Р Е Ш Е Н И Е № 260024
гр. Пловдив, 08.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, II търговски състав, в открито
заседание на двадесет
и пети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ МИТЕВА, като
разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева въззивно търговско дело № 232 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
Обжалвано е Решение № 486 от 04.11.2019г. на Окръжен
съд – С.З., постановено по т.д. № 61/2019г. по описа на същия съд, с което е признато
за установено по отношение на „Е.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от изпълнителния директор С.Д.К., че дружеството
дължи на Р.В.Г., с ЕГН: **********, с постоянен адрес;*** със съдебен адрес:***,
* - чрез адвокат Р.Р. от САК сумата 250 000 лева /двеста и петдесет хиляди
лева/ - неизплатена главница по запис на
заповед от 31.08.2010г. с падеж 31.08.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.05.2018г. /датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното й изплащане и с което е
осъдено „Е.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор С.Д.К. да заплати на Р.В.Г., с ЕГН: **********,
с постоянен адрес;*** със съдебен адрес:***, *, чрез адвокат Р.Р. от САК сумата
от 14 000лв. /четиринадесет хиляди лева/ разноски по делото. Жалбоподателят
„Е.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** моли съда да
отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Твърди, че съдът не е
обсъдил всички събрани по делото доказателства. Твърди необоснованост на
съдебния акт. Възразява срещу направените изводи и неправилното приложение на
материалния закон.
Въззиваемата
страна Р.В.Г., с ЕГН: **********, с постоянен адрес;*** със съдебен адрес:***, *
- чрез адвокат Р.Р. от САК оспорва жалбата и моли обжалваното решение да се
потвърди. Излага съображения и за недопустимост на жалбата, поради липса на
пълномощия за подалия същата адвокат.
Съдът разгледа становищата и
възраженията на двете страни, събраните по делото доказателства и намери за
установено следното:
По
отношение на допустимостта на жалбата: Същата е подадена в срок. Решението се
обжалва от страната, против която е бил уважен предявения установителен иск.
Въпросът за пълномощията на процесуалния представител на „Е.“ АД е разгледан от
въззивния съд в съдебно заседание на 10.07.2020г. и на 24.07.2020г. като е
констатирана редовно учредена представителна власт от ответното дружество,
представлявано от изпълнителния директор С.К. за адв. Л.С.Т..
Настоящата инстанция счита, че представеното пълномощно от 29.11.2018г., подписано от
изпълнителния директор С.Д.К., съставено на български и английски език, легитимира
адв. Л.С.Т. като процесуален представител на дружеството. Като изпълнителен член
на СД, именно С.К. е лицето, което може да изрази воля за упълномощаване на
адвокат за водене на процеса. Видно от пълномощното /стр.11-14 от делото на ОС/
пълномощниците, сред които и адв. Л.Т., са упълномощени с правото да защитават С.К.
лично, както и представляваното от него дружество „Е.“ АД при предявени срещу С.К.
или срещу дружеството искове от какъвто и да било характер, пред всички съдебни
инстанции /втори абзац от стр.13/. В
съответствие с предоставените правомощия с цитираното пълномощно въззивната
жалба е предявена от адв. Л.Т. – пълномощник на „Е.“ АД, представлявано от С.К..
Ето защо жалбата следва да се приеме за допустима и да се разгледа по същество.
Претендирано
е от ищеца Р.В.Г., с ЕГН: **********, с постоянен адрес;*** със съдебен адрес:***,
* - чрез адвокат Р.Р. да се признае за установено, че „Е.“ АД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:*** и дължи сумата 250 000 лева /двеста
и петдесет хиляди лева/ - неизплатена
главница по запис на заповед от 31.08.2010г. с падеж 31.08.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 03.05.2018г. /датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното й изплащане.
Твърди, че със запис на заповед от 31.08.2010г., с падеж 31.08.2015г. „Е.“ АД
се е задължило неотменимо и безусловно да плати на поемателя Р.В.Г. сумата
250 000 лева на посочения в записа на заповед падеж. Твърди, че сумата не е
платена до датата на предявяване на исковата молба.
Правният интерес на ищеца от
установителния иск по чл.422 от ГПК се мотивира с оглед на депозираното на 28.11.2018г.
възражение по чл.423 от ГПК от „Е.“ АД -
чрез С.Д.К. в качеството му на изпълнителен директор на същото срещу Заповед
№1261/10.05.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК, издадена по ч. гр.д. №2227/2018г. по описа на Районен съд – С.З.
и Определение № 1338/12.12.2018г., постановено по ч.т.д. №1390/2018г. на ОС – С.З.,
с което възражението е прието, спряно е изпълнението на издадената заповед за
изпълнение и е разпоредено изпращане на указания до заявителя по чл.415 ал.1
т.1 от ГПК.
В отговора на исковата молба „Е.“ АД изразява становище за
неоснователност на иска. Твърди, че представеният запис на заповед е подписан
само от единия от изпълнителните директори при съвместно представителство на
дружеството. Счита, че този начин на представителство е вписан в търговския
регистър и като такъв е известен и на поемателя Р.Г.. Твърди, че незабавно след
узнаването за съществуването на процесния запис на заповед изпълнителният
директор С.К. е оспорил същия – възражение по ч.т.д. №1390/2018г. на ОС – С.З..
Твърди, че до узнаване за образувано изпълнително производство по издадената
заповед за изпълнение, не е знаел и не е могъл да знае за съществуване на
записа на заповед. Твърди, че търговското дружество няма никакви отношения с
физическото лице Р.В.Г., още повече за значителната сума от 250 000 лева
като падежът явно не съответства на обичайните срокове, присъщи за изпълнението
по търговски сделки.
Основанието на претендираното от ищцата Г. материално право по установителния иск по чл.422 от ГПК е вземане по запис на заповед.
Видно от представеното копие на запис
на заповед същият е издаден на 31.08.2010 г. и е подписан за издателя „Е.“ АД ***
от Е. К. К.. Падежът на записа на
заповед е определен на 31.08.2015г. Той е за сумата 250 000 лева, К.кото е
и исковата сума. Поемател на записа е ищцата Р.В.Г..
Цитираният запис на заповед е
послужил като основание за издаване на Заповед №1261 от 10.05.2018г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д. №2227/2018г. на Районен съд – С.З.. Видно от Разпореждане на районния
съд от 08.01.2019г. /стр.27 от ч.гр.д. №2227/2018г./ след издаване на
цитираната заповед за изпълнение и извършено отбелязване за това върху записа
на заповед оригиналът е бил върнат на заявителя Р.Г., а по делото е представено копие от същия. Липсата на
оригинала на записа на заповед по делото, по което е издадена заповедта за
изпълнение, е мотивирало ответника както с отговора на исковата молба, така и в
съдебно заседание на 30.09.2019г. да направи искане пред първоинстанционния
съд, разглеждащ иска по чл.422 от ГПК, да задължи ищцата да представи по делото
оригинала на същия. Това искане е било оставено без уважение от Окръжния съд.
Последното е намерено за процесуално нарушение от въззивната инстанция, тъй
като липсата на оригинала на записа на заповед по ч. гр.д. №2227/2018г., е
могло да бъде констатирано едва в съдебното заседание на 30.09.2018г., когато е
приложено делото, изискано от ОС – С.З. в резултат на направено искане за това
в отговора на исковата молба. С цел отстраняване на допуснатото процесуално
нарушение въззивният съд задължи ищцата да представи оригинала на записа на
заповед. В съдебно заседание на 24.07.2020г. това би сторено, но поради
изричния отказ на страната този документ да бъде приет по делото, бе извършена
констатация от съда, описана в протокола от проведеното съдебно заседание и
допусната съдебно-графологична експертиза. Видно от заключението на вещото лице
М.Д.С., извършил техническото изследване на документа, представен от ищцата в
присъствието на представители и на двете страни по делото, същият представлява
оригинал на запис на заповед, изпълнен с тъмносиня едноцветна химикална паста.
Поради горното няма пречка представеното по делото копие от същия документ да
се цени като писмено доказателство.
Видно от представеното копие самият
запис на заповед не съдържа поправки, зачертавания или други подобни, които да навеждат
на извод, че е въздействано върху документа, така че да възникнат съмнения
относно съдържанието му.
Съгласно чл.455 т.4 от ТЗ един от
задължителните реквизити на менителницата е падежа. Съгласно чл.486 ал.1 от ТЗ
падежът на менителницата може да бъде: 1. На предявяване, 2. На определен ден
след предявяването, 3.на определен ден след издаването и 4. на определен ден. В
случая падежът на задължението е определен по един от допустимите от посочената
разпоредба начини – на определен ден – 31.08.2015г. и е настъпил към датата на
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение.
По отношение на възраженията в
отговора за липса на каузално правоотношение между търговското дружество –
ответник и ищцата, касаещо плащане на 250 000 лева и че падежът не
съответства на обичайните срокове, присъщи за изпълнението по търговски сделки:
Няма законово изискване за някакъв минимално
или максимално дълъг срок между издаването на записа на заповед и падежа, респ.
предявяването. Това зависи от волята на издателя. Доколкото се касае за
документ, който съдържа реквизитите по чл.535 от ТЗ и материализира изявление
за плащане на посочената сума от името на дружеството, ищцата не е длъжна да
сочи основанието за поетото задължение за плащане и да доказва възникване или
съществуване на вземане по каузално правоотношение. В този смисъл е т.17 от
Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г.
по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Отделен е въпроса дали поетото
задължение от единия от представляващите при съвместно представителство, в
какъвто смисъл е вписаното в търговския регистър представителство, задължава
дружеството.
По отношение на възражението
относно издателя, касаещо обстоятелството, че представеният запис на заповед е
подписан само от единия от изпълнителните директори при съвместно
представителство на дружеството: Видно от представения ПротоК. от 19.05.2008г.
от заседание на Съвета на директорите на „Е.“ АД на същото по т.1 и 2 от дневния ред е взето решение за
промяна в представителството на дружеството – изпълнителния директор С.К. и председателя
на СД Е. К. да представляват „Е.“ АД само заедно. Това обстоятелство е вписано
в Търговския регистър по партидата на дружеството под №*************. Съгласно чл.11 от ЗТРЮЛНЦ търговският
регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел са публични. Всеки
има право на свободен и безплатен достъп до базата данни, съставляваща
регистрите. С оглед
на посоченото, съдът извърши служебна справка в търговския регистър и
констатира наличие на вписването, на което се позовава ответното дружество. Налице
е вписване по партидата на дружеството под №************* от 21.07.2008г.
относно промяна в представителството като изпълнителния директор С.К. и
председателя на СД Е. К. представляват „Е.“ АД само заедно.
Съгласно чл.7 от ЗТРЮЛНЦ вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно
на третите добросъвестни лица от момента на вписването.
Със записа на заповед от
31.08.2010г., с падеж 31.08.2015г. „Е.“ АД се е задължило неотменимо и
безусловно да плати на поемателя Р.В.Г. сумата 250 000 лева на посочения в
записа на заповед падеж. Записът обаче е подписан само от единия от двамата
съвместно представляващи дружеството, а именно: само от председателя на СД Е. К..
Първоинстанцианният съд се е
позовал на разпоредбата на чл.
235, ал. 4 от ТЗ предвиждаща,
че „ограничения на представителната власт на съвета на директорите, на
управителния съвет и на овластените от тях лица по ал. 2 нямат действие по
отношение на трети лица и не подлежат на вписване в търговския регистър“.
Този извод не може да бъде
споделен, тъй като в случая вписването на съвместно упражняване на
представителната власт, не представлява лишаване на представителя от някакви
отделни представителни правомощия - например по отношение на определен вид
сделки или до някакъв максимален размер. Касае се до вписан начин на
упражняване на общата
представителна власт, а именно това да се осъществява заедно от посочените лица –
обстоятелство, подлежащо на вписване и напълно противопоставимо на третите лица с оглед публичния характер на отразеното вписване. Всеки от двамата представители разполага с пълен обем от представителни
правомощия, но ги
упражнява съвместно с другия представител.
Ето защо, подписвайки процесния
запис на заповед самостоятелно, без той да е подписан за дружеството – издател
и от другия вписан представител при условията на съвместно представителство,
председателят на СД Е. К. е надхвърлила своята представителна власт.
Съгласно
чл.301 от ТЗ когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт,
се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави
веднага след узнаването. Тази разпоредба следва да намери приложение и
в случай, че правното действие от името на търговеца е
извършено само от едно от лицата, които осъществяват съвместното
му
представителство. Реленвантен за преценката налице ли е незабавно
противопоставяне е момента на узнаването от дружеството, в случая – от другия
представител. С определение №1338 от 12.12.2018г. по ч.т.д. №1390/2018г. по
описа на ОС – С.З. в производство по реда на чл.423 от ГПК съдът е намерил, че
са налице особени непредвидени обстоятелства, поради които представляващият
дружество „Е.“ АД С.К. не е могъл да узнае своевременно за връчване на
заповедта за изпълнение на парично задължение, имаща за основание процесния
запис на заповед. Видно от приложените по това дело писмени доказателства –
медицински доклади, писма от „К. К. Х.“, Л., А. се установява претърпяно от С.К.
същия тежко пътно-транспортно произшествие и последвалия дълъг период на
лечение и възстановяване в А. от октомври 2017г. до август 2018г. При опитите
на частния съдебен изпълнител да връчи покана за доброволно изпълнение до
дружеството, се установява, че по данни на съседи собствениците са се развели и
живеят в чужбина, а на адреса не пребивава никой.
С цитираното определение съдът е приел,
че възражението на С.К. от 28.11.2018г. срещу издадената заповед за изпълнение
е редовно и го е приел. Няма никакви доказателства, ангажирани от ищцата, които
да установяват, че същият е узнал в по-ранен момент от ноември 2018г. за
издадения от името на дружеството запис на заповед. При липса на такива, следва
да се приеме, че С.К. е възразил от името на „Е.“ АД незабавно след узнаването
за подписания от другия представител запис
на заповед. Не е налице потвърждаване на извършеното правно действие без
представителна власт, а напротив – изрично противопоставяне.
Поради изложеното извършеното от името на дружеството волеизявление само от единия
представител Е. К. при вписано съвместно представителство, изразяващо се в
издаване на процесния запис на заповед, и при изричното противопоставяне
на другия представител С.К. незабавно след узнаване за това правно действие,
води до извод, че то не обвързва
валидно „Е.“ АД и не поражда
правни последици за
това дружество.
С оглед на изложеното
представеният документ – запис на заповед от 31.08.2010г. с падеж 31.08.2015г.,
подписан само от Е. К. от името на „Е.“ АД не материализира вземане на Р.В.Г.
към „Е.“ АД за сумата 250 000 лева /двеста и петдесет хиляди лева/ - неизплатена главница по запис на заповед от
31.08.2010г. с падеж 31.08.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.05.2018г. /датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение/ до окончателното й изплащане.
Ето защо предявеният
установителен иск за признаване за установено по отношение на „Е.“ АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния
директор С.Д.К., че дружеството дължи на Р.В.Г., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес;*** със съдебен адрес:***, * - чрез адвокат Р.Р. от САК сумата
250 000 лева /двеста и петдесет хиляди лева/ - неизплатена главница по запис на заповед от
31.08.2010г. с падеж 31.08.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.05.2018г. /датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение/ до окончателното й изплащане, се явява неоснователен и
като такъв същият следва да бъде отхвърлен.
Като е
приел противното и е уважил предявения установителен иск, окръжният съд е
постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК
следва да бъде осъдена Р.В.Г., с ЕГН: **********, с постоянен адрес;*** със
съдебен адрес:***, *, чрез адвокат Р.Р. да заплати на „Е.“ АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:*** – чрез адв. Л.Т.
сумата 5500 лева – разноски пред въззивния съд /5000 лева – държавна такса, 300
лева – адвокатско възнаграждение и 200 лева – депозит за експертиза/. Пред
първата инстанция не са ангажирани доказателства за сторени разноски от
ответното дружество, поради което такива не следва да се присъждат.
Мотивиран
от гореизложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 486 от 04.11.2019г. на
Окръжен съд – С.З., постановено по т.д. № 61/2019г. по описа на същия съд, с
което е признато за установено по отношение на „Е.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор С.Д.К.,
че дружеството дължи на Р.В.Г., с ЕГН: **********, с постоянен адрес;*** със
съдебен адрес:***, * - чрез адвокат Р.Р. от САК сумата 250 000 лева
/двеста и петдесет хиляди лева/ -
неизплатена главница по запис на заповед от 31.08.2010г. с падеж 31.08.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.05.2018г. /датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното
й изплащане и с което е осъдено „Е.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от изпълнителния директор С.Д.К. да заплати
на Р.В.Г., с ЕГН: **********, с постоянен адрес;*** със съдебен адрес:***, *,
чрез адвокат Р.Р. от САК сумата от 14 000лв. /четиринадесет хиляди лева/
разноски по делото и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Р.В.Г., с ЕГН: **********, с постоянен адрес;*** със съдебен
адрес:***, *, чрез адвокат Р.Р. от САК против „Е.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор С.Д.К.
установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено
съществуването на вземане на Р.В.Г., с ЕГН: **********, с постоянен адрес;***
против Е.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** за
сумата 250 000 лева /двеста и петдесет хиляди лева/ - неизплатена главница по запис на заповед от
31.08.2010г. с падеж 31.08.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.05.2018г. /датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение/ до окончателното й изплащане, за която сума е била издадена
Заповед №1261/10.05.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч. гр.д. №2227/2018г. по описа на
Районен съд – С.З., като неоснователен.
ОСЪЖДА Р.В.Г.,
с ЕГН: **********, с постоянен адрес;*** със съдебен адрес:***, *, чрез адвокат
Р.Р. да заплати на „Е.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, със съдебен адрес:*** – чрез адв. Л.Т. сумата 5500 лева –
разноски пред въззивния съд /5000 лева – държавна такса, 300 лева – адвокатско
възнаграждение и 200 лева – депозит за експертиза/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при наличие на
предпоставките по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: