Р Е Ш Е Н И Е
№ 36 06.02.2023 год.
гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорски административен съд, шести състав,
на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и трета год. в публично заседание
в състав:
Председател:
МИХАИЛ РУСЕВ
секретар
Зорница Делчева и в присъствието на прокурора Константин Тачев като разгледа докладваното
от съдия М. Русев адм. дело №739 по описа на Административен съд Стара Загора за
2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.203
и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1, ал.1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба от В.Т.П. ***
за присъждане на обезщетение в размер на 2 000.00 лв., представляващ частичен
иск от цяла сума в размер на 10 000.00 лв., за претърпени неимуществени
вреди за периода от 05.09.2019 год. до 31.03.2021 год. от отменено като
незаконосъобразно Решение №2349/27.06.2019 год. на Общински съвет Стара Загора,
както и иск в размер на 300.00 лв., представляващ частичен иск от цяла сума в размер
на 800.00 лв., за претърпени неимуществени вреди за периода от 01.06.2021 год. до
26.08.2021 год. от отменен като незаконосъобразен изричен отказ на Главния
архитект на Община Стара Загора за издаване на скица, обективиран в писмо с
изх. №20-29240/27.06.2019 год. на Общински съвет Стара Загора.
Ищецът твърди, че е собственик на имот в
кв.“Бедечка“, гр. Стара Загора, по отношение на които е прието Решение №2349/20.05.2021
год. и по отношение на който му е отказано издаването на скица. По негова жалба
в частта за собственият му имот решението на общинския съвет е обявено за незаконосъобразно,
а изричният отказ на Главния архитект е отменен като незаконосъобразен. Поддържа,
че отменените актове му са се появили негативни чувства, емоции, безсъние,
тревожност, плач, отчаяние, загуба на вяра в институциите, в справедливостта,
чувство за безизходица, загуба на желание за живот, не е виждал смисъл в
живота, безперспективност и които представлявали неприятни усещания и състояние
на психически болки и страдания, които не били престанали и към днешна дата. вследствие
на водените съдебни производства. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените вреди в претендирания
размер и да присъди направените в това производство разноски.
Ответникът – Община Стара Загора, чрез
процесуалния си представител старши юрисконсулт Н. оспорва иска като
недопустим, алтернативно – за неоснователен и недоказан. Счита, че по делото не
са доказани по безспорен начин причинната връзка между отмененият акт и
настъпилите вреди за ищеца, както и самите вреди.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.
Стара Загора дава заключение, че исковата молба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
От събраните по делото доказателства съдът
установи следната фактическа обстановка:
Ищецът В.П. е собственик на имот с
идентификатор 68850.513.6839 по КККР на гр. Стара Загора, представляващ УПИ ІІ-6196
в кв.810 по плана на гр. Стара Загора, кв. „Бедечка“, одобрен с Решение №283/28.06.2012
год. на Общински съвет - Стара Загора, видно от представения по делото договор
за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти рег.№406 от 21.05.2015 год.,
том І, №86.
С Решение №2349/27.06.2019 год. по протокол
№45 от заседание на Общински съвет Стара Загора, проведено на 27.06.2019 год. с
което е одобрен проект за ПУП – изменение на План за регулация и План за застрояване
за новообразуваните имоти от територията на парк/квартал “Бедечка” по плана на гр.
Стара Загора, обхващащ квартали 801, 802, 803, 804, 805, 806, 807, 808, 809,
810, 811, 812, 813, 814, 815, 816, 817, 818, 819, 820, 821, 822, 823, 824, 825,
826, 827, 828, 829, 830, 831 по плана на гр. Стара Загора.
По жалба на В.П. от 04.09.2019 год. е
образувано адм. дело №650/2019 год. по описа на Административен съд Стара
Загора, приключило с Решение №290/23.07.2020 год., с което Решение №2349 по
Протокол №36 от проведено на 27.06.2019 год. заседание на Общински съвет –
Стара Загора, е отменено като незаконосъобразно в частта му, с която е одобрен
проект за ПУП – изменение на План за регулация и План за застрояване за новообразуваните
имоти от територията на парк/квартал “Бедечка” по плана на гр. Стара Загора, обхващащ
квартали 801, 802, 803, 804, 805, 806, 807, 808, 809, 810, 811, 812, 813, 814,
815, 816, 817, 818, 819, 820, 821, 822, 823, 824, 825, 826, 827, 828, 829, 830,
831 по плана на гр. Стара Загора, относно УПИ ІІ-6196 в кв.810 по ПУП – ПРЗ на
кв. „Бедечка“, гр. Стара Загора. Решението е оставено в сила с Решение №4119/31.03.2021
год. по адм. Дело №11097/2020 год. на Върховен административен съд на Република
България.
По жалба на В.П. от 01.06.2021 год. е
образувано адм. дело №334/2021 год. по описа на Административен съд Стара
Загора, приключило с Решение №326/28.07.2021 год., с което Решение е отменено
като незаконосъобразен изричен отказ на Главния архитект на Община Стара Загора
за издаване на скица, обективиран в писмо с изх. №20-29240/27.06.2019 год. на Общински
съвет Стара Загора. Решението е влязло в законна сила на 26.08.2021 год.
Разпитана в качеството на свидетел, Р.Д.
заявява, че познава В.Т. от 2000 год. Запознали се когато започнало изработването
на кадастралната карта на Стара Загора и от 2009 год. били семейни приятели. Освен,
че били семейни приятели, той й е и клиент,
имала фризьорски салон. Наблюдавала поведението му забелязала, че вследствие на
незаконосъобразните актове на Общински съвет – Стара Загора, той се променил. Станал
унил, не бел весел. Незаконосъобразните актове на Общинския съвет били някъде
от септември – октомври 2019 год.. Споделял, че са пропаднали мечтите му, плановете,
които е имал за това и което е била негова цел в живота – да си направи малка семейна
къщичка в кв. „Бедечка“. Пропаднали мечтите му, загубила вяра в институциите. Споделял,
че не може да спи, че бил нервен, че се е повишило кръвното му налягане. Това решение
на Общинския съвет мисли, че било за общия устройствен план, но нямала точен спомен.
Споделял също така, че води доста дела срещу Общината и Общинския съвет. Споделял,
че има отменено решение от съда срещу решението на Общинския съвет за ПУП-а, че
неговото място оставало за застрояване, но не знае кой е номера на това решение
и кога било постановено. Нямала спомен дали това решение беше отменено от съда или
не. Много трудно се разговаряло с него, той изведнъж се променил. Споделял също
така във времето, че имало потвърдени и отменени актове на Общината, които е оспорвал.
Той се променил септември – октомври 2019 год.. Тя нямала имот в парк „Бедечка“,
но съпругът й имал имот там.
Свидетелката К. С., заяви, че е приятелка със
съпругата на ищеца и се познавали от 2001 год. Свидетелката е лекар, а съпругата
на ищеца е медицинска сестра и работят заедно. В. познава, откакто познава съпругата
му З.. Той бил весел, оптимистичен, симпатичен, с чувство за хумор, с оптимизъм
човек. От известно време, откакто водил тези дела, нещата се променили при него.
Той се оклюмал, обезверил се, станал песимист, състарил се буквално за няколко години.
Започнали едни проблеми с безсъние, кръвното налягане, имал завишени показатели
на простатата, бъбречни проблеми имал и просто се сринал и се състарил за няколко
години, бил неузнаваем, обезверен. Знае, че води много дела с Общината, но не знам
колко са. От 2015-2016 год. някъде бил получил разрешение за строителство в кв.
„Бедечка“. Той и съпругата му били ентусиазирани, весели, щастливи, обнадеждени,
че ще си направят жилище там да се отделят, защото живеят в много малко жилище със
сина си, който бил 30 и няколко годишен. През 2016 год. му направили проект за строителство
на малка къщичка, едноетажна сграда. Бил минал един ПУП, в който бил отбелязан обекта
като възможен за реализация, но Общината му отказала да му издаде разрешение за
строеж. Знае, че водел много дела срещу Общината, като мисли, че наполовина ги спечелил.
Той дори сега добре изглеждал. Той бил един красив мъж, на който не можело да му
определиш годините и от три-четири години той просто се сринал и здравословно, и
психически, и всячески. Той бил оптимист, който гледал винаги напред, усмихнат,
че всичко ще се оправи. Имало рязка промяна до неузнаваемост при него. За св. С.
тази рязка промяна била по повод на делата, които се водели по повод неправдите
и несправедливостите. Може би от 2014 год. или от 2016 год. водел дела, не била
много сигурна. Може би най-изявената промяна в настроението на В. била в края на
2019 год. есента. Пак имало някакви дела тогава, но не си спомняла за какво конкретно
ставало въпрос. Ставало въпрос за дела, които се водели, че бил одобрен плана за
строителство на къща, след което било издадено разрешително за строителство и това
било през есента, през септември-октомври 2019 год., и това продължи до средата
на 2021 год. Съпругата му й споделила тази неправда, че Общината прави неправомерни
неща. Приемали му документите, той плащал за цялата тази документация – за правене
на план за строителство и т.н., вложени били толкова много пари, нерви и време,
и в един момент окончателното разрешение за строителство не се давало от страна
на Общината. Не прави разлика между Общината и Общинския съвет, не била компетентна,
за нея това е едно и също. Нямала имот в парк „Бедечка“ към настоящия момент, но
имала наследствени 7,5 дка в парк „Бедечка“ и те била една компенсация от 30% за
земите, които са имали в границите на града. Когато ищецът спечелил делото срещу
Общината, емоциите му бяха положителни, в екзалтация бил, но той се променил, станал
друг човек. От 2019 год. насам той вече е отчаял, той се е предал. Това били толкова
много години, човек грохвал и психически и физически. Към настоящия момент В. бил
зле. Той просто бил съсипан, не бил този човек, който познавам тя.
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност.
Предявеният иск е допустим като предявен от
лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната
на актовете, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по
съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/.
Исковата претенция е предявена срещу
надлежен ответник. Съгласно чл.29а от Закона за местното самоуправление и
местната администрация, тълкувана във връзка с чл.14 от същия закон, общината е
юридическо лице по смисъла на ЗМСМА, но не и Общинския съвет. С оглед на това,
съдът намира, че именно Община Стара Загора е юридическото лице, срещу което
правен субект следва да насочи исковата си претенция за вреди, причинени от
незаконосъобразно решение на Общински съвет Стара Загора. Да се приеме
обратното, би означавало гражданите и юридическите лица да нямат възможност за
обезвреда по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ от незаконосъобразните актове на общинските
съвети, отменени като такива по съдебен ред, както и да не могат да се
претендират вреди по ЗОДОВ, каквато не е и не може да бъде целта на закона. Главния
архитект също е част от общинската администрация, поради което и когато е
налице отменен административен негов акт, то разноските се понасят от Община
Стара Загора, респективно претендираното обезщетение се поема от съответната
община. Тя е юридическото лице и като такова участва в граждански
правоотношения, респективно в съдебното производство би могла да бъде ищец или
ответник. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че искът е допустим, като
предявен от надлежен ищец срещу надлежен държавен орган, отговорен за
последиците от отменените като незаконосъобразни административни актове –
решение на Общински съвет Стара Загора и изричен отказ на Главния архитект да
издаде скица.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод на изпълнение на
административна дейност. Във фактическия
състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се
включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение
на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който
и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разгледани по същество, исковете за
присъждане на обезщетение в размер на 2 000.00 лв., представляващ частичен иск
от цяла сума в размер на 10 000.00 лв., за претърпени неимуществени вреди
за периода от 05.09.20149 год. – 31.03.2021 год. и обезщетение в размер на
300.00 лв., представляващо частичен иск от цялата сума в размер на 800.00 лв.,
дпретърпени в перирода 01.06.2021 год. – 26.08.2021 год. са от отменени
административни актове – съответно отменено като незаконосъобразно Решение №2349/27.06.2019
год. на Общински съвет Стара Загора и от отменен изричен отказ на Главния
архитект на Община Стара Загора да издаде скица за притежавания от ищеца
недвижим имот, находящ се в кв. „Бедечка“. Налице е първата от кумулативно
изискуемите предпоставки за възникване правото на обезщетение по ЗОДОВ, а
именно отменени административни актове, с установена от съда незаконосъобразност.
Втората и трета са съответно реално претърпени вреди – имуществени или
неимуществени и наличието на корелативна връзка между тях и отменените актове.
Исковата претенция е частично основателна.
По делото бяха разпитани свидетелите Д. и С.,
които показания установяват преживените негативни чувства от страна на ищеца. От
друга страна, съдът намира, че наличието на заболяване, респективно влошаването
на здравословното състояние на ищеца следва да бъде доказано чрез прилагане на съответните
медицински документи, от които да се установи вида на съответното заболяване,
респективно от кога същото съществува и дали е налице причинно-следствена
връзка между заболяването и отменените административни актове. И двете
свидетелки заявиха, че ищецът е водил множество дела срещу Общината и Общинския
съвет, но не знаят колко.
По отношение на първия частично предявен
иск в размер на 2 000.00 лв., представляващ частичен такъв от общо
претендираната сума в размер на 10 000.00 лв., от отмененото решение
№2349/2019 год. на Общински съвет Стара Загора.
Безспорно е, че ищецът е обжалвал множество
актове на Общинския съвет Стара Загора, като и на Кмета на Община Стара Загора,
касаещи по един или друг начин собствения му имот, находящ се в гр. Стара Загора,
кв.“Бедечка“. Безспорно е претърпял твърдените в исковата молба негативни емоции
на гняв, обида, унижение, незащитеност от незаконосъобразното решение на ответника
предвид нормалното за всеки човек отношение към необходимостта от законосъобразност
и справедливост на актовете, действията и бездействията на органите на държавна
власт и местно самоуправление и произтичащата от незаконосъобразното упражняване
на правомощията им загуба на вяра в институциите. Налице е и пряка и непосредствена
връзка между отмененото Решение №2349/2019 год. на Общински съвет Стара Загора и
установеното по делото отрицателно въздействие върху духовната сфера на ищеца с
характер на причинена неимуществена вреда, видно от събраните по делото
свидетелски покзания.
С оглед гореизложените съображения съдът намира,
че са доказани всички кумулативни предпоставки за реализиране отговорността на държавата
по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Преживените страдания не могат да бъдат заличени,
въпреки отмяната на административния акт и подлежат на възмездяване. Размерът на
дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен в съответствие с нормата
на чл.52 от ЗЗД, приложима на основание §1 от ЗР на ЗОДОВ - по справедливост. Спазването
на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде определен
от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина,
по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице. В разглеждания случай при определяне размера на обезщетението от значение
е, че причинените негативни емоции и неудобства са с продължителност от около две
години. Безспорно, воденето на съдебен процес ангажира времеви, финансов и емоционален
ресурс, особено когато страна по делото е орган на власт, при което отражението
върху психиката е неминуемо. Времетраенето на притеснението, на промяната в поведението
и на негативните емоции се установяват от свидетелските показания. Предвид посочените
по-горе обстоятелства по извършване на увреждането и последиците от него върху психично
състояние на ищцата съдът счита, че за възмездяване на понесените вреди с оглед
техния характер, степен и интензитет адекватно обезщетение съставлява сумата 1 000.00
лв., представляваща част от предявената частична претенция. Върху тази сума ответникът
дължи законна лихва до окончателното й изплащане от датата на завеждане на исковата
молба в съда - 01.11.2022 год.
По отношение на другия частично предявен
иск в размер на 300.00 лв.
От свидетелските показания, се установява,
че промяна е настъпила през 2019 год., но не и през 2021 год. Всъщност
доказателства за такива вреди през 2021 год. не се събраха и от разпитаните по
делото свидетели. Обстоятелството, че от 2019 год. до настоящи момент е налице
промяна у ищеца, не води до автоматичния извод, че е налице промяна през 2021
год., още по-малко същата да се дължи на отменения отказ на Главния архитект да
издаде скица. Доколкото промяна не е настъпила още от 2019 год., е очевидно, че
тези вредни последици дори и да са налице не са вследствие на отменения
мълчалив отказ през 2021 год. От друга страна естеството на акта не предполага
настъпването на такива негативни последици, които да подлежат на възмездяване.
Касае се за отказ да бъде издадена скица на недвижимия имот, който отказ не
засяга по никакъв начин правото на собственост на ищеца, а още по-малко засяга
намерението му да си построи семейна къща. Скицата е била необходима за захранването
на имота с електричество, а не за издаването на разрешение за строеж.
Следователно не е налице причинна връзка
между описаните негативни преживявания и конкретния отменен административен акт
– изричен отказ на Главния архитект да издаде скица за процесния недвижими имот.
По тези съображения така предявеният частичен
иск следва да бъде отхвърлен поради недоказаност на претърпените вреди.
С оглед изхода на делото следва да бъде уважено
искането на В.Т.П. за присъждане на направените по делото разноски. Съгласно разпоредбата
на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично ответникът дължи
внесената от ищеца държавна такса, както и възнаграждение за адвокат съразмерно
с уважената част от иска. Предявените обективно съединени искове са с обща цена
от 2 300.00 лева. Разноските по делото са внесена държавна такса в размер на
20.00 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева от общо
уговорено такова за двата иска в размер на 800.00 лв., съгласно представения по
делото договор за правна защита и съдействие № 0213061/21.10.2022 год. Съобразно
уважената част от предявените искове дължимите разноски за адвокатско възнаграждение
при приложението на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ възлизат на сума в размер на 184.00 лева
– платена държавна такса от 10.00 лв. за уважения иск и съразмерна част от адвокатското
възнаграждение в размер на 174.00 лв..
Водим
от горните мотиви, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Община Стара Загора,
представлявана от Кмета Живко Т. да заплати на В.Т.П. *** сумата от 1 000.00
лв, представляващ частичен иск от цяла сума в размер на 10 000.00 лв., за
претърпени неимуществени вреди за периода от 05.09.2019 год. до 31.03.2021 год.
от отмененото като незаконосъобразно решение №2349/27.06.2019 год. на Общински
съвет Стара Загора.
ОТХВЪРЛЯ иска на В.Т.П. *** за присъждане на
обезщетение в размер на 300.00 лв., представляващ частичен иск от цяла сума в размер
на 800.00 лв., за претърпени неимуществени вреди за периода от 01.06.2021 год. до
26.08.2021 год. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Община Стара Загора, представлявана от Кмета
Живко Веселинов Т. да заплати на В.Т.П. *** сумата 184.00 /сто осемдесет и
четири/ лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред
Върховният административен съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: