МОТИВИ
към Присъда №
5 от 03.02.2020 г.
на Районен съд – Харманли, постановена по Н.О.Х.Д. № 509 по описа за 2019 година.
Районна
прокуратура – Харманли е внесла срещу подсъдимия Г.М.Г., роден на ***г***,
българин, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен с
адрес в гр. Симеоновград, ул. „Съединение” № , с ЕГН **********, неосъждан, обвинителен
акт, с който на същия му е предявено обвинение за извършено престъпление по чл.157, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.2
от Наказателния кодекс за това, че на
01.05.2018г., в землището на гр.Симеоновград, обл. Хасковска, в местността „Нар
бунар", извършил действия на полово удовлетворение без съвкупление по
отношение на лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст – Г.М.Н., роден
на ***г., от гр.Симеоновград, като принудил малолетния Г.М.Н. да му осъществи
орален сексуален контакт и да масажира половия му член, като деянието е
извършено чрез употреба на заплашване - че ще му пусне ток от намиращата се в
него електрошокова палка, като деецът, макар и непълнолетен, е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
В съдебно
заседание пред Районен съд – Харманли представителят на Районна прокуратура –
Харманли, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението във вида, в който е
предявено. Предлага съдът, след като признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение, да му определи наказание „ Лишаване от свобода”, като
приложи разпоредбата на чл.58а от НК и,
изтърпяването на което да отложи при условията на чл.69, ал.1,вр. чл.66, ал.1
от НК. В тежест на подсъдимият да се възложат и направените в хода на
досъдебното производство разноски.
Защитникът на подсъдимия Г.М.Г., адв. В.С. *** пледира подзащитният
му да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, но при
индивидуализация на наказанието да бъде отчетено процесуалното му поведение,
както и характеристичните данни на същия, като му се наложи наказание „лишаване
от свобода” в размер на минималния предвиден в закона, като изпълнението му
бъде отложено на основание чл.69, ал.1,вр. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен
срок, определен от съда..
Подсъдимият Г.М.Г., роден на ***г***, с ЕГН **********, редовно призован, се явява лично и заявява, че разбира
обвинението и се признава за виновен по него. Преди това – в проведеното
разпоредително заседание, а така също, и преди даване ход на съдебното
следствие заявява при допуснатото предварително изслушване, че признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае за
тях да се събират доказателства – основание за провеждане на съдебното
следствие по реда на Глава 27 НПК.
В своя защита се придържа към пледоарията на неговия защитник, а в даденото му
право на последна дума - към вече заявеното и счита, че няма какво повече да
добави.
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Г.М.Г. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, неженен, с основно образование, безработен с адрес в гр.
Симеоновград, ул. „Съединение” № , с ЕГН **********, неосъждан.
Видно от
приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 794 от 26.09.2018г., издадена
от Районен съд – Харманли подсъдимият Г.М.Г. с ЕГН:
********** не е
осъждан, не са вписани данни да е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а НК
с налагане на административно наказание. От събраните за подсъдимия
характеристични данни се установява, че по отношение на същия има криминална
регистрация, като има заведено1 бр. заявителски материал в РУ – Харманли. През
последните години няма данни да се занимава с престъпна дейност, няма
регистрирани противообществени прояви. В подадената декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние сочи, че няма доходи от трудова дейност, не притежава движимо и
недвижимо имущество.
Установено
в хода на досъдебното производство е, че към 01.05.2018г. малолетното дете, пострадалия
Г.М.Н., както и малолетният му брат, свид. Теодор М.Н. ***, в дома на баба си
-свид.Н а, която полагала грижи за тях. Тяхната
майка и законен представител, свид. М.Н.А., притежавала разрешение за временно
пребиваване в Република Турция от 2018г., в гр.Тузла, Валийство Истанбул
/Истанбулска голяма община/, предвид обстоятелството, че на 24. 04.2018г.
сключила граждански брак с турския гражданин Ш в Община Чайърова, Истанбулска голяма община,като от тогава
живеела там. Двете й малолетни деца и свидетели по делото Г.М.Н. и Те М.Н. ***, като пострадалото
малолетно по-голямо дете Г.М.Н. бил редовен ученик в първи клас на ОУ „Иван
Вазов" -гр.Симеоновград.
Пострадалият
Г.М.Н., както и брат му – свид.Те М.Н. познавали добре обвиняемият непълнолетен Г.М.Г., който им бил известен с прозвището „Гошо Чекича" и „Чекишира", както и малолетните свидетели П и Яр С Я , към когото се обръщали със съкратеното име „Яшо",защото всички били
съседи и живеели в един квартал на гр.Симеоновград - „Злати дол".
На
инкриминираната дата 01.05.2018 г., следобед,
пострадалият малолетния свид. Г.М.Н. заедно с по-малкия си брат -свид. Т М.Н. били в дома на
обвиняемия непълнолетен Г., като там се намирали също така и малолетните
свидетели Пет и Яро . В късният следобед на 01.05.2018 година,
всички излезли от къщата на обвиняемия Г., като тримата по-големи били с велосипеди и свид.Петьо Желязков носел със себе си прожектор,
който в единия си край бил оборудван с т.нар.
„електрошок". Малолетният пострадал Г.Н. не искал да отива с по-големите, които
решили да отидат с велосипедите си до
река Марица, за да ловят риба, но обв. Г.Г. го принудил да тръгне с тях, като го заплашил, че щял да му пусне ток по тялото, ако не ги
придружи.
Свидетелят
Г.Н. се качил след отправените му заплахи от страна на обвиняемия Г.Г. на велосипеда му
при него и по този начин всички отишли близката местност „Нар бунар",
находяща се в землището на град Симеоновград. Когато пристигнали в местността „
Нар бунар" в землището на град Симеоновград, свид.Т Н. успял да избяга и се скрил в намираща се наблизо голяма трева,
откъдето наблюдавал случващото се.
След като се събрали всички, обвиняемият непълнолетен Г.Г. седнал на скамейка в
беседката, извикал пострадалият Г.Н. при себе си и му казал, пред всички, че искал
да му направи „свирка" / фелацио/. Малолетният свид. Г.Н. се изплашил и
отказал. Обв. Г.Г. се ядосал на отказа му, станал и предложил да отидат до
самата река, която била в непосредствена близост до тази беседка, седнал на
една скамейка и накарал свид. П да
му даде прожектора с „електрошока". Последният изпълнил
разпореждането му, защото се страхувал обвиняемият да не го набиел. След като обв. Г. взел
прожекторът, заплашил малолетният пострадал Г.Н., че ще му пусне ток
по тялото, като принудил малолетният свид. Ярослав Янев да набие пострадалият и
да му свали панталоните. Малолетният свидетел Янев изпълнил разпореждането на
обвиняемия и започнал да удря с юмруци пострадалият малолетен Г.Н., който
се изплашил и разплакал. В този момент обвиняемият си свалил панталоните и
пострадалият бил принуден да изпълни разпореждането му, като налапал пенисът
му, както му било указано от обвиняемия.След това обвиняемият Г.Г. принудил малолетният
пострадал Г.Н. да извърши, освен орално, и ръчно
стимулиране / действия, известни на вулгарен жаргон като „чекия" и
„свирка"/. След като свид. Г.Н. изпълнил желанията
на обв.Г.Г. последния изпитал полово удовлетворение и еякулирал. След това обв.Г.Г.
и свид. Яр тръгнали да се прибират към домовете си. Същото направили и свид. Г.Н. и брат му свид.Т Н..
По
време на събитията бабата на пострадалото малолетно дете Г.Н. и на малолетният
негов брат Те Н. -
свид.Н отишла на гости на нейна приятелка, която
живеела в кв."3лати дол" на гр.Симеоновград, на ул."Пенчо Рачов
Славейков"№ , домът на която се намирал в близост до
местността „Нар Бунар". Преди да влезе в къщата на приятелката си, свид.Димитрова
видяла, че наблизо в парка имало още деца,които си играеха и които деца, които
свидетелката не познавала . За случилото се с внука й Г. тя научила
непосредствено след това от вука и- свид. Те Н..
На
следващият ден- 02.05.2018 година, обв.Г. и свид.Ян видели свид.Г.Н. и свид.Те Н..Обв.Г. и свид.Ян казали на свид.Г.Н. и
свид.Те р Н. да не казват на никой за случилото
се.
Деянието,
извършено от обвиняемия непълнолетен Г.М.Г. станало известно сред общността в
град Симеоновград и се коментирало като факт от учениците в двора на ОУ „Иван
Вазов" -гр.Симеоновград, където ученик в първи клас бил и пострадалият Г.Н.,
което обстоятелство случайно станало известно на свид. С Пе , която заемала длъжността „Директор" на посоченото учебно
заведение. Същата незабавно предприела действия по уведомяване за случая, като
подала устен сигнал до Отдел „Закрила на детето" -гр.Симеоновград и
разговаряла по телефона със свид.Г - главен социален работник в Отдел „Закрила на
детето" при Дирекция „Социално подпомагане"- гр. Димитровград, като я
уведомила относно извършени „бедствени действия" спрямо малолетния ученик
от първи клас Г.М.Н.. След подаването на устния сигнал , свид.Га посетила лично адресът, на който живеело пострадалото малолетно
дете и провела разговор със същото, както и с баба му, която се грижела за него
- свид. Н , за което изготвила и съответният Протокол
за домашно посещение. Случаят бил обсъден с Началникът на отдел „Закрила на
детето" при Дирекция „Социално подпомагане"-гр. Димитровград, както и
с Директора на Дирекция „Социално подпомагане" - гр. Димитровград свид. Жа .
Гореизложената
фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната
и съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на
съответното място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по
делото по реда на чл. 281
и чл. 283 от НПК,
писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство: постановление за образуване на ДП; Преписка
№ 271000-2455/18г. по описа на РУ на МВР-Харманли; протоколи за разпит на
свидетели; постановление за назначаване на съдебна психолого-психиатрична
експертиза; експертно заключение по същата № 77/2018г.; Писма до Д
"Соц.подпомагане" -Димитровград и отговори; писма до
ЦСОП"П.Р.Славейков" -Харманли, ведно с отговори и копия от документи;
Разпити на малолетните свидетели пред съдия и разпит на свидетеля, пострадал
пред съдия; постановления за назначаване на психологична и на допълнителна
психологична експертиза; експертни заключения по двете експертизи;
постановление за назначаване на особен представител; характеристични справки; декларация
за семейно положение и имот но състояние на обвиняем; справки за съдимост на
непълнолетния обвиняем; протоколи за предявяване на разследването, които
съответстват и на направеното самопризнание от страна на подсъдимия по реда на чл. 371, т.2 от НПК. Всички те преценени по отделно и в тяхната съвкупност очертават
възприетата от съда фактическа обстановка, установена и от първоинстанционния
съд, като безспорно установяват, че обвинението по чл. 157, ал.3 във вр. с чл. 63, ал.1, т.3
от НК срещу подс. Г.М.Г. е
доказано по един безспорен и несъмнен начин.
Настоящият съдебен
състав намира, че възоснова на така възприетата фактическа обстановка и след
обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната
квалификация на извършените деяния, прокурорът е направил законосъобразен извод
в акта по чл. 246 НПК,
че подсъдимият Г.М.Г. с ЕГН: ********** е
осъществил деяние, което да бъде субсумирано под състава на престъпление по чл.157, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.2
от Наказателния кодекс, за което същият е привлечен към наказателна отговорност.
В Решение № 153/18.03.2010 г. на ВКС по н.д. №
56/2010 г., III н. о. се сочи, че всички форми на неправомерни развратни
действия, извършвани между лица от един и същи пол, следва да се криминализират
от нормата на чл. 157,
а не на чл. 149 от НК.
Престъпният хомосексуализъм, очертан от диспозицията на нормата на чл. 157 от НК,
е специален състав по отношение на състава на чл. 149 от НК,
който е приложим по отношение на развратни действия, осъществени от лице спрямо
лице (а) от противоположния пол. Неправилно се тълкува в практиката, че за да е
осъществен състава на чл. 157 от НК,
следва да е било осъществено полово сношение между лицата и/или да е постигнато
полово удовлетворение на извършителя. Нормата на чл. 157 от НК
съдържа две форми на изпълнителното деяние на престъплението: първото -
извършване на полово сношение, и второто - извършване на действия на полово удовлетворение.
За да е осъществен този престъпен състав, е достатъчно да е осъществена само
едната форма на изпълнителното деяние, като е възможно и кумулативното
осъществяване на двете, без това да е абсолютно необходимо. Достигането или не
на полово удовлетворение е елемент от състава, който може да повлияе на
степента на осъществяване на престъплението, но с оглед неговата довършеност
или не, а не същностно с оглед самата квалификация. Ако деецът при осъществено
изпълнително деяние не е достигнал полово удовлетворение, ще е налице
престъпление по чл. 157 от НК,
достигнало само стадия на опита, но не и престъпление по чл. 149 от НК,
поради изложеното настоящият състав намира, че
подс. Г.Г. е осъществил именно съставомерните признаци на престъплението
по чл.157, ал.3, вр. ал.1 от НК.
В тази връзка е и Ршение № 499/20.11.2009
г. на ВКС по н.д. № 543/2009 г., III н. о "Всички форми на неправомерни
развратни действия /блудство, полово сношение/, когато са извършени между лица
с еднакъв пол следва да се санкционират по чл. 157 НК,
криминализиращ престъпния хомосексуализъм. Заключението произтича от
съотношението на очертаните в разпоредбите на чл. 149 НК
и чл. 157 НК
престъпни състави на общ към специален, и аргументи за същото се извеждат при
систематичното тълкуване на нормите на чл. 158,
вр. чл. 149
- 151 и чл. 153 от НК.
Съгласно предписаното в чл. 158 НК
съдържание отговорността за извършените по чл. 149
- 151 и чл. 153 НК
престъпления отпада, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва брак
между мъжа и жената. Недопустимото сключване на брак между лица от един и същи
пол предпоставя изключването на съставите на престъпния хомосексуализъм от
обсега на действие на чл. 158 НК".
От всички събрани доказателствени средства
се установява от обективна страна, че подсъдимият Г.Г., като непълнолетен, но като е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, на инкриминираната дата в землището на гр.Симеоновград, обл.
Хасковска, в местността „Нар бунар", извършил действия на полово
удовлетворение без съвкупление по отношение на лице от същия пол, ненавършило
14-годишна възраст – Г.М.Н., роден на ***г., от гр.Симеоновград, като принудил
малолетния Г.М.Н. да му осъществи орален сексуален контакт и да масажира
половия му член, като деянието е извършено чрез употреба на заплашване - че ще
му пусне ток от намиращата се в него електрошокова палка, е изпълнил
обективните съставомерни признаци на престъплението визирано в чл. 157, ал. 3 от НК.
От субективна страна подс. Г.Г. е действал при пряк умисъл, осъзнавайки, че
извършва действия на полово удовлетворение без съвкупление по отношение на лице
от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст – Г.М.Н., роден на ***г., от
гр.Симеоновград, като макар и непълнолетен
е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Същият е действал целенасочено, а не поради лекомислие или
увлечение- принудил е малолетния Г.М.Н. да му осъществи орален сексуален
контакт и да масажира половия му член, като деянието е извършено чрез употреба
на заплашване - че ще му пусне ток от намиращата се в него електрошокова палка.
Ето защо съдът намира, че в случая не се касае за лекомислие или увлечение и
съответно не може да намери приложение чл. 61 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия, след като деянието бе
доказано от обективна и субективна страна, съдът взе предвид: от една страна
предвиденото в разпоредбата на чл.157,
ал.3, вр. ал.1 от НК в редакцията, действаща към момента на извършване на
деянието, наказание наказанието „лишаване от свобода” от три до дванадесет години.
След редукцията, предвидена в разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т.
2 от НК предвидената за същия санкция следва да се замени с
наказание "лишаване от свобода" до 5 години. При
индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат
значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието
и дееца, като отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало, направените самопризнания
и критичното отношение към извършеното, а като отегчаващи обстоятелства отчете
факта, че подсъдимият е осъществил действия на полово удовлетворяване по
отношение на малолетния свидетел Г.М.Н.,
изключително ниската възраст на пострадалия - към датата на престъпното
посегателство същият е едва на 7 навършени години, както и факта, че деянието е
извършено в присъствието на още едно малолетно лице, свид. Теодор М.Н., брат на
пострадалия Г.М.Н.. В настоящия казус - производството се
проведе и приключи по реда на глава ХХVІІ - ма от НПК, диференцираната
процедура по реда на чл. 370, ал. 1,
във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 при постановяване на
осъдителна присъда в тази хипотеза съдът следва да определи наказанието при
условията на чл. 58а от НК.
Определеното от съда при условията на чл. 54 от НК
наказание „ Лишаване от свобода” в
размер на две години и три месеца, на основание чл. 58а,
във вр. с чл. 373, ал. 3 от НПК следва да се намали с 1/3, поради което и на подсъдимия следва
да се определи и наложи наказание „ лишаване от свобода „ за срок от 1 /една/ година и 6 / шест/ месеца.
При обсъждане на въпроса за изпълнението на така наложеното на подс.
Г.М.Г. наказание съдът отчете, че са
налице кумулативно предвидените
в разпоредбата на чл. 66, ал. 1,
вр. с чл. 69, ал.1 от НК
предпоставки, а именно наложеното наказание е до три години, подсъдимият не е
осъждан на лишаване от свобода и за поправянето на същия не е наложително да
изтърпи наказанието. По тези съображения и на основание горецитираните
разпоредби съдът отложи изпълнението на така наложеното на подсъдимия Г.М.Г.
наказание една година и шест месеца "лишаване от свобода" с изпитателен
срок от три години.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия Г.М.Г. заплащането по сметка на ОД на МВР - Хасково направените по делото разноски в
размер на 1221,00 лева, представляваща направени на досъдебното
производство разноски за възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
Съдия: