Р Е Ш Е Н И Е
№ 365 14.10.2021год. град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди
и двадесет
и първа год. в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зорница
Делчева с
участието на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа докладваното
от съдия Дарина Драгнева КАН дело №338 по описа за 2021 год., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с
чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „БРАЙДЪЛ АЙДЪЛ“
ЕООД гр. Стара Загора, представлявано от
упълномощен адвокат, против Решение №60/15.06.2021г, постановено по АНД №1298/21г.
по описа РС Стара Загора, с което е потвърдено
Наказателно постановление №F574481/01.12.2020г издадено от Директор офис Стара Загора
при ТД НАП Пловдив с наложена на касатора имуществена санкция в размер на 500лв
на основание чл. 261 ал.1 от ЗКПО за нарушение на чл.92 ал.1 от ЗКПО за това,
че до 30.06.2020г не е подало в офис Стара Загора при ТД на НАП Пловдив за
данъчен период 2019г годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за данъчния
финансов резултат и дължимия корпоративен годишен данък за 2019г. Нарушението е
извършено на 01.07.2020г и установено на 05.07.2020г, при следните
обстоятелства: За данъчен период 2019г данъчно задълженото лице е осъществявало
дейност по смисъла на Закона за счетоводството, за което са налице данни от
информационната система на НАП, както следва: има наето по приравнени на
трудовите правоотношения лице, за което са подавани декларации обр.1 и обр.6.
Касаторът твърди, че сключването на договор за управление на търговско дружество не опровергава
определението на § 1 т.30 от ДР на Закона за счетоводството за предприятие,
което не осъществява дейност, тъй като не е сделка по смисъла на чл.1 от
Търговския закон, не е условие да бъде признат приход по Закона за
счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, не е дейност по
осъществяване на инвестиции, производство и/или продажба, не е покупка на стоки
и услуги с цел получаване на доходи и печалби. Дружеството е уведомило НАП, че
спира дейността си, но няма пречка да има действащ и изпълняван договор за
управление, по който се плаща на лицето, на което е възложено управлението му. Аналогично
е ситуацията и при наемане на счетоводител или адвокат, които да обслужват
дружеството.
Твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, ограничило правото му на защита като не е
допуснал извършване на съдебно счетоводна експертиза, която да установи
обстоятелствата по §1 т.30 от ДР на ЗСч, с което е обективирал пристрастност и
е следвало да се отведе. Няма мотиви към съдебното решение, от които да се
установи спазването на правилата за формиране на вътрешното убеждение. Съдът е
приел, че са налице счетоводни операции, тъй като плащането на възнаграждението
е разход, и същото действие е обусловило изпълнение на задължението за подаване
на декларации обр.1 и обр.6. Такова обвинение обаче липсвало в НП, а именно
дружеството да е реализирало разходи. АНО не е доказал, нито е отправил
конкретно обвинение за дейност по смисъла на определението дадено в §1 т.30 от
ЗСч, за да се обоснове основание за налагане на имуществената санкция. Съдът,
както и АНО не са посочили конкретната дейност по смисъла на § т.30 от ЗСч, под
която подвеждат извършените към управителя плащания или разходи.
От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно
решение и да се постанови друго по съществото на спора с отмяна на
наказателното постановление или да се върне делото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд за отстраняване на допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничили правото на защита на дружеството да докаже, че за него
съществува основанието по чл.92 ал.4 изречение първо от ЗКПО. В допълнително становище по същество се
заявява, че аргументите за приложение на чл.92 ал.4 изречение второ, наведени
от ответника по касация против основателността на касационната жалба, се
основават на факти, които липсват в АУАН и в НП. Посочват се за първи пред
настоящата съдебна инстанция твърдения за данъчна и счетоводна загуба, за
разходи върху които се дължи данък, и доказват, че дружеството не е
осъществявало дейност по смисъла на ЗСЧ, видно от тезата, че въпреки не
осъществяването й са налице разходи по смисъла на чл.92 ал.4 изречение второ от ЗКПО, които изискват подаване на ГДД в срока по ал.2 от същия закон. Позоваването
от страна на ответника на чл.92 ал.4 изречение второ от ЗКОП – ГДД се подава,
когато за данъчния период, през който не се осъществява дейност по смисъла на
Закона за счетоводството, възникне задължение за данък върху разходите, само
онагледява допуснатото нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН при издаване на
наказателното постановление. Касатора се позовава на разпоредбата на чл.204 от ЗКПО, според която паричните възнаграждения не са разход, който да се облага с
данък.
Ответника ТД на НАП Пловдив иска от съда да бъде оставено
в сила въззивното съдебно решение с доводи, че съгласно чл.92 ал.4 изречение
второ от ЗКПО ГДД се подава, когато за данъчния период, през който не е
осъществявана дейност по смисъла на ЗСч, възникне задължение за корпоративен
данък или данък върху разходите, както и когато данъчно задълженото лице желае
да декларира други данни и обстоятелства, предвидени в образеца на
декларацията. В случая доколкото са налице разходи, които формират счетоводна и
данъчна загуба се дължи подаване на годишна данъчна декларация.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да
потвърди въззивното съдебно решение.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
На първо място е нарушено изискването на чл.57 ал.1 т.5
от ЗАНН за съдържание на обвинението, а именно да са посочени всички факти,
които според приложения административно наказателен състав обуславят основание
за налагане на административно наказание или имуществена санкция или това са
всички съставомерни факти, при съществуване на които поведението на
санкционираното лице се квалифицира правно като осъществяващо административно
нарушение по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗАНН. В настоящия случай е посочено, че данъчно задълженото лице е осъществявало
дейност по смисъла на Закона за счетоводството и ето защо за него е възникнало
задължението по чл.92 ал.2 вр. с ал.1 от ЗКПО да подаде в установения срок до
30.06.2020г ГДД. Това е фактическото обвинение и конкретно съставомерното
обстоятелство, при което бездействието да се подаде ГДД в срок до 30.06.2020г е
преценено правно като осъществяване на
административно наказателен състав и съответно е основание за прилагане на
предвидената имуществената санкция. Оттук не допустимо е да се обсъжда дали
въпреки хипотезата на чл.92 ал.4 изречение първо от ЗКПО за санкционираното
лице са възникнали и други обстоятелства, които дерогират отпадането на
задължение за подаване на ГДД при не осъществяване на дейност по смисъла на
Закона за счетоводството. Наличието на данни за подавани декларации обр 1 и
обр.6 за лице, наето по правоотношения, приравнени на трудовото е прието от АНО
като осъществяване на дейност по смисъла на Закона за счетоводството без да е
посочено под коя хипотеза на §1 т.30 от
ДР на същия закон попада съществуването на това правоотношение и конкретно
изплащането на възнаграждение по негово с удържане съответно на дължимите
вноски за данък и осигурителни такива. Административното обвинение е непълно,
доколкото не е посочена хипотезата по §1 т.30 от ДР на ЗСч, под която се
подвежда правно посочения факт, за да се заключи, че за дружеството е налице
задължението по чл.92 ал.2 от ЗКПО. Действително
едва с писмената защита по съществото на спора пред касационната инстанция , а
същото е недопустимо да се направи и пред въззивния съд, АНО променя правната
квалификация като счита, че лицето не е извършвало дейност по смисъла на
ЗСчетоводството, точно обратно на отправеното фактическо и правно обвинение, а
вместо това за него е налице задължението по чл.92 ал.4 изречение второ от ЗКПО, което нито фактически, нито правно е вменено с АУАН и с издаденото въз
основа на него НП. Поради това и не се дължи отговор на въпроса представляват ли
изплатените възнаграждения разходи, за които се дължи данък и оттук тези факти
следва да се декларират, или не.
Допуснатото от съда нарушение е на материалния закон
- чл.57 ал.1 т.5 вр. с чл. 92 от ЗКПО,
което е отстранимо в хода на служебния контрол за материална законосъобразност
на въззивното съдебно решение, а след отмяната му се дължи произнасяне по
съществото на спора, а именно по законосъобразността на наказателното
постановление. Искането за присъждане на възнаграждение за един адвокат пред
двете съдебни инстанции, заявено с в писмено становище от 09.09.2021г, е
неоснователно поради това, че за неговото изплащане по банков път, съгласно
уговореното в договора за правна помощ и съдействие, липсват представени
доказателства до приключване на заседанията съответно във въззивния съд и пред
АС Стара Загора.
По изложените съображения и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №60/15.06.2021г. постановено по АНД №1298/2021год. по описа на Районен
съд Стара Загора и вместо него
постановява: ОТМЕНЯ НП № F574481/01.12.2020г
издадено от Директор офис Стара Загора при ТД НАП Пловдив с наложена на
„БРАЙДЪЛ АЙДЪЛ“ ЕООД ЕИК ********** имуществена санкция в размер на 500лв
/петстотин/.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.