Р Е
Ш Е Н
И Е № 180
гр. Шумен 30.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд в открито заседание на трети юли, две хиляди и деветнадесета година , в състав:
Окръжен съдия: Азадухи Карагьозян
при секретаря Жанета Дучева, като разгледа докладваното от окръжният съдия гр. дело №344 по описа за 2018г. за да се произнесе , взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.288 ал.ал.1 т.2 б.а КЗ/отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищцата А.О.Е. с ЕГН ********** ,действаща ,със знанието и съгласието на своята майка и законнна представителка Н.М.А. твърди в исковата си молба, че при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 07.12.2015г., е причинена смъртта на М.И.Х., ЕГН ********** - дядо на А.О.Е. и баща на Н.М.А., вследствие на което ищцата търпяла неимуществени вреди. В случая били налице елементите на фастическия състав на чл. 45 ЗЗД. На 07.12.2015г. А.Н.В.управлявал л.а. марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с д.к.№ ...по път SHU 1041. В района на км.5+520 водачът нарушил правилата за движение по пътищата като се движил със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия, вследствие на което загубил контрол над управляваното от него МПС, автомобилът напуснал платното за движение, преобърнал се и се самозапалил. В резултат на настъпилото ПТП била причинена смъртта на М.И.Х.. Водачът В. грубо нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - като не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС; чл. 20, ал. 2 и чл.,21 от ЗДвП - като се движил със скорост, несъобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост. А.е могъл да предотврати произшествието, ако не бил допуснал посочените по-горе нарушения. По случая било образувано д.п. № 162/2015г. по описа на РУ ОД на МВР Шумен и пр.пр. № 2333/2015г. по описа на Окръжна прокуратура - Шумен. Наказателното производство било прекратено с постановление от 13.06.2016г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 4 и чл. 199 НПК, което било влязло в законна сила. В постановлението било прието, че водачът на л.а. марка „Фолксваген”, модел „Пасат" с д.к.№ ...А.Н.В.е осъществил съставът на чл. 343, ал. 3, пр. 1 б. „б“ от НК вр. с чл. 343 б. „в“ от НК във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Причина за настъпването на смъртта на М.И.Х. били множеството несъвместими с живота травми, намираща се в причинна връзка с настъпилото ПТП. Прекият делинквент бил извършил деянието виновно при форма на вината непредпазливост. Водачът не предвиждал настъпването на общественоопасните последици, а именно, че ще причини ПТП, в резултат на което ще загине пострадалият М.И.Х., но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, ако не бил допуснал посочените по-горе нарушения на правилата за движение по пътищата. Вследствие смъртта на М.Х.неимуществени вреди търпяла ищцата негова внучка А.О.Е.. Въпреки невръстната си възраст, за ищцата смъртта на дядо й представлявала огромна загуба. Необходимостта от присъствието в живота на детето на неговите дядо и баба била съществена и определяща за неговото отглеждане и възпитание, също както необходимостта от родителската грижа. Въпреки че А. била само на две годинки, когато е настъпило процесното ПТП, за М. тези две години са били достатъчни, за да изгради трайна и дълбока емоционална връзка с внучка си. Той я е обгрижвал, гледал я е, но сега тя е лишена завинаги от закрилата и подкрепата на дядо си. Към днешна дата А. изпитвала голяма празнота и мъка, гледайки как другите й връстници си играят с техните дядовци и споделят как са изкарали семейните празници при тях. А. щяла да израсне без да има възможността да опознае дядо си, да разбере колко грижовен и стойностен човек е бил. Нямало да може да сподели първите си рождени и празнични дни с него и да играят заедно. Нямало да има възможността да разбере какъв прекрасен човек е бил дядо й, да изгради връзка с М., да получи уроци и съвети, каквито само един дядо може да даде. Споменът за него щял да се поддържа най-вече от нейните близки, което допълнително щяло да засилва болката. Правото на обезщетение на търпените от ищцата неимуществени вреди било признато в Тълкувателно решение №1 по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Съгласно последното, право да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък имали лицата, посочени в Постановление №4/25.05.1961 г. и Постановление №5/24.11.1969г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Имайки предвид степента и интензитета на причинените неимуществени вреди, както и обстоятелството, че същите ще бъдат търпени продължително време с оглед изискванията на закона обезщетението следвало да е в размер на 100 000 лв. Лекият автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат" с д.к.№ ..., при управлението на който виновно било причинено ПТП-то, нямал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, което ангажирало отговорността на Гаранционния фонд за обезщетяване на настъпилите при процесното ПТП вреди.
Ищцата А.О.Е., ЕГН **********, действаща чрез законния си представител Н.М.А., ЕГН ********** моли съдът да я призовете на съд и след като установи, че искът е основателен, да осъди ответника Гаранционен фонд да й заплати обезщетение в размер на 100 000 (сто хиляди) лева за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие причиняването на смъртта на дядо й М.И.Х. от водач на МПС л.а. марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с д.к.№ ..., без сключена застраховка „Гражданска отговорност” при ПТП от 07.12.2015г. по път SHU 1041, както и компенсаторна лихва в размер на законната такава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от 19.11.2016г. до окончателното изплащане на обезщетението и направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Ответникът , Гаранционен фонд гр.София ,действащ ,чрез пълномощника си главен юрисконсулт Н.А.П.е депозирал отговор с който оспорва исковите претенции изцяло по основание и размер. Счита, че не са представени достатъчно доказателства установяващи кой е управлявал процесния автомобил, механизмът, обстоятелства и причини за настъпването на злополуката, и поведението на пострадалия. Не било налице официално удостоверяване на обстоятелството къде именно в МПС е пострадал починалия М.И.Х., нито това се установявало от представения Протокол за оглед на местопроизшествие. Налице били данни относно причините за смъртта на М.И.Х., единствено касаещи негови увреждания вследствие обгаряне от открит пламък, но не и от увреждания в резултат от движението на МПС, предвид което оспорва твърденията в исковата молба за причинна връзка между смъртта на Х.и ПТП. В случай, че бъде надлежно установено, че М.И.Х. е пострадал като пътник в процесното МПС, ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който се е качил при неправоспособен, алкохолно повлиян водач и сам е поставил живота си в риск. Ответникът счита размера на предявената искова претенция за неимуществени вреди за прекомерно завишена, тъй като не отговаряла на характера и вида на претърпените увреждания, съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП - 07.12.2015г. Налице била промяна в законодателната рамка на страната, конкретно в Кодекса за застраховането § 96. (1) До влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определяло в размер до 5000 лв., в това число братя и сестри, баби, дядовци, внуци и внучки. Липсвали доказателства удостоверяващи, житейски обстоятелства и ситуации, които са станали причина между починалия и лицето да се е породила особена близост, както и че претендиращото лице е понесло морални болки и страдания от загубата с продължително проявление във времето, които в достатъчна степен обосновават основание за търсеното обезщетение.
От събраните по делото доказателства и от становищата на страните, преценени по отделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:
От
приложените по делото констативен протокол за ПТП с пострадало лице
№95/7.12.2015г., протокол за оглед на местопроизшествие от 8.12.2015г. и постановление за прекратяване на
наказателно производство от 13.06.2016г. на Окръжна прокуратура –Шумен се
установява ,че е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител
за престъпление по чл.343ал.3 б.б НК вр. с чл.343 ал.1 НК, като е установено
,че на 7.12.2015г. А.Н.В.от с.Чернооково обл.Шумен употребил значително
количество алкохол и въпреки това поел управлението на лек автомобил марка
Фолксваген модел Пасат –комби с ДК№ ...,като в автомобила на задната седалка
пътувал М.И.Х. При управление на автомобила водачът А.в следствие на високата
скорост и пияното си състояние изгубил управлението на автомобила и паднал в
крайпътно дере .От удара автомобилът се обърнал по таван и се запалил .
Пътуващите в автомобила лица получили множество травматични увреждания и не могли своевременно да напуснат горящия
автомобил. Същите се задушили от пушеците и дима в купето , а в последствие
телата им силно обгорели. С горецитираното постановление е било прекратено
ДП№162/2015г. по описа на ОД на МВР Шумен , като същото е влязло в сила. От
представените удостоверение за наследници №4/3.02.2016г. издадено от Кметство Чернооково
,удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки №26/29.12.2015г. издадено от общ.Върбица и удостоверение за
раждане се установява ,че починалият при процесното ПТП М.И.Х.а е дядо на
ищцата А.О.Е..
От заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза се установява ,че водача на лек автомобил „Фолксваген Падат“ с per. № ...се е движил през тъмната част на денонощието по прав пътен участък на път SHU 1041, в извън населено място с наклон на изкачване. Пътя бил с широчина 5,80 метра, с асфалтово покритие, без неравността, суха настилка. Водача е управлявал след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта 2,22-2,54 промила със скорост 64,5 км/час. Водача и пътника не са ползвали предпазни колани. На км. 5+520, след излизане от десен завой, водача губи контрол над автомобила, завива волана надясно по посока към десния пътен банкет, излиза вдясно извън пътното платно и пада в крайпътно дере с дълбочина 2,5 метра и широчина 5 метра. Автомобила пада в дерето с предната си дясна страна и се преобръща по таван в посока на часовата стрелка. След падането автомобила се установява на дъното на дерето, успоредно на пътя, с колелата нагоре, с дясна страна към пътното платно. В резултат на удара при падането, автомобила се замозапалва и изгаря напълно. В резултат на пожара, изгарят и пътуващите в автомобила две лица от мъжки пол с неустановена самоличност. В конкретно създалата се ситуация, при движение в десния завой със скорост 64,5 км/час, след загубата на управление, водачът не е имал техническа възможност да предотврати преобръщането на автомобила, чрез аварийно спиране в границите на пътя и настъпването на ПТП е било неизбежно. Причина за настъпването на ПТП от автотехническа гледна точка е неправилно подбраната скорост на движение от водача на л.а. „Фолксваген Пасат“ с per. № ...при движение в десен завой през тъмната част на денонощието и след употреба на алкохол. Водачът се е движил със скорост 64,5 км/час, която не е била съобразена с техническите характеристики на завоя и след загубата на управление, не е имал достатъчно разстояние за аварийно спиране за да предотврати преобръщането на автомобила извън платното за движение. Водачът е имал възможност да избегне настъпването на ПТП, в случай, че се е движил със скорост не по-висока от 22 км/час. В този случай при поява на опасност от загуба на управление, водачът би могъл да спре в опасната зона в границите на платното за движение, като по този начин би предотвратил настъпването на ПТП.
От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза се установява ,че от данните в делото и резултатите от проведената аутопсия и последващи изследвания се установява, че причината за смъртта на М.И.Х., ЕГН ********** намерен починал край с. Чернооково община Върбица на 08.12.2015 г. в изгорял лек автомобил се дължи на пламъково изгаряне на 100% от кожната повърхност. Наличното количество карбоксихемоглобин в кръвта - 45%, и саждите в дихателните пътища на починалия Х.сочат, че пострадалия е бил жив по време на пожара. В конкретния случай се касае за тежка термична травма - пламъково изгаряне на кожата на всички анатомични области на тялото - глава, тяло и крайници. Смъртта е настъпила относително бързо, но не мигновено (от порядъка на няколко минути) и е била абсолютно неизбежна. Между телесните увреждания и настъпилата смърт е налице пряка причинна връзка. Конкретно установените телесни увреждания могат да бъдат получени при посочения механизъм на ПТП - самозапалване на лек автомобил след падане в дерето с предната си дясна страна и преобръщане по таван в посока на часовниковата стрелка.
От заключението на вещите лица по комплексната съдебно-медицинска ,автотехническа и биомеханична експертиза се установява ,че трупът на М.И.Х., ЕГН ********** се е намирал в задната част на автомобила и е бил разположен с глава в посока към предната част на автомобила и долни крайници в посока задна лява врата. Трупът на А.Н.В.ЕГН ********** (А.) и е бил разположен по гръб с глава в посока задната врата на МПС и долни крайници в посока предната част на автомобила. При така възникналия пожар А.се е опитвал да напусне л.а. Фолксваген Пасат с per. № ..., като е бил разположен по гръб и е държал главата си в посока задната врата на МПС, по-далеч от огнището на пожара и долни крайници в посока предната част на автомобила - те са силно обгорели и някои дори липсват, трупът е отворен, защото възникването на пожара е станало в предната част на автомобила. Водач на автомобила е бил А.Н.В.ЕГН ********** (А.), а пътник - М.И.Х. с ЕГН **********.
От заключението на вещото лице по съдебно – психологичната експертиза се установява ,че към момента на катастрофата, в която губи дядо си по майчина линия, А. е била на 2,5 годишна възраст. Реално тя няма собствени свързани и последователни спомени. Възможно е да си спомня откъслечни образи, картини или фрази, но 4 години по-късно не е възможно да може да преразкаже последователно и систематично разговори, събития или обстоятелства. Цялата информация, която се съдържа в паметта й, свързана с дядо й и живота и отношенията в семейството им преди катастрофата, синтезирана и обработена доколкото е възможно от детето, е по разкази на близките й. Дори и да е имала някакви собствени паметови следи от съвместния им живот, те по естествен път са заместени, от една страна по линия на лоялността към авторитета /в лицето на родителите/, а от друга - поради естествените процеси на избледняване на информацията /забравяне/, детските спомени са силно редуцирани до пълното им заместване с индуцирани такива. Във възрастта до около 10 години децата биха могли да имат собствени правилни и адекватни възприятия, но ако случките и събитията бъдат преразказани по друг начин от авторитетен възрастен, детето от лоялност и доверие несъзнателно подменя спомените, си като възприема тези на авторитетния възрастен като свои. Друга особеност на психиката е, че когато има непълни и/или неясни спомени по емоционални теми, „белите петна“ биват запълнени с фантазии, които детето също възприема като свои собствени спомени т.е. от една страна наблюдаваме индуцирани спомени, които детето е възприело като свои, от друга фантазми, които допълват забравените или изтласкани спомени, които имат емоционалните характеристики на основния спомен, които детето също възприема като свои спомени. Т.е образа или спомените, каквито в момента се съдържат в паметта й са почти изцяло продукт на разказите на близките й. За детската психика идентифицирането с индуцираните /внушените/ спомени е защитен механизъм и от жизнено важно значение по отношение на психичното здраве и осигуряването на родовата памет. В емоционален план детето не показва завишени несигурност и тревожност, невротични и/или депресивни симптоми, произтичащи от семейната ситуация. Вероятно поради липсата на собствени спомени, тя е възприела новата ситуация в разширеното семейство като норма и не е поставена в ситуация на загуба, траур или депресивитет /такива емоции се наблюдават във връзка със загубата на дядо й Е./. Разговорите за дядо й М. за нея нямат статут на психотравма, тъй като тя няма личностов ресурс да усети силата и степента на загубата, а имат по-скоро информативен характер. Възприема, преживява и възпроизвежда събитията индиферентно /като приказка, сякаш не я засягат лично/, като говори за него във 2-ро л. единствено /дядо ти/, тъй като и към момента не е успяла да изгради усещане за принадлежност, не преживява и усещане загуба, което предвид малката и възраст е и по-здравословния вариант за израстване за нея. При нормалното отглеждане и обгрижване на дете в пълно семейство, с двама родители, фунскциите по изграждане и структуриране на личността се поделят между тях. Израстването и развитието протичат като естествен процес, предвид ежедневното усещане, възприемане и подкрепа на детето от двата основни поведенчески модела, осъществявани от майката и бащата. При условие, че единия от родителите липсва бабата или респективно дядото, биха имали подкрепяща или заместваща фунскция в изграждането на фемининния или масюолинния модел на поведение. При наличие на двама адекватно обгрижващи родители, ролята на дядото е свързана с чисто битови, социални или емоционални ангажименти, без той да има изграждащи или структуриращи функци по отношение на личността на детето. Последиците и рисковете при израстване на дете без дядо не са свързани с изграждането и структурирането му като личност, а по-скоро биха имали социално- битов и емоционален характер. В сравнение с другите деца би живяло в известен дефицит на отношения, внимание, забавления и житейски опит. Тъй като дядото и бабата имат помощни функции в изграждането и отглеждането на едно дете, последствията за психологическата стабилност на детето не биха имали базисен характер, тъй като развититето на емоционално-афективната сфера е грижа основно на родителите. Безспорна е ползата от наличието на дядо в отглеждането на детето, но липсата му, не променя генерално развитието и изграждането на детото, при наличие на родители. Тъй като дядото и бабата имат помощни функции в изграждането и отглеждането на едно дете, последствията за психологическата стабилност на детето не биха имали базисен характер, тъй като развитието на емоционално-афективната сфера е грижа основно на родителите. От описанието „това е дядо ти“, е видно, че детето няма усещане за принадлежност, по тази причина не го назовава „дядо ми“ или само „дядо“. Репетитивно повтаря фразите, които е чувала, но така и не успява да почувства принадлежност и свързаност с него. В емоционален план детето не показва завишени несигурност и тревожност, невротични и/или депресивни симптоми, произтичащи от семейната ситуация. Вероятно поради липсата на собствени спомени, тя е възприела новата ситуация в разширеното семейство като норма и не е поставена в ситуация на загуба, траур или депресивитет. Разговорите за дядо й М. за нея нямат статут на психотравма, тъй като тя няма личностов ресурс да усети силата и степента на загубата, а имат по-скоро информативен характер. Тъй като и към момента не е успяла да изгради усещане за принадлежност, не преживява и усещане загуба, което предвид малката и възраст е и по-здравословния вариант за израстване за нея. В съдебно заседание вещото лице пояснява ,че дядо М. е бил преходен обект ,идвал е на гости , те са ходили на гости, не е бил от най-тесния семеен кръг на детето и детето не е формирало толкова близки емоционални отношения, каквито биха могли да възникнат с майката ,бащата и сестрата евентуално. Детето не е могло да каже името на дядо си и тя няма реален систематизиран спомен за дядо си и всичко за нея е информативно. Спомена е само интелектуален и няма никаква свързаност емоционална с този човек, нито липса.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Е.Р.Х.и А. И.А.. , близки и съседи на ищцата се установява ,че приживе М. бил грижовен дядо ,като посещавал внуците си ,водел ги в гр.Шумен на разходка, като отношенията му със семейството на ищцата били близки . Ищцата била на две години като починал дяда й М., знаела, че е имала дядо М. но не можела да си спомни за него , когато я питали . Детето питало кой е този ,който е на снимката в коридора на дома й , като сочела снимката на дядо си М..
Не е спорно между страните ,че лекият автомобил при чието управление е причинена смъртта на М.И.Х.а, дядо на ищцата, не е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите и че ищцата е предявила претенцията си пред Гаранционният фонд за заплащане на обезщетение , но ответникът отказал да определи и изплати такава .
При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни изводи : Предявеният иск е с правно основание чл.288 ал.1 т.2 б.а КЗ/отм./ която е действаща към момента на настъпване на процесното ПТП материално правна норма/ във вр с чл.45 от от ЗЗД. За да се ангажира отговорността на ответника по чл.288 ал.1 т.2 б.а КЗ/отм./ , следва да бъде осъществен следния многоелементен фактически състав: ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на всички елементи от фактическият състав на деликта – наличие на деяние , което е причинено от соченият деликвент, същото да е противоправно , да са причинени твърдяните имуществени вреди на пострадалото лице и да е налице причинна връзка между деянието и вредите, също така непозволеното увреждане да е настъпило на територията на РБ , на друга държава-членка или на територията на трета държава ,чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, да е причинено от МПС ,което обичайно се намира на територията на РБ , деликвентът няма сключена действителна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Кръгът на правоимащите лица да получат застрахователно обезщетение при смърт на техен близък е регламентиран по императивен начин в чл. 493а, ал. 3 и 4 от КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.). Според цитираните разпоредби, в съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1/2016 г. по ТД 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Особено близка връзка следва да се приеме, че е налице, при установени взаимно очакване за грижа и помощ за материалното подсигуряване на жизнените потребности на участниците във връзката (която не е задължително да се осъществява в общо жилище); емоционална подкрепа за преживяване на тежки житейски събития; взаимно доверие за безвъзмездно водене на поета в полза на другия участник работа, ако такава бъде възложена; съвместно отбелязване на различни по-важни събития (лични и обществени празници и важни събития в семейството) и пр. От значение е също дали лицата са живели заедно в едно домакинство, дали са създали собствено семейство, дали възрастта им предполага по-голяма емоционална близост. В конкретния случай ищцата като внучка на починалият си дядо не е изключена от кръга на лицата, които имат право да бъдат обезщетени справедливо при доказана особено близка връзка с починалия. В случая по делото се установява, че ищцата и нейният дядо не са съжителствали в общо домакинство, като са живели в две различни населени места . Починалият дядо е посещавал дома на ищцата по повод отбелязването на семейни празници и за да види близките си, вкл. и ищцата .Ищцата е била на 2 години и половина , когато е починал нейният дядо. Също така от заключението на вещото лице по СПЕ се установи ,че реално тя няма собствени свързани и последователни спомени. Цялата информация, която се съдържа в паметта й, свързана с дядо й и живота и отношенията в семейството им преди катастрофата, синтезирана и обработена доколкото е възможно от детето, е по разкази на близките й. В емоционален план детето не показва завишени несигурност и тревожност, невротични и/или депресивни симптоми, произтичащи от семейната ситуация. Вероятно поради липсата на собствени спомени, тя е възприела новата ситуация в разширеното семейство като норма и не е поставена в ситуация на загуба, траур или депресивитет. /такива емоции се наблюдават във връзка със загубата на дядо й Е./. Разговорите за дядо й М. за нея нямат статут на психотравма, тъй като тя няма личностов ресурс да усети силата и степента на загубата, а имат по-скоро информативен характер. Възприема, преживява и възпроизвежда събитията индиферентно /като приказка, сякаш не я засягат лично/, като говори за него във 2-ро л. единствено /дядо ти/, тъй като и към момента не е успяла да изгради усещане за принадлежност, не преживява и усещане загуба. Дядо М. е бил преходен обект ,идвал е на гости , те са ходили на гости, не е бил от най-тесния семеен кръг на детето и детето не е формирало толкова близки емоционални отношения, каквито биха могли да възникнат с майката ,бащата и сестрата енетуално. Детето не е могло да каже името на дядо си и тя няма реален систематизиран спомен за дядо си и всичко за нея е информативно. Спомена е само интелектуален и няма никаква свързаност емоционална с този човек, нито липса. Свидетелите не установиха наличието на трайна емоционална връзка между ищцата и нейният дядо ,нито факта ,че ищцата изпитва някакви страдания свързани с липсата на дядо й, като от показанията им се установява ,че ищцата няма ясен спомен за дядо си.
С
оглед изложеното съдът приема, че между ищцата и нейният дядо не е била
установена трайна и дълбока емоционална връзка и ищцата не е претърпяла продължителни болки
и страдания от смъртта на своя дядо , сравними по интензитет и продължителност
с болките и страданията на най-близките. Обезщетение в настоящият случая може да се присъди само по изключение и на лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди, което не се доказа по делото.
Предвид гореизложеното се налага се
изводът, че в случая не са налице предпоставките на предвиденото в чл. 493а, ал. 4 от КЗ изключение за присъждане на обезщетение на лице от разширения
семеен кръг. Предвид липсата на претърпени вреди от ищцата , които да подлежат
на обезщетяване ,съдът счита ,че не следва да
разглежда наличието на останалите елементи от фактическият състав на
чл.45 от ЗЗД и чл.288 ал.1 т.2 б.а
КЗ/отм./
Предвид гореизложеното предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Съобразно изхода от спора на ищцата не се следват разноски по делото , като ответникът не претендира такива по делото.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.О.Е. с ЕГН ********** ,действаща ,със знанието и съгласието на своята майка и законнна представителка Н.М.А. с ЕГН ********** *** , действащи ,чрез пълномощника си адв.С.С. *** срещу Гаранционен фонд БУЛСТАД ********* ,седалище и адрес на управление гр.София ул....№2 ет.4 представляван от Б.И.М.и С.Г.С., с правно основание чл.288 ал.1 т.2 б.а КЗ/отм./ вр с чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 100 000лв. обезщетение на неимуществени вреди, претърпени в следствие от причиняването на смъртта на дядо й М.И.Х. от водач на МПС л.а. марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с д.к.№ ..., без сключена застраховка „Гражданска отговорност”, при ПТП от 07.12.2015г. по път SHU 1041, ведно с компенсаторна лихва в размер на законната такава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от 19.11.2016г. до окончателното изплащане на обезщетението .
Разноски не се присъждат.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд - Варна .
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: