РЕШЕНИЕ
№ 1065
гр. Пловдив, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330101159 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.
Искова молба на Ж. Ф. Г., ЕГН: **********, от гр. ****************, чрез пълномощник
адв. С. М., против „Сити кеш ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, и искове с правно основание в чл. 22 от Закона за
потребителския кредит , евентуално - чл. 26 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите ,
и искане с основание в чл. 55 от същия закон.
Твърденията в исковата молба са, че между страните имало договор за паричен заем под
*********, сключен на 22.11.2017г. По силата на договора, Г. получила назаем сума от 800
лева, който следвало да върне ведно със възнаградителна лихва. Твърди се обаче, че
договорът е недействителен на основанията по чл. 11 от ЗПК, вр. с чл. 22 от същия закон,
тъй като не са спазени изискванията за минимален размер на шрифта , с който договора е
изпълнен , не съдържал информация за методиката на изчисляване на референтния лихвен
процент , липсвало посочване на общата дължима от потребителя сума , както и на взетите
предвид при определянето на годишния процент на разходите (ГПР) допускания. Изложени
са също така твърдения , че общите условия към договора не били подписани на всяка от
страниците си , и затова се релевира довод за общата недействителност на договора по
смисъла на чл. 22 от ЗПК . Отделно , изложени са твърдения , че е недействителна поради
противоречие с добрите нрави клаузата от договора , с която се договаря кредиторово
възнаграждение , тъй като размера на същото надхвърлял повече от тир пъти размера на
законната лихва за същия период. По договора Г. платила сума от 1404 лева , но предвид
1
твърдяната недействителност, тя като потребител дължала връщане само на чистата
стойност на кредита ( главницата), следователно всичко останало платено от ищеца по
договора ( 604 лева ) се явявало платено без основание.
Ищцата писмено поискала връщане на въпросната сума, като ответникът официално
отговорил, че тя не подлежала на възстановяване. Затова се иска от съда решение , с което
да се прием за установено по отношение на ответното дружество , че договорът е
недействителен в своята цялост на основанието по чл. 22 от ЗПК , евентуално – че е
нищожна клаузата на чл. 3 ал. 7 от същия на основанието по чл. 26 ал. 1 предл. трето от ЗЗД
, и да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца 604 лева като дадени без
основание по договора, от които – 95.96 лева договорна лихва и 508.04 лева неустойка по
чл. 8 от договора. Претендира присъждане на направените по делото разноски, включително
присъждане на хонорар на адвокат по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Ответното дружество оспорва исковете като неоснователни , отрича пороци на договора
или клаузата за възнаграждение . Моли исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят
направените разноски.
Вещото лице по проведената техническа експертиза дава заключение, че навсякъде в
договора текста му е изпълнен със шрифт с размер между 8.4 и 8.6 пункта.
Изслушана е от съда и съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице дава з
заключение , че сумата от 800 лева е усвоена от ищеца на датата на сключването на
договора , 22.11.2017г; общият размер на задълженията на ищцата за главница и лихва по
договора е 895.96 лева , като в системата на ответното дружество няма отразени плащания
на от ищеца по договора.
Исковете са допустими.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Сключването на договора, включващо и получаването на сумата от 800 лева от Г. , не е
спорен по делото факт, а получаването на заемната сума от страна на Г. личи и от
заключението на вещото лице по счетоводната експертиза.
По отношение на договора се прилага Закона за потребителския кредит в редакцията му
към датата на сключването , ДВ , изм. и доп., бр. 59 от 29.07.2016 г. Ответникът е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции , като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства; на свой ред , Г. е
физическо лице, което получава кредит за текущо потребление , тоест , страните са
потребител и кредитор съгласно чл. 9 от ЗПК. Действащата към този момент редакция на
чл. 10 от ЗПК изисква всеки договор за потребителски кредит , какъвто е процесния, да
бъде изпълнен със шрифт с размер не по – малък от 12 пункта . Според вещото лице по
техническата експертиза , това императивно изискване не е спазено , и съдът кредитира
заключението , тъй като по делото няма данни ,които да му противоречат.
2
Тази причина е достатъчна договора да бъде прогласен за недействителен на основанието
по чл. 22 от ЗПК и потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност по него,
според чл. 23 от ЗПК .
След като иска да се прогласи нищожността на договора в цялост е основателен, съдът
няма да се произнесе по искането на ищеца да се прогласи нищожност на отделната клауза
за кредиторово възнаграждение по същия договор, не се сбъдна условието ,при което този
иск е предявен.
Недоказан е обаче факта на имущественото разместване между страните , каквото изисква
нормата на чл. 55 от Закона за задълженията и договорите. Счетоводният експерт не
установява такова. Издадени на длъжника разписки за плащането по смисъла на чл. 77 от
ЗЗД липсват, няма друг писмен документ , който да установява плащането. Представеното
извлечение по реда на Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър
съдържа данни за наличието на задължение само за главница, като данните са подадени от
ответното дружество. Нито Закона за кредитните институции , нито Наредба № 22 от
16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър придават обаче на това извлечение силата на
официален свидетелстващ документ, при което то не може да бъде ценено като такова.
Вписването на данните няма удостоверителен ефект, а само оповестителен такъв , като се
има предвид, че информацията в регистъра може да бъде коригирана по всяко време, по
почин и на двете страни по кредитната сделка и поддържащата регистъра Българска народна
банка не е ангажирана да удостоверява верността й. Дори да се приеме обратното – че
извлечението е официален и / или удостоверителен документ, от него личи единствено
съществуването на вземането за главница , но не и размер на останалите плащания по
договора, това , дали са погасени и способа на тяхното погасяване. Имуществено
разместване ще има само при плащане или при друг еквивалентен способ за погасяване ,
напр. прихващане , но не и при погасяването на вземането по давност. Затова съдът не
намира за доказано имуществено разместване между страните и следва да отхвърли иска с
правно основание в чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД.
Разноските се присъждат на страните съобразно изхода на всеки иск.
Дължи се хонорар на представител на ищеца, на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за имущественото съС.ие на ищеца и съдът
не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства), които се определя да е
минималния такъв от 328.28 лева , по иска по чл. 22 от ЗПК.
По делото няма данни за договорен от ответното дружество хонорар за защита , присъждат
се само направените за защита срещу иска по чл. 55 от ЗЗД разноски за експертиза – 70 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
3
Признава за установено , по иска на Ж. Ф. Г., ЕГН: **********, от гр. ****************,
че в отношенията й със ответника „Сити кеш ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, е нищожен договора № ***********,
сключен на 22.11.2017г. , на основанието по чл. 22 от Закона за потребителския кредит.
Осъжда „Сити кеш ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София,
ул. „Славянска“ № 29, ет.7, да заплати на Ж. Ф. Г., ЕГН: **********, от гр.
****************, сумата от 350 лева разноски по делото.
Осъжда „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София,
ул.„Славянска“ № 29, ет.7,, да заплати на адвокат С. П. М. , личен номер на адвокат
************, адрес на дейност ***********, сума от 328.28 лева хонорар по делото.
Отхвърля иска на Ж. Ф. Г., ЕГН: **********, от гр. ****************, да се осъди „Сити
кеш ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Славянска“ №
29, ет.7, да и заплати сумата от общо 604 лева ( от които 95.96 лева договорна лихва и
508.04 лева неустойка за непредставено обезпечение ) , като дадени при начална липса на
основание - нищожен договор *********, по смисъла на чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД ,
като недоказан.
Осъжда Ж. Ф. Г., ЕГН: **********, от гр. ****************, да заплати на „Сити кеш
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Славянска“ № 29,
ет.7, разноски по този иск в размер на 70 лева – хонорар на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4