ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 217
гр. В**, 10.05.2022 г.
ВОС I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АН** М. П**
Членове:В** Й. М**
Н** Д. Н**
като разгледа докладваното от АН** М. П** Въззивно частно гражданско
дело № 20221300500117 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано e по частна жалба на "А** за к** на п** з**" ООД с ЕИК :
*** против Разпореждане № 1020/16.12.2021 г., постановено по ч.гр.д.№
2271/2021 г. по описа на РС-В**, с което е отхвърлено заявлението им за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу длъжника М. СТ. В. от гр.В**, за вземания по договор за паричен заем
, сключен с кредитора „В** к**“ООД на 29.08.2019г. като нередовно
Частният жалбоподател намира разпореждането за незаконосъобразно.
Поддържа, че в производство по чл.410 ГПК не се проверява дали вземането
съществува и не е необходимо към заявлението да се прилагат доказателства
за установяването му. Считат, че заявлението им е съобразено с изискванията
на закона за редовност, а претендираното вземане е индивидуализирано в
достатъчна степен, поради което молят за отмяна на атакуваното
разпореждане и произнасяне по същество, като бъде издадена исканата
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Претенция за разноски за въззивното
производство не е заявена.
ВОС, след като съобрази оплакванията в частната жалба и
доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, в
1
законовия срок и от легитимирано лице, поради което е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съображенията са следните:
Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК със заявител "А* за к* на п** з**" ООД с ЕИК : ** против
М. СТ. В. от гр.В**, за вземания по договор за паричен заем, сключен с
кредитора „В* к*“ООД на 29.08.2019г.
Съдът е констатирал, че в заявлението е посочено, че заявителят
основава претенциите си към длъжника на основание договор за цесия, но
доказателства за това не са представени. Именно заради това, с разпореждане
№ 34 от 11.01.2022г. е оставил заявлението без движение и е дал указания на
заявителя да представи доказателства в подкрепа на изложеното в
заявлението за цедиране на вземанията. С молба вх. № 768/02.02.2022г.
заявителят, чрез процесуален представител е посочил, че заповедното
производство е едностранно, което изключвало възможността съдът да
изследва въпросите за прехвърлянето на материалното право посредством
договор за цесия. Развити са доводи относно уведомяването на длъжника за
извършената цесия и последиците от това.
„А* за к* на п* з*" ООД е отказало да изпълни указанията на съда,
поради което заявлението като нередовно е върнато.
Абсолютна положителна предпоставка за допустимост на
производството е наличието на процесуална легитимация у заявителя, още
повече, че от представените доказателства - договор за паричен заем, се
установява, че длъжникът е сключил договор за кредит с лице, различно от
заявителя.
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД цесията е способ за
прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение, като вземането преминава в патримониума
на цесионера в обема, в който го е притежавал цедента с всички привилегии,
обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо вземане,
произтичащо от друго правно основание. За сключването на договора за
цесия е необходимо постигане на съгласие на страните по него – цедент и
цесионер. С постигане съгласието на страните цесията произвежда своето
действие, независимо, че същата следва да бъде съобщена на длъжника -
2
съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие
спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор. Следователно субектът комуто трябва да
бъде връчено съобщението за цесията е длъжникът, но неспазването на
задължението за уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД не влияе върху валидността
на договора за цесия, тъй като това задължение е въведено с оглед защитата
на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитор, който от своя
страна се е разпоредил с вземането.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗПК изрично предвижда, че кредиторът
може да прехвърли вземането си по Договор за потребителски кредит на трето
лице, само ако договорът предвижда такава възможност. Съдебната практика
е еднозначна, че е допустимо, както е сторено и по настоящото дело, цедентът
да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника (Р. №
137/2.06.2015 г., ГД № 5759/2014 г., III г. о.; Р. № 156/30.11.2015 г., ТД №
2639/2014 г., ІІ т. о. и др.).
Редовността на заявлението,материализиращо искането на кредитора за
издаване на заповед за изпълнение, е поставена в зависимост от изпълнението
на императивните разпоредби на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК и чл.128,т.1 и т.2
от ГПК. Необходимостта от спазването от страна на заявителя изцяло на
всички изисквания на цитираните императивни норми на ГПК при подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК произтича не само от ясното и еднозначно
препращане в чл.410, ал.2 от ГПК, а и от санкционната процесуалноправна
норма на чл.411,ал.2,т.1 от ГПК, приложението на която в случая е
допълнителен аргумент за постановяване на отказ за издаване на заповед за
изпълнение.
Съдът е изискал заявителят да представи доказателства за извършената
цесия именно за да провери дали същият е активно легитимиран кредитор по
вземането. Това е така, защото от представените доказателства - договор за
стоков кредит, се установява, че длъжникът е сключил договор за кредит с
лице, различно от заявителя. Именно, в изпълнение на разпоредбата на чл.
410, ал. 3 от ГПК, тъй като вземането произтича от договор, сключен с
потребител, съдът е изискал от заявителя да представи доказателства за
извършеното прехвърляне на вземането/цесията/ между първоначалния
кредитор и новия кредитор.
3
ВОС приема, че въпреки дадената възможност, заявителят не е
отстранил констатираните нередовности на заявлението, които касаят
активната легитимация на заявителя и изсикуемостта на вземането.
Така постановеното разпореждане е правилно.
Водим от горното, ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №261/10.02.2022 г., постановено по
ч.гр.д.№ 33/2022 г. по описа на РС-В*.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4