Р Е Ш Е Н И Е
№
152
гр. Габрово, 12.05.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГАБРОВО, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
при секретаря Е.И.
като разгледа
докладваното от съдия АТАНАСОВ гр. д. № 2887 по описа за 2016 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на
искова молба от Д.С.Г. *** против „Парселс Деливери” АД гр. София – в
несъстоятелност. С молбата е предявен иск по трудов спор за заплащане на
трудови възнаграждения по трудов договор, с правно основание чл. 128 вр. чл.
124 КТ. Ищцата твърди, че е започнала работа в ответното дружество на
01.10.2011 г. по безсрочен трудов договор, на длъжност „служител издаване на
пътнически билети”. В две последващи трудови споразумения били отразени
промените в условията на труд, включително и длъжността, която заемала до
момента на служебното прекратяване на трудовото й правоотношение, а именно –
магазинер към ЖП гара – Габрово при РЦПП – Варна.
От м. септември 2012 г.
ответникът-работодател започнал да изплаща само част от трудовото
възнаграждение на ищцата, а от м. февруари 2015 г. изцяло преустановил
изплащането му, което я принудило да заведе дело за присъждане на дължимите й
суми. Дружеството било осъдено да й заплати неизплатените трудови
възнаграждения за периода м. септември 2012 г. – м. май 2015 г. включително.
Тъй като и след този период
дружеството-ответник продължило да не изпълнява задълженията си за изплащане на
дължимите заплати, по молба на ищцата
Дирекция „Инспекция по труда” – София прекратила трудовия й договор с
ответника с разпореждане №22-32/19.04.2016 г., считано от 16.03.2016 г. и на
осн. чл. 327 ал. 2 КТ.
С решение от 21.03.2016 г. по т.д. №
2292/2015 г. на СГС е открито производство по несъстоятелност на дружеството,
постановено е прекратяване на дейността му, като производството по делото е
спряно.
За периода м. юни 2015 – 16.03.2016 г.
ответното дружество дължи на ищцата уговореното трудово възнаграждение, поради
което тя моли съдът да го осъди да й изплати сума в размер на 4269,60 лв.
дължимо и неизплатено трудово възнаграждение, както и лихва за забава в размер
на 771,56 лв., на осн. чл. 86 ЗЗД.
В съдебно заседание ищцата се явява лично
и с адв. П.Х., която поддържа от нейно име предявения иск, като излага
съображения за уважаването му. Претендира и направените по делото
разноски.
От страна на
дружеството-ответник не е представен писмен отговор на исковата молба в
законния месечен срок. В съдебно заседание не се явява негов представител.
Съдът, като прецени изявленията на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното:
От представения трудов договор № 85 от
01.10.2011 г. се установява, че по силата на същия между ищцата и ответника е
възникнало трудово правоотношение, продължило до 16.03.2016 г., от която дата е същото прекратено с представеното по делото
разпореждане №22-32/19.04.2016 г. на Директора на Дирекция „ИТ” гр. София на
осн. чл. 327 ал. 2 КТ.
Видно от представените допълнителни
споразумения към трудовия договор от 28.11.2011 г. и от 15.05.2013 г., с
последното допълнително споразумение трудовото възнаграждение на ищцата е
определено на 453 лв., плюс 1% за трудов стаж и професионален опит. От
последното допълнително споразумение се установява и че с него е изменена
заеманата от ищцата длъжност, а именно – от „служител издаване пътнически
билети” в „магазинер”, с месторабота РЦПП Варна - гара Габрово.
Видно от представените от ищцата решение №
538/21.03.2016 г. по т.д. № 2292/2016 г. по описа на СГС и удостовение от
19.12.2016 г. от Агенция по вписванията, както и от служебното приложената от
съда справка от Търговския регистър, с цитираното решение на СГС е обявена
неплатежоспособността на дружеството-ответник, с начална дата 31.12.2011 г. и
дружеството е обявено в несъстоятелност.
От
представеното решение №16/29.01.2016 г. по гр.д. № 1440/2016 г. на ГРС се
установява, че по посоченото дело ответникът е осъден да заплати на ищцата
сумата 5 119,66 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
периода от м. септември 2012 г. до м. май 205 г. включително, както и сумата
1433,31 лв. лихва за забава при изплащане на трудовото възнаграждение за
времето от 01.10.2012 г. до 17.06.2015 г.
По искане на ищцата по делото беше
разпитан свидетеля И.Г.Г. – началник ЖП гара Габрово. От показанията му се
установи, че ответното дружество е извършвало съвместна дейност с „БДЖ”.
Работното място на ищцата било в багажна магазия на жп гара Габрово, поради
което свидетелят има непосредствени впечатления върху дейността и проблемите й.
Свидетелят заяви, че първоначално ответното дружество изплащало трудовите
възнаграждения в пълен размер, впоследствие само процент от тях, а после спряло
изцяло плащането на заплата на ищцата.
От заключението на икономическата експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда като пълно и мотивирано, се установява,
че дължимото трудово възнаграждение на ищцата за процесния период възлиза на
4636,66 лв. Няма данни от ответника за съставена разчетно-платежна ведомост и
извършени плащания.
Вещото лице е изчислило в размер на 518,10 лв. дължимата
мораторна лихва за забава на всяко едно трудово възнаграждение за месеците от
процесния период до датата на предявяване на иска 28.12.2016 г., с падеж на
първото задължение 30.07.2015 г., тъй като съгласно трудовия договор и
допълнителните споразумения към него датата на изплащане на трудовото
възнаграждение е 30-то число на следващия месец.
При така установените фактически
обстоятелства съдът намира от правна страна следното:
Безспорно е установено по делото, че
ищцата е работила в процесния период на длъжност „магазинер” при ответника, с месторабота РЦПП Варна - гара Габрово.
По силата на чл. 128 КТ работодателят
е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Касае се за основно задължение на
работодателя като насрещна престация срещу положения труд от работника или
служителя, който е възмезден (чл. 242 КТ). Трудовото възнаграждение следва да
се плаща от работодателя всеки месец, доколко между страните не е уговорено
друго (чл. 270, ал. 2 КТ). По силата на чл. 270, ал. 3 КТ трудовото
възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост
или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови
близки. По писмено искане на
работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в
посочената от него банка.
От
заключението на вещото лице се установи, че размерът на дължимото на ищцата трудово
възнаграждение за процесния период възлиза на 4636,66 лв. Тъй като от страна на ищцата се твърди отрицателен факт – неполучаване
на трудовите си възнаграждения за същия период, в тежест на работодателя –
ответник бе да докаже, че трудовото възнаграждение е изплатено изцяло или
отчасти и не се дължи, като представи за това годни доказателства. Доказателства
за плащания не бяха представени, поради което и с оглед правилото на чл. 154 ГПК съдът намира, че трудовото възнаграждение е
изискуемо и ликвидно установено по основание и размер, като забава в
изплащането му е налице, тъй като към датата на предявяване на настоящия иск
/28.12.2016 г./ работодателят не е изплатил договорената между страните работна
заплата. Затова предявеният главен иск е
основателен и доказан, като съдът ще го уважи до размера, претендиран с
исковата молба, а именно – за сумата 4269,60 лв. Без да е направено
увеличение на цената му, присъждането му за горницата до
размера от 4636,66 лв., посочен от вещото лице,
ще представлява произнасяне по искане, с което съдът не е сезиран. Следва да
бъде присъдена и законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване
на иска до окончателното й изплащане.
Съгласно
чл. 86 от ЗЗД ответникът следва да заплати на ищеца и лихва за забава върху
дължимото неизплатено трудово възнаграждение. Такава лихва се дължи при
неизпълнение на парично задължение, като когато денят за изпълнението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Трудовото
възнаграждение за процесните месеци е било изискуемо с оглед установеното в чл. 270 КТ
задължение в тежест на работодателя да изплаща трудово възнаграждение авансово
или окончателно всеки месец, доколкото не е уговорено друго. Както беше посочено, в допълнителното
споразумение от 15.05.2013 г. /т.9.2/ е уговорено, че изискуемостта настъпва на
30 число на месеца, следващ този месец, за който се дължи работната заплата.
Вещото лице е изчислило размера на дължимата мораторна лихва съобразно така
посочения падеж на задълженията и затова искът за мораторна лихва следва да
бъде уважен в този размер от 518,10 лв., а в останалата част до предявената сума в размер на 771,56
лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски по делото в размер на
420 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, доказано с
представения по делото договор за правна защита и съдействие от 27.12.2016 г.
На основание чл. 78, ал.6 във вр. с чл. 83
ал.1 т. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в
размер на 220,78 лв. и сумата от 250 лв. възнаграждение за вещо лице по сметка
на Районен съд Габрово.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ПАРСЕЛС ДЕЛИВЕРИ” АД – в несъстоятелност,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на гр. София, ул. „Майор Димитър
Думбалаков” № 38-40, представлявано от Любомир Иванов Иванов – член на Съвета
на директорите, ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Г.,
с ЕГН: **********, с адрес ***, с пълномощник адв. П.Х., сумата 4 269,60 лв.
/четири хиляди двеста шестдесет и девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
периода от 01.06.2015 до 15.03.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
28.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 128 КТ.
ОСЪЖДА ,
на осн. чл. 86 ЗЗД, „ПАРСЕЛС
ДЕЛИВЕРИ” АД – в несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на гр.
София, ул. „Майор Димитър Думбалаков” № 38-40, представлявано от Любомир Иванов
Иванов – член на Съвета на директорите, ДА
ЗАПЛАТИ на Д.С.Г., с ЕГН: **********, с адрес ***, с пълномощник адв. П.Х.,
сумата 518,10 лв. /петстотин и осемнадесет лева и десет стотинки/, представляваща лихва за забава при
изплащане на трудовото възнаграждение за времето от 30.07.2015 г. до 28.12.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 518,10 лева до пълния предявен размер от
771,56 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ПАРСЕЛС ДЕЛИВЕРИ” АД – в
несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на гр. София, ул. „Майор
Димитър Думбалаков” № 38-40, представлявано от Любомир Иванов Иванов – член на
Съвета на директорите, ДА ЗАПЛАТИ на
Д.С.Г., с ЕГН: **********, с адрес ***, с пълномощник адв. П.Х., направените по делото разноски в размер на 420,00 лв. /четиристотин и двадесет
лева/, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ПАРСЕЛС ДЕЛИВЕРИ” АД – в несъстоятелност,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на гр. София, ул. „Майор Димитър
Думбалаков” № 38-40, представлявано от Любомир Иванов Иванов – член на Съвета
на директорите, ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Районен съд –Габрово държавна такса в размер на 220,78 лв. /двеста и двадесет лева и седемдесет и осем стотинки/ и 250 лв. /двеста и петдесет лева/ възнаграждение
за вещо лице по сметка на Районен съд Габрово, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението, на осн. чл. 242 ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: