№ 5422
гр. София, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П. Т. С.
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20211110162549
по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл.45
ЗЗД.
Софийски районен съд е сезиран с искова молба от М. Й. Ч., с ЕГН **** и Й. Й. Ж..
срещу „ф-ма” ООД, с ЕИК ********, с която са предявени субективно съединени искове с
правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумите от
по 1000 лева на всяка от ищците, частично предявена от сума в общ размер от 5000 лева за
всяка от тях, ведно със законната лихва върху сумите от датата на деликта до окончателното
изплащане, представляващи обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпян стрес, безпокойство, че няма да разполагат със средства в момент
на раждане, бременност и майчинство, вследствие на незаконосъобразно образувано
изпълнително дело № 201898720400458, по описа на ЧСИ Д. Ц., рег. № 872 към КЧСИ с
район на действие Окръжен съд - СЗ, въпреки че сумите, за които е образувано последното
са признати за недължими с влязло в сила Решение № 20056256 от 02.03.2021 г. на СРС, 174
с-в. Претендират се разноски.
Сочи се, че въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№2686/2009г. по описа на Районен съд К, II състав, спрямо Й. Й. е издаден изпълнителен
лист от 06.01.2010 г. в полза на „ф-ма“ ЕАД за следните суми: 2132,96 лева – главница и
151,85 лева – разноски по делото. Ищците поддържат, че през 2019г., въз основа на
издадения изпълнителен лист, ответникът образувал изпълнително дело № 201898720400458
по описа на ЧСИ Д. Ц., рег. № 872 към КЧСИ. През месец декември 2019 г. с покана за
доброволно изпълнение с изх. № 8771/26.11.2019 г. всяка от ищците, в качеството й на
наследник на починалия Й. Й., била поканена да заплати сумата от 2652,21 лева, като в
противен случай ще бъдат наложени запори на трудовите им възнаграждения. С влязло в
сила Решение № 20056256 от 02.03.2021 г. на СРС, 174 с-в по гр.д. № 3145/2020г., съдът е
признал за установено, че ищците в настоящото производство не дължат на „ф-ма” ООД
сумите, за които е издаден горепосочения изпълнителен лист, поради изтекла в тяхна полза
погасителна давност. Излагат подробни съображения, че поведението на ответника,
1
изразяващо се в образуване на изпълнително дело, въпреки погасяването на сумите по
изпълнителния лист по давност, представлява злоупотреба с право. Твърдят, че към момента
на образуване на изпълнителното дело и получаване на поканите за доброволно изпълнение
– 09.12.2019 г., съответно налагане на запора, ищцата М.Ч. била родила преди по-малко от
шест месеца, като поради преживения стрес от получаване на поканата за доброволно
изпълнение, кърмата й спряла. Ищцата Й Ж. била бременна в четвърти месец, като с
действията си ответното дружество й причинило стрес, който можел да окаже негативно
въздействие върху детето й. С оглед на гореизложеното считат, че следва да бъде
ангажирана деликтната отговорност на ответника, който съзнателно е образувал
изпълнително дело срещу тях, въпреки отдавна изтекъл по давност изпълнителен титул, за
което им дължи обезщетение за всички причинени вреди.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от „ф-ма” ООД. С Молба-становище,
депозирана преди първо по делото заседание ответното дружество оспорва предявените
искове по основание и размер. Считат, че образуване на изп.дело, което не е същинско
изп.действие, не може да бъде причина за настъпване на вреди.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От приложен към исковата молба Изпълнителен лист от 06.01.2010 г., се установява,
че е издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
17.11.20009г. по ч.гр.д. №2686/2009г. по описа на Районен съд К, II състав, с която е осъден
Й. М. Й., с ЕГН ********** да заплати на „ф-ма“ ЕАД сумиата 2132,96 лева – главница и
151,85 лева – разноски по делото.
Видно от приложено към делото копие на изп.дело №20198720400458 по описа на
ЧСИ Д. Ц., рег. № 872 към КЧСИ с район на действие Окръжен съд - СЗ, делото е
образувано въз основа на молба на „ф-ма” ООД от 22.10.2019г., в която е посочено, че
дружеството е придобило вземанията по Изпълнителен лист от 06.01.2010 г., издаден по
ч.гр.д. №2686/2009г. по описа на Районен съд К, II състав, по силата на Договор за цесия от
23.02.2015г., сключен с „ф-ма“ ЕАД. Поискано е да бъде образувано изп.дело за събиране
на сумите по Изпълнителен лист от 06.01.2010г. С молба от 26.11.2019г. „ф-ма” ООД е
поискало ЧСИ да конституира като длъжници законните наследници на Й. М. Й.. От
приложено по изп.дело, а и по настоящето дело Удостоверение за наследници, се
установява, че Й. М. Й. е починал на 02.01.2010г. От Покани за доброволно изпълнение,
приложени по изп.дело се установява, че такива са изпратени на 26.11.2019г., а от
приложени товарителници е видно, че М. Й. Ч. я е получила на 09.12.2019г., а Й. Й. Ж.. на
02.12.2019г.
От приложено по делото гр.д.№ 3145/2020г. по описа на СРС, 174 с-в се установява, че
е образувано по искова молба на М. Й. Ч. и Й. Й. Ж.. от 22.01.2020г. срещу „ф-ма” ООД, с
предявени искове с правно основание чл.439 ГПК с предмет установяване недължимост на
сумите по Изпълнителен лист от 06.01.2010 г. поради погасяване на възможността за
принудителното им изпълнение по давност. По делото с Определение от 29.04.2020г. е
допуснато обезпечение на исковете чрез спиране на изпълнението по изп.дело
№20198720400458 по описа на ЧСИ Д. Ц., рег. № 872 към КЧСИ с район на действие
Окръжен съд - СЗ. С Решение № 20056256 от 02.03.2021 г., постановено по гр.д.№
3145/2020г. по описа на СРС, 174 с-в е признато за установено , че М. Й. Ч. и Й. Й. Ж.. не
дължат на „ф-ма” ООД сумите по изп.дело. Решението, като постановено по реда на чл.238
ГПК е окончателно.
Като доказателства за претърпените вреди са представени Удостоверение за раждане
на К Д Ч., с дата на раждане 07.06.2019г., от което е видно, че майка на детето е М. Й. Ч.,
Удостоверение за раждане на Д Д Ж, роден на 14.05.2020г., с майка Й. Й. Ж.., от които се
2
установява изложеното в исковата молба, че към датата на получаване на покана за
доброволно изпълнение от М. Й. Ч. на 09.12.2019г., същата е била майка на бебе на 6
месеца, а Й. Й. Ж.. е била бременна.
По делото са депозирани показания от свидетеля А О Ф, който посочва, че знае, че
ищците са били уведомени за поредното задължение на техния покоен баща и поради това,
че било поредно такова задължение, уведомяването предизвикало доста тежка реакция у
двете, предвид състоянието, в което се намирали - М.Ч. тъкмо била родила своята дъщеря, а
Й Ж. била бременна към този момент. Не може да си спомни точно кога са били уведомени,
че дължат суми по изпълнително дело, но М.Ч. родила дъщеря си 2019 г. и си спомня, че е
било тази година. Посочва, че Й Ж. му съобщила, че има запор на трудовото си
възнаграждение и доколкото била бременна тогава, това доста я притеснило. Посочва, че
бащата на ищците се самоубил няколко години преди това, и от момента в който това се
случило започнали да излизат много подобен тип уведомявания, което поставило Й и М в
много тежка ситуация, поради това, че нямали възможност да покриват голяма част от
задълженията. Посочва, че във всеки един случай, в който се предявявало някакво вземане
или искане от потенциален кредитор, това доста тежко им влияело. Особено тежко се
отразило на туко-що родилата М – имала спиране на кърмата, след това започнала да
употребява алкохол, просто рухнала. Имало случаи в които хора от град К, ги притеснявали
за задължения и точно заради това те реагирали изключително притеснено, тъй като това
съобщение вече било официално, тоест имало документи. Преди това получавали заплахи от
различни кредитори. Й не можела да спи.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 49 от ЗЗД юридическите лица носят отговорност за вреди, причинени на
граждани по повод възложена работа на друго лице, когато вредите са причинени при или
по повод изпълнението на възложената работа. Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Съобразно с разпределената доказателствена тежест, ищецът следва да установи
елементите от фактическия състав на обективната отговорност на ответника по смисъла на
чл. 49 от ЗЗД: деяние (действие или бездействие) на лице, на което ответникът по чл.49 от
ЗЗД е възложил някаква работа; противоправност на деянието на изпълнителя на
възложената работа; вреди, причинени на пострадалия (ищеца), причинна връзка между
деянието и вредите, като при доказване елементите от обективната страна на фактическия
състав вината на изпълнителя се презюмира, и вредите да са причинени при или по повод
изпълнение на възложената от ответника по чл.49 от ЗЗД работа. Предмет на доказване е и
наличието на фактическо или правно възлагане от възложителя на изпълнителя на работата,
при или по повод на чието изпълнение са причинени вредите. Отговорността по чл. 49 от
ЗЗД е обективна, невиновна и гаранционно-обезпечителна, поради което не следва да се
доказва или презюмира субективен елемент – вина на възложителя (ответника). Ищецът
следва да докаже и обстоятелствата обуславящи конкретния размер на обезщетението.
Ищците твърдят, че ответникът, чрез съответно лице, на което са възложени функции
на представителство, е осъществило противоправно поведение, изразено в подаване на
молба за образуване на изп.дело въпреки обстоятелството, че вземането за събирането на
което се образува е погасено по давност, което като резултат е довело до причинени на
ищците неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян стрес, безпокойство, че няма да
разполагат със средства в момент на раждане, бременност и майчинство.
По делото не се спори, че от името на „ф-ма” ООД, чрез надлежно упълномощен
юрисконсулт, служител на дружеството, е подадена молба за образуване на изп.дело въз
основа на Изпълнителен лист от 06.01.2010 г., т.е. на лице са действия на служител на
ответника, тези действия обаче могат да са вредоносни ако са противоправни. Образуването
3
на изпълнително дело въз основа на годно изпълнително основание не може да се
квалифицира като противоправно действие, както и не биха могли да бъдат такива
действията на служители на кредитора на вземането при надлежно сезиране с молба от
страна на кредитора за образуване на изпълнителното дело пред съдебния изпълнител.
Изпълнителната сила на основанието може да бъде оспорена и погасена при осъществяване
на определени правоизключващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Такъв факт е именно
сочената от ищците погасителна давност, изтекла много преди образуване на изп.дело. С
изтичането на срока на погасителната давност обаче не се погасява автоматично
възможността за принудително събиране на вземането, т.е. не се отрича автоматично
годността на изпълнителния титул. Длъжникът следва да се позове на погасяването на
възможността за принудително изпълнение по давност чрез възражение или иск. След
изтичането на давността вземането продължава да съществува, но то не може да се събере
със средствата на държавната принуда ако длъжника се е позовал на давността, но
доброволното изпълнение по него е винаги дължимо /чл.118 ЗЗД/. Решението, с което
отрицателен установителен иск за отричане на дължимостта на вземане като погасено по
давност, формира сила на присъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава право на
принудително изпълнение за своето вземане срещу длъжника, поради изтичане на
давностния срок, но не и че ако длъжникът плати след срока, това плащане е без основание,
или е ненадлежно /вкл. и след влизане в сила на решението, с което е уважен
установителният иск/. Поради това до позоваване на давност от длъжника, действията на
кредитора по претендиране на вземанията се основават на валиден титул и не може да са
противоправни. Ищците по делото са се позовали на изтекла погасителна давност чрез иск,
подаден на 22.01.2020г., т.е. повече от месец след получаване на покани за доброволно
изпълнение, т.е. към датата на подаване на молба за образуване на изп.дело
№20198720400458 по описа на ЧСИ Д. Ц., рег. № 872 към КЧСИ с район на действие
Окръжен съд - СЗ – на 22.10.2019г. дружеството е разполагало с годен изпълнителен титул,
като от ищците не е било упражнено отричане на изпълнителното основание.
Липсата на противоправност на действията освобождава ответника от отговорност
дори и от тези действия да са произлезли сочените вреди.
Отделно от това, от приложеното изп.дело №20198720400458 по описа на ЧСИ Д. Ц.,
рег. № 872 към КЧСИ с район на действие Окръжен съд - СЗ се установява, че по отношение
на М. Й. Ч. и Й. Й. Ж.. не са предприемани принудителни изп.действия. Изп.производство е
спряно без до двете ищци да са изпращани уведомления за предприемане на принудителни
действия, като няма данни дори да са правени справки за притежавано от тях имущество и
средства.
От показанията на изслушания свидетел не се установява категорично, че вредите,
нанесени на ищците се дължат само на получените покани за доброволно изпълнение.
Същия заявява, че ищците са били притеснявани в годините многократно от различни
кредитори и всъщност узнаването за наличието на още един кредитор ги е притеснило.
Притеснили са се и от възможността да останат без средства, но такава пряка опасност не е
съществувала към момента на получаване на покани за доброволно изпълнение.
Поради изложеното предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора право на разноски има ответника. С Молба-становище,
депозирана преди първо по делото заседание, от страна на „ф-ма” ООД е направено искане
за осъждане на „ответника да заплати сторените от „ф-ма” ООД съдебни и деловодни
разноски на обща стойност 125лв.“ По делото обаче от страна на ответника „ф-ма” ООД не
са сторени никакви разноски, поради което искането не може да се уважи. Не е поискано
заплащане на юрисконсулстко възнаграждение, поради което в полза на „ф-ма” ООД не
следва да се присъждат разноски.
4
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД, предявени от М.
Й. Ч., с ЕГН **** и Й. Й. Ж.. и двете със съдебен адрес: гр.София, пл.“*“ №, ет., ап. за
осъждане на „ф-ма” ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. “Б” №81Б, ап.2, да заплати в полза на всяка от ищците сума в размер на по 1000лв.,
като част от пълния размер на всяка от претенциите от по 5000лв., представляващи
обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян
стрес, безпокойство, че няма да разполагат със средства в момент на раждане, бременност и
майчинство, в следствие на насочено към ищците изпълнение по изп.дело
№20198720400458 по описа на ЧСИ Д. Ц., рег. № 872 към КЧСИ с район на действие
Окръжен съд - СЗ, ведно със законната лихва върху сумите от датата на деликта до
окончателното изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5