№............ , град Шумен, 19.05.2020 г.
Шуменският административен съд в закрито заседание на деветнадесети май две хиляда и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова адм.д.№406 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.78 ал.7 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по искане на председателя на Националното бюро за правна помощ, с което на основание чл. 189 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и чл.81 във вр. с чл.78 ал.7 ГПК и във вр. с чл.27а от Закона за правната помощ ЗПП) се иска в полза на Националното бюро за правна помощ да бъдат присъдени разноски, представляващи изплатено възнаграждение на един адвокат, предоставил правна помощ по адм. д. №406/2019 г. по описа на АдмС град Шумен и по КАД №49/2020 г. по описа на АдмС град Шумен.
Към искането е приложено Решение №ШМ-151-5079/12.03.2020 г. на НБПП, от което се установява, че на адвокат С.С.Б. *** е определено и изплатено възнаграждение в размер на 450.00 лв., представляващо адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ на ищеца Р.И.А..
Изразява се искане, след влизане в сила на съдебния акт за присъждане на разноските, да бъде издаден и изпълнителен лист в полза на Националното бюро за правна помощ.
От приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:
Административно дело №406/2019 г. по описа на АдмС град Шумен е образувано по искова молба от Р.И.А. ***, с която на основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и чл.284 и сл. от ЗИНЗС е предявена претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата в размер на 15 000.00 лв. По искане на ищеца с Определение на съда от 23.10.2019 г. по настоящето дело на ищеца е предоставена правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по делото. С уведомително писмо от 29.10.2019 г. АК град Шумен е уведомила съда, че за осъществяване на правна помощ по настоящето дело е определен адвокат С.Б., вписана под №3065, в Националния регистър за правна помощ. С Определение от 29.10.2019 г. определеният адвокат е назначен за процесуален представител на ищеца до приключване на производството и за всички съдебни инстанции.
С Решение №2108 от 22.11.2019 г. постановено по адм. дело №406 по описа за 2019 г., АдмС град Шумен е уважил частично претенцията и е осъдил ГД „ИН“ да заплати на Р.А. сумата в размер на 350.00 лв., представляваща обезщетени за претърпени неимуществени вреди. Това решение е обжалвано от ГД „ИН“ град София пред тричленен състав на АдмС град Шумен, който с Решение №66/25.03.2020 г. по КАД №49/2020 г. по описа на АдмС град Шумен е отменил решението в атакуваната му част или като краен резултат искът на ищеца е изцяло отхвърлен с влязло в законна сила на 25.03.2020 г. решение.
От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:
Искането на Националното бюро за правна помощ е допустимо - подадено е от администрацията, която организира - чл.6 ал.2 от ЗПП, и заплаща предоставената правна помощ - чл.39 от ЗПП.
Съгласно чл.27а ЗПП в определените със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на Националното бюро за правна помощ направените разноски.
АПК не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на разноските за предоставена правна помощ. С оглед на това, приложение следва да намерят разпоредбите на ГПК. Съгласно чл.94 ал.1 от ГПК правната помощ, състояща се в адвокатска защита, е безплатна. Само в случаите на лишаване от вече предоставена правна помощ при условията на чл.97 ал. 1 ГПК съдът осъжда получилото правна помощ лице да внесе всички суми от плащането, на които е било освободено. Настоящият случай не е такъв.
Другата относима разпоредба на ГПК, която регламнетира възстановяването на разноските за получена правна помощ е чл.78 ал.7, която съдържа две хипотези. В първата, когато претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ. Настоящият случай не е такъв - исковата претенция на ищеца, който е получил правна помощ, е отхвърлена. Втората хипотеза визира специфичния случай на осъдително решение срещу лицето, което е получило правна помощ, когато то дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Тази хипотеза също не е налице - претенцията на лицето, получило правна помощ, е изцяло отхвърлена, а спрямо него не е налице осъдително решение. Неотносими към настоящото дело са и разпоредбите на чл.3 89 от НПК, тъй като НПК не е приложим в производството по административни дела.
С оглед на горното не е налице основание за дължимост от страна на получилия правна помощ ищец на направените разноски за адвокатско възнаграждение. Правото на безплатна правна помощ е инструмент за гарантиране на конституционното право на защита - чл.56 от
Конституцията, и ограничаването му не може да става чрез прилагане на правни норми по аналогия. В този смисъл е и разпоредбата на чл.94 от
Въз основа на гореизложеното искането на Националното бюро за правна помощ е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното и на основание чл.78 ал.7 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на Националното бюро за правна помощ, с правно основание чл.189 от НПК и чл.81 във вр. с чл.78 ал.7 от ГПК във вр. с чл.27а от ЗПП за присъждане на разноски в размер на 450.00 лв., представляващи възнаграждението на адвоката, предоставил правна помощ на ищеца по адм.д.№406/2019 г. по описа на АдмС град Шумен.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл.138 от АПК.
Административен съдия