № С, предизвикал ПТП, в резултат на което били причинени
щети на лек автомобил „Пежо 407“, с рег. № С, а след това напуснал мястото на ПТП, без да
уведоми и изчака контролните органи. Поддържа, че ответникът бил застрахован като водач
на лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № С по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при З, поради което по заведена щета № , ищцовото дружество заплатило
застрахователно обезщетение за увреденото МПС „Пежо 407“, с рег. № С в размер от
7082,82 лева. По така изложените съображения моли съда да осъди ответника да му
възстанови посоченото обезщетение заедно с 20 лева - ликвидационни разноски. Претендира
и направените в настоящото производство съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, респ. процесното ПТП да
е настъпило поради виновното й поведение, като поддържа, че не е установено наличието на
причинна връзка между твърдените щети по процесното МПС и настъпилото ПТП. Оспорва
иска и по размер, като твърди, че стойностите на цени за труд на час за извършените
ремонтни дейности, за части и консумативи, са завишени. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с
оглед наведените от страните доводи, намира следното:
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач
1
платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил
нарушение по Закона за движението по пътищата, като е напуснал мястото на настъпването
на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение
по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.
Следователно в тежест на ищцовото дружество е да докаже, че 1. вредите по лек
автомобил „Пежо 407“, с рег. № С са причинени от ответника чрез негово виновно и
противоправно поведение; 2. наличие към датата на ПТП на валидно договорно
правоотношение между ответника и ищеца по договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“; 3. размера на причинените вреди и заплащане от страна
на застрахователя на застрахователното обезщетение на увреденото лице и 4. че при
настъпване на застрахователното събитие ответникът е управлявал лек автомобил „Опел
Астра“, с рег. № С, предизвикал е ПТП, след което напуснал мястото на ПТП без да уведоми
и изчака контролните органи.
В тежест на ответника е при доказване на горните факти да докаже, че е погасил дълга
си.
В разглеждания случай между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени
доказателства – протокол за ПТП № 1686522 от 10.07.2017 г., застрахователна полица за
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователна полица „Каско“ за МПС с рег. № С,
уведомления за щета, доклади по щета, преводни нареждания, се установява, че между
ищеца и собственика на МПС „Пежо 407“, с рег. № С към датата на ПТП – 10.02.2017 г. е
имало сключена валидна застраховка „Каско“ при „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, въз
основа на която последното изплатило застрахователно обезщетение в размер на 7067,82
лева. Не се спори, а и от посочените доказателства се установява също, че между
собственика на МПС „Опел Астра“, с рег. № С и ответното дружество е била сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на ПТП,
както и че след заведена при ищеца щета под № 0000-5106-18-5-00401 от встъпилия в
правата на увреденото лице застраховател по имуществената застраховка „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД срещу З в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на водача на МПС „Опел Астра“, с рег. № С, последното е изплатило
застрахователно обезщетение в общ размер на 7082,82 лева, включващо и 15 лева –
ликвидационни разноски съгласно чл. 411 КЗ.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, включително
и приетия протокол за ПТП № 1686522 от 10.02.2017 г. и административно-наказателната
преписка, както и заключението на вещото лице по неоспорената и приета съдебна
автотехническа експертиза и събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на
свидетеля В. Т., се установява, че на 10.02.2017 г. в гр. София ответникът при управление на
МПС „Опел Астра“, с рег. № С по бул. „Владимир Вазов“ с посока от ул. „Острово“ към
мост „Чавдар“ и на кръстовището с ул. „Ильо войвода“, предприел маневра завой наляво,
при която реализирал ПТП с движещия се срещу него лек автомобил „Пежо 407“, с рег. №
С, след което напуснал мястото на ПТП, а вследствие на удара лек автомобил „Пежо 407“, с
рег. № С се е завъртял и реализирал ПТП с тролейбус „Шкода 26 ТР Соларис“ с инв. №
ТВ1610. Така установеният механизъм се установява и от показанията на свидетеля В. Т.,
който подробно описва настъпването на събитието, като изрично посочва, че
непосредствено след настъпване на ПТП водачът на автомобила, от който е бил ударен, е
напуснал мястото на произшествието. Не е налице основание показанията на свидетеля да
не бъдат взети предвид, доколкото същите са последователни, непротиворечиви и
добросъвестно дадени и съответстват на останалите събрани по делото доказателства. В
същия смисъл относно механизма на ПТП е и посоченото от вещото лице в неоспореното
заключение на автотехническата експертиза, което съдът намира за компетентно, пълно и
обективно изготвено. Съгласно заключението щетите по МПС „Пежо 407“, с рег. № С, за
които ищецът е изплатил обезщетение, са причинени в резултат на процесното ПТП.
Обстоятелството, че именно ответникът е станал причина за настъпване на ПТП се
установява при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства включително и
2
от приобщената към делото административно-наказателна преписка, образувана по повод
настъпилото събитие и съдържащата се в същата неоспорена писмена декларация на
ответника, съгласно която Б. М. признава, че е станала причина за ПТП, след което е
напуснала мястото на настъпването му.
При това положение се налага извод, че по делото е установено, че процесното ПТП, е
настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на ответника Б. М.,
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ищцовото дружество, която в
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП при избиране скоростта на движението не се е съобразила с
конкретните обстоятелства свързани с движението, за да бъде в състояние да спре пред
всяко предвидимо препятствие, поради което е реализирала ПТП, след което е напуснала
мястото на настъпването на ПТП, въпреки, че съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП,
същата е била длъжна да сигнализира за настъпилото ПТП органите на КАТ и да изчака
идването им, доколкото между участниците в произшествието очевидно не е имало съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него. Именно в този случай е налице и задължение по
закон от страна на органите за контрол на движението по пътищата да посетят мястото на
настъпване на ПТП (арг. чл. 125, т. 7 ЗДвП).
По отношение на размера на застрахователното обезщетение при съдебно предявена
претенция съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е
пазарната стойност, на която може да бъде закупено същото имущество към момента на
настъпване на вредата, или пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата
вреда. Съгласно заключението на автотехническата експертиза стойността, необходима за
възстановяване на МПС „Пежо 407“, с рег. № С, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП възлиза на сумата в размер на 7320,14 лева. Доколкото регресното вземане
възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните вреди и на
извършеното плащане (7082,82 лева) - в случая на извършеното плащане, се налага извод, че
регресното вземане на ищцовото дружество към ответника е именно в претендирания
размер на 7082,82 лева. Към тази сума на основание чл. 500, ал. 1 КЗ следва да бъдат
добавени и претендираните ликвидационни разходи от ищеца в размер на 20 лева.
Следователно общият дължим от ответника размер възлиза на сумата от 7102,20 лева в
какъвто размер е и претенцията на ищеца, поради което предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен в цялост.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски по делото в общ размер на
602 лева, от които 142 лева за платена държавна такса, 300 лева за депозит за вещо лице, 60
лева за депозит за свидетел и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. В полза на
ищеца следва да бъдат присъдени и направените и претендирани в заповедното
производство разноски в общ размер на 192,10 лева, от които 142,10 лева – държавна такса и
50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. Р. М., ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к.
„Лагера“, бл. 10, вх. Б, ап. 2, дължи на З, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
500, ал. 1, т. 3 КЗ сумата в размер на 7 102,82 лева, представляваща регресна претенция за
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ и ликвидационни разноски, за вреди на МПС „Пежо 407“, с рег. № С,
причинени при ПТП, настъпило на 10.02.2017 г. в гр. София по вина на ответника Б. Р. М.,
управлявала МПС с рег. № С, след което напуснала мястото на ПТП преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва от 07.06.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 31992/2021 г., по описа на СРС, 74 състав.
3
ОСЪЖДА Б. Р. М., ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Лагера“, бл. 10, вх. Б, ап.
2, да заплати на З, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 602 лева –
разноски в исковото производство и сумата в размер на 192,10 лева – разноски в
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4