№ 493
гр. София, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско
дело № 20231800500330 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 42/28.02.2023 г., постановено по гр. д. №
475/2022 г. по описа на РС – гр. Ихтиман, е отхвърлен
предявеният от Х. И. Л. и В. И. Л. против С. Д. П. иск с
правно основание чл. 108 ЗС да бъде признато за установено,
че ищците Х. И. Л. и В. И. Л. са собственици на поземлен
имот (дворно място) с площ от 800 кв. м., находящ се в село
С., общ. И. (с предишно наименование село Б.), съставляващо
реална част от поземлен имот с идентификатор ............. по
плана на село С., община И., при граници: имот № №
............., ............. и останалата част от имот № ............., и
осъждането й да им предаде владението върху същия. С
решението ищците са осъдени да заплатят на ответника
разноските по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищците
в първоинстанционното производство, в която са изложени
оплаквания за необоснованост и материална
1
незаконосъобразност. Твърди се, че неправилно районният
съд не е кредитирал показанията на свидетелите К. и С., от
които несъмнено се установява продължило повече от десет
години давностно владение върху спорния имот от
наследодателите на ищците след 1986 година. Искането е за
отмяна на решението и за постановяване на нов акт по
съществото на спора, с който искът да бъде уважен.
Въззиваемата страна - ответникът в
първоинстнационното производство - оспорва въззивната
жалба с искане за потвърждаване решението на районния съд.
Съдът, като прецени доводите на страните, прие
следното.
Ищците са наследници по закон (деца) на Т. В. Л.,
починала на 28.11.2012 г., видно от удостоверение за
наследници № ........./........... г., издадено от О. И., и И. Х.в Л.,
видно от удостоверение за наследници № 344/10.03.2021 г.,
издадено от О. И..
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност, с № .../... г. наследодателите на ищците
са признати за собственици на основание давност, отказ от
наследство и давностно владение на следния недвижим имот,
а именно: празно дворно място с площ от 800 кв. м.,
представляващо част от имот пл. № ..., кв. .., по плана на с. Б.,
С. о., при съседи: улица, Й. Ц. В. и Н. С..
По силата на Акт за публично завещание № . по
нотариално дело № ../.... г. от .......... г., Й. Ц. В. придобил от
своята майка Е. М. В. правото на собственост върху дворно
място от около 3 000 кв. м., съставляващо парцел ... – ..., кв. .,
находящо се в с. Б., м. „К.“, при съседи: улица, Д. Д., Г. В. и
П. П..
От удостоверение № .. – .. – .../.......... г. на ОСЗ – И. се
установява, че поземлен имот № ........ с площ от 2. 822 дка,
образуван от поземлен имот № ............., находящ се в
землището на с. С., О. И., е идентичен с изключената от
2
строителните граници на селото част от недвижимия имот,
описан в посоченото горе завещание, съгласно Решение № ...
от .... г. на ИК на СОНС, представено от ответника в
производството пред въззивния съд.
От удостоверения за наследници № № .../...... г. и .../......
г., издадени от кметство с. С., се установява, че Е. Й. Х. и Д.
Й. Ц. са наследници по закон (деца) на Й. Ц. В., починал на
12.12.1997 г., и М. Б. В., починала през 2002 година.
С договор за продажба, оформен с нотариален акт
№../....... година, том.., дело № .../.... г., опис но нотариус В. с
район на действие - Районен съд – Ихтиман, ответницата С.
П. придобила от Д. Ц. и Е. Х. правото на собственост върху
поземлен имот с идентификатор ............. по плана на село
Стамболово.
Съгласно заключението съм съдебно-техническата
експертиза на вещото лице П., изслушано в производството
пред районния съд и неоспорено от страните, което
въззивният съд кредитира като компетентно изготвено,
налице е идентичност между имота, претендиран от ищците,
и този, предмет на договора за продажба от 2019 г., сключен
между Д. Ц. и Е. Х., от една страна като продавачи, и
ответника С. П. като купувач, като частта на застъпване
(идентичността от 800 кв. м.) е онагледена от вещото лице на
комбинирана скица, приложение № 1, и защрихована.
От показанията на свидетелите М. К., която от 1982 г.
живее в непосредствена близост до имота на ищците, и
свидетеля И. С., която знае мястото от 1975 г., и които
въззивният съд кредитира като единни, правдиви и
безпротиворечиви, се установява, че процесният имот с площ
от 800 кв. м. е бил ползван от майката на И. Л. (бащата на
ищците), а след смъртта й – от И. Л. и съпругата му. През
1966 - 1969 г. И. Л. заградил имота с мрежа, бодлива тел и
дъски, а година по-късно изградил в имота барака и тоалетна.
От този момент до смъртта си И. Л. и съпругата му ползвали
3
имота, като обработвали същия, садили в него картофи,
царевица и овошки, а след смъртта им ищците продължили
да ползват мястото непрекъснато до 2021 година.
От показанията на свидетеля И. К., която от 1967 г. и
понастоящем живее в с. С. и притежава имот, в близост до
имота на Й. В. и М. В., родители на Е. Й. Х. и Д. Й. Ц. (от
които ответникът С. П. закупила имота), и показанията на
свидетеля Богомил Стоянов, събрани в производството пред
районния съд, се установява, че от 1967 г. Й. В. и М. В.
обработвали земя от над два декара в с. С..
Останалите доказателства като неотносими към
спорното право съдът не обсъжда.
При горните факти съдът обоснова следните правни
изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК относно
правомощията на въззивния съд той се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен
от посоченото в жалбата.
Решението на районния съд е валидно и допустимо.
По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищците принадлежи
правното задължение да установят, че са титуляри на правото
на собственост върху спорната вещ на основание давност,
осъществявана от наследодателя им И. Л. до 1986 г., и
наследствено правоприемство, както и че ответникът я владее
или държи, а за да бъде отхвърлен осъдителният иск,
ответникът е длъжен да установи, че упражнява фактическата
власт върху вещта на заявеното вещноправно основание,
противопоставимо на ищеца. Това доказване следва да бъде
пълно и главно. При предявен иск за установяване
принадлежността на правото на собственост върху недвижим
имот страната, която оспорва правата на предявилото иска
лице, позовавайки се на свои собствени права и/или
навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на
4
твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по
правилата на чл. 154 ГПК тежестта да докаже
осъществяването на основанието, на което твърди, че е
придобила спорното право, респ. наличието на пречки за
осъществяване придобивното основание на ищеца, т. е. да
докаже правоизключващите или правопогасяващите си
възражения.
В случая съобразно установените по делото факти в
полза на праводателя на ищците И. Л. към 1986 г. е изтекла
придобивна давност по отношение на процесния имот
(идентичността му съдът приема за доказана въз основа на
техническата експертиза). Въз основа на показанията на
свидетелите М. К. и И. С. въззивният съд обосновава извод,
че в периода 1976 г. – 1986 г., а и от по-рано дори (1966 –
1969 г.), бащата на ищците е придобил в пълен обем правото
на собственост върху процесното място от 800 кв. м. на
основание непрекъснато, явно и спокойно владение. Същият
е манифестирал собственическите си намерения върху
земята, която заградил и ползвал до смъртта си през 2017 г.,
когато по силата на наследственото правоприемство
собствеността върху земята преминала към ищците.
В настоящия случай праводателите на ответника Е. Й. Х.
и Д. Й. Ц. не се легитимират за собственици на процесния
имот с представеното завещание в полза на наследодателя им
Й. Ц. В., тъй като липсват доказателства този имот на
някакво правно основание да е бил собственост на
завещателя Е. М. В.. Показанията на свидетелите Колева и
Стоянов са източник на данни, че от 1967 г. Й. В. и М. В.
обработвали земя от над два декара в с. С.. От показанията на
свидетелите, заключението на техническата експертиза и
удостоверение № .. – .. – .../.......... г. на ОСЗ – И. се установява
идентичност между спорния имот и имота, предмет на
завещателното разпореждане, ползван от праводателите на
ответника. Както бе посочено по-горе, от показанията на
5
свидетелите К. и С. се установява, че от 1969 г.
наследодателят на ищците установил фактическа власт върху
процесните 800 кв. м., като заградил същите, като обработвал
и ползвал имота до смъртта си. С извършването на
фактическите действия по ограждане и поддържка на
дворното място, изграждане на постройка в него, отглеждане
на различни култури, той е демонстрирал по отношение на
всички своето субективно отношение към вещта –
намерението да я свои, т. е. да упражнява фактическа власт
върху нея като собственик. Следователно, налице са двата
конститутивни признака на владението, при проявлението на
които и след изтичане на 10-годишен срок от началото на
своенето на вещта е възникнало субективното право лицето,
което е владяло имота, да придобие правото на собственост
върху него на оригинерно правно основание – придобивна
давност. След смъртта му правото на собственост върху
земята е преминало по силата на наследственото
правоприемство към ищците.
По изложените съображения се налага изводът, че към
датата на сключване на договора за покупко-продажба от
04.09.2019 г. Е. Х. и Д. Ц. не са били носители на правото на
собственост върху частта от 800 кв. м., претендирана от
ищците, поради което в тази част транслативният ефект на
договора не е настъпил.
Тъй като изводите на въззивния съд не съвпадат с тези на
районния в обжалваното решение, последното следва да бъде
отменено, а вместо него – постановено друго, с което искът
да се уважи.
С оглед изхода на спора на въззивниците следва да се
присъдят разноските по делото, както следва – 50 лева за
държавна такса в производството пред районния съд, 250
лева – възнаграждение за вещо лице, 500 лева - адвокатско
възнаграждение в производството пред районния съд, както и
разноските за държавна такса за въззивното производство в
6
размер на 25 лева. Разноски за адвокатско възнаграждение не
следва да се присъждат, тъй като по делото доказателства за
плащането на уговорения хонорар липсват.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 42/28.02.2023 г., постановено по
гр. д. № 475/2022 г. по описа на РС – гр. Ихтиман, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Х.
И. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. И., ул. „П.“ № ., и В. И.
Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. И., ул. „Ц. О.“ № ... ет. ., ап.
., против С. Д. П., ЕГН: **********, с адрес: с. С., общ. И., с
иск с правно основание чл. 108 ЗС, че ищците са собственици
на основание наследствено правоприемство от И. Х.в Л. и Т.
В. Л. на поземлен имот с площ от 800 кв. м., находящ се в
село С., общ. И., съставляващ реална част от поземлен имот с
идентификатор ............. по плана на село С., община И., която
част е изобразена графично – четириъгълникът, защрихован
на скицата, приложение към заключението на вещото лице С.
П. с вх. № 5055/22.11.2022 г. по описа на РС - Ихтиман, която
скица, приподписана от съдебния състав, е неразделна част от
настоящото решение, и ОСЪЖДА ответника С. Д. П. да им
предаде владението на тази част.
ОСЪЖДА С. Д. П., ЕГН: **********, с адрес: с. С.,
общ. И., да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Х. И. Л.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. И., ул. „П.“ № ., и В. И. Л.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. И., ул. „Ц. О.“ № ... ет. ., ап. .,
сумата от 800 (осемстотин) лева – разноски по делото в
производството пред районния съд, както и сумата от 25
(двадесет и пет) лева - разноски по делото в производството
пред окръжния съд.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
7
касационен съд на Република България в едномесечен срок от
съобщаването му на страните с препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8