Р Е Ш Е Н И
Е
№ 86
град Горна Оряховица, 23.03.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
Членове : ...........................................
...........................................
при секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ............................, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1133 по описа за 2019 година, за да произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД против ответниците Е.А. и ЕТ „А. ***.
Предявен е иск с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД против ответниците Е.А. *** Агро” ЕООД с
Янтра, представлявано от Е.А..
Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС /ревандикационен иск/
против ответника Е.А.А..
Предявен е иск с правно основание чл.30,ал.3 от ЗС против ответника Е.А.А..
Ищцата В.М.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуален представител – адв. М.С. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че ищцата е собственик на 4/6 идеални части от поземлен имот № 160004, с площ 8 дка, находящ се в местност „Циганка” в землището на село Янтра, като собствеността е придобита с приложените нотариални актове през 2016г. Заявява, че през 2008г. собственик на останалите 2/6 ид.ч. от същия имот, по силата на сключен договор за дарение, е станал Е.А.. Посочва, че на 27.08.2015г., с договор за наем, вписан в Служба по вписвания при ГОРС с вх. рег. № 5106/28.08.2015г., акт № 13, том 4, Е.А. е предоставил на самия себе си ползването на целия описан по-горе земеделски имот за периода от 01.10.2017г. до 01.10.2020г. Счита, че договорът за наем е нищожен на основание чл.26,ал.1 ЗЗД - поради противоречие със законовата разпоредба на чл.8 от ЗЗД. Посочва, че според съдебната практика ЕТ не е отделен субект на правото, различен от физическото лице, регистрирано като ЕТ /Решение № 77/06.06.2012г. по т.д. № 573/2011г. на ВКС/. Твърди, че доколкото в конкретния случай няма двама договарящи, а едно и също лице като наемодател и наемател, то този договор е нищожен и желае тази нищожност да бъде прогласена от съда, като страни в производството по този иск са ищцата и Е.А. като ФЛ и като ЕТ.
Заявява, че на същата дата – 27.08.2015г., Е.А. е сключил втори договор за наем за същия земеделски имот с представляваното от самия него като управител търговско дружество ,,Янтра Агро” ЕООД, този път за периода от 01.10.2021г. до 01.10.2024г., като този договор е вписан в Служба по вписванията при ГОРС с вх. рег. № 5107/28.08.2015г., акт № 14, том 4. Счита, че този договор за наем е нищожен на основание чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД - поради противоречие със законовата разпоредба на чл.38,ал.1,предл.1 от ЗЗД. Заявява, че в случаите на договаряне на законен представител на търговско дружество от името на дружеството лично със себе си, намира приложение забраната на чл.38,ал.1,предл.1 ЗЗД, а сключените такива договори са нищожни на осн. чл.26,ал.1,предл.1 ЗЗД - като сключени в нарушение на забраната да се договаря сам със себе си. Цитира съдебна практика - Решение № 217 от 10.03.2017г. по т. дело № 2296/2015г. на 1-во т.о. на ВКС, Решение № 14 от 27.01.2017г. по т.д. 1453/2014г. на 2-ро т.о. на ВКС. Уточнява, че страни в производството по този иск са ищцата и ответници - Е.А. *** Агро” ЕООД.
Твърди, че въз основа на сключените и вписани в Служба по вписванията договори за наем, Е.А. използва целия имот, като ищцата, макар и собственик на мажоритарен дял от имота, не е в състояние да се ползва от него за продължителен период от време. Твърди, че Е.А. без правно основание упражнява фактическа власт върху целия имот, тъй като на договорът му за наем на цялата земеделска земя е нищожен на посочените по-горе основания, и на второ място - като проявление на общото правило на чл.32,ал.1 от ЗС, договорът му за наем, като сключен от собственик с миноритарни права, не е противопоставим на ищцата, която притежава 4/6 идеални части от имота /Решение № 12 от 01.03.2018г. по гр.дело № 1251/2017г. на второ гр.отделение на ВКС/.
Сочи, че в същото време, през стопанските 2017/2018 и 2018/2019 години въпросната земеделска земя е обработвана от ответника Е.А. и той е реализирал добиви от стопанска продукция от нея в размер най-малко на средното годишно рентно плащане, а именно - поне по 300 лева за една стопанска година. Пояснява, че претендираната от ищцата полза - сумата от 400.00 лева, представляваща реализирана от ответника полза по смисъла на чл.30 ЗС /добив от селскостопанска продукция/ за стопанските 2017-2018г. и 2018/2019г., е изчислена на база средното годишно рентно плащане за землището на село Янтра, което за претендираните години е по 38 лева на декар.
Моли съда да признае за нищожен договора за наем от 27.08.2015г., сключен между Е.А., от една страна - като наемодател, и ЕТ ,,А.-Е.А.”, от друга страна - като наемател, който договор е вписан в Служба по вписванията при РС Горна Оряховица с вх. рег. № 5106/28.08.2015г., акт № 13, том 4.
Моли съда да признае за нищожен договор за наем от 27.08.2015г., сключен между Е.А., от една страна - като наемодател, и ,,Янтра Агро” ЕООД - като наемател, който договор е вписан в Служба по вписванията при РС Горна Оряховица с вх. рег. № 5107/28.08.2015г., акт № 14, том 4.
Моли съда да приеме за установено в отношенията между страните В.М.С. и Е.А.А., че ищцата е собственик на 4/6 идеални части от недвижим имот - НИВА с площ 8.001 дка, четвърта категория, местност „Циганка”, представляваща имот № 160004, с идентификатор 87453,160.4 в землището на село Янтра, както и да осъди ответника Е.А.А. да предаде на В.М.С. владението на 4/6 идеални части от този имот.
Моли съда да осъди Е.А.А. да заплати на ищцата сумата от 400.00 лева, представляваща реализирана от него полза по смисъла на чл.30 ЗС /добив от селскостопанска продукция/ за стопанските 2017-2018г. и 2018/2019г. от притежаваните от ищцата 4/6 идеални части от НИВА с площ 8 дка, четвърта категория, местност „Циганката”, представляваща имот № 160004 в землището на село Янтра, както и законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си – адв. М.С. от ВТАК, ищцата поддържа предявените искове. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да уважи предявените искове и да й присъди направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Е.А.А. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник – адв. И.Д. от ВТАК. Заема становище, че предявените искове са допустими, но са неоснователни.
Твърди, че по настоящия спор ЕТ „А.-Е.А.” и Е.А. имат качеството на земеделски производител, съгласно Наредба № 3 от 29.01.1999г., като основната дейност на ЗП е свързана с обработката и стопанисването на земеделска земя, което от своя страна е пряко свързано с отношенията по отдаване и наемане на земеделска земя от страна на физическото лице, регистрирано като ЗП. Счита, че когато едно лице има качеството на ЗП, негов избор е как и по какъв начин да отдава своята земеделска земя, с цел да получава по-добри привилегии и облекчения. Посочва, че с цитираното от ищцата Решение № 217 от 10.03.2017г. по т. дело № 2296/2015г., 1-во т.о. на ВКС е разгледан казус, който не е аналогичен с този по настоящия спор и същото не е относимо към този спор. Заявява, че в случая наемателят по сключения договор за наем- ,,Янтра Агро” ЕООД, също е регистриран земеделски производител, поради което не е допустимо да се прилага общото правило на чл.38,ал.1,предл.1 от ЗЗД, без да се отчита разликата, че в случая има договор между ЕООД, което е регистрирано като земеделски производител, и физическо лице. Твърди, че сключеният на 27.08.2015г. договор за наем между Е.А. *** Агро” ЕООД е сключен съобразно изискванията на действащото към момента на подписването му законодателство, регламентиращо договорите за наем с обект земеделска земя, а именно ЗСПЗЗ и ЗЗД. Счита, че този договор за наем е валиден и не е нищожен на посоченото от ищцата основание чл.26,ал.1,предл.1 във вр. чл.38,ал.1 предл.1 от ЗЗД.
По исковата претенция с правно основание чл.108 от ЗС, ответникът Е.А. не оспорва, че той заедно с ищцата са съсобственици на процесния недвижим имот, при посочените в исковата молба съотношения. Твърди, че с праводателите на ищцата са имали устна уговорка за ползването на процесните ниви, според която той е следвало да използва поземления имот, поради което той е сключил и договори за наем за процесната нива. Твърди, че в лично качество и в качеството си на ЕТ, поради влошеното си финансово състояние, не стопанисва и не обработва процесната нива от две години, т.е. към настоящия момент Е.А. не осъществява владение и държане върху процесния недвижим имот.
Счита, че съдебната практика е категорична, че сключеният от един от съсобственици договор за наем е действителен по отношение на останалите съсобственици, независимо дали съсобственикът притежава минорирани или мажоритарни права /Решение № 83 от 2000г., IV г.о. на ВКС/. Счита, че Е.А. притежава правно основание, противопоставимо на съсобственика на имота, съгласно действащите към 27.08.2015г. нормативни изисквания. Заявява, че и по сега действащите правила на чл.4а от ЗСПЗЗ, след промяната им с ДВ бр.42/22.05.2018г., земеделска земя може да се отдава под наем от съсобственик, който притежава повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, като в тези случаи, според закона, отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл.30,ал.3 от ЗС. Твърди, че е бил добросъвестен поради факта, че досега никой не се е свързвал с него във връзка с процесната нива и с оглед на факта, че той е имал устна договорка с праводателите на ищцата.
По претенцията с правно основание чл.30,ал.3 от ЗС, заявява, че съсобственикът, отдал под наем целия имот, дължи на другия съсобственик, респ. съсобственици, сума, съответстваща на идеалните части на неотдалия имота съсобственик от определеното наемно плащане по договора /Решение № 45 от 29.01.2013г. по гр.д. 157/2012г. на ВКС, Решение 181 от 17.04.2012г. по гр.д. 1315/2011г. на ВКС/. Счита, че претендираната от ищцата сума следва да бъде обвързана с нейния дял от процесната нива, съотнесен не към средното годишно рентно плащане за землището на с.Янтра, общ. Горна Оряховица, а към размера на наемата цена по сключения между Е.А. договор за наем. Оспорва като невярно твърдението, изложено в исковата молба, че Е.А. обработва и реализира добиви от стопанска продукция от процесния поземлен имот. Твърди, че не е получавал и дължимите по сключения договор за наем годишни наемни плащания. Твърди, че вземането в полза на ищцата по чл.30,ал.3 от ЗС за стопанската 2018/2019г. не е изискуемо към настоящия момент и тази й претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Моли съда да се произнесе с решение, като отхвърли предявените искове като неоснователни, а иска по чл.30,ал.3 от ЗС за стопанската 2017/2018г. да бъде уважен до размера на полагаемите на ищцата суми, съотнесени към притежаваните от нея идеални части от процесната нива и към наемната цена за декар по сключения на 27.08.2015г. договор за наем. Посочва, че поради изключително затрудненото материално и финансово състояние на Е.А. и с оглед на влошеното му здравословно състояние, процесуалното представителство по настоящото дело се осъществява по реда на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА. Моли съда да бъдат присъдени разноски по реда на чл.38,ал.2 от ЗА, съразмерно с отхвърлителната част от иска.
В предоставения му срок по чл.131 от ГПК, ответникът ЕТ „А. – Е.А.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : село Янтра, общ. Горна Оряховица, ул. .., представляван от Е.А.А., депозира писмен отговор на исковата молба.
Изразява становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Счита, че договорът за наем, сключен на 27.08.2015г. между ЕТ „А. – Е.А.” и ФЛ Е.А., не страда от посочения в исковата молба порок и същият не противоречи на чл.26,ал.1 ЗЗД във вр. чл.8 от ЗЗД. Счита виждането, че ЕТ и физическото лице са един и същи субект, макар и намерило опора в съдебната практика, за неточно и неправилно. Счита, че сключеният на 27.08.2015г. договор за наем между ЕТ „А. – Е.А.” и ФЛ Е.А., е сключен съобразно изискванията на действащото към момента законодателство, регламентиращо сключването на договорите за наем, с обект земеделска земя, а именно : ЗСПЗЗ н ЗЗД, и не е нищожен на посоченото от ищцата основание - чл.26,ал.1 във вр. чл.8 от ЗЗД.
По исковата претенция с правно основание чл.108 от ЗС по отношение на
2/3 ид.ч. от процесния недвижим имот, заявява, че процесната нива, поради
влошеното финансово състояние на ЕТ „А. – Е.А.” не се стопанисва и обработва от
повече от две години. Твърди, че към момента процесният недвижим имот не се
владее и държи от него, нито в качеството му на физическо лице, нито в
качеството му на търговец.
Счита, че ЕТ „А. – Е.А.” притежава валидно правно основание, противопоставимо на съсобственика на имота, тъй като съгласно действащите към 27.08.2015г. нормативни изисквания, процесният договор наем е напълно противопоставим на съсобственика на имота. Заявява, че дори и по сега действащите правила на чл.4а от ЗСПЗЗ, след промяната им с ДВ бр.42 от 22.05.2018г., земеделска земя може да се отдава под наем от съсобственик, който притежава повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, като в тези случаи отношенията се уреждат съгласно чл.30,ал.3 от ЗС. Счита, че предявената претенция по чл.108 от ЗС по отношение 2/3 ид.ч. от процесната нива се явява неоснователна.
С оглед твърденията на ищцата, че Е.А. в качеството си на физическо лице е реализирало добиви от земеделска продукция и се е облагодетелствало от имота, заявява, че от процесния имот не е реализирана земеделска продукция, и за отдадените под наем имоти не са заплащани наемни суми.
Моли съда да остави без уважение предявените срещу ЕТ „А.-Е.А.” искови претенции като неоснователни.
В предоставения му срок по чл.131 от ГПК, ответникът „Янтра Агро” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : село Янтра, общ. Горна Оряховица, ул. .. представлявано от управителя Е.А.А., депозира писмен отговор на исковата молба.
Заема становище, че предявените искове са допустими, но са
неоснователни. Посочва, че цитираното в исковата молба Решение № 217 от
10.03.2017г. по т.дело № 2296/2015г. 1-во т.о. на ВКС, визира казус, който не е
аналогичен с настоящия спор. Счита, че при ЕООД не може да се приложи правилото на чл.38,ал.1,предл.1
от ЗЗД при извършване на облигационни и вещно-прехвърлителни сделки от страна
на управителя от името на дружеството. Посочва, че приемането на обратното би
ограничило участието на дружеството в търговския оборот и на практика би обезсмислило
съществуването на ЕООД като разновидност на едно от петте вида търговски
дружества. Заявява, че в цитираното Решение № 14 от 27.01.2017г. по т.д.
1453/2014г. на 2 т.о. на ВКС също е налице различен случай от настоящия.
Твърди,
че сключеният на 27.08.2015г. договор за наем между ,,Янтра Агро” ЕООД и Е.А.А.
е сключен съобразно изискванията на действащото към момента законодателство на ЗСПЗЗ
и ЗЗД и не е нищожен на посоченото от ищцата основание - чл.26,ал1 във вр.
чл.38,ал.1,предл.1 от ЗЗД.
Моли
съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли предявения иск по чл.26,ал.1,предл.1 ЗЗД във вр. чл.38,ал.1,предл.1 ЗЗД като неоснователен.
В съдебно заседание, ответникът Е.А., чрез пълномощника си – адвокат И.Д. от ВТАК, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли предявените искове. Излагат съображения в писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото разноски по реда на чл.38 от ЗА.
В съдебно заседание, ответниците ЕТ „А. *** Агро” ЕООД не се
представляват.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че ищцата В.С. и ответникът Е.А. са съсобственици на следния недвижим земеделски имот, а именно : НИВА с площ 8.001 дка, четвърта категория, местност „Циганка”, представляваща имот № 160004, с идентификатор 87453,160.4, в землището на село Янтра.
Безспорни са и фактите, че ищцата В.С. е придобила право на собственост върху притежаваните от нея 2/3 идеални части (4/6 идеални части) от процесния недвижим земеделски имот на основание безвъзмездна правна сделка /дарение/, обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 768, том IV, рег. № 3256, дело № 622/2016г. на нотариус Иван Мазнев с рег. № 284, с район на действие ГОРС, както и на основание осъществена възмездна правна сделка /покупко-продажба/, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 769, том IV, рег. № 3257, дело № 623/2016г. на нотариус Иван Мазнев с рег. № 284, с район на действие ГОРС, двата приети като писмени доказателства.
Безспорни по настоящото дело са фактите, че ответникът Е.А. е придобил право на собственост върху притежаваните от него 1/3 идеални части от процесния недвижим земеделски имот, на основание безвъзмездна правна сделка /дарение/, обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 1889, том Х, рег. № 20972, дело № 1716/2008г. на нотариус Красимира Боева с рег. № 296, с район на действие ГОРС, приет като писмено доказателство.
От приетите писмени доказателства - скица на поземлен имот № 15-576374-27.06.2019г., изд. от СГКК гр. В.Търново, удостоверение за характеристики на поземлен имот в земеделска територия изх. № 25-152420-27.06.2019г., изд. от СГКК гр. В.Търново, удостоверение за данъчна оценка, изд. на 04.07.2019г. от Община Горна Оряховица, се установява, че процесният недвижим имот съставлява поземлен имот с идентификатор 87453.160.4 в землището на село Янтра, общ. Горна Оряховица, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-865/08.12.2017г. на изп.директор на АГКК, в местност „Циганка”, с площ от 8000 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – 4, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – 160004, при съседи : 87453.160.3, 87453.160.18, 87453.160.17, 87453.160.5, 87453.160.40.
Безспорни по делото са и фактите, че на 27.08.2015г., между Е.А.А. – като наемодател, и ЕТ „А. *** – като наемател, е сключен договор за наем на процесния недвижим земеделски имот, а именно : нива с площ 8.001 дка, четвърта категория, местност „Циганка”, представляваща имот № 160004, с идентификатор 87453,160.4, в землището на село Янтра, по силата на който ползването на целия земеделски имот е предоставено на наемателя – ЕТ за периода от 01.10.2017г. до 01.10.2020г. Видно от цитирания договор за наем, с нотариална заверка на подписите, извършена на 27.08.2015г. от нотариус Диана Раднева с рег. № 281, с район на действие ВТРС, вписан в СВ – Горна Оряховица с вх. рег. № 5106/28.08.2015г., акт № 13, том IV, страните по него са уговорили наемателят да заплати годишна рента в размер на 10 лв. за декар, а наемодателят да предаде на наемателя владението и ползването на посочените в договори имоти.
Съдът е приел за безспорни и фактите, че на 27.08.2015г., между Е.А.А. *** Агро” с. Янтра, представлявано от управителя Е.А., – като наемател, е сключен договор за наем на процесния недвижим земеделски имот, по силата на който ползването на целия земеделски имот е предоставено на сочения наемател за периода от 01.10.2021г. до 01.10.2024г. Видно от договора за наем от 27.08.2015г., с нотариална заверка на подписите, извършена та 27.08.2015г. от нотариус Диана Раднева с рег. № 281, с район на действие ВТРС, вписан в СВ – Горна Оряховица с вх. рег. № 5107/28.08.2015г., акт № 14, том IV, страните по него са уговорили наемателят да заплати годишна рента в размер на 10 лв. за декар, а наемодателят да предаде на наемателя владението и ползването на посочените в договори имоти.
От приетото писмено доказателство – заверен препис от писмо изх. № ПД-10-3-1/14.06.2019г. от началника на ОСЗ – Г.Оряховица, се установява, че за стопанските 2017/2018г. и 2018/2019г. имот с идентификатор 87453.160.4 е заявен за ползване от ЕТ „А. – Е.А.”, като средното годишно рентно плащане за посочените две стопански години е в размер от 38 лв. на декар, а за стопанската 2019/2020г. е в размер от 40,19 лв. на декар.
Видно от приложената по делото служебна бележка, изд. на 14.08.2019г. от ЕТ „А. - Е.А.”, в същата е удостоверено, че по сключения договор за наем от 27.08.2015г. между Е.А. и ЕТ „А. – Е.А.”, за имот от 8.001 дка в м. „Циганка” в землището на с. Янтра не са извършвани никакви наемни плащания поради влошеното финансово състояние на търговеца.
Видно от приетото писмено доказателство – служебна бележка изх. № 02-040-6500/28.01.2020г., изд. от зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, за ПИ № 160004, заявен за подпомагане за 2018 и 2019 година по схемите и мерките на проектните разплащания бенефициент е „Джано” ЕООД.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :
Предявеният иск с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД против ответниците Е.А. и ЕТ „А. *** е допустим, а разгледан по същество, същият е основателен по изложените по-долу съображения.
В настоящото съдебно производство ищцата се домогва да установи, че процесният договор за наем на земеделска земя, сключен между ответниците Е.А. и ЕТ „А. *** е нищожен поради противоречие със закона – чл.8 ЗЗД, като се излагат доводи, че ЕТ не е отделен субект на правото, различен от ФЛ, регистрирано като ЕТ, при което ответникът А. е договарял сам със себе си. От своя страна, ответниците излагат доводи, с които оспорват въведените от ищцовата страна твърдения.
Съдът намира за основателни и обосновани в процесния случай изложените
в исковата молба твърдения. В
правната доктрина и съдебната практика, на основание непротиворечивото
тълкуване разпоредбите на ТЗ, е формирано константно становище, че едноличният
търговец не е нов правен субект, различен от физическото лице, което го е
регистрирало, а е физическо лице с разширена правоспособност. Така,
в Решение № 209/26.07.2011г. по гр. д. № 1462/2010г., ІІІ г.о., ВКС
на РБ, се приема, че „За нуждите на производството по ЗОПДИППД следва да се има
предвид, че според търговското право „едноличен търговец” е само определена от
закона правоспособност на физическото лице, придобита с факта на регистрация в
търговския регистър, без да се създава нов правен субект, различен от
физическото лице, което действа като търговец. В този аспект предприятието на
едноличния търговец не е отделен субект на правото и не е необходимо да се
разграничава качеството, чрез което физическото лице действа в търговския
оборот – дали като физическо лице или като търговец, респ. стойността на
имуществото, придобито от проверяваното лице /като физическо лице и като
едноличен търговец/ следва да се разглежда като обобщена величина“. В Решение №
77/06.06.2012г. по т. д. № 573/2011г., на ВКС е застъпено, че „регистрацията на
едно физическо лице като едноличен търговец по чл.56 ТЗ не води нито до
възникване на нов правен субект, различен от физическото лице, нито до
разделност на имуществото, притежавано от физическото лице в това му качество и
в качеството на едноличен търговец. Независимо дали задълженията са поети от
лицето като гражданскоправен субект или като субект на търговското право, то
отговаря за тях с цялото си имущество, част от което са и дяловете му в
търговски дружества“. Въз основа на изложеното се формира извод, че действително
при сключването на договора за наем на земеделска земя на 27.08.2015г.,
физическото лице Е.А.А. е договарял сам със себе си, тъй като наемодател е Е.А.А., а наемател е
същото лице, регистрирано като едноличен търговец с фирма ЕТ „А. - Е.А.“,
представляван от Е.А.. Съгласно чл.8,ал.1 от ЗЗД, договорът е
съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една
правна връзка между тях. Съдът счита, че тъй като с регистрацията на ЕТ не
възниква нов правен субект, то сключеният между ЕТ „А. ***, представляван от Е.А.,
в качеството на наемател, и Е.А. - като физическо лице, в качеството му на
наемодател - съсобственик на процесния недвижим земеделски имот, е нищожен
съгласно чл.26,ал.1 от ЗЗД, тъй като противоречи на закона
– на чл.8 от ЗЗД, а именно - липсва изискването на закона съглашението да е
между две или повече лица.
След като договорът за наем, сключен на 27.08.2015г., с нотариална
заверка на подписите от 27.08.2015г., вписан в СВ - гр. Горна Оряховица на
28.08.2015г., е нищожен на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД, той не поражда правни
последици и не може да бъде противопоставян, както на ищцата по иска,
в качеството й на собственик на реални дялове от наетата земеделска земя, така
и на всички участници в гражданския оборот. Поради това, процесният
договор за наем от 27.08.2015г. относно земеделски имот в землището на с. Янтра,
общ. Г.Оряховица, представляващ поземлен имот с идентификатор 87453.160.4 в
землището на село Янтра, общ. Горна Оряховица, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-865/08.12.2017г. на
изп.директор на АГКК, в местност „Циганка”, с площ от 8000 кв.м., трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива,
категория на земята при неполивни условия – 4, стар идентификатор – няма, номер
по предходен план – 160004, при съседи : 87453.160.3, 87453.160.18,
87453.160.17, 87453.160.5, 87453.160.40, сключен между ответниците Е.А.
и ЕТ „А. – Е.А.”, се явява нищожен, като обективиращ договаряне на ответниците
сами със себе си.
Предвид изложеното, искът за прогласяване нищожността на процесния договор за аренда от 27.08.2015г. на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД, се явява основателен и следва да бъде уважен със законните последици от това.
Предявеният иск с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД против ответниците Е.А. *** Агро” ЕООД с Янтра, представлявано от Е.А., е допустим, а разгледан по същество, същият се явява неоснователен.
В настоящото съдебно производство ищцата се домогва да установи, че процесният договор за наем на земеделска земя, сключен между ответниците Е.А. *** Агро” ЕООД с. Янтра, представлявано от управителя Е.А., е нищожен поради противоречие със закона – чл.38,ал.1 ЗЗД, като се излагат доводи, че органният представител на дружеството - наемател е договарял сам със себе си. Същевременно ответниците излагат доводи, с които оспорват така въведените от ищцовата страна твърдения.
Настоящият съдебен състав намира за основателни и обосновани в процесния случай изложените в исковата молба твърдения. В Тълкувателно решение № 3/2013г. по тълк.дело № 3/2013г. на ОСГТК на ВКС, при разглеждане на хипотезата на търговска сделка между две дружества с ограничена отговорност, сключена между тях чрез едно и също лице като органен представител по силата на закона, е прието, че не се прилага забраната на чл.38,ал.1 от ЗЗД, визираща субектно ограничение на валидно възникнало представителство, тъй като страни по договора са юридически лица и изразената воля чрез органния им представител спрямо трети лица не е същинското представителство по ЗЗД. Изложените в т.2 на ТР № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС съображения, обаче, са относими към хипотезата на чл.38,ал.1,пр.2 от ЗЗД за така нареченото множествено представителство. Същевременно, сключването на търговска сделка между дружеството, представлявано от управителя му, и самия управител - в качеството му на физическо лице, попада в приложното поле на първото предложение на чл.38,ал.1 от ЗЗД - договаряне сам със себе си – органният представител сключва договор между себе си като самостоятелен правен субект и юридическото лице, което представлява. На органния представител действително е признато правото волята му като физическо лице да бъде счетена във външните отношения спрямо третите лица за воля на юридическото лице, но не и в отношенията със самия него. Поради това в тази хипотеза е приложима забраната на чл.38,ал.1 от ЗЗД при сключване на търговска сделка между дружеството, представлявано от управителя му, и самия управител - в качеството му на физическо лице. В тези отношения управителят встъпва като самостоятелен гражданскоправен субект, воден от собствен интерес. Поради това, спрямо него са приложими общите граждански разпоредби, включващи и забраната на чл.38,ал.1,предл.1 от ЗЗД да договаря в лично качество с представляваното от него лице. В тази връзка, следва да се приеме, че в случаите на договаряне на органен представител на търговско дружество от името на дружеството лично със себе си намира приложение забраната на чл.38,ал.1,предл.1 от ЗЗД. В този смисъл е и практиката на ВКС, отразена както с мотивите на ТР № 3/2013г. на ОСГТК на ВКС, така и в решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК след постановяването на тълкувателното решение - Решение № 217/10.03.2017г. по т.д. № 2296/2015г. на ТК на ВКС, I-во т.о., Решение № 14/27.01.2017г. по т. д. № 1453/2014г. на II т.о. на ВКС, Решение № 91 от 16.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3513/2017г., IV г.о., и др. С оглед изложеното, съдът приема, че сключвайки с представляваното от него дружество сделка като физическо лице, по силата на която възникват облигационни правоотношения /наемно правоотношение/ между представляваното от лицето дружество - наемател и същото лице, като страна по това правоотношение в качеството му физическо лице - наемодател, в тези отношения управителят встъпва като самостоятелен гражданско -правен субект, воден от собствен интерес, и спрямо него са приложими общите граждански разпоредби, включващи и забраната на чл.38,ал.1,предл.1 от ЗЗД да договаря в лично качество с представляваното от него лице.
Видно от приложения по делото договор за наем от 27.08.2015г., ответникът А. – като физическо лице, притежаващо 1/3 ид.част от правото на собственост върху процесния имот, предмет на договора, е сключил този договор за наем на земеделски имоти, с ответника „Янтра Агро” ЕООД, представляван и управляван от него, на когото е отдал за временно и възмездно ползване визираните в договора имоти. Предвид изложеното по-горе, съдът споделя доводите на ищцовата страна, че сделката е извършена в нарушение на забраната на чл.38,ал.1,предл.1 от ЗЗД, което води до нейната нищожност, поради противоречие със закона, съгласно чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД. По тези съображения, договорът за наем на земеделска земя е недействителен, сключен на 27.08.2015г. между Е.А. – като наемодател, съсобственик на процесния недвижим земеделски имот, и „Янтра Агро” ЕООД с. Янтра, представлявано от управителя Е.А. – като наемател, е нищожен на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД, поради противоречие с разпоредбата на чл.38,ал.1,предл.1 от ЗЗД, въвеждаща забрана за договаряне в лично качество с представляваното от лицето дружество.
След като договорът за наем, сключен на 27.08.2015г., с нотариална
заверка на подписите от 27.08.2015г., вписан в СВ - гр. Горна Оряховица на
28.08.2015г., е нищожен на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД, той не поражда правни
последици и не може да бъде противопоставян, както на ищцата по иска,
в качеството й на собственик на реални дялове от наетата земеделска земя, така
и на всички участници в гражданския оборот. Поради това, процесният
договор за наем от 27.08.2015г. относно земеделски имот в землището на с.
Янтра, общ. Г.Оряховица, представляващ поземлен имот с идентификатор
87453.160.4 в землището на село Янтра, общ. Горна Оряховица, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-865/08.12.2017г.
на изп.директор на АГКК, в местност „Циганка”, с площ от 8000 кв.м., трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива,
категория на земята при неполивни условия – 4, стар идентификатор – няма, номер
по предходен план – 160004, при съседи : 87453.160.3, 87453.160.18,
87453.160.17, 87453.160.5, 87453.160.40, сключен между ответниците Е.А.
*** Агро” ЕООД, представлявано от управителя Е.А., се явява нищожен, като
обективиращ договаряне на ответниците сами със себе си.
Предвид изложеното, искът за прогласяване нищожността на процесния договор за аренда от 27.08.2015г. на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД, се явява основателен и следва да бъде уважен със законните последици от това.
Съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС против ответника Е.А. се явява процесуално допустим, а разгледан по същество, този иск се явява основателен по отношение установителната претенция и неоснователен в останалата му част по изложените по-долу съображения.
Няма спор в правната теория и съдебната практика, че фактическият състав за уважаване на иска по чл.108 от ЗС предвижда кумулативно наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) ищецът да е собственик на вещта, предмет на иска, 2) ответникът да владее тази вещ, и 3) това владение да е без правно основание. Така в Решение № 551/13.09.2010г. по гр.д. № 669/2009г. на I г.о. на ВКС, се приема, че „В предявеният иск за ревандикация ищецът следва да установи трите юридически факта, включени в състава на петиторния иск, които касаят материалната му активна легитимация на собственик, осъществяваната фактическа власт от ответника върху спорната вещ и липсата на правно основание за това.“, както и в Решение № 9/23.01.2012г. по гр.д. № 251/2011г. на I г.о. на ВКС е постановено, че „Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това.” От тази разпоредба следва, че при иск с правно основание чл.108 ЗС е необходимо да се докаже, че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска, че вещта се намира във владение или държане на ответника и че ответникът владее или държи вещта без основание.“. Безспорни в настоящото производство са фактите, че ищцата В.С. притежава право на собственост общо върху 2/3 идеални части от процесния недвижим земеделски имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 87453.160.4 в землището на село Янтра, общ. Горна Оряховица, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-865/08.12.2017г. на изп.директор на АГКК, в местност „Циганка”, с площ от 8000 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – 4, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – 160004, при съседи : 87453.160.3, 87453.160.18, 87453.160.17, 87453.160.5, 87453.160.40. Приетите писмени доказателства обуславят извод, че ищцата е придобила правото си на собственост върху 2/3 ид.части от процесния имот на основание безвъзмездна правна сделка /дарение/, обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 768, том IV, рег. № 3256, дело № 622/2016г. на нотариус Иван Мазнев с рег. № 284, с район на действие ГОРС, както и на основание осъществена възмездна правна сделка /покупко-продажба/, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 769, том IV, рег. № 3257, дело № 623/2016г. на нотариус Иван Мазнев с рег. № 284, с район на действие ГОРС.
Владение или държане от страна на ответника. В конкретния случай, ответникът Е.А. оспорва фактите да е осъществявал владение и/или държане върху процесния поземлен имот с идентификатор 87453.160.4, находящ се в землището на село Янтра, през последните две години, т.е. през стопанските 2017/2018г. и 2018/2019г., както и фактите да продължава да владее и/или да държи процесния недвижим имот към момента на образуване и водене на настоящото дело.
Въз основа на изложеното по-горе и предвид изхода на спора по иска с
правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД, сключен на 27.08.2015г. между Е.А. – като
наемодател и ЕТ „А. *** – като наемател, се налага изводът, че този договор страда
от непоправим недостатък – същият се явява нищожен поради противоречие със
закона – чл.8,ал.1 от ЗЗД. Поради това този договор за наем следва да бъде
третиран от правото като несъществуващ и непораждащ правни последици, и
съответно не може да бъде противопоставен на ищцата - мажоритарен съсобственик,
която притежава повече от половината от дяловете в общата съсобственост. В този
смисъл, по делото не може да се обоснове извод, че ответникът А. е реализирал
владение и/или държане върху притежаваните от ищцата 2/3 ид.части от процесния
недвижим имот през стопанските 2017/2018г. и 2018/2019г., на основание договора
за наем от 27.08.2015г., който не е породил целените с него правни последици. Този
извод на съда се подкрепя и от приетите писмени доказателства - писмо изх. №
ПД-10-3-1/14.06.2019г., изд. от началника на ОСЗ – Г.Оряховица, от което се
установява, че за стопанските 2017/2018г. и 2018/2019г. имот с идентификатор
87453.160.4 е заявен за ползване от ЕТ „А. – Е.А.”, както и служебна бележка
изх. № 02-040-6500/28.01.2020г., изд. от зам.-изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие”, която удостоверява, че за ПИ № 160004, заявен за подпомагане за
2018 и 2019 година по схемите и мерките на проектните разплащания, бенефициент
е „Джано” ЕООД. Фактите, че юридическо лице „Джано
Предвид изложеното дотук, с оглед установената по делото нищожност на договора за наем от 27.08.2015г., предвид непораждането на целените с този договор правни последици, то не може да се приеме за установено, че Е.А. е реализирал владение и/или държане върху притежаваните от ищцата 2/3 ид.части от процесната нива през стопанските 2017-2018г. и 2018-2019г., на основание този договор, нито на друго годно правно основание за това.
Поради това, съдът счита, че в случая не са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки на чл.108 от ЗС. С оглед изложеното, предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен само досежно претенцията на ищцата за установяване по отношение на ответника Е.А., че В.М.С. е собственик на 2/3 ид.части (4/6 идеални части) от процесния поземлен имот с идентификатор 87453.160.4 в землището на с. Янтра. Заедно с това, съдът следва да отхвърли като неоснователен иска по чл.108 от ЗС в частта му, в която се претендира ответникът Е.А. да бъде осъден да предаде владението на 2/3 ид. части /4/6 ид.части/ от горепосочения недвижим имот на ищцата, заедно със законните последици от това.
Предявеният иск с правно основание чл.30,ал.3 от ЗС против ответника Е.А. се явява допустим, а разгледан по същество – същият е неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.30,ал.3 от ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Възмездното предоставяне на общата вещ на трето лице е действие по управление, а не акт на лично ползване, поради което при получаване на граждански плодове от вещта само от един от съсобствениците, той дължи част от същите на останалите съсобственици съразмерно на дела им.
Въз основа на изложеното по-горе и от събраните писмени доказателства, в
случая не се установява за процесните стопански години 2017/2018г. и 2018/2019г.
ответникът Е.А. да е отдавал под наем съсобствената на страните нива и да е
получил за това плащане на наемна цена във визирания в нищожния договор за наем
от 28.07.2015г. размер от 10 лв. на
декар, общо по 80 лв. за 8000 кв.м. земеделска земя, а още по-малко да е
получил наемно плащане в размера на средното годишно рентно плащане за тези две
стопански години от 38 лв. на декар, общо в размер от 304 лв. за
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищцата за присъждане на направените по настоящото дело съдебни разноски за платена от нея държавна такса в размер от 200 лв., както и за платено адвокатско възнаграждение в размер от 300 лв., общо в размер от 500 лв., която следва да бъде възложена в тежест на ответниците Е.А. *** Агро” ЕООД с. Янтра, съразмерно на уважената част от исковете, общо в размер 355 лв., както следва : 266,25 лв. за ответника Е.А. и 88,75 лв. за ответника „Янтра Агро” ЕООД.
При този изход на делото, съдът намира за основателна претенцията на адвокат И.Д. от ВТАК, като процесуален представител на ответника Е.А., за присъждане в негова полза на дължимото адвокатско възнаграждение съобразно чл.38 от Закона за адвокатурата и Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Налице са предпоставките, визирани в чл.78,ал.3 от ГПК, в процесния случай, а наред с това ответникът Е.А. е упълномощил редовно адвокат И.Д. от ВТАК да го представлява по настоящото дело и последният е реализирал надлежно и в пълен обем процесуалното представителство в съдебното производство. Видно от приложеното по делото адвокатско пълномощно договор за правна защита и съдействие от 14.08.2019г., в същите е удостоверено, че упълномощаването е по реда на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА /безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица/. Съгласно чл.38,ал.2 от ЗА, в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, и съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36,ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. Поради това, съдът следва да осъди ищцата по делото да заплати на адвокат И.Д. от ВТАК адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38,ал.2 във вр. ал.1,т.2 във вр. чл.36,ал.2 от ЗА и чл.7,ал.2,т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, общо в размер на 354 лв., съразмерно на отхвърлените искове, предявени срещу този ответник.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за нищожен, като противоречащ на закона – чл.8,ал.1 от ЗЗД, сключения на 27.08.2015г. между Е.А.А. с ЕГН **********, с адрес ***.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : село Янтра, общ. Горна Оряховица, ул. „Пролет” № 29, представляван от Е.А.А., договор за наем с нотариална заверка на подписите, извършена на 27.08.2015г. от нотариус Диана Раднева с рег. № 281, с район на действие ВТРС, вписан в СВ – Горна Оряховица с вх. рег. № 5106/28.08.2015г., акт № 13, том IV, с предмет - визирания в договора поземлен имот с идентификатор 87453.160.4 в землището на село Янтра, общ. Горна Оряховица, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-865/08.12.2017г. на изп.директор на АГКК, в местност „Циганка”, с площ от 8000 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – 4, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – 160004, при съседи : 87453.160.3, 87453.160.18, 87453.160.17, 87453.160.5, 87453.160.40.
ПРИЗНАВА за нищожен, като противоречащ на закона – чл.38,ал.1,пр.1 от ЗЗД, сключения на 27.08.2015г. между ЕТ „А. – Е.А.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : село Янтра, общ. Горна Оряховица, ул. „Пролет” № 29, представляван от Е.А. *** АГРО” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : село Янтра, общ. Горна Оряховица, ул. „Пролет” № 29, представлявано от управителя Е.А.А.,, договор за наем с нотариална заверка на подписите, извършена на 27.08.2015г. от нотариус Диана Раднева с рег. № 281, с район на действие ВТРС, вписан в СВ – Горна Оряховица с вх. рег. № 5107/28.08.2015г., акт № 14, том IV, с предмет - поземлен имот с идентификатор 87453.160.4 в землището на село Янтра, общ. Горна Оряховица, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-865/08.12.2017г. на изп.директор на АГКК, в местност „Циганка”, с площ от 8000 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – 4, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – 160004, при съседи : 87453.160.3, 87453.160.18, 87453.160.17, 87453.160.5, 87453.160.40.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.А.А. с ЕГН **********, с адрес ***, че ищцата В.М.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, е СОБСТВЕНИК на 2/3 /две трети/ идеални части (4/6 ид.части) върху следния недвижим земеделски имот, намиращ се в землището на село Янтра, община Горна Оряховица, а именно : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 87453.160.4 /осемдесет и седем хиляди четиристотин петдесет и три точка сто и шестдесет точка четири/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на село Янтра, общ. Горна Оряховица, одобрени със Заповед № РД-18-865/08.12.2017г. на изп. директор на АГКК, в местност „ЦИГАНКА”, с площ от 8000 кв.м. /осем хиляди квадратни метра/, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – 4, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – 160004 /сто и шестдесет хиляди и четири/, при съседи : 87453.160.3, 87453.160.18, 87453.160.17, 87453.160.5, 87453.160.40.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от В.М.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуален представител – адв. М.С. от ВТАК, против Е.А.А. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник – адв. И.Д. от ВТАК, в частта му относно осъждане на ответника Е.А.А. да отстъпи и да предаде владението на процесния недвижим имот, а именно : 2/3 /две трети/ идеални части (4/6 ид.части) от следния недвижим земеделски имот, намиращ се в землището на село Янтра, община Горна Оряховица, а именно : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 87453.160.4 /осемдесет и седем хиляди четиристотин петдесет и три точка сто и шестдесет точка четири/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на село Янтра, общ. Горна Оряховица, одобрени със Заповед № РД-18-865/08.12.2017г. на изп. директор на АГКК, в местност „ЦИГАНКА”, с площ от 8000 кв.м. /осем хиляди квадратни метра/, трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – 4, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – 160004 /сто и шестдесет хиляди и четири/, при съседи : 87453.160.3, 87453.160.18, 87453.160.17, 87453.160.5, 87453.160.40, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.30,ал.3 от ЗС, предявен от В.М.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуален представител – адв. М.С. от ВТАК, против Е.А.А. с ЕГН **********, с адрес ***, за сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща припадащата й се част от добивите от обща вещ : 2/3 /две трети/ идеални части (4/6 ид.части) от недвижим земеделски имот, намиращ се в землището на село Янтра, община Горна Оряховица, съставляващ поземлен имот с идентификатор 87453.160.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на село Янтра, общ. Горна Оряховица, одобрени със Заповед № РД-18-865/08.12.2017г. на изп. директор на АГКК, в местност „ЦИГАНКА”, с площ от 8000 кв.м., категория на земята при неполивни условия – 4, номер по предходен план – 160004, за стопанските 2017/2018г. и 2018/2019г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба - 17.06.2019г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Е.А.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.М.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, СУМА в размер на 266,25 лв. /двеста шестдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща направените по настоящото дело съдебни разноски за платена държавна такса и за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете против него.
ОСЪЖДА „ЯНТРА АГРО” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : село Янтра, общ. Горна Оряховица, ул. „Пролет” № 29, представлявано от управителя Е.А.А., ДА ЗАПЛАТИ на В.М.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, СУМА в размер на 88,75 лв. /осемдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща направените по настоящото дело съдебни разноски за платена държавна такса и за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска против него.
ОСЪЖДА В.М.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И.Б.Д. с ЕИК **********, с личен номер ********** от Великотърновска Адвокатска колегия, с адрес на кантората: гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски” № 29А, телефон : 062/600200, СУМА в размер на 354 лв. /триста петдесет и четири лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38,ал.2 във вр. ал.1,т.2 във вр. чл.36,ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.7,ал.2,т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на отхвърлената част част от исковете, предявени срещу ответника Е.А.А..
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : …………………………..