№ 170
гр. Пазарджик, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря П. Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20245200500246 по описа за 2024 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд П. по гр.д. № 631 по описа на съда за 2021
година е отхвърлен иска на ЕТ „Г.-Ц.Д.“, с ЕИК- *********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „Х.Г.“ № 16, представляван от собственика
Ц.Н.Д. срещу „Мон Мийт“ ЕООД, с ЕИК- **********, със седалище и адрес
на управление: гр. П., ул. «Генерал Скобелев»№14, представлявано от
управителя И.В.К. , за установяване съществуването на вземане на ЕТ по
отношение на „Мон Мийт“ ЕООД за сумата от 524,61 лв. (петстотин
двадесет и четири лева и шестдесет и една стотинки) - главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 09.06.2021 г. до окончателно
изплащане на вземането, като вземането произтича от задължение за разходи
за ползване на имот, отдаден под наем, съгласно сключен на 01.10.2020 г.
договор за наем, ведно със сумата от 325,00 лв.(триста двадесет и пет лева),
представляваща разноски, направени от ЕТ «Г.-Ц.Д.» по заповедното
производство.
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение е обжалвано от ЕТ “Г.-Ц.Д.а“.
Излагат се оплаквания за неправилност , незаконосъобразност и
необоснованост.
1
Моли решението да бъде отменено и постановено друго , с което
предявения иск уважен , като се присъдят и разноски.
Нямало спор, че между страните по делото има сключен договор за
наем, считано от 01.10.2020 г. на търговски обект „Заведение за бързо
хранене” намиращо се в УПИ III- за обществено обслужване в квартал 97 А
по плана на гр. П., действащ към 1993 г. с административен адрес: гр.П.,
ул.”Д-р Лонг”№3.По силата на чл.7 т договора за наем наемателят бил
длъжен да заплаща изразходваната ел. енергия и вода по данни за
действителен разход.
В писмения си отговор ответника признавал, че не е платил сумата
524,61 лава- главница ,която е сбор от сумите в приложените по делото
фактури и системни бонове за заплатени от ищеца ток и вода, изразходвани
за наетия имот в посочения в исковата молба период. Приемат ,че с оглед
становището на ответника в писмения отговор, не се оспорва задължението
по размер ,като се прави възражение за погасяване , поради прихващане.
Ищецът едва с отговора на исковата молба разбрал за прихващане, което
ответника е направил за негово вземане към ищеца. На практика възражение
за прихващане не било направено. Не били представени доказателства
,поради което не можело да се приеме ,че задължението е погасено чрез
прихващане преди завеждане на делото. Не било известно и с какви суми,
дължими на ответника, се извършва това прихващане.
Поради липсата на възражение за прихващане нямало основание за
отхвърляне на иска.
Съдът приел, че действително ответното дружество е изразходвало ел.
енергия и вода в наетия обект в размера на претендирата сума предмет на
иска, съгласно представените за това платежни документи, и тази сума не е
платена от ответника, като не ставало ясно защо отхвърля иска.
Въз основа на свидетелски показания и представяне след преклузивния
срок на частен писмен документ, съдът приел, че действителния наем за
процесния търговски обект бил 600 лева и трето лице - свидетеля П.Д., бил
платил един наем, от дадено от него капаро за закупуване на имота. От друга
страна съдът приема също, че сделката за продажба на процесния имот
действително е щяла да се състои, но купувача свидетеля П.Д. се е отказал,
при което няма правно и фактическо основание, той да си е получил даденото
2
от него капаро и да е платил месечна наемна вноска по договора за наем.
Излагат се обстоятелства относими към сключване на сделка с наетия
имот от собственика му с трето за спора лице.
Не било доказано ,че ответникът е плащал месечния наем в посочения
размер , видно и от представеното удостоверение от НАП.
В срок е постъпил писмен отговор от Мон Мийт“ ЕООД.
Считат , че жалбата е допустима ,но с бланкетни оплаквания и
неоснователна.
Съдът приел, за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между
страните е сключен договор за наем от 01.10.2020година,че след отправено
предизвестие от 08.03.2021г. този договор е прекратен; в договора за наем е
уговорена наемна цена в размер на 100,00 лв. на месец, с включен ДДС и
разпределил доказателствената тежест.
Съдът възприел фактическата обстановка по делото ,като обсъдил в
мотивите си доказателствата за всички правно релевантни факти и посочил
кои факти намира за установени и кои за недоказани, предвид разпредЕ.та
доказателствена тежест между страните, за да достигне до генералния си
извод, че предявеният иск е неоснователен.
Обсъдени били гласните доказателства и приетите заключения на
експерти.
Анализирали се свидетелски показания относно установяването на
наемни правоотношения , като се счита за установено че наемната цена е 600
лева месечно.
Излагат се обстоятелства относно причините за прекратяване на
наемния договор , които нямат никакво отношение към спора ,както и за
наличие на уговорка дължимите консумативи да бъдат прихваната от
платената авансово сума от 600 лева.
Съдът правилно приел ,че е надлежно направено възражение за
прихващане.
Молят решението да бъде потвърдено. Претендират разноски.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.232 от ЗЗД във връзка счл.79 от
ЗЗД , като производството е по чл.422 от ГПК.
В исковата си молба против „Мон Мийд“ ЕООД ищецът ЕТ „Г.-Ц.Д.а“
твърди че по силата на договор за наем от 01.10.2020 сключен между
страните ответното дружество ползва под наем недвижим имот ,
представляващ търговски обект „Заведение за бързо хранене " разположен в
УПИ III- за обществено обслужване в квартал 97А по плана на гр.П.,
3
действащ към 1993 г. с административен адрес: гр.П., ул."Д-р Лонг"№3.
В чл.7 от договора за наем било уговорено задължението на наемателя
да заплаща изразходваната ел. енергия и вода по данни за действителен
разход.
За изразходваната ел. енергия и вода в обекта ползван под наем от
ответника имало електромер и водомер. Партидата на отчитащите устройства
била на името на К.Д.Д.. За отчетен период на изразходвана ел. енергия и
вода, били предоставени фактури на ответника и той заплащал разходите.
Плащането на фактура от 28.02.2021 г. за разход на ел. енергия в
наемния обект било просрочено и имало известие от EVN за начислена
лихва, като сумата била погасена.
Плащането на изразходваната ел. енергия от ответника в наемния обект
за периода 17.02.2021 г. до 16.03.2021 г. също било просрочено , но
ответникът отказал плащане. Това било и основанието за прекратяване на
договора ,считано от 08.04.2021 г. Следващата фактура за използвана от него
ел. енергия №********** също не била платена, както и фактурата за
изразходвана вода за период 16.03.2021 до 05.04.2021 г.
Тези парични задължения били погасени от ищеца ,като било подадено
и заявление по реда на чл.410 от ГПК и била издадена заповед за изпълнение.
Молят да бъде прието за установено по отношение на ответника
съществуване на вземане в размер на 524,61 лава-главница /задължение за
разходи за ползване на имот, отдаден под наем, съгласно сключен на
01.10.2020 г. договор за наем между страните по делото/, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 09.06.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и 325 лева - разноски направени по заповедното
производство.
Претендират разноски.
Исковата молба не е напълно редовна- не става ясно какви точно
вземания са , за какъв период ,в какъв размер за ел.енергия и съответно за
неплатена вода.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът е оспорил допустимостта на исковете.
Счита че ищецът няма правен интерес от предявяване на исковете , тъй
като няма качеството на кредитор. От представените по делото писмени
доказателства, обосноваващи претендираното вземане, било видно ,че като
титуляр на партида, респективно получател на доставката на услуги -
доставка на ел.енергия и ВиК, било посочено лице, различно от ищеца, а
именно — К.Д.Д. който не е страна по договора за наем.
Считат ,че исковата молба е нередовна , тъй като не се индивидуализира
вземането ,не се посочва какви услуги (доставка на ел.енергия, ВиК или др.),
е ползвал, в какви количества, за кои периоди и по коя от приложените
4
фактури .
Поради това е направено искане и за оставяне на исковата молба без
движение за отстраняване на тези нередовности.
Оспорват и основателността на исковете.
Не оспорват наличието на договор за наем между страните.
С доводите , с които е обоснова недопустимостта на иска се обосновава
и неговата неоснователност – тъй като ищеца не е материално-правно
легитимиран за предявяването му.
Оспорват твърденията ,че неплащането на ел. енергия е причина за
прекратяване на договора ,като веднага следва да се посочи ,че това
обстоятелство е ирелевантно за спора. Твърдят , че реалната причина е
желанието на наемодателя да повиши наемната цена от 600 на 700 лева ,като
тази цена бъде вписана и в договора.
Твърдят още ,че действителната наемна цена е била 600 лева.
Още тук следва да се посочи ,че това твърдение също е неотносимо към
спора.
Оспорват основателността и като твърдят , че вземането е погасено
,чрез извършено от ответника прихващане.
При сключване на договора, ответникът предоставил на наемодателя,
депозит в размера на реално плащания от него месечен наем — 600 лева. Това
не било уговорка в договора ,като уговорката между страните била именно да
служи за погасяване на останали задължения.
При фактическото напускане на наетия обект - на 04.04.2021г.,
страните се споразумели, сумата за консумираната ел.енергия и вода за
периода от 16.03. до 04.04.2021г„ да бъдат прихванати от този депозит. Ето
защо, правят изрично възражение за прихващане на евентуално дължими
задължения с предоставения и невърнат депозит в размер на 600 лева.
Направено е общо оспорване на писмените доказателства , приложени
към исковата молба , с изключение на договора за наем.
Съдът не се е занимал с доводите за нередовност на исковата молба.
Изготвил е доклад , като е приел за безспорни и ненуждаещи се от
доказване фактите ,че между страните е сключен договор за наем на
недвижим имот от 1.10.2020 година ,който е прекратен след отправено
предизвестие от 8.03.2021 година , както и ,че уговорения месечен наем в
писмения договор е 100 лева.
По отношение нередовността на исковата молба ,с който въпрос
първоинстанционният съд не се е занимал ,следва да се посочи, че не се касае
все пак за нередовност , която по естеството с да съставлява пречка за
провеждане на производството.
Очевидно е ,че ответникът е бил наясно каква точно е претенцията
5
срещу него , оспорване по размер не е направил и се е позовал на първо място
на липсата на активна легитимация , като освен това е направил
правопогасяващо възражение.
Въззивната инстанция констатира ,че производството е протекло доста
хаотично ,в отклонение от въведените процесуални преклузии ,като поради
действията на съда и страните са събрани редица доказателства , които нямат
никакво отношение към спора.
По заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.№ 442 по описа на РС П. за
2021 година. Направено е искане за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 против ответника за сума, идентична по размер и основание с
предмета на производството по чл.422 от ГПК.
Издадена е заповед за изпълнение ,като е постъпило възражение , за
което съдът е приел,че е постъпило в срок и е дал с нарочно определение
указания за предявяване на иск.
В указания от съда срок/в първия работен ден след изтичане на
месечния срок/ е предявен настоящия иск, като са представени доказателства
пред заповедни съд, поради което следва да се приеме ,че са налице
специфичните условия за предявяване на иск за установяване съществуването
на вземането.
Не е спорно по делото , че между страните е сключен договор за наем на
недвижим имот –търговски обект , описан в договора и исковата молба.
Договорът е сключен за срок от една година , като е уговорен месечен наем от
100 лева.
В чл.7 от договора е предвидено изрично задължението на наемателя да
плаща разходите за консумираната електроенергия и вода.
Не е спорно още, че на 8.03.2021 година на наемателя е връчено
предизвестие за прекратяване на договора , считано от 8.04.2021 година и ,че
действително договора е прекратен. Тези обстоятелства не са спорни между
страните.
Причините за прекратяването му са ирелевантни за спора.
Видно е от приетия нотариален акт , представен и в официално заверено
копие по искане на ответника - № 163 т.ІІ н.д. №259/2020 година на нотариус
Невяна Мазнекова – Тинкова, че ищецът ЕТ е дарил на К.Д.Д. само идеални
части от недвижими имот , в който се намира преместваемото съоръжение.
По делото е приета ,представена във второто по делото заседание
бележка ,без посочване на издател със съдържание, удостоверяващо плащане
на наем от 80 лева за период 1.04.-4.04,като твърденията са били ,че сумата е
получена от трето лице- син на Ц.Д.. Ищецът не е оспорил тези твърдения
,като след разпита на лицето като свидетел , което отрича подписа да е негов
са предприети абсолютно неотносими към спора действия от страните по
спора и съда по изследване автентичността на подписа.
6
Без да е налице откриване производство по оспорване на
доказателството и без да има каквото и да е отношение към спора се е
пристъпило към изследване автентичността на подписа под тази бележка ,
касаеща плащане на наем.
Поради това и съдът няма да обсъжда неотносими към спора
доказателства – графичните експертизи относно автентичността на подписа ,
както и данните относно деклариране от страна на ищеца на доходи от наем ,
респективно – регистрацията по ДДС.
Ответникът е твърдял още ,че действителната наемна цена не е 100 лева
, както е посочено в договора ,а 600 лева. Касае се също за обстоятелства
неотносими към спора , тъй като заявената претенция не е за неплатен наем, а
касае неплащане на консумативи ,за които наемателят е бил задължен по
договор.
Доколкото има известно отношение към спора ,то всъщност се касае
само до твърдението ,че е платил сумата 600 лева – всъщност един наем
авансово, именно за да покрие неплатени разходи и именно в тежест на
ответника е доказването на това обстоятелство, с оглед надлежно направеното
от него възражение за прихващане.
За тези обстоятелства са събрани гласни доказателства ,а именно
показанията на св. П.Д.. С оглед предмета на доказване тези показания са
напълно допустими.
Този свидетел установява ,че между него и ищеца е имало уговорки и
намерение за закупуване на имота. За целта той заплатил на ЕТ 1000 лева
капаро. След като установил, че ищецът притежава само малка идеална част
от имота и от нотариус му било заявено ,че сделката не може да бъде
сключена , той се отказал. Междувременно „си намерил наемател“, според
твърденията му /очевидно не е сключван договор за наем /, от който наемател
бил получил капаро 600 лева.
Твърди, че ищецът му върнал 400 лева от дадените от него за
капариране на имота и продължил отношенията си с ответника. Макар и лошо
проведен, от разпита на този свидетел става ясно ,че наемателят „момчето“ ,
И. - е всъщност този ,който е управител на ответното дружество.
От тези показания извод ,че е предплатен един наем ,или по-точно 600
лева ,от страна на ответното дружество ,които именно да обезпечават
изпълнението на задълженията по договора , не могат да се направят.
Поради липсата на достатъчно сигурни доказателства, изводи за
отношенията между страните – между ищеца и този свидетел от една страна и
между свидетеля и ответника – от друга страна, не могат да се направят.
Не става ясно как са се развили преддоговорните отношения между св.
Д. и ищцата, при положение ,че Д. твърди, че се отказал от намерението си да
закупува имота ,а пък ищцата му върнала част от капарото. Той от своя
страна бил получил авансов според него наем в размер на 600 лева. Договора
7
за наем от 1.10.2020 година ,а кога са се осъществявали уговорките между Д.
и представителя на ответното дружество и съответно на какво основание е
направено плащането от 600 лева не могат да се направят.
Дали даденото капаро на Д. е авансово платен наем или е редовно
платен наем по договора между страните по спора не е установено по делото.
Относимите показания на св. М. Х. , които следва да бъдат преценявани
съобразно нормата н а чл.172 от ГПК ,са относно това ,че тя е платила сумата
от 80 лева- остатък от наем при прекратяване на договора. Тази свидетелка
твърди:“ ..След това се разбраха , като излезе сумата за ел.енергия и вода да
се прихване от депозита 600 лева….К. нямаше претенции по време на
издаване на обекта“. Тоест разбирателство е имало между управителя на
ответното дружество и трето за спора лице ,което е собственик само на
идеални части от имота , а не и на преместваемото съоръжение, според
представените доказателства и не е наемодател на имота.
Тук е мястото да се посочи и по повод възраженията в писмения
отговор касаещи допустимостта на иска ,както и активната материално правна
легитимация, че задълженията на наемателя са към наемодателя по договора
и е без значение дали той е собственик на имота. Тези задължения са с
облигационен характер и възникват по силата на самия договор.
Записването на партидите на името на други лица, съответно плащането
на задълженията от други лица е ирелевантно за спора. На какво основание
трето лице е платило задълженията към съответните оператори е без значение
и въпрос на отношения между наемателя и третото лице.
Съществено за спора е дали наемателят е изпълнил задълженията си за
плащане на консумативи за наетия имот.
От анализа на представените относими към спора доказателства , такъв
извод ,за разлика от първоинстанционния съд ,въззивният съд не може да
направи.
Оспорваният на ответника касаят легитимацията му / на тези доводи
съдът отговори/ и възражение за погасяване чрез прихващане.
Ответникът не е доказал ,че е платил сума авансово ,като обезпечение за
неплатени задължения , следователно няма и как да бъде извършено
прихващане.
При така изложеното , съдът намира предявения иск за основателен.
Ответникът като наемател е имал задължението да заплаща
консумативите – изразходвана електрическа енергия и вода за обекта.
Той не е оспорил нито дължимостта ,нито размера на претенцията ,
установено чрез представените писмени доказателства.От тях е видно
категорично за какъв период и за какъв обект е платена консумация на
електрическа енергия и вода.
Оспорването е концентрирано върху активната легитимация и
8
използваното друга защитно средство е възражението за прихващане.
Ищецът като наемодател е активно легитимиран да претендира тези
суми , въз основа на облигационните отношения между страните. За заявената
претенция няма значение дали друго лице е извършило плащане и на какво
основание. Това би имало значение в хипотезите на неоснователно
обогатяване ,за какавто не се касае в настоящата хипотеза.
Ответникът не твърди и не доказва да е изпълнил задължението си.
Прави съдебно възражение за прихващане ,което съдът намира за
неоснователно, поради това ,че не е установено съществуването на насрещно
вземане.
Имайки предвид това , въззивният съд приема ,че първоинстанционното
решение е неправилно и следва да бъде отменено , а предявения иск – уважен
изцяло.
С оглед изхода на спора на ответника се дължат всички сторени от него
разноски , включително и в заповедното производство.
Те възлизат на 325 лева в заповедното производство.
В първоинстанционното производство са представени доказателства ,
съответно списък по чл.80 от ГПК за разноски в размер на 575 лева, а пред
въззивната инстанция 500 лева.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Районен съд П. по гр.д. № 631 по описа на съда за
2021 година ,като :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Мон Мийт“ ЕООД, с
ЕИК- **********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. «Генерал
Скобелев»№14, представлявано от управителя И.В.К. ,че съществува вземане
на ЕТ „Г.-Ц.Д.“, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление: гр.
П., ул. „Х.Г.“ № 16, представляван от собственика Ц.Н.Д. за сумата от 524,61
лв. (петстотин двадесет и четири лева и шестдесет и една стотинки) -
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.06.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането, като вземането произтича от
задължение за разходи за ползване на имот, отдаден под наем, съгласно
сключен на 01.10.2020 г. договор за наем, за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 442/2021 година на РС П..
Осъжда „Мон Мийт“ ЕООД, с ЕИК- **********, със седалище и адрес
на управление: гр. П., ул. «Генерал Скобелев»№14, представлявано от
управителя И.В.К. ,да заплати на ЕТ „Г.-Ц.Д.“, с ЕИК- *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Х.Г.“ № 16, представляван от
собственика Ц.Н.Д. сумата 325 лева разноски , сторени в заповедното
производство.
9
Осъжда Мон Мийт“ ЕООД, с ЕИК- **********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. «Генерал Скобелев»№14, представлявано от
управителя И.В.К. ,да заплати на ЕТ „Г.-Ц.Д.“, с ЕИК- *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Х.Г.“ № 16, представляван от
собственика Ц.Н.Д. сумата 1075 лева разноски – сторени пред
първоинстанционния съд и въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10