Решение по дело №19432/2014 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 29.03.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и седми януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря К.Л. разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 19 432 по описа за 2014 г. и

 

Р  Е Ш И:

 

[1] ОТХВЪРЛЯ следните искове на М.В.В. и А.З.В. срещу И.Б.В.:

1. иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за прогласяване нищожността поради липса на съгласие на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.12.2004 г., обективиран в нотариален акт 67, том II, рег. No. 8628, дело No. 247/01.12.2004 г. на нотариус Е.Е.. Този недвижим имот представлява: апартамент № 8 с площ от 118,33 кв. метра, избено помещение No. 8 и 1,863% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. Имотът се намира в гр. София, район „И.”, ж. к. „**********, като апартаментът е на третия етаж. Апартаментът се състои от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения. Неговите съседи са: коридор, апартамент No. 7, апартамент No. 9 и двор. Съседи на избеното помещение са: коридор, мазе No. 10, мазе No. 9 и общо помещение;

2. иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за развалянето на договора за покупко-продажба от 01.12.2004 г., описан в предния параграф от настоящото решение. Ищците са със съдебен адрес – адвокат А.Д.,***. Ответницата е с адрес – адвокат П.,***.

 

[2] ОСЪЖДА М.В.В. и А.З.В. да заплатят на И.В. 1 100,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвяне на решението.

 

[4] Ако ищците подадат въззивна жалба срещу решението, с нея те следва да представят доказателство, удостоверяващо внасянето на 586,58 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

[5] Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – Ц.С.А..

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е гражданско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.    На ищеца

 

[6] М. и А.В. заявяват в искова молба от 03.12.2014 г., че са наследници по закон на Н. В.. Той е бил женен за ответницата И.В.. Бракът между тях е бил прекратен след смъртта на Н. В.. Преди това обаче, Н. В. е продал на И.В. недвижим имот.

 

[7] Ищците твърдят, че договорът за продажба е нищожен, тъй като не е бил подписан от пълномощника на Н. В. – Ц.А.. Затова те молят съда да прогласи нищожността на договора.

 

[8] Ако съдът отхвърли този иск, ищците твърдят, че И.В. не е заплатила на Н. В. цената по продажбата. Затова те молят съда да развали договора за продажба (вж. исковата молба, л. 2-5 от делото).

 

2. На ответника

 

[9] И.В. е оспорила предявените искове. Тя е заявила, че договорът за продажба е бил подписан от Ц.А.. Ответницата също твърди, че тя е заплатила цената по договора за продажба. И.В. възразява, че, ако договорът за покупко-продажба е нищожен или пък съдът го развали, тя е придобила собствеността за имота по давност. Затова тя моли съда да отхвърли предявените искове (вж. писмения отговор, л. 43-47 от делото).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.    Обстоятелства, които съдът установява

 

[10] Не се спори, че през 1993 г. Н. В. е придобил собствеността на недвижимия имот, описан в пар. първи от решението (вж. и описаните документи към нотариалния акт на л. 6-7). Не се спори, че на 07.09.2001 г. Н. В. и И.В. са сключили граждански брак (вж. и решението на СРС, л. 9-10).

 

[11] Няколко години по-късно, на 01.12.2004 г. Н. В. е продал на И.В. този имот срещу цена от 29 000,00 лева, които последната е заплатила на първия с лични средства. При продажбата Ц.А. е представлявала Н. В. и е подписала за него нотариалния акт (вж. нотариалния акт, л. 6-7, както и заключенията на единичната и тройната съдебно-графологична експертиза, л. 130-133 и л. 153-158).   

 

[12] През лятото Н. и И.В. са живеели в България, а през останалото време в Г. (вж. показанията на свидетелката Г., л. 120). През 2013 г. Н. В. е предявил срещу И.В. иск за развод (вж. решението на СРС, л. 9-10). Н. В. е починал на 04.09.2013 г. и е оставил ищците за свои наследници по закон (вж. удостоверението за наследници, л. 8, и решението на СРС, л. 9). На 04.07.2014 г. СРС е постановил решение по иска за развод на Н. В., като е приел за установено, че бракът между Н. В. и И.В. е бил непоправимо и дълбоко разстроен по вина на И.В. (вж. решението, л. 10). Решението е влязло в сила на 31.07.2014 г. (вж. пак там).

 

[13] Ищците са заплатили 3 754,12 лева държавна такса, 5 200,00 лева на адвокат, 700,00 лева на вещи лица и 10,00 лева за съдебни удостоверения (вж. л. 31-32, 39; 58, 151; 13-14). Ответницата е заплатила 100,00 лева на вещо лице и 1 000,00 лева на адвокат (вж. л. 65 и л. 82). Липсват доказателства ответницата да е заплатила на адвоката сумата над 1 000,00 лева, вписана в пълномощното. Затова съдът приема, че тя не я е заплатила.

 

2.    Спорни по делото обстоятелства

 

[14] Две обстоятелства са спорни по делото: 1. дали Ц.А. е подписала нотариалния акт за покупко-продажба на процесния имот; 2. дали И.В. е заплатила на Н. В. цената по продажбата. Съдът приема, че Ц.А. е подписала нотариалния акт, тъй като и единичната и тройната съдебно-почеркови експертизи са категорични, че това е така. Съдът приема, че И.В. е заплатила на Н. В. цената по продажбата с лични средства, тъй като това изрично е вписано в нотариалния акт, а доказателства за противното не са били събрани. Съдът приема, и, че Ц.А. е била редовно упълномощена от Н. В., защото това е установено от нотариуса, изповядал покупко-продажбата, а доказателства за противното обстоятелство липсват. 

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[15] Ищците са предявили иск по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и евентуално съединен с него иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД – ако съдът отхвърли главния иск, да разгледа евентуалния иск.

 

1.    По иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД

 

[16] Съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, нищожни са договорите, при които липсва съгласие. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ответникът да е бил страна по договор, който засяга права на ищците; 2. да е липсвало съгласието на една от страните по договора за сключването му.

 

[17] Съдът установи, че И.В. е била страна по процесния договор за покупко-продажба. Налице е първата предпоставка за уважаването на иска.

 

[18] Съдът установи също, че Н. В. е изразил съгласието си за сключването на този договор чрез пълномощника си Ц.А.. Не е налице втората предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.

 

2.    По иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД

 

[19] Искът по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е евентуално съединен с иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД. Тъй като съдът отхвърля главния иск, той дължи произнасяне по евентуално съединения иск.

 

[20] Съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора. Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред (вж. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ответникът да е страна по договор, от който се засягат права на ищците; 2. ответникът да не е изпълнил този договор.

 

[21] Съдът установи наличието на първата предпоставка за уважаването на иска. Съдът установи, че И.В. е заплатила на Н. В. цената по покупко-продажбата. Следователно не е налице втората предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.

 

[22] Съдът отхвърля и двата предявени иска. Затова съдът не следва да се произнася по възражението на ответницата за изтекла в нейна полза 10-годишна придобивна давност относно процесния недвижим имот.

 

2. По разноските

 

[23] Ответницата търси разноски. Тя твърди да е направила такива за 1 100,00 лева за адвокатско възнаграждение.  

 

[24] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля изцяло предявените искове. Затова съдът осъжда ищците да заплатят на И.В. 1 100,00 лева разноски по делото.

 

Съдия: