Р Е Ш
Е Н И Е
№ 31
гр.Севлиево 12.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският Районен
съд в открито заседание на 24.01.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ЦВЕТКОВ
при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията Цветков
гр.дело № 1248 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Каполи Ер“ ООД, с ЕИК
*********, срещу „Балея“ ЕООД, с ЕИК *********, с която е предявен осъдителен
иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. чл.266, ал.1 ЗЗД, за сумата от
5184.00 лв. с ДДС, представляваща неизплатена главница по фактура №
1859/12.07.2019 г. за извършено торене на царевица на 09.07.2019 г.
Ищецът твърди, че е авиационен оператор съгласно закона, като с ответното
дружество са в трайни търговски отношения, въз основа на които на 06.07.2019 г.
е бил сключен устен договор, с който ищецът се е задължил да извърши торене на
4000 дка царевица, насадена във физически блокове, находящи се в гр.Севлиево
със земеделски самолет Ан-2 № LZ – 1187, лична собственост на дружеството
изпълнител. Ищецът поддържа, че било уговорено торенето да се извърши в срок до
три дни, в зависимост от метрологичните условия, както и възнаграждение в
размер на 2,40 лв. без ДДС на декар наторена царевица.Започнал изпълнението на
09.07.2019 г., като в 7:30 на посочения ден започнала работата.Ищецът твърди,
че са осъществени 15 полета на този ден и наторени общо 1800 дка царевица, за
което бил съставен приемо-предавателен протокол, който обаче служителят на
възложителя отказал да подпише. За осъществената работа ищецът издал фактура №
1859/12.07.2019 г. на стойност 5184.00 лв. с ДДС, която изпратил на адреса на
ответното дружество, но която не била платена от последното.
За установяване на твърденията си, ищецът е представил Национално
свидетелство за авиационен оператор, с което се удостоверява, че „Каполи ЕР“
ЕООД отговаря на изискванията за авиационен оператор съгласно Закона за
гражданското въздухоплаване на Република България, Удостоверение за регистрация
на въздухоплавателното средство LZ-1187 - № 1562 от 05.03.2001 г., както и
удостоверение за летателна годност на същото.
Представен е дневник на самолета, собственост на ищцовото дружество, в който
е отбелязано, че на 09.07.2019 г. командир Г. Г. и авиомеханик М. М. са осъществили 15 полета, полетно време 3:00
ч., за осъществяване на авиохимическа работа при работодател „Балея“ ЕООД, за
култура „царевица“, препарат „ам. нитрат“ л/дек „10“, декари „1800“.В дневника
е изобразена графична схема на работния участък.
По делото е представена Акт-фактура от 09.07.2019 г. за извършената
авиохимическа работа на стойност 4320 лв., подписана от представител на
изпълнителя.Представена е и фактура оригинал с № ********** от 12.07.2019 г., с
посочено в нея основание „торене на царевица, 1800 дка, при единична цена 2,40
на обща стойност 4320 лв. или 5184 лв. с ДДС.Фактурата е едностранно подписана
и подпечатана от изпълнителя.
По делото е представено и писмо относно предоставяне на информация за
осъществен полет на дата 09.07.2019 г. от въздухоплавателно средство LZ 1187, в
което е посочено, че след извършена проверка на наличните документи за
обслужени въздухоплавателни средства във въздушното пространство на Република
България, в ДП РВД е регистриран полет, изпълнен на 09.07.2019 г. в района на
гр. Севлиево със самолет AN 2, с рег. № LZ 1187.
Вещото лице по Съдебно-счетоводната експертиза, след проверка в
счетоводствата на двете дружества е заключило, че в счетоводството на ищеца е
включена фактура № 1859/12.07.2019 г., като в счетоводните записвания на
ответника не е включена фактура № 1859/12.07.2019 г. и не е извършвано плащане
по нея. В констативно съобразителната част на заключението си, вещото лице е
посочило, че през предходните пет години в полза на ответника по иска са
извършени две доставки, за които са издадени фактури за извършените услуги: 1.
Фактура № **********/23.05.2017 г. за извършена услуга – пръскане на есенници
2400 дка, по ед. цена 2,50 лв. на дка, стойност на сделката 6000 лв., начислен
ДДС 1200 лв., обща стойност на сделката 7200 лв.; 2. Фактура №
**********/19.05.2019 г. за извършена услуга – торене пшеница 5000 дка. по ед.
цена 2,40 на дка., стойност на сделката 12000 лв., начислен ДДС 2400 лв., обща
стойност на сделката 14400 лв., като за извършените услуги по посочените
фактури, вещото лице е посочило, че между страните няма сключени договори,
както и, че е постъпило плащане по двете фактури и те са осчетоводени в
счетоводствата на двете страни съгласно изискванията на Закона за
счетоводството.
Съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК заключението на вещото лице по
допуснатата Съдебно-счетоводна експертиза, като пълно и компетентно изготвено.
По делото са разпитани свидетелите Д. И. К., П. К. П. и П. П. Т..
Други релевантни доказателства не са представени по делото.
Съдът като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното:
По предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.266, ал.1 ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже наличието на сключен с ответника договор за
изработка, негово съдържание, изпълнение на задължението да извърши уговорените
работи по вид, количество и стойност, възнаграждението което се претендира,
съответно че е предал надлежно извършената работа на ответника.
Правното действие на сключения договор за изработка попада под приложното
поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало
между търговци и за него следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ТЗ - арг. чл.286, ал.1 ТЗ.Следователно, проявените юридически факти по повод
сключването и изпълнението на процесния договор следва да се субсимират под
правните норми, уреждащи търговските сделки.По твърдяното търговско
правоотношение за ищцовото дружество са породени две основни облигаторни
задължения - да извърши точно в качествено, количествено и темпорално
отношение, по искане на възложителя, уговорените действия, а за ответника - да
приеме изработената работа и да заплати уговореното възнаграждение - арг. чл.
258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
Основният спорен по делото въпрос е налице ли е валидно облигационно
правоотношение между страните по договор за торене на царевица.
Договорът за изработка е консенсуален, двустранен и възмезден договор.
Консенсуален, защото страните по него са обвързани, щом постигнат съгласие,
двустранен, защото създава задължения и за двете страни: за едната - да
изработи нещо, за другата - да приеме изработеното и да го плати. възмезден,
защото срещу това, което изпълнителят ще изработи, другата страна дължи
възнаграждението. Договорът за изработка е неформален договор.
Основната, поддържана от ответника в производството теза е, че не дължи плащане
по фактура № 1859/12.07.2019 г., тъй като между страните не е сключван договор
с конкретно посочени параметри. При такава защитна позиция на страната, при
безспорния факт, че фактурата не е подписана от представител на ответното
дружество и с оглед неформалния характер на договора за изработка в тежест на
ищеца е да установи със съответните относими и допустими доказателствени
средства постигането на съгласие между страните по съществените елементи на
сделката, като се държи сметка на ограничението, поставено с разпоредбата на
чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК и стойността на процесния договор, поради което
съдът не следва да кредитира показанията на допуснатите свидетели относно
сключването на договора.
Съдът намира, че при съвкупната преценка на писмените доказателства по
делото, както и възраженията на ответника, ищцовото дружество е установило
наличието на облигационно правоотношение с ответника, поради следните
съображения:
Сключването на търговски сделки се подчинява на общите правила за
сключването на сделки, установени в гражданското право в чл.13 и чл.14 ЗЗД.
Наред с общите правила по ЗЗД, ТЗ предвижда особени правила за сключването и
действието на търговските сделки, каквато е налице в настоящия случай.
Съгласно чл.292, ал.1 ТЗ,
предложението до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски
отношения, се смята за прието, ако не бъде отхвърлено веднага. Между страните в
настоящото производство не е спорно, че са били налице преговори, за извършване
на работа, която е била извършвана по възложение на ответника от ищцовото
дружество и в минали периоди. Последното безспорно се установява и от
заключението на вещото лице по допусната Съдебно-счетоводна експертиза,
съгласно което от ищцовото дружество са извършвани за ответника дейности по
торене и пръскане на земеделски култури на сходни стойности като цена на дка.
В проведеното открито съдебно заседание на 10.12.2019 г., процесуалният
представител на ответника изрично е заявил, че не оспорва, че ищцовата страна е
изпратила свои представители, които да
свършат работата и, че на 09.07. е имало самолет, който е извършил работа.В
този смисъл са и показанията на свидетеля П. П. Т., допуснат по искане на ответното
дружество и служител на същото.
От събраните по делото и неоспорени писмени доказателства се установява, че
ищцовото дружество е осъществило полети над терените на ответника, като
последният не оспорва този факт, а оспорва единствено наличието на договор с
конкретни параметри.
Разпоредбата на чл.292, ал.1 ТЗ е предназначена да уреди взаимоотношенията
между търговци, които са в трайни търговски отношения помежду си, какъвто е
настоящия случай, като разместването на значението на мълчанието на адресата на
офертата в търговското право, за разлика от гражданското, е предназначено за облекчаване
на търговския оборот.При липса на противопоставяне от страна на възложителя и
при неговото изрично знание за извършваната работа, недобросъвестно е
позоваването му на липса на договор с конкретни параметри, доколкото между
страните и в предходен период са били налице дейности по торене и пръскане на царевица,
без наличие на писмен договор.Съдът намира, че предвид спецификата на
дейността извършвана от ищеца, а именно
сезонна и извършените до спорния момент такива дейности за ответника, страните
са формирали трайни отношения с предмет торене и пръскане на царевица.Отделно
от това следва да се отбележи, че материално-правното възражение направено от
ответника, че между страните не били налице трайни търговски отношения е
наведено едва в писмената му защита и се явява преклудирано.
Законът задължава поръчващия да приеме изработеното - чл.264, ал.1 ЗЗД.
Приемането като правно действие представлява 1) фактическо получаване на
изработеното и 2) признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно,
приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от
изричното или мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата
съобразна с договора.Приемане означава одобряване.Именно за да може да се даде
на приемането значението на одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа
работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно изпълнение -
чл.264, ал.2 ЗЗД.И ако не направи такива възражения, работата се счита за
приета, т. е. за одобрена, както разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД
необорима презумпция.Съобразно изложеното, при изрично признание от страна на
ответника, че работа е била извършена и при липса на възражение за неточно
изпълнение, работата следва да се счете за приета.От страна на ответника не се
оспорва обема на извършеното торене, а именно върху 1800 дка царевица на 09.07.2019
г.
По отношение цената на извършените дейности, приложение следва да намери
разпоредбата на чл.326, ал.2 ТЗ, съгласно която, ако цената не е определена и
не е уговорено как ще бъде определена, се смята, че страните са се съгласили с
цената, която обикновено се плаща по време на сключването на договора, която
макар систематически да касае договора за търговска продажба, намира приложение
и при договора за изработка.
Съгласно неоспореното заключение на вещото лице по допусната
Съдебно-счетоводна експертиза, стойността на извършените от ищеца услуги за
2017 г. и за 2019 г. е по ед. цена съответно 2,50 лв. и 2,40 лв. на декар, като
последната стойност съответства на претендирания от ищцовото дружество размер,
поради което и при съобразяване с диспозитивното начало в процеса следва да
бъде присъдена именно сумата в общ размер на 5148 лв. с ДДС за торене на 1800
дка царевица на стойност на кв.м. – 2,40 лв.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК има право на
разноски в общ размер на 1147,36 лв., от които 207,36 лв. за заплатена държавна
такса, 720.00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 220.00 лв. – депозит
за вещо лице.
В полза на ищеца следва да се присъдят и направените разноски в
производството по обезпечаване на бъдещия иск в общ размер на 604.00 лв., от
които 40,00 лв. за заплатена държавна такса, 504.00 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение и 60.00 лв. – такса, заплатена ЧСИ по изп. Дело № 694/2019 г. по
описа на ЧСИ Васил Николов.
Разноски в полза на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК не следва да
бъдат присъждани.
Поради гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „БАЛЕЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Севлиево, ул.„Зелениковец” № 9, да
заплати на „КАПОЛИ ЕР” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бяла, ул.„Арнолди” № 1, бл.“Модул-1“, ет.4, по иска с правно
основание чл.266, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.286, ал.1 ТЗ и чл.288 ТЗ, сумата от 5184.00 / Пет хиляди сто
осемдесет и четири / лева с ДДС, представляваща възнаграждение за
осъществена работа – торене на 1800 дка царевица, извършено на 09.07.2019 г. по
договор за изработка, ведно със законната мораторна лихва върху тази сума от подаване
на исковата молба – 23.08.2019 г., до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „БАЛЕЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Севлиево, ул.„Зелениковец” № 9, да заплати на „КАПОЛИ ЕР” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Бяла, ул.„Арнолди” № 1, бл.“Модул-1“, ет.4, сумата 1147,36 / Хиляда сто четиридесет и седем
лева и 36 ст. / лева, представляваща сторени разноски в първоинстанционното
производство, както и сумата от 604.00 /
Шестстотин и четири / лева, представляваща разноски, направени в
производството по обезпечаване на бъдещ иск.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: