Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…...……….
Гр.София, 07.01.2021год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав,
в открито съдебно заседание, проведено
на двадесет и първи ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена Иванова
Златка
Чолева
при участието на
секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа
докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 14248 по описа за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
– чл.256 от ГПК.
Обжалва се решение на СРС, 42 състав под №
407857 от 15.05.2018г., постановено по гр.дело № 79792/ 2017г., с което е отхвърлен предявеният от Г.П. П.срещу „Б.Е.“ АД иск с правно основание чл.7, пар.1,б.“а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004г. на Европейския
парламент и на Съвета от 11.02.2004г. –
за сумата от 488,96лв. /левова равностойност на 250 евро/ , като обезщетение за
закъснял полет FB
320 от 07.07.2017г.
летище Берлин /Тегел/ до летище
София, ведно със законната лихва от 08.11.2017г.- до окончателното изплащане.
Решението се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът – ищец Г.П.
П.се позовава на отменителните
основания- незаконосъобразност и неправилност. Поддържа, че между страните по
делото няма спор по фактите, включително и по факта, че закъснението на процесния полет е над 2 часа, но под 3 часа. Твърди, че
спорът е относно приложението на правото – на нормите на Регламент ЕО 261/2004
и този спор е разрешен неправилно с обжалваното решение, поради неправилно
тълкуване и приложение на нормите на Регламента от първата инстанция. Поддържа,
чее незаконосъобразен и неправилен е извода на СРС, с
който е прието, че при закъснение на полета под 3 часа /каквото е закъснението
в процесния случай/ на пътника не се дължи
обезщетението по чл.7 от Регламент ЕО 261/2004. Твърди, че съгласно чл.6, пар.1, б.“а“ и чл.7, пар.1,б.“а“
от Регламента при полет до 1 500 км., какъвто е спорният, превозвачът
дължи обезщетение в размер на 250 евро при закъснение над 2 часа. В тази връзка се позовава на т.3.3.1 от Тълкувателните насоки за Регламента, с която твърди,
че е прието при закъснение над 2 часа, нормата на чл.6,пар.1
от Регламента следва да се тълкува, че правата на пътниците зависят от
продължителността на закъснението и разстоянието на полета. Счита, че при закъснение под 3 часа,
пътниците имат правото на обезщетение по чл.7 от Регламента, но нямат
допълнителните права , установени при отменен полет, като именно на последния
практиката на СЕС приравнява закъснението с 3 и над 3 часа. Твърди, че в конкретния случай закъснението
на полета не се дължи на фостмажорно обстоятелство,
поради което и за него е възникнало правото по чл.7 от Регламента. Моли
настоящата инстанция да съобрази факта, че в разрез със посоченото в т.3.3.3 от Тълкувателните насоки за Регламент ЕО 261/2004 и по
предварителна договорка с ответника по настоящото дело, служба
РВД е посочила като момент на кацане – моментът на приземяване на
самолета на пистата, а не моментът на отваряне на поне една от вратите на
самолета. С изложените доводи, подробно развити в жалбата, въззивникът-ищец
мотивира искането си за отмяна на обжалваното отхвърлително
решение и вместо него- постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде
уважен с присъждане на направените по
делото разноски.
Въззиваемият-ответник „Б.Е.“ АД оспорва жалбата като неоснователна и
заявява искане за потвърждаване на атакуваното първоинстанционно
решение по съображения, подробно развити в депозирания в срока по чл.263,ал.1
от ГПК писмен отговор. Възразява, че
законосъобразно с обжалваното решение не са обсъждани доводите на ищеца за
отваряне вратите на самолета 15-20 минути след кацането му, тъй като са преклудирани- заявени са за пръв път в хода на устните
състезания и за посочения факт не са събирани доказателства. Претендира
присъждане на разноските по делото за въззивното
производство- юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски съд,
като обсъди становищата и доводите на
страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното от фактическа
и правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в срок , от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
При
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от
които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2
от ГПК.
Настоящият
съдебен състав намира, че исковата претенция се явява неоснователна.
Настоящият
съдебен състав напълно споделя приетата за установена от първата инстанция
фактическа обстановка на база на събраните по делото доказателства , както и
изведените въз основа на нея правни изводи, с които е обоснована
неоснователността на предявения иск. Ето защо и на основание чл.272 от ГПК-
препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В
допълнение на тези мотиви и във връзка с доводите, заявени с въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема
следното:
Между
страните по делото няма спор, а и от представения електронен билет се
установява, че между тях е сключен валиден договор за въздушен превоз с редовен
полет FB
319 , който е следвало да бъде реализиран на датата 07.07.2018г.
от летище Берлин /Тегел/ – до летище
София, с начален част на излитане 16.50часа и час на кацане- 22.00ч.
От първоинстанционния
съд са отделени като безспорни между страните правно-релевантните обстоятелства,
че при реализиране на процесният полет самолетът е
излетял в 19,51ч. /местно време/ , вместо в 16,50ч. и е кацнал със закъснение
от 2, 37 часа.
Съгласно задължителната за настоящия съдебен
състав, на основание чл.633 от ГПК, практиката на Съда на ЕС / решение от 19.11.2009 г. по съединени дела
С-402/07 и С-423/07/, нормите на
чл.5- чл.7 от Регламент /ЕО/ 261/2004г. трябва да се тълкуват
в смисъл, че пътниците на
закъснели
полети също имат право
на
обезщетение по силата на
този регламент, ако понасят поради
такива полети загуба на време,
равна на или по-голяма от
три часа, тоест когато достигат
своя краен пункт на пристигане
три часа или повече след
предварително планираното от въздушния превозвач
време за пристигане по разписание. В конкретния случай, съдът приема, че доказаното закъснение от
по- малко от 3 часа, а именно – от 2,37 часа, не обосновава
приложението на чл.7 от Регламента.
Съдът намира за неоснователен довода на въззивника-
ответник за незаконосъобразно приложение от първоинстанционния
съд на нормите на чл.6, пар.1, б.“а“ и чл.7, пар.1, б.“
а“ Регламент ЕО /261/2004. Настоящият съдебен състав приема, че ищецът
неправилно тълкува приложението на чл.7,пар.1,б.“а от
Регламента, като прави връзка между него и нормата на чл.6,пар.1,б.“а“ от Регламента. Нормата на чл.7 от Регламента определя размерите на
дължимо обезщетение, което по своята правна същност представлява нормативно
установена неустойка, доколкото е фиксирана
в определен размер за вредите от загуба на време, който не следа да бъдат установявани от пътника, а се презюмират. Тази неустойка в нормативно установения размер,
който е в зависимост от разстоянието на полета, обаче, е дължима само в
случаите на отменен полет, съгласно изричната норма на чл.5,ал.1,б.“в“ от
Регламента и съгласно практиката на СЕС - и в хипотезата на забава за
изпълнение на полета с три или повече от 3 часа, тъй като последната се приема,
че представлява „голямо закъснение“, което се приравнява с оглед принципа за
равно третиране – на отменен полет. Обезщетението
по чл.7 от Регламент /ЕО/ 261/2004 е дължимо на пътниците, чийто полет е отменен ,
респ.- забавен с най-малко три или повече от три часа, едновременно и кумулативно
с дължимата от превозвача помощ,
посочена в чл.8 и чл.9 от Регламента. В хипотезата,
при която закъснението е под 3 часа, - от 2,37ч. за полет до 1 500км., какъвто
е настоящият случай, превозвачът дължи на пътника само помощта, посочена в
чл.9,пар.1,б.“а“ и чл.9, пар.2
от Регламента, на основание чл.6,пар.1 от Регламента.
Нормата на чл.5 от Регламента,
регламентираща отговорността на превозвача в хипотезата на отменен полет, /пар.1,б.“в“ на чл.5/, изрично включва в отговорността на
превозвача и дължимо обезщетение по чл.7 от Регламента. За разлика от чл.5 от
Регламента, разпоредбата на чл.6 от
същия, която урежда хипотезата на
закъснял полет , не препраща към нормата
на чл.7 при определяне обхвата на отговорността на превозвача. Ето защо и при
систематичното тълкуване на тези три норми, настоящият съдебен състав приема,
че при закъснение на полета под 3 часа, за превозвача възниква единствено
нормативно установеното задължение за предоставяне на помощта , посочена в
чл.9,пар.1,б.“а“ и чл.9,пар.2
от Регламента, съгласно разпоредбата на чл.6, пар.1
от Регламента, а за пътника- възникват правата по чл.8 от Регламента. В този смисъл са и разясненията дадени в т.3.3.1 ; т.3.3.2 и т.4.4.6 на Известие на Комисията- Тълкувателните насоки
за Регламент 261/2004. В тази връзка- неоснователен е доводът на въззивника-ищец, че за всяко закъснение, посочено в чл.6 от
Регламент /ЕО/ 261/2004 се дължи
обезщетението по чл.7 от същия Регламент, основан на твърдението, че посочените
в чл.6 закъснения следва да се приеме,
че са „големи“, тъй като са определени съобразно разстоянието между началната и
крайна точка на полета. Задължителното
тълкуване, дадено с горепосоченото решение на СЕС касае приложението на трите
норми: на чл.5,чл.6 и чл.7 от Регламента. В решението СЕС изрично постановява, че чл.7 от Регламента
следва да намери приложение и при доказано „голямо“ закъснение по
чл.6 , което закъснение е от
минимум три часа, приравнено на отмяна
на полета. При тълкуването на нормата на чл.6, във връзка с приложението на
чл.7 от Регламента, СЕС не прави разграничение в зависимост от разстоянието
между началната и крайна точка на полета,
на което се позовава ищецът, което разстояние е ирелевантно,
тъй като извеждането на горепосочения минимален времеви интервал на забавата от
три часа, за който е прието, че
представлява „голямото закъснение“,
приравнено на отмяна на полета, независимо от дължината на полета, е при тълкуване на разпоредбата на чл.5,пар.1,б.“iii“ от Регламента и с
оглед приложението на принципа за равно
третиране – т.57 от мотивите на Решението на СЕС от 19.11.2009г. по съединени
дела № 402/07 и 432/07.
В случай на забава на
полета по-малка от 3 часа, от която за пътника са настъпили вреди, настоящият
съдебен състав приема, че той безспорно има
правото на обезщетение за тези вреди , на основание Приложението по т.10 от
Регламент /ЕО/ 889/2002 и чл.19 от Конвенция за уеднаквяване на някои правила
за международния въздушен превоз /Монреалската конвенция/ и съответно- основателен е доводът на въззивникът- ищец, че такова обезщетение е дължимо. За разлика, обаче, от неустойката по чл.7 от Регламента, която е
в нормативно установен размер и се дължи за вреди, които се презюмират,
че са пряка последица от отмяната на полета или от голямата забава на полета и
които вреди не подлежат на доказване – по вид и размер, при обезщетението при забава на полета
по-малка от 3 часа, дължимо на основание горепосочения Регламент и Монреалската
конвенция, пътникът ще следва да докаже
настъпилите вреди /по вид и размер/ и в причинно – следствената връзка между
настъпването им и забавата на полета. В
конкретния случай претенцията на ищеца
има за предмет неустойка по чл.7 от Регламент /ЕО/ 261/2004, каквато с
оглед гореизложените мотиви, не му се дължи.
Във връзка с установяване
на процесното закъснение на полета следва да се
посочи, че неговата продължителност от 2,37ч. е обявена от първоинстанционния
съд като безспорен между страните и ненуждаещ се от доказване факт по реда на
чл.146,ал.1 от ГПК – с доклада по делото, който доклад е приет без възражения от страните. Ето защо и
законосъобразно, в съответствие с нормата на чл.147,т.1 от ГПК, с обжалваното решение от първоинстанционния
съд не е обсъден заявеният за пръв път от ищеца в хода на устните състезания пред
СРС факт, че закъснението е по-голямо от
2,37 часа, основан на твърдението на ищеца, че закъснението е определено по данни, предоставени съобразно
посочения от ответника час на приземяване на самолета , без да е отчетено времето
от 15-20 минути - до момента на отваряне на вратите на самолета, съгласно
съображенията по т.3.3.3 от Известие на Комисията-
Тълкувателни насоки за Регламент /ЕО/ 261/2004.
Така релевраният от ищеца факт за твърдяно по-голямо
закъснение на процесния полет се явява преклудиран,
на основание чл.147 от ГПК, поради което
и законосъобразно не е зачетен и обсъден от първата инстанция с обжалваното
решение и не се обсъжда и от въззивната инстанция.
Поради съвпадане на изводите на
настоящата инстанция с тези на първата, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба срещу него- оставена
без уважение, като неоснователна.
При горния изход на делото и на
основание чл.78,ал.3 от ГПК въззивникът-ищец дължи на въззиваемия-ответник
направените от последния разноски по делото във въззивното
производство в размер на 100,00лв.- юрисконсултско
възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК.
Воден от горните мотиви, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решението на СРС, 42 състав под № 407857 от 15.05.2018г., постановено по
гр.дело № 79792/ 2017г.
ОСЪЖДА
Г.П. П.да
заплати на „Б.Е.“ АД - сумата от 100,00лв.- разноски по делото за въззивното производство, на основание чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.