Решение по дело №7038/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1373
Дата: 3 януари 2023 г.
Съдия: Елена Иванова Балджиева
Дело: 20214520107038
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1373
гр. Русе, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Галя М. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20214520107038 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединение искове от М. Н. В., срещу „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве” АД, гр.София с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ ( в сила от
01.01.2016г.) и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че е собственик на лек автомобил „БМВ“ с рег.№ Р 9068 КМ.
Около 22:40ч. на 22.11.2019г. посоченият автомобил бил управляван от П. В. С. в гр.Р.
по бул.“Б.“, в посока ГКПП Дунав мост. Приближавайки движещо се пред него друго
МПС, Спиридонов предприел маневра изпреварване, след което преди да се върне в
дясната лента за движение, и преди приключване на маневрата на изпреварване ,
управляваният от него лек автомобил, собственост на ищцата бил блъснат отзад от
друг такъв - „БМВ“ с рег.№ Р 8913 КМ, управляван от И. И. В., който се движил с
висока скорост, не успял да спре и да предотврати сблъсъка. След удара, лекият
автомобил на ищцата се завъртял по посока обратна на часовниковата стрелка и
продължил движението си напред и наляво, където се ударил в мантинелата.
Произшествието било посетено на място от служители на Сектор „Пътна полиция“ при
ОД МВР гр.Русе. Извършен бил оглед на местопроизшествието. Към датата на
настъпване на произшествието - 22.11.2019г., управляваният от И. И. В. лек автомобил
„БМВ“ с рег.№ Р 8913 КМ е бил застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ в „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД. В резултат
на виновно причиненото от водача на „БМВ“ с рег.№ Р 8913 КМ произшествие били
увредени следните части и агрегати по автомобила на ищцата: заден десен стоп, задна
броня, заден капак (врата), основа задна броня, под на багажник, облицовка заден
1
капак, облицовка заден десен панел, преден десен калник, преден десен подкалник,
преден десен фар, предна броня, преден капак, заден десен панел. По преценка на
полицейските служители административно-наказателна отговорност за настъпилото на
22.11.2019г. ПТП била потърсена от водача на лек автомобил „БМВ“ с рег.№ Р 9068
КМ срещу когото било издадено НП № 20-1085-002439/16.07.2020г. Последното обаче
било отменено с влязло в сила решение № 718/23.11.2020г., постановено по АНД №
1513/2020г. по описа на Районен съд гр.Русе. Видно от мотивите на последното
решение: „…налице е причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и
движението на едното от превозните средства със скорост, значително превишаваща
максимално допустимата. Това МПС обаче не е управляваното от жалбоподателя.
Установените факти сочат, че действията на Спиридонов не могат да бъдат определени
като нарушение по чл.25 ал.2 от ЗДвП именно поради мястото на удара и механизма на
настъпване на произшествието. Категорично установената причина водачът да
предприеме връщане в дясна пътна лента е именно наличието на застигащ го с висока
скорост автомобил в лява пътна лента. Ако се вмени на жалбоподателя нарушение, че
не е пропуснал движещ се в дясна пътна лента автомобил, то следва да се приеме, че
същият този автомобил /вторият участник в катастрофата/ не се е движел в лява, а в
дясна пътна лента, който извод се явява в противоречие с абсолютно всички
установени обстоятелства“. При това положение, се налага извода, че виновен за
процесното ПТП е водачът на лек автомобил „БМВ“ с рег.№ Р 8913 КМ И. И. В..
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
През м.януари 2021г. ищцата изпратила на ответника писмена покана, получена
от него на следващия ден – 22.01.2021г. да определи и й заплати справедливо по
размер обезщетение за претърпените имуществени вреди от произшествието,
причинено на 22.11.2019г. от водача на лек автомобил „БМВ“ с рег.№ Р 8913 КМ,
застрахован при него по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В
поканата била посочена банкова сметка, по която ответникът можел да извърши
плащането До настоящия момент, ответникът нито се е произнесъл по отправената
претенция, нито е заплатил претендираното обезщетение. В отговор изх.№
881/16.02.2021г., ищцата била уведомена от ответното застрахователно дружество, че в
представените с писмената й претенция документи, не била доказана вината на другия
участник в процесното ПТП и, че „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД е в
невъзможност да се произнесе в цялост и по същество по застрахователната й
претенция.
Съгласно нормата на чл.477, ал.1 КЗ обект на застраховане по задължителната
2
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство. Съгласно нормата на чл.493, ал.1, т.2, 4 и 5 КЗ
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица в това число и други участници в движението по пътищата, вреди причинени на
чуждо имущество, вследствие на използването на моторно превозно средство по време
на движение, съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования и лихвите по
чл.429, ал.2, т.2 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
Съгласно чл.496, ал.1 КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е
по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 КЗ пред
застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК:*********, със седалище в гр.София, район Изгрев,
ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М. Димитров“, № 1, представлявано от изпълнителните
директори Б. Г. И., Р. В. М. и Ж. С. К. да заплати на М. Н. В., ЕГН:********** сумата
от 8471,67лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за виновно
претърпените от нея имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на лек автомобил
„БМВ“, с рег.№ Р 9068 КМ при ПТП на 22.11.2019г., виновно причинено от И. И. В..
Претендира и направените в производството разноски.
В срока за отговор ответникът оспорва в цялост ищцовите претенции, както по
основание, така и по размер. Претендира и направените деловодни разноски.
Съдът, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ищцата представя доказателства за отправено до застрахователя искане за
заплащане на претърпени имуществени вреди, в резултат на ПТП, виновно причинено
на 22.11.2019г. от водач на лек автомобил „БМВ“, модел „325Д“ с рег.№Р 8913 КМ и
отговора на застрахователя, което обуславя допустимост на настоящото производство.
За автомобилът на водача на л.а. бил налице действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, сключен със застрахователна полица
№30119003158908, валидна към датата на ПТП-то – 22.11.2019г.
3
Видно от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза
на 22.11.2019г. около 22:40ч. П. В. С. се е движел с л.а. БМВ с рег. № Р 9068 КМ по
бул. „Б.“ в гр. Р., посока ГКПП „Дунав мост“. Първоначално Спиридонов се е движел в
дясна пътна лента, но предприел маневра за изпреварване, при което навлязъл в лява
пътна лента. Докато опитвал да изпълни маневрата си, и движейки се с около 79 км/ч
забелязъл, че с висока скорост, около 120 км/ч, отзад го приближава друг автомобил -
БМВ 325 Д, с рег. № Р 8913 КМ. П. В. С. преценил, че ще бъде ударен в задната част
поради скоростта на това превозно, при което рязко започнал да се връща в дясна
лента. Абсолютно идентична маневра направил и вторият, застигащ го автомобил.
Преди да е завършил маневрата, управляваният от Спиридонов автомобил бил
застигнат и ударен в задната му дясна част. В следствие на удара, той се е завъртял на
180 градуса, продължил движението си напред и наляво като се е ударил в
разделителната мантинела. От своя страна, другият участник в ПТП - то, лек автомобил
БМВ, с рег. № Р 8913 КМ след удара е навлязъл в десен банкет и дясна канавка, ударил
се е в дърво и се е преобърнал по таван. По преценка на полицейските служители
административно-наказателна отговорност за настъпилото на 22.11.2019г. ПТП била
потърсена от водача на лек автомобил „БМВ“ с рег.№ Р 9068 КМ срещу когото било
издадено НП № 20-1085-002439/16.07.2020г. Последното обаче било отменено с влязло
в сила решение № 718/23.11.2020г., постановено по АНД № 1513/2020г. по описа на
Районен съд гр.Русе. Видно от мотивите на последното решение: „…налице е
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и движението на едното от
превозните средства със скорост, значително превишаваща максимално допустимата.
Това МПС обаче не е управляваното от жалбоподателя. Установените факти сочат, че
действията на Спиридонов не могат да бъдат определени като нарушение по чл.25 ал.2
от ЗДвП именно поради мястото на удара и механизма на настъпване на
произшествието. Категорично установената причина водачът да предприеме връщане в
дясна пътна лента е именно наличието на застигащ го с висока скорост автомобил в
лява пътна лента. Ако се вмени на жалбоподателя нарушение, че не е пропуснал
движещ се в дясна пътна лента автомобил, то следва да се приеме, че същият този
автомобил /вторият участник в катастрофата/ не се е движел в лява, а в дясна пътна
лента, който извод се явява в противоречие с абсолютно всички установени
обстоятелства“. При това положение, се налага извода, че виновен за процесното ПТП
е водачът на лек автомобил „БМВ“ с рег.№ Р 8913 КМ И. И. В..
Стойностите за отстраняване на щетите по л.а. БМВ с рег. № Р 9068 КМ са
дадени от вещото лице в два варианта, както следва: 1. В оторизиран за марката сервиз
с влагане на оригинални нови авточасти – 14 238,47лв. (четиринадесет хиляди двеста
тридесет и осем лв. и 47 ст.). 2. В неоторизиран сервиз с влагане на алтернативни нови
авточасти – 8 471,67лв. ( осем хиляди четиристотин седемдесет и един лв. и 67 ст.).
До застрахователя била подадена претенция за обезщетение по реда на чл. 380 от
4
КЗ, получена от него на 22.01.2021г. и няма спор относно обстоятелството, че с писмо
изх.№881/16.02.2021г. ищцата е била уведомена от ответника, че в представените с
претенцията й документи не била доказана вината на другия участник в процесното
ПТП и застрахователя е в невъзможност да се произнесе в цялост и по същество по
застрахователната й претенция. При така изяснения механизъм на настъпване на
процесното ПТП изцяло неоснователни се явяват възраженията на ответника, според
които водачът на застрахования при него автомобил не бил виновен за настъпването на
инцидента.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до правния извод
за основателността на предявения иск за причинени имуществени вреди по следните
съображения:
В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането е регламентирано
прякото право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска
обезщетението от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност".
Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение – ал. 3 на чл. 498 от кодекса.
Настоящия съдебен състав намира, че са налице всички изискуеми законови
предпоставки за това, ответникът да заплати на ищцата застрахователно обезщетение
за претендираните в настоящото производство, претърпени от нея имуществени вреди,
в резултат на пътно транспортно произшествие настъпило на 22.11.2019 г. Не се спори
и от събраните писмени доказателства се установява обстоятелството, че към датата на
произшествието, гражданската отговорност на водача на МПС -лек автомобил марка
"БМВ“, с рег. № Р 8913 КМ, е била покрита от ответника „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ
И ЗДРАВЕ“ АД, гр. София, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"-
застрахователна полица BG/30/119003158908, валидна към датата на ПТП-то –
22.11.2019г г
Съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от КЗ, обект на застраховане по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/ или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Не са спорни по делото
фактите относно датата, мястото и участниците в процесното пътно транспортно
произшествие, както и обстоятелството, че ответникът не е заплатил на ищцата
претендираното от нея обезщетение, след като на 22.01.2021 г. е получил от ищцата
5
писмена претенция за това.
От съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, настоящия
съдебен състав приема за доказана тезата на ищцовата страна за механизма и
обстоятелствата по настъпването на произшествието. Установи се и причинно
следствената връзка между настъпилото ПТП и претърпените от ищцата имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на лек автомобил „БМВ“, с рег.№ Р 9068 КМ при
ПТП на 22.11.2019г., виновно причинено от И. И. В..
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен за
претендираната сума от 8471,67 лева.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че на ищеца се следват разноски в пълен
размер, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а именно сумата 638.87лева, от които 300. 00
лева – заплатено възнаграждение за вещо лице и 338.87 лева – платена държавна такса.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвоката, представлявал ищеца,
сумата от 753.58 лева, представляваща възнаграждение за осъществено от него
процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело, определено
по правилата на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 2, ал. 2, вр.
чл. 7, ал. 2, т. 3, вр. § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В тази връзка изцяло неоснователно е възражението на
ответника за прекомерност на заплатения от ищцата адвокатски хонорар, доколкото
такъв не е бил заплащан, а е определен от съда според посоченото по-горе.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК:*********, със
седалище в гр.София, район Изгрев, ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М. Димитров“, № 1,
представлявано от изпълнителните директори Б. Г. И., Р. В. М. и Ж. С. К. да заплати на
М. Н. В., ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр.Р., ул.“Д.“, №.., чрез адв.К.Х. сумата
от 8471,67лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за виновно
претърпените от нея имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на лек автомобил
„БМВ“, с рег.№ Р 9068 КМ при ПТП на 22.11.2019г., виновно причинено от И. И. В..
ОСЪЖДА ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК:*********, гр.
София, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на М. Н. В., ЕГН:**********
сумата от 638.87 лева, представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК:*********,
гр.София, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., да заплати на К. Д. Х., ЕГН:**********, от
гр.Р., ул.“Д.“, №.. сумата от 753.58 лева, представляваща възнаграждение за
предоставено безплатно процесуално представителство.
6
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7