Р Е Ш Е Н И Е
№….........../….........2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публичното съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и трета
година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При участието на секретаря АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА и на
прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА
к.н.а.х.д. № 233 по описа на съда за две хиляди двадесет и трета година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК
вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на директора на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Варна, подадена чрез пълномощник
юрисконсулт Н.Н., срещу решение № 1773/28.12.2022 г. по
н.а.х.д. № 4914/2022 г. на ВРС, XXVІI състав, с което е
отменено наказателно постановление № 674080-F675503/07.11.2022 г. на директора на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Варна, с което на А.И.А. е наложено, на
основание чл. 264 ал. 1 вр. чл. 261 ал. 1 ЗКПО, административно наказание „глоба“
в размер на 200 лева.
С оплакване за допуснати от районния съд съществени процесуални
нарушения и нарушение на материалния закон се иска решението да бъде отменено и
наместо него да се постанови друго от
касационната инстанция по съществото на правния спор, с което
наказателното постановление да се потвърди. Според касатора от събраните в хода
на АНП доказателства се установявало по безспорен начин извършеното нарушение
като наред с това излага и съображения за неоснователност на изводите на районния
съд досежно отсъствието на посочена в НП дата на нарушението. Претендира се и
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото от
юрисконсулт процесуално представителство на директора
на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Варна.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 16.03.2023
г. директорът на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Варна, редовно призован,
не се явява и не се представлява. От пълномощника му юрисконсулт Т.А. са подадени писмени бележки с. д. № 3882/14.03.2023
г. /с приложено към тях пълномощно за процесуално представителство/, с които
касационната жалба се поддържа изцяло на изложените в нея основания за
неправилност на въззивното решение.
Ответникът по касация А.И.А., редовно призован, също
не се явява и не се представлява в заседанието. Подал е писмено становище с.д. № 3779/13.03.2023 г., с
което оспорва изцяло касационната жалба и моли атакуваното с нея въззивно решение
да се остави в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба като счита, че при
постановяване на решението правилно са били съобразени допуснатите от АНО
процесуални нарушения, свързани с описанието на фактите и с датата на
административното нарушение.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност
на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл.
63в ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Касационната жалба е
предявена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно изричната
разпоредба на чл. 63в ЗАНН, от процесуално легитимирано лице съгласно чл. 210
ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в
чл. 211 ал. 1 АПК – съобщението за изготвеното въззивно решение е получено
редовно от касатора на 05.01.2023 г. /л. 40 от н.а.х.д. № 4914/2022 г. на ВРС/,
а касационната жалба според поставения върху нея печат на ВРС е подадена чрез
въззивния съд на 09.01.2023 година. С нея е сезиран родово и местно
компетентният съд. Кумулативното наличие на изложените положителни процесуални
предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.
С отмененото от районния съд наказателно постановление № 674080-F675503/07.11.2022 г. директорът на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП– Варна е ангажирал административнонаказателната отговорност на А.И.А. по чл. 264 ал. 1 вр. чл. 261 ал. 1 ЗКПО за това, че в качеството на представляващ „Барбър7 Манекена“ ЕООД като данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък, дружеството не е изпълнило задължението да подаде по данъчната си регистрация в ТД на НАП – Варна в законоустановения срок по чл. 92 ал. 2 ЗКПО до 30.06.2022 г. годишна данъчна декларация по чл. 92 ал. 1 ЗКПО за данъчната 2021 година.
Районният съд е отменил наказателното постановление като е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че в обстоятелствената част на АУАН и НП не са индивидуализирани действия/бездействия на жалбоподателя в качеството му на представляващ дружеството, а единствено е посочено, че А. има това качество. Посочил е, че както в АУАН, така и в НП не са описани факти, относими към състава на административно нарушение по чл. 264 ал. 1 ЗКПО, а начинът, по който нарушението е индивидуализирано от актосъставителя и от АНО, съответства на административнонаказателния състав по чл. 261 ал. 1 ЗКПО, при който отговорността е за данъчно задълженото лице – търговско дружество. С това въззивният съд е приел, че в хода на АНП е нарушено правото на защита на наказаното лице. В заключение се е позовал и на отсъствието на вписана в АУАН и в НП конкретна дата на нарушението, представляваща задължителен реквизит от съдържанието им.
Постановеното решение е правилно като краен резултат,
макар и само част от изложените в него мотиви да се споделят от касационната
инстанция.
Според тричленния съдебен състав както в
АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, нарушението, за което е
ангажирана отговорността на ответника по касация, е описано достатъчно ясно от
фактическа и правна страна. От обстоятелствената част на наказателното
постановление се разбира, че „Барбър7 Манекена“ ЕООД, явяващо се данъчно
задължено лице, подлежащо на облагане с корпоративен данък, не е изпълнило
задължението да подаде за 2021 г. в ТД на НАП-Варна в срока по чл. 92 ал. 2 ЗКПО годишна данъчна декларация по чл. 92 ал. 1 ЗКПО. Същевременно е посочено,
че А.И.А. има качеството на представляващ това търговско дружество и при тези
факти от правна страна като нарушена е цитирана разпоредбата на чл. 264 ал. 1 вр.
чл. 261 ал. 1 вр. чл. 92 ал. 1 ЗКПО. Съотнасянето на издирените и посочени от АНО
правни норми към приетите от него факти по случая безсъмнено сочи, че административнонаказателната
отговорност на А. е ангажирана за бездействието му да подаде в срока по чл. 92
ал. 2 ЗКПО на изискуемата годишна данъчна декларация по чл. 92 ал. 1 ЗКПО за
данъчната 2021 г. на представляваното от него търговско дружество „Барбър7
Манекена“ ЕООД, явяващо се данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен
данък по ЗКПО. Тъй като търговските дружества като ЮЛ извършват всички дължими
действия не лично, е чрез своите органи и представители /по закон или по
пълномощие/, то в случая подаването на регламентираната в чл. 92 ал. 1 ЗКПО данъчна
декларация е следвало, макар и от името и за сметка на „Барбър7 Манекена“ ЕООД,
да се извърши от неговия законен
представител, какъвто съгласно приложената по АНП разпечатка от ТРРЮЛНЦ е едноличният
му собственик и управител А.И.А.. Поради това липсва каквото и да било основание
да се приеме, че за привлечения към административнонаказателна отговорност
правен субект е съществувало и най-малкото съмнение в извършването на какво административно
нарушение е обвинен и оттук за какво конкретно негово противоправно деяние е ангажирана
отговорността му по чл. 264 ал. 1 вр. чл. 261 ал. 1 ЗКПО.
Независимо от изложеното обаче крайният извод на въззивната
инстанция за незаконосъобразност на наказателното постановление е правилен и постановеното
от нея решение следва да се остави в сила.
Касационната инстанция споделя изцяло изложените
в обжалваното решение мотиви на районния съд, че нито в АУАН, нито в НП е
посочена датата на извършване на нарушението. В НП е посочено, че на 27.07.2022
г. е извършена проверка, както и че в законоустановения срок по чл. 92 ал. 2 ЗКПО до 30.06.2022 г. не е подадена изискуемата от чл. 92 ал. 1 ЗКПО годишна
данъчна декларация за 2021 г. Освен тези две дати, в наказателното
постановление е посочена и датата 08.07.2022 г., когато е била подадена дължимата
за 2021 г. ГДД по чл. 92 ал. 1 ЗКПО. Константна е съдебната практика, че когато
законът вменява на правните субекти задължението да извършат в определен срок
едно фактическо или правно действие, то нарушението, обективирано в неизвършването
на дължимото действие, е осъществено в деня, следващ изтичането на последния
ден от срока, ако последният ден от срока е присъствен ден, и респективно, ако
последният ден от срока е неприсъствен, то нарушението е осъществено в деня,
следващ първия присъствен ден след изтичането на срока. Приложено към
конкретния казус, това означава, че нарушението е извършено в случая на датата 01.07.2022
г., тъй като 30.06.2022 г., до когато е следвало да се подаде декларацията по
чл. 92 ал. 1 ЗКПО за 2021 г., е присъствен ден /четвъртък/. Датата 01.07.2022
г. не е посочена обаче никъде нито в наказателното постановление, нито в АУАН,
въз основа на който е издадено. С така констатирания от съда пропуск актосъставителят,
а след него и АНО са нарушили съответно разпоредбите на чл. 42 ал. 1 т. 3 и на чл.
57 ал. 1 т. 5 ЗАНН, регламентиращи посочването на датата на нарушението като
задължителен елемент от съдържанието на АУАН и НП. Допуснатото в рамките на АНП
процесуално нарушение е съществено по характера си, тъй като е свързано с нарушаване
на императивни правни норми досежно индивидуализацията на нарушението, поради
което е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление.
Изложеното в целостта си сочи на неоснователност
на подадената касационна жалба, поради което обжалваното с нея решение на ВРС
следва да се остави в сила.
От ответника по касация не е направено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос, тъй като той не е от категорията на тези, по които се произнася служебно.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1773/28.12.2022 г. по н.а.х.д. № 4914/2022 г. на ВРС, ХХVІІ състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/