№ 258 / 20.6.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 20.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана..…..четвърти наказателен състав в публично
заседание на 20 май................……....………….…..………………………….
през две хиляди и деветнадесета година...........……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Тодора Владинова..........………….......................…и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от съдията Николова.…………...……………....….............АН дело 555 по описа за 2019г……………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от Д.Я.К. xxx против Наказателно Постановление № 18 – 0996 – 005074 от 12.12.2018г. издадено от Началник сектор ,,Пътна полиция” към ОДМВР – гр.Монтана, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 300.00 лева за извършено административно нарушение по чл.139 ал.5 от ЗДвП.
В жалба до съда санкционираното лице оспорва извършеното административно нарушение. Твърди, че е имал валиден винетен стикер към момента на проверката, за което представя и писмено доказателство, арг. лист 4 от делото. В заключение иска от съда да постанови решение, с което да отмени санкциониращият административен акт.
В съдебно заседание жалбоподателят Д.Я.К. поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, ведно с произтичащите от това законови последици. Развива доводи за тенденциозност при съставяне на акта.
Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна полиция” при ОДМВР – гр. Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
При извършената служебна проверка се констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 06.11.2018г. служителите при ОДМВР – гр.Монтана И.П.Т. и В.М.В. спрели за проверка на път ІІІ - 102 при бензиностанция „Петрол 3310” в землището на с. Г.Геново, с посока на движение гр.Чипровци - гр.Монтана, лек автомобил „Фолксваген Шаран” с рег. № XXXX , който се управлявал от жалбоподателя. Констатирали, че на предно панорамно стъкло няма залепен валиден винетен стикер. Във връзка с констатираното административно нарушение бил съставен АУАН с бл. № 014678, който бил връчен лично на нарушителя срещу подпис. В последствие наказващият орган счел, че липсват спорни обстоятелства и издал на жалбоподателя акакуваното НП, в което му менил като нарушение, че управлява по републиканските пътища пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от закона за пътищата, с което виновно е нарушил чл.139 ал. 5 от ЗДвП.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на санкциониращия акт съдът констатира, че същият е издаден в нарушение на материалния закон.
Видно от съдържанието както на съставения АУАН, така и на обжалваното наказателно постановление е, че деецът е бил санкциониран за това, че на предно панорамно стъкло няма залепен валиден винетен стикер. Преценявайки резултатите от извършената проверка и констатираното нарушение, както актосъставителят, така и административно наказващият орган са приели, че е нарушена правната норма на чл.139, ал.5 от ЗДвП. Вменената разпоредба санкционира поведение на дееца, различно от това, което е било констатирано като изпълнително деяние. Фактически нарушението констатирано от служителите на въззиваемата страна е непоставяне на винетния стикер, което, към момента на извършване на деянието и действащият закон, е представлявало нарушение по чл.100, ал.2 от ЗДвП. Вместо да бъде санкциониран за това нарушение, жалбоподателят е подведен под административна отговорност за различно такова, а именно че е управлявал МПС за което не е заплатена винетна такса. Действието на материалната норма по чл.100, ал.2 от ЗДВП по време е било налице, както към момента на констатиране на нарушението, така и на издаването на наказателното постановление. Издаване на наказателно постановление в нарушение на принципа по чл.3, ал.1 от ЗАНН, всякога води до опорочаване на санкциониращия административен акт.
В тази връзка констатациите на наказващия орган изобщо не кореспондират със събраните доказателства и с приетото за установено. Строго формалния характер на административнонаказателното право изисква във всеки един случай да има пълно съответствие между изводите на актосъставителя и свидетеля по акта относно съставомерните признаци на констатираното нарушение и тези на наказващия орган. Като е направил изводи, които не съответстват на фактите, наказващият орган е постановил акт в нарушение на закона.
Предвид изложените правни съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което и същото следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 18 – 0996 – 005074 от 12.12.2018г. издадено от Началник сектор ,,Пътна полиция” към ОДМВР – гр.Монтана, с което на Д.Я.К. xxx е наложено наказание глоба в размер на 300.00 лева за извършено административно нарушение по чл.139 ал.5 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: