№ 45742
гр. С., 11.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В.М.
като разгледа докладваното от В.М. Гражданско дело № 20221110139841 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
По делото е постановено решение от 14.06.2024 г. Срещу решението е
подадена въззивна жалба от ответниците с вх. № 198287 от 17.06.2024 г. В
жалбата се посочва, че решението се обжалва и в частта за разноските. С
определение от 16.09.2024 г. съдът е дал указания на ответниците изрично да
заявят дали правят искане по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските, като в случай, че правят такова искане
– да посочат в какво се състои то и в какъв смисъл желаят да бъде изменено
решението в частта за разноските. С молба с вх. № 344818 от 29.10.2024 г.
ответниците – Т. Р. Б. и Р. Г. П., заявяват, че искането им е съдът да измени
решението в частта за разноските, като не присъди или да намали до минимум
присъденото юрисконсултско възнаграждение поради липса на реално участие
на юрисконсулт по делото, както и да допълни решението в частта за
разноските, като присъди на ответницата П. минималния адвокатски хонорар
по НМРАВ.
В дадения от съда едноседмичен срок е постъпило становище от ищеца –
„Т. С.“ ЕАД, с доводи за неоснователност на искането.
Софийски районен съд, 119 състав, след като обсъди доводите на
страните и взе предвид данните по делото, намира следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на
постановеното съдебно решение (доколкото е подадена още преди връчването
на препис от решението), от легитимирани страни, без необходимост от
представяне на списък по чл. 80 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
По молбата за допълване на решението в частта за разноските чрез
присъждане на ответницата П. на разноски в размер на минималния
адвокатски хонорар по НМРАВ:
С постановеното по настоящото гражданско дело решение са изцяло
1
отхвърлени предявените от „Т. С.“ ЕАД срещу ответника Р. Г. П. искове,
поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК при този изход на спора, право
на разноски има само ответникът в производство. Деловодни разноски са
поискани с отговора на исковата молба.
Разноските са направените от страните разходи по водене на делото,
които съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи
за производството. Разноските за правна защита са разходи за производството
и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът
за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената
форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са
заплатени, така и че само са договорени. От граматическото тълкуване на
хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК се извежда, че само заплатените от
страната разноски подлежат на възмездяване – така например чл. 78, ал. 1
ГПК регламентира кои от вече заплатените разноски страната може да
претендира в хипотеза на уважен неин иск, чл. 78, ал. 3 ГПК урежда
възможност и за ответника да иска заплащане при отхвърляне на иска на вече
заплатените от него разноски, а чл. 78, ал. 5 ГПК урежда процесуалната
възможност за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Следователно процесуалният закон урежда единствено случаите, при
които разноските са заплатени, а съдът следва да определи отговорността на
страните за поемането им. Само, когато е доказано извършването на разноски
в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето
защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане,
освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се
осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в
случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой,
този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка,
с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение.
В случая до приключване на устните състезания, а и към настоящия
момент, по делото не са представени доказателства за уговорено и платено от
ответника Р. Г. П. адвокатско възнаграждение. По делото няма нито искане
(включително в молбата по чл. 248 ГПК), нито представени доказателства
процесуалният представител на страната да е оказал безплатна правна помощ
на ответника по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, поради което и на
това основание не може да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на
адвоката на ответника (дори да имаше такова искане).
Поради изложеното, молбата на ответниците по чл. 248 ГПК за
допълване на решението в частта за разноските като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение.
По молбата за изменение на решението в частта за разноските чрез
отказ от присъждане на юрисконсултско възнаграждение или
2
намаляване до минимум присъденото юрисконсултско възнаграждение:
Отговорността за разноски е обективна и зависи от изхода на спора.
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица, представлявани от
юрисконсулт, се определя възнаграждение от съда в размерите по чл. 25 от
НЗПП – от 100 до 360 лева.
С постановеното по делото решение съдът е уважил частично
предявените от ищеца срещу ответника Т. Р. Б. установителни искове, като на
основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК е определил в полза на ищеца разноски в
размер на 50 лева юрисконсултско възнаграждение за исковото производство
по предявените срещу посочения ответник искове (съдът е определил общо
100 лева юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, като е
отчел, че половината от посочените разноски са направени по исковете срещу
ответника Б.) и в размер 25 лева юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство (съдът е определил общо 50 лева юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство, като е отчел, че половината от
посочените разноски са по вземанията срещу длъжника Б.), като е присъдил
така определените разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно
на уважения размер на исковете срещу ответника Б..
Неоснователни са доводите за липса на реално участие на юрисконсулт
по делото. Видно от заявлението и исковата молба, същите са подадени от
юрисконсулт. Такъв е участвал и в проведеното по делото на 12.06.2024 г.
съдебно заседание, поради което защита от юрисконсулт реално е
осъществена, а определеното възнаграждение е в минимален размер по НЗПП.
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП). Съгласно чл. 37, ал. 1
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лева.
Имено, съобразявайки посочената нормативна уредба при присъждане и
определяне на размера на дължимото на ищеца възнаграждение за
юрисконсулт, и съобразно вида и количеството на извършената от
юрисконсулт дейност, съдът е определил възнаграждението в минимален
размер.
С оглед на гореизложеното, изпълнени са изискванията на
процесуалния закон за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер. Молбата на ответниците по чл. 248 ГПК за изменение на
решението в частта за разноските като неоснователна следва да бъде оставена
без уважение.
Така мотивиран, съдът:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 198287 от 17.06.2024 г.,
уточнена с молба с вх. № 344818 от 29.10.2024 г. на ответниците – Т. Р. Б. и Р.
Г. П., с искане по чл. 248 ГПК за допълване и изменение в частта за разноските
на постановеното по настоящото гражданско дело решение № 11763 от
14.06.2024 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването, съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4