Р Е Ш Е Н И Е  №

     гр.Враца, 05.06.2019 год.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ВРАЦА, първи граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА

 

при секретаря Цветелина Банинска, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1354 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 143, ал. 2 СК, вр. чл. 149 СК за присъждане на издръжка на малолетни деца.

Производството е образувано по постъпила искова молба от Ц.М.Р. като майка и законен представител на С.Х.М.и М.Х.М.срещу Х.Г.М. за присъждане на издръжка на всако от децата в размер на 150 лева месечно, считано от 01.04.2018г. до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издържката.

В исковата молба се навеждат твърдения, че от съвмеството съжителство между страните са родени децата С. и М.. Ищцата и ответникът не живеели заедно от две години, като майката се преместила да живее в П. заедно с децата, които от учебната 2017/2018г. учели в СУ „*******в гр. П.. През настоящата учебна година децата посещавали същото училище. Ищцата сама се грижела за отглеждането и възпитанието на децата. От началото на м. 09.2018г. живеели на квартира в гр. П., като месечния наем бил в размер на 300 лева. Ответникът не помагал финансово за издръжката на децата. Моли ответникът да бъде осъден да заплаща месечена издръжка в размер от 150 лева за всяко от децата, както и издръжка в този размер за всяко от децата за изминал едногодишен период, считано от 01.04.2018г.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответника е депозирал писмен отговор, в който е посочил, че не възразява да заплаща издържка в размер на 140 лева за всяко от децата, като е готов да бъде подписана спогодба по този въпрос. Възразява срещу предявения иск за присъждане на издръжка за изминал период, считано от 01.04.2018г. като навежда доводи, че след раздялата му с ищцата до настоящия момент е предоставял финансови средства за отглеждане на децата, когато те са при майка си, и е поемал тяхната издръжка изцяло, когато са били при него. Сочи, че през процесния период децата са прекарвали всички ваканции при него, като от м. юни до м. септември 2018г. те са живели в с. *****, като тяхната издръжка е била изцяло поета от него. Твърди, че през м. септември 2018г. дал на ищцата сумата от 400 лева за децата и закупуването на нужното за новата учебна година, като също така е закупил телефон на голямата им дъщеря и два телефона на малката им дъщеря. Децата прекарали с него коледната ваканция, като когато ги закарал при майка им отново оставил на ищцата сумата от 400 лева за тяхната издръжка. През м. октомври 2018г. превел сумата от 200 лева, а децата отново прекарали с него пролетната ваканция през 2019г. Бил дал на децата по 100 лева, когато ги върнал при майка им след ваканцията и бил напазарувал хранителни продукти за 50 лева. Излага, че към момента няма съдебно решение, с което упражняването на родителските права да е било възложено на някой от двамата родители, поради което давал средства за издръжка на децата единствено за периодите, когато те са при майка си, а не и за времето, което те са прекарали с него. Изложил е, че ищцата е избрала да напусне семейното им жилище в с. ***** и да се премести да живее в гр. П., като живее с друг мъж, от който има дете. Моли искът да бъде отхвърлен в тази част и да му бъдат присъдени сторените в производството разноски.  В съдебно заседание ответникът е предложил сключване на спогодба като се е съгласил да заплаща издържка от 150 лева за децата, ако ищцата оттегли претнецията си за присъждане на издръжка за минал период.

Районен съд - Враца, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С определение № 1113/09.05.2019 г. като безспорни между страните са отделени фактите, че ответникът е баща на децата С.Х.М.и М.Х.М., както и че същите не са навършили пълнолетие. Този факт се установява и от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0695/24.10.2005 г. на Община Враца и удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 0601/03.10.2008 г. на Община Враца.

Представени са два броя служебни бележки от СУ „*******–гр. П. от които се установява, че детето М.Х.М.е записана като редовен ученик в четвърти клас за 2018/2019г. и посещава редовно учебните занятия, а детето С.Х.М.е записана като редовен ученик в осми клас за учебната 2018/2019г. и посещава редовно учебните занятия. Удостоверено е и че двете деца посещават учебното заведение от учебната 2017/2018г.

Представен е договор за наем между П.Й.Г.и Ц.М.Р., от който се установява, че ищцата е наемател на жилище, като дължимата наемна цена е 300 лева месечно.

Ищцата работи по трудово правоотношение с ДИ-КРАС СИСТЕМ ООД на длъжност технически секретар с трудово дъзнаграждение от 510 лева, видно от трудов договор №016/06.02.2018г., представен по делото.

Видно от издаденото от ДИ-КРАС СИСТЕМ ООД удостоверение ищцата е получавала трудово възнаграждение за м. февруари  м. март 2018г.

Представени са три броя разписки за парични преводи, приложени на лист 21 и 37 от делото, от които се установявя че лицето Росица Василева Р. е изпратило на 30.04.2018г. до Ц.М.Р. сумата от 291,60 лева с основание „издръжка на децата“, на 03.10.2018г. е изпратила сумата от 200 лева, а на 08.05.2019г. Х.Г.М. е изпратил на Ц.М.Р. сумата от 300 лева.

Представена е касова бележка от 21.12.2018г. от „Технополис България“ ЕАД за закупуване на GSM XIAOMI REDMI        за сумата от 259 лева.

Представено е удостоверение изх. №1301/13.05.2019г. от Дионисомарбле – България ЕООД, от което се установява, че Х.Г.М. е получавал месечно трудвото възнаграждение за последните 12 месеца за периода 06.2018г. до 04.2019г. в размер на средно 1225 лева месечно, като за м. 05.2018г. няма получено възнаграждение.

По делото е изготвен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане”, гр.Враца, в което е отразено, че страните са във фактическа раздяла от 2017г., като децата живеят с майка си в П., а прекарват ваканциите с баща си, като той им заплащал издръжка. Приет е по делото и социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане”- П.. След среща с майката са установили, че страните са във фактическа раздяла от 2017г., като основни грижи за децата се полагат от майката, а бащата се виждал с тях за по няколко дни през ваканциите. Нуждите на децата били напълно задоволени от майката и нейния съжител Б.Н.. Майката към настоящия момент била в отпуск по майчинство. Жилището, в което живеят предоставяло добри условия. Децата посещават редовно учебните занятия.

По делото са събрани гласни доказателства с изслушването на трима свидетели. Свидетелят М.Р., баща на ищцата, е изложил че децата живеят с майка си в П.. Когато били в с. ***** оставали при баща си, който поемал и тяхната издръжка. Бащата отивал до П., за да вземе децата и след това ги връщал. В началото на предходната учебна година оставил на децата пари като ги върнал при майка им, като не може да уточни дали са били 100 лева общо или по 100 лева на дете. Децата били в с. ***** при баща си само от началото на м. септември 2018г. до началото на учебната година. Ответникът бил работил в чужбина, като докато е бил там е изпращал пари за децата, но не знае какви суми и колко пъти. Потвърдил е, че бащата е закупувал телефони на момичетата.

Свидетелят Р. е пояснила, че отвентикът взема често децата при себе си, всички ваканции те прекарвали с него след раздялата му с ищцата. Давал пари на децата, като два пъти е давал пари на нея, за да ги изпрати на децата. Докато били при него е присъствала на закупуването на два телефона за децата, дрехи и други неща, от които са имали нужда. Посочила е че през 2018г. децата са прекарали времето от началото на м. август до началото на учебната година при баща си в с. *****. Работил в чужбина от м. януари 2018г. до м. май-юни 2018г. Закупил всичко необходимо за децата за учебната година – дрехи, екипи, раници, обувки и им дал допълнително пари.

Свидетелят К. е заявил, че е придружавал ответникът до П., за да вземе децата при себе си. Посочил е, че и двамата са работили в чужбина през 2018г., като Х. се върнал по-рано от ответника, който се прибрал през август месец. Виждал е как ответникът дава пари на децата. През ваканциите децата били при баща си, което свидетелят е наблюдавал, тъй като са съседи. При връщането на децата при последното им пътуване заедно, се наложило да напазаруват за децата, тъй като майката не си била вкъщи.

Показанията на свидетелите са противоречиви по отношение на периода, който децата са прекарали през лятната ваканция на 2018г. при баща си в с. *****. Съдът счита, че вяра следва да се даде на показанията на свидетелите К. и Р., същите са последователни и непротиворечиви и сочат един и същи период – от началото на м. август 2018г.

Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 143, ал. 2 СК, вр. чл. 149 СК за присъждане на издръжка на малолетни деца.

По делото е установено, че страните се намират в родствена връзка дъщеря – баща, т.е. те са материалноправно легитимирани да търсят издръжка, респективно да отговарят по иска за издръжка.

По иска с правно основание чл.143 СК.

Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството “непълнолетно лице”. Това задължение е общо за двамата родители и произтича от общото им задължение да се грижат за децата си.

Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 СК размерът на дължимата издръжка се определя от една страна според нуждите на лицето, което има право на издръжка, а от друга – от възможностите на лицето, което я дължи. Съдът следва да прецени нуждите на детето, като потребностите се ограничават до обикновените условия на живот. Другият критерий са възможностите на родителя. При определяне на конкретния размер, съдът отчита и размера на собствената издръжка на задълженото лице, както и дали има задължение към други лица.

За да определи размер на издръжката, съдът съобрази разпоредбата на чл.142, ал.2 СК, определяща минималния размер на издръжката на едно дете /1/4 от минималната работна заплата за страната – понастоящем 140 лв./, нуждите на лицето търсещо издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.

Децата са на десетгодишна и четиринадесетгодишна вързраст и за тяхното възпитание, храна, облекло, обувки са необходими значителни парични средства. Децата във финансово отношение имат нужди, сравними с нуждите на техните връстници, не се установи децата да имат някакви специални нужди.

Ответникът е поискал искът да бъде уважен само до размера на минималната издръжка за страната, но същевременно преди това е изразил готовност да се подпише спогодба за издръжка в размер от 150 лева за всяко от децата. Установи се по безспорен начин, че средният месечен доход на бащата за изминалата една година е 1225 лева. С оглед това обстоятелство съдът намира, че възможностите на бащата да заплаща издръжка не се ограничават до минималния размер определен от закона. Минималната издържка е съобразена с минималната работна заплата за страната, като законодателят е преценил, че при този доход родителят може да заплаща издръжка на всяко от децата си в размер на ¼ от дохода си. Получаваният от ответника доход е размер надхвърлящ двойният на минималната работна заплата, а претенцията на ищцата надхвърля минималния размер на издръжка едва с 10 лева за всяко дете. Не са налице данни да дължи издръжка на други непълнолетни лица, нито да има специфични здравословни нужди, които да го затрудняват при изплащането на издръжката за децата. С оглед възрастта и потребностите на децата, съдът намира, че необходимата им месечна издръжка е в размер на 280,00 лева за всяко, като 150,00 лева от тях бъдат осигурявани от техния баща, а останалата част от тяхната майка, при която децата живеят.

Неотносими са изложените съображения за задължения на ищцата за отглеждане и на други две деца, отговорност за тяхната издръжка носят тя и техния баща.

Предвид гореизложеното, настоящият съд счита, че ответника следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на малолетните си деца С.Х.М.и М.Х.М.в размер на 150,00 лева месечно за всяко от тях, считано от датата на подаване на исковата молба - 02.04.2019 г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

Следва да се има предвид, че при изменение на обстоятелствата или при данни за реализирани доходи в по-висок размер от ответника, въпросът за възможностите му може да бъде преразгледан по инициатива на страните.

По иска с правна квалификация чл.149 СК.

Предявеният иск за издръжка за минало време съдът намира за неоснователен. Не се спори между страните, че не живеят заедно от 2017г., като основни грижи за децата се полагат от тяхната майка. Доказа се по делото от представените писмени доказателства – разписки за изпратени суми, че бащата е изпращал пари на ищцата за издръжка на децата, като от свидетелите, включително от бащата на ищцата, е потвърдено, че освен тези суми, бащата е изпращал и пари за децата от чужбина, където е работел, както и е че им е оставял пари, когато ги е карал обратно при майката в П.. Установи се от показанията на свидетелите К. и Р., че бащата е закупувал и дрехи и други необходими вещи за децата. Свидетелят Р. е потвърдил, че ответникът е закупил телефони на децата си.

Действително всеки родител дължи издръжка на непълнолетните си деца, а когато не живеят заедно и детето се отглежда от другия родител, на същия следва да бъдат предоставяни суми за издръжка на детето. Не е налице съдебно решение за възлагане упражняване на родителските права над децата на майката, като не е определен и размер на дължима издръжка от бащата за периода на фактическа раздяла. Доказа се безспорно по делото, че бащата е участвал активно в издръжката на децата през времето, в което те не са живели при него, като им е закупувал вещи от първа необходимост – дрехи, обувки, учебни пособия, луксозни вещи – телефони, като е предоставял и парични средства за тяхното отглеждане. Доколкото не е имало определен конкретен размер на дължимата от него издръжка, съдът намира, че искът за минал период остана недоказат, тъй като ответникът успешно проведе доказаване, че е предоставял редовно средства за издръжка на децата, като в същото време я е поемал изцяло, когато ги е взимал при себе си през учебните ваканции. С оглед изложеното съдът намира, че този иск следва да бъде отхвърлен за периода 01.04.2018г.  до 01.04.2019г.

Предвид императивната разпоредба на чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

По разноските:

Ищцата не е направила искане да й бъдат присъдени сторените в производството разноски. Отвентикът е направил искане да бъдат присъдени сторените от него разноски в размер на 300 лева за заплатено адвокатско възнгараждение, за чието заплащане са представени доказателства. Процесуалният представител на Ц.Р. е направил възражение, че не следва да бъдат присъждани разноски в това производство, доколкото същото представлява спорна съдебна администрация. Съдът не споделя този довод, като становище в обратен смисъл е възприето в Определение № 306/04.09.2017г. по ч. гр.д. №2722/2017г. на ВКС, III ГО, в което изрично е посочено, че „доколкото става въпрос за спорна съдебна администрация и въпросите, които следва да бъдат разрешени се отнасят за решаване от съда / тоест макар и да не е исково това производство е двустранно и спорно /, въпросът за присъждане на разноските следва да се подчинява на общите правила за присъждане на разноски в исковото производство като това важи за всички инстанции“. С оглед това и изхода на спора, уважен е единият от кумулативно съединените искове, а другият е отхвърлен, то ищцата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 150 лева.

Ответникът следва да бъда осъден да заплати държавна такса в размер на 4% върху тригодишните платежи на присъдените издръжки по сметка на РС-Враца, която в случая е в размер на 432 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА на основание чл.143 СК Х.Г.М., ЕГН ************ да заплаща на децата си С.Х.М., ЕГН **********,  и М.Х.М., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител Ц.М.Р., ЕГН **********, издръжка в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/ месечно за всяко от тях, считано от 02.04.2019 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекатяване, ведно със законната лихва  върху всяка просрочена вноска, като

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ц.М.Р., ЕГН **********, като майка и законен представител, на С.Х.М., ЕГН **********,  и М.Х.М., ЕГН **********, иск с правно основание чл.149 СК, вр. чл.143 СК за сумата от 150 лева месечно за всяко от децата за периода от 01.04.2018г. до 01.04.2019г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Х.Г.М., ЕГН ************ да заплати държавна такса в размер на 432 лева /четиристотин тридесет и два лева/ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.Враца на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и 5 / пет/ лева САМО в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Ц.М.Р., ЕГН ********** да заплати на Х.Г.М., ЕГН ************ сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/, представляваща сторени в производството разноски съобразно отхвърлената част от иска.

ПОСТАНОВЯВА на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта на присъдената издръжка.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 05.06.2019г., която е посочена от съда в открито съдебно заседание на 22.05.2019г. съгласно чл.315, ал.2 ГПК, за което страните са били призовани редовно, а в частта му, в която е постановено предварително изпълнение, в която част има характер на определение – с частна жалба пред Окръжен съд гр. Враца в едноседмичен срок от 05.06.2019г. на основание чл.315, ал.2 ГПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: