РЕШЕНИЕ
Номер 260191 08.02 Година 2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд ХХІІІ
наказателен състав
На двадесет и
втори януари 2021 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА
Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
АН дело номер
6180 по описа за 2020 година
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-002413/16.03.2020г. на
Началника на група в Сектор ПП ОДМВР гр. Пловдив, с което на И.Г.П. ЕГН **********
са наложени четири административни наказания “ГЛОБА” в размер съответно на
2000лв., 10лв., 10лв. и 10лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
24 месеца за извършени административни нарушения по чл.174 ал.3 от ЗДвП, чл.
100 т.1 от ЗДвП, чр.10 т.2 от ЗДвП и чл.100 т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР гр. Пловдив да заплати на И.Г.П. ЕГН ********** сумата от 450лв., представляваща
направените от последния разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
вярно, секретар Н.Т.
МОТИВИ :
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-002413/16.03.2020г. на Началника
на група в Сектор ПП ОДМВР гр. Пловдив, с което на И.Г.П. ЕГН ********** са наложени
четири административни наказания “ГЛОБА” в размер съответно на 2000лв., 10лв.,
10лв. и 10лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършени
административни нарушения по чл.174 ал.3 от ЗДвП, чл. 100 т.1 от ЗДвП, чр.10 т.2
от ЗДвП и чл.100 т.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят И.Г.П., чрез пълномощника си по делото
адв. Я. счита издаденото Наказателно постановление за неправилно и
незаконосъобразно, моли съда да го отмени,
по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание.
Въззиваемата страна – Сектор ПП ОДМВР гр. Пловдив не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и
прецени законосъобразността на издадения административен акт, с оглед
произнасяне по същество, намира и приема за установено следното :
Жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление е издадено против П.
за това, че на 01.03.2020г. в 04.37ч. в гр. Пловдив на кръстовището на ул.
„Недко Каблешков“ и бул. „Санкт Петербург“, като водач на лек автомобил „Порше
Панамера“ с рег. №…., управлява същия като:1.Отказва поверка за употреба на
алкохол с техническо средство;2.Не носи свидетелство за упраление на МПС и
контролен талон към СУМПС;3. Не носи задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за МПС, което упавлява;4. Не носи свидетелство за регистрация на МПС,
което управлява.
Видно
от приложената по делото административнонаказателна преписка Акт за
установяване на административно нарушение № GA36837/01.03.2020г. е
издаден против жалбоподателя за посочените
нарушения, а разпитан в хода на съдебното производство
актосъставителят С.С.П. потвърждава, че подписа е негов, но няма никакъв спомен
послучая.
В хода на съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетели М С П
и В И М, които твърдят, че на процената дата вечерта жалбоподателят паркирал
автомобила си зад редица от заведение – ресторант „Елея“, бар „Бушидо“ и други.
Около 4-5часа сутринта П., свидетелките и приятел на свид. М решили да се
прибират, като извикали такси. Тогава П. се сетили, че са забравили ключовете
за апартамента си в автомобила, отишли до нео и след това се качили четиримата
на такси. Последното било спряно от полицейски служители и се съставил
настоящия АУАН.
Предвид
така изложените обстоятелства, съдът намира, че по делото не е
установено по безспорен и категоричен начин
извършени нарушения по чл. 174 ал.3 от ЗДвП, чл. 100 т.1 от ЗДвП, чр.10 т.2 от ЗДвП и чл.100 т.3 от ЗДвП от
страна на жалбоподателя. В
тази насока да се направи положителен извод не спомогнаха
и показанията на актосъставителя, макар дадени под страх
от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на обстоятелствата по
случая.
Преди всичко по делото, въз основа приобщените показания на свидетелките П.
и М. категорично се установява, че на инкриминираните дата и място
жалбоподателят не е управлявал процесният лек автомобил. По този въпрос, от
една страна, и двете свидетелки са категорични, а от друга-самият актосъставител
не можа да внесе никаква яснота по случая. Следователно липсва една от
основните предпоставки за ангажиране административнонаказателната отговорност
на П. по горецитираните норми от ЗДвП-същият да управлява МПС. Последното е от
категорията на абсолютните, което ясно личи и от текстовете на посочените за
нарушени норми, което изискват „водач“ на МПС да е отказал да бъде тестван за
употреба на алкохол, както и да бъдат представени при поискване отразените в
АУАН и НП документи за превозно средство, което лицето „управлява“
На следващо място следва да бъдат споделени и доводите, наведени в жалбата
и в съдебно заседание, доколкото действително е налице неправилно и неточно
описание на мястото, където се твърди да са извършени нарушенията от П.. От
приложените към жалбата, както и от изисканите от съда писмени доказателства е
видно, че мястото, където е бил паркиран автомобила е ул. „Тодор Гатев“.
Предвид всичко гореизложено и атакуваното Наказателно
постановление № 20-1030-002413/16.03.2020г. на Началника на група в Сектор ПП ОДМВР
гр. Пловдив, с което на И.Г.П. ЕГН ********** са наложени четири административни
наказания “ГЛОБА” в размер съответно на 2000лв., 10лв., 10лв. и 10лв. и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършени административни нарушения
по чл.174 ал.3 от ЗДвП, чл. 100 т.1 от ЗДвП, чр.10 т.2 от ЗДвП и чл.100 т.3 от ЗДвП,
като необосновано и незаконосъобразно, следва да бъде ОТМЕНЕНО.
С оглед императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН
настоящият състав дължи произнасяне по направеното от пълномощника на
жалбоподателя искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото –
отмяна на атакуваното Наказателно постановление и съгласно приложеното
пълномощно въззиваемата страна - ОДМВР гр. Пловдив следва да бъде осъдена да
заплати на И.Г.П. ЕГН **********
сумата от 450лв., представляваща направените от последния разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
За тези изводи съдът прецени всички обстоятелства по
делото, които ги налагат като единствено възможни.
По изложените
мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.