№ 1030
гр. Варна, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.а
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20203100502779 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на ЦВ. КР. К., ЕГН
**********, чрез адв. Бр.Б., против решение № 2971/08.07.2020г. по гр.д. № 14173/2019г. на
ВРС, в частта, в която е отхвърлен иска му, насочен срещу „Пролет” ЕООД,
ЕИК124641656, за осъждане на работодателя да му заплати разликата над присъдената
сума от 10000.00лв. до претендираната такава от 15000.00лв., представляваща
обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, които се изразяват в болки, страдания,
стрес, неудобства в ежедневието и затруднено самообслужване, вследствие премазване
показалеца на лява ръка по последвали операции, процедури и възстановяване, които вреди
са в резултат от настъпилата на 16.07.2019г. трудова злополука, в 9.00 часа, в гр. Варна, в
стопанския двор на магазин на „Милекс и ко“ ООД в КК „Св. Св. Константин и Елена“, в
работно време и по повод трудови задължения, ведно със законната лихва върху сумата от
деня на злополуката – 16.07.2019г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.200 и сл. КТ и
в частта, в която е осъден да заплати на „Пролет” ЕООД, ЕИК124641656, разноски в
размер на 312.59лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Считайки първоинстанционното решение в обжалваните части за неправилно,
постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на
процесуалните правила и необоснованост, се моли да бъде отменено и предявеният иск
уважен изцяло. Претендира прписъждане на сторените в производството разноски.
В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от „Пролет” ЕООД,
ЕИК124641656, чрез адв. М.П., въззиваемото дружество оспорва въззивната жалба, като
неоснователна. Въззивникът е допуснал груба небрежност, напускайки зачисления му
автомобил, нарушавайки дадените му инструкции и правила за безопасност. Моли за
потвърждаване решението в обжалваната част.
1
Постъпила е и въззивна жалба от „Пролет” ЕООД, ЕИК124641656, чрез адв. М.П.,
против решение № 2971/08.07.2020г. по гр.д. № 14173/2019г. на ВРС, в частта, в която
дружеството е осъдено да заплати на ЦВ. КР. К., ЕГН **********, сума от 10000.00лв.,
представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, които се изразяват в
болки, страдания, стрес, неудобства в ежедневието и затруднено самообслужване,
вследствие премазване показалеца на лява ръка, последвалите операции, процедури и
възстановяване, които вреди са в резултат от настъпилата на 16.07.2019г. трудова злополука,
в 9.00 часа, в гр. Варна, в стопанския двор на магазин на „Милекс и ко“ ООД в КК „Св. Св.
Константин и Елена“, в работно време и по повод трудови задължения, ведно със законната
лихва върху сумата от деня на злополуката – 16.07.2019г. до окончателното й изплащане, на
осн. чл.200 и сл. КТ; в частта в която дружеството е осъдено да заплати на ЦВ. КР. К.,
ЕГН **********,, сумата от общо 995.33лв. – обезщетение за претърпяните имуществени
вреди, от които претърпени загуби - 157.57лв: 40.60лева за престой в отделението по
„Ортопедия и травматология“ при МБАЛ ,,Св. Анна-Варна“ АД, 105.00лева за заплатена
рехабилитация и 11.97лева за заплатени лекарствени продукти; и също пропуснати ползи -
837.76лв: 68.04лева - разликата между получаваното от ищеца трудово възнаграждение в
размер на 662.99лева и полученото от него обезщетение за временна неработоспособност в
размер 227.56лева и получената от ищеца заплата за 16 работни дни в размер на 367.39лева
за м. юли; сумата от 309.00лева, представляваща разликата между получаваното от ищеца
трудово възнаграждение в размер на 662.99лева и полученото от него обезщетение за
временна неработоспособност в размер на 353.99лева за м. август; сумата от 460.72лева,
представляваща разликата между получаваното от ищеца трудово възнаграждение в размер
на 662.99лева и полученото от него обезщетение за временна неработоспособност в размер
на 202.27лева за м. Септември, които вреди са в резултат от настъпилата на 16.07.2019г.
трудова злополука, в 9.00 часа, в гр. Варна, в стопанския двор на магазин на „Милекс и ко“
ООД в КК „Св. Св. Константин и Елена“, в работно време и по повод трудови задължения ,
ведно със законната лихва върху сумата от деня на злополуката – 16.07.2019г. до
окончателното й изплащане, на осн. чл.200 и сл. КТ; в частта в която дружеството е
осъдено да заплати на ЦВ. КР. К., ЕГН **********, сумата 1099.85лв. – адвокатски
хонорар пред ВРС, съобразно с уважената част от интереса, на осн. чл.78, ал.1 ГПК и в
частта, в която дружеството е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на ВРС, сумите: 400.00лв. – държавна такса по иска за неимуществени вреди и
100.00лв. – държавна такса по исковете за моралните вреди, съобразно уважената част от
интереса, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
Решението в обжалваните части е неправилно, постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон и необосновано. Съдът е приел, че е налице „трудова
злополука“ по смисъла на ч. 55 от КСО и работодателят носи отговорност по смисъла на чл.
200 от КТ, който извод смята, че е неправилен. Разпореждането № 51042438/26.07.2019г. по
чл. 60, ал. 1 от КСО е обжалвано пред АдмС-Добрич, като е образувано адм.д. № 234/2020г.,
изходът от което е решаващ при крайните изводи на съда налице ли е трудова злополука.
Работодателят не дължи обезщетение. Ищецът, освен това е проявил груба небрежност,
като е предприел действия, без да е преценил ситуацията като рискова и неизискваща
неговата намеса. Следва намаление на дължимото обезщетение. К. е продължил да
упражнява трудова дейност в друго дружество, монтирайки климатици, която работа
изисква по-висока сръчност при боравене с инструменти и детайли. Претърпяното
увреждане не се е отразило пагубно на неговото здраве и на правото му да полага труд.
Моли се да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваните части, евентуално
да бъде намалено присъденото обезщетение. Иска да му бъдат присъдени сторените
разноски.
В срок е постъпил писмен отговор и от ЦВ. КР. К., ЕГН **********, чрез адв. Бр.Б..
Счита въззивната жалба, подадена от „Пролет” ЕООД, ЕИК124641656, за неоснователна.
Моли да бъде отхвърлена. Налице е влязло в сила разпореждане на ТП на НОИ по чл. 60, ал.
1 от КСО. Невярно е още, че ВРС не е обсъдил в решението си дали е налице „груба
2
небрежност“, приемайки, че не е.
С писмена молба № 14767/21.06.2022г. ЦВ. КР. К., чрез адв. Бр.Б. се моли да бъде
уважена въззивната му жалба и присъдени сторените разноски. В о.с.з. на 21.06.2022г.
въззиваемото дружество „Пролет“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. М.П.
обръща внимание, че К. е получил обезщетение по иск срещу застрахователя по
застраховка „ГО“ на МПС, водачът на което е причинил ПТП-то. Обезщетение за
претърпени имуществени вреди може да се претендира само веднъж. От събраните по
делото доказателства се установява, че увреждане на К. не е с такава сложност и тежест,
каквито се претендират. Счита, че присъденото и заплатено обезщетение е напълно
основателно и отговаря по размер на претърпените имуществени и неимуществени вреди,
поради което моли за отхвърляне на исковите претенции, ведно с присъждане на сторените
разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
В исковата си молба, уточнена в о.с.з. на 09.03.2020г. ЦВ. КР. К., ЕГН **********
от ***, чрез адв. Бр.Б. е предявил срещу „Пролет“ ЕООД ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от П.П.Я., съединени в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 200 от
КТ, както следва: за сумата в размер от 15000,00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и продължаващите към
момента неудобства в ежедневието, породини от това, че не е могъл да се обслужва сам ,
което се отразило изключително зле на психическото му състояние, по причина на
претърпяната на 16.07.2019г. трудовата злополука, настъпила на паркинга на магазин за
хранителни стоки на „Милекс и Ко“ ООД в КК „Св.Св. Константин и Елена“ поради
получените травматични увреждания, както и сумата от 995.33лв., претърпени имуществени
вреди, от която сума 157.57лв. са претърпени загуби или 40.60лв. за престоя в отделението
по “Ортопедия и травматология“ при МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД, 105.00лв. за заплатена
рехабилитация, 11.97лв. за заплатени лекарствени продукти и пропуснати ползи от общо
837.76лв., от които сумата от 68.04лева - разликата между получаваното от ищеца трудово
възнаграждение в размер на 662.99лева и полученото от него обезщетение за временна
неработоспособност в размер 227.56лева и получената от ищеца заплата за 16 работни дни в
размер на 367.39лева за м. юли; сумата от 309.00лева, представляваща разликата между
получаваното от ищеца трудово възнаграждение в размер на 662.99лева и полученото от
него обезщетение за временна неработоспособност в размер на 353.99лева за м. август;
сумата от 460.72лева, представляваща разликата между получаваното от ищеца трудово
възнаграждение в размер на 662.99лева и полученото от него обезщетение за временна
неработоспособност в размер на 202.27лева за м. септември, които вреди са в резултат от
настъпилата на 16.07.2019г. трудова злополука, в 9.00 часа, в гр. Варна, в стопанския двор
на магазин на „Милекс и ко“ ООД в КК „Св. Св. Константин и Елена“, в работно време и по
повод трудови задължения, ведно със законната лихва върху главниците, считано от деня на
злополуката – 16.07.2019г. до окончателното й изплащане.
Излага, че от 02.07.2018г. е в трудово правоотношение с ответника „Пролет“ ЕООД,
като изпълнява длъжността „шофьор лекотоварен автомобил“. На 16.07.2019г. по повод
възложената му от ръководителите работа претърпял тежка трудова злополука, с
необратими увреждания на ръката, изразяващи се в травматична ампутация на част от пръст
на ръката.
В деня на злополуката управлявал „Форд транзит“ с рег. № ***. Получил задача да
разнесе месо, месна продукция и млека по ежедневния маршрут. Един от обектите на
доставка бил магазинът на „Милекс и Ко“ в КК „Св.Св. Константин и Елена“. Влязъл в
стопанския двор да разтоварва стоката. Тъкмо паркирал, когато на паркинга дошъл и втори
микрабус „Мерцедес Спринтер“ с рег. № *** с водач Р. Д.. Понеже не могъл да вземе добре
завоя пред металната врата, се наложило той да му помогне да влезе, а и самият той да
излезе. Наложило се той да придържа металната врата за да влезе микробусът. Водачът
трябвало да тръгне напред и да влезе в стопанския двор, но изпуснал микробуса и с лявото
странично огледало му премазал показалеца на лявата ръка. Почувствал много силна болка.
3
Посетил МБАЛ „Св.Анна Варна“ АД, където му направили оперативни процедури в
областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност. Пролежал в
болницата до 21.07.2019г.
На 19.07.2019г. работодателят му подал в ТД на НОИ Варна декларация за трудова
злополука и на 27.07.2019г. получил разпореждане № 51042438/26.10.2019г. с което ТД на
НОИ гр. Добрич го уведомяват, че декларираната злополука е приета за трудова.
Увреждането довело до временната му нетрудоспособност. Претърпял пропуснати
ползи, явяващи се разлика между получените обезщетения за временна неработоспособност
и получаваната от него заплата. И бъдещата му заплата ще бъде по-ниска, понеже няма да
може да полага тежък физически труд. Освен големите болки, неудобства свързани с
увредата се отразили на самочувствието му и увереността в собствените сили, поради
невъзможността да води пълноценен живот. Оплакванията и лечението продължавали и в
момента. Чувствал силни болки в ръката, приеманите болкоуспокояващи не помагали.
Моли се за уважаване на исковете и за присъждане на сторените съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Пролет“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от П.П.Я., чрез адв. М.П. е представило писмен
отговор, в който оспорва исковите претенции, като неоснователни, необосновани и
недоказани. Не оспорва твърдението, че от 02.08.2018г. с ищеца са в трудово
правоотношение, изпълнявайки длъжността „шофьор на лекотоварен автомобил“ и на
16.07.2019г. е бил на работа. Оспорва твърдентието ,че злополуката е по повод
изпълнението на възложената му от ръководителя работа. Увреждането не е настъпило и в
работна среда. Видно от протокола за ПТП пострадалият е посочен като пешеходец, а не
като водач на автомобил. Иинцидентът е настъпил по време, кагото не е изпълнявал
служебните си задължения. Оспорва се и твърдението, че ТД на НОИ е приело злополуката
за трудова. Представеното разпореждане № 51042438/26.10.2019г е обжалвано и не е влязло
в сила. Ако се приеме, че е налице трудова злополука, то са налице основания за намаляване
на отговорността на работодателя, поради проява на “груба небрежност“, по смисъла на чл.
201, ал. 2 от КТ. Застанал е на мястото за маневра на МПС, което е опасно. Сам се е
поставил в риск за здравето.
Оспорва увреждането да се еотразило на самочувствието и увереността в собствените
сили на ЦВ. КР. К.. В етапната епикриза, която е представил ищецът е видно, че има
частична ампутация втория прест на лявата ръка-.липсваща нокътна плочка без засягане на
фалангата. Това може да е резултат от травма, но и следствие от заболяване.
Не отговаря на истината, че лечението на ищеца продължава и в момента. Бил е в
болнични няколко дни и веднага се е върнал на работа и упражнява трудовата си дейност.
Не е известно да приема болкоуспокояващи. Няма данни и не се налага допълнителна
оперативна намеса.
Оспорва се също така претендираното обезщетение за имуществени вреди.
Математически отделните суми не формират общия сбор, посочен в исковата молба.
Моли се за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните е безспорно и се установнява от представения трудов договор №
220/02.07.2018г., че страните са били в трудови правоотношения, като на 16.07.2019г. Ц. К. е
бил на работа и изпълнявал длъжността си „шофьор на лекотоварен автомобил“. Не се
спори също така, че около 09.00 часа, в двора на „Милекс и Ко“ ООД в КК „Св. Св.
Константин и Елена“ е настъпила злополуката с ЦВ. КР. К., при която е пострадал.
Видно от КП за ПТП с пострадали лица, около 9.10ч. на 16.07.2019г. в КК „Св.Св
Константин и Елена“ на ***, магазин „Есербил“ е настъпило произшествие между
Мерцедес Спринтер с рег. № *** с водач Р. Ц. Д. и пешеходеца Ц.К. К.. При разминаване не
4
оставанало достатъчно странично разстояние между автомобила и входна врата и с ляво
странично огледало наранил пешеходеца, причинявайки му контузно- разкъсна рана.
Констатирано е, че злополуката е предизвикана от Р. Д., служител на „Клио Комерс БТ“ при
маневра на заден ход. Ц.К. е проявил нормална човешка реакция за съдействие за
предотвратяване на материални щети на магазина и на друг автомобил, като е застрашил
собствената си безопосност.
„Пролет“ ЕООД, чрез представляващата П.П.Я. е подадена декларация за трудова
злополука вх. № 5101-24-35/22.07.2019г., с ЦВ. КР. К., настъпила около 9.00ч. на
16.07.2019г. на паркинга на магазин за хранителни стоки на „Милекс и Ко“ ООД в КК
„Св.Св. Константин и Елена“, където пострадалият извършвал ежедневни доставки на
хранителни стоки от складовата база до търговския обект, но непосредствено преди
инцидента се намирал извън автомобила и оказвал съдействие на Р. Д., служител на „Клио
Комерс-ТБ“ офис Варна, да паркира автомобил рег. № ***, като му давал указания за
маневриране и задържал с лявата си ръка металната врата на обекта, при което левият
показалец на пострадалия бил притиснат между лявото огледало на автомобила и металната
врата на търговския обект, причинявайки ампутация на нокътната плочка и временна
неработоспособност.
Въз основа на постъпилата декларация от работодателя е издадено разпореждане №
51042438 от 26.07.2019г. от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ-
Добрич, видно от което декларираната с вх. № 51012435/22.07.2019г. злополука от
осигурителя „Пролет“ ЕООД, станала с ЦВ. КР. К. е приета за трудова, на осн. чл. 55, ал. 1
от КСО.
С нарочно удостоверение вх. № 24001/03.04.2020г. директорът на ТП на НОИ-
Добрич е посочил, че разпореждане № 51042438/26.07.2019г., връчено на заинтересованите
страни на 30.07.2019г. е влязло в сила на 13.08.2019г., като необжалвано.
От предстнавеното по първоинстанционното дело удостоверение от Адм.С-Добрич се
установява, че в съда е висящо адм.д. № 234/2020г. , образувано по жалба на „Пролет“
ЕООД против решение № 13/07.04.2020г. на директора на ТП на НОИ-Добрич, с което е
оставена без разглеждане жалбата му срещу разпореждане № 51042438/26.07.2019г. ,
издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ .
С определение № 146/30.06.2020г. по адм.д. № 234/2020г. на Адм.С-Добрич е
отхвърлена жалбата на „Пролет“ ЕООД срещу решение № 13/07.04.2020г. на директора на
ТП на НОИ-Добрич, в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата му относно
искането за унищожаемост на разпореждане № 51042438/26.07.2019г., издадено от
длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ и отменено решение №
13/07.04.2020г. на директора на ТП на НОИ-Добрич, в частта, в която е оставена без
разглеждане жалбата му относно искането за нищожност на разпореждане №
51042438/26.07.2019г., от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ и
делото е изпратено на административния орган за произнасяне по същество в частта в която
се претендира нищожност на разпореждане № 51042438/26.07.2019г., издадено от
длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ.
С решение № 3/12.02.2021г. на директора на ТП на НОИ-Добрич е отхвърлена
жалбата на „Пролет“ ЕООД-Добрич срещу разпореждане № 51042438/26.07.2019г., издадено
от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ, в частта, в която се твърди
нищожност на разпореждането.
С решение № 208/26.06.2021г. по адм.д. № 91/2021г. на Адм.С.-Добрич е отхвърлена
жалбата на „Пролет“ ЕООД срещу решение № 3/12.02.2021г. на директора на ТП на НОИ-
Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 51042438/26.07.2019г., на
длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ, а с решение №
12752/14.12.2021г. по адм.д. № 8187/2021г. на ВАС , решение № 208/25.06.2021г. по адм.д.
№ 91/2021г. на Адм.С.-Добрич е оставено в сила. Така на 14.12.2021г. е влязло в сила
разпореждане № 51042438/26.07.2019г., издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от
5
КСО при ТП на НОИ.
За доказване на увредата, причинена на ЦВ. КР. К. , последният е представил по
първоинстанционното дело медицински документи за здравословното си състояние след
злополуката.
Първоинстанционният съд е изслушал заключение по допуснатата СМЕ, което, макар
и оспорено от ответното дружество, съдът цени, доколкото е дадено компетентно и
безпристрастно. Вещото лице д-р Д.Г. поддържа, че освидетелстваният е получил
травматична ампутация на върховата част от втория пръст на лявата ръка. Претърпял е две
операции за отстраняване на увредените некротични тъкани от пръста и оформяне
покриването с кожа на образувания ампутационен чукан. Интервенциите са били
непосредствено след инцидента и края на м.август същата година. След зарастване на
кожните рани е проведен рехабилитационен курс за възстановяване на движението в
отделните стави на пръстта и възвръщане на мускулния тонус. Възстановителният период е
продължил около 2.5 месеца. Налице е липса на цялата нокътна част от пръста, водещо да
водимото му скъсяване с 1.5см. спрямо същия пръст на дясната ръка. Освен естетичния
дефект , като остатъчно явление е повишена сетивност, изразяваща се в усещания за парене,
боцкане, тръпнене, спонтанно или при механично въздействие. Установената диагноза не е
освободила пациента от потребителска такса за прегледи и за дните болничен престой във
времето за хоспитализация. Посочените консумативи и медикаменти в представените по
делото фискални бонове са относими към необходимите за лечението и възстановяването
след травмата средства. В етапа на извънболничната помощ, те са за сметка на пациента.
Травматичната ампутация на крайния отдел на втория пръст на лявата ръка обуславя трайно
затруднение във функцията на левия горен крайник. Видимо се видоизменя нормалния
анатомичен вид на пръста и води до нарушения на фините хватателни движения, в които
участва показалеца. Възможната трайна неработоспособност се свежда до под 5%. В о.с.з. на
09.03.2021г. вещото лице обяснява, че е отстранена само крайната част на пръста, но е
останала ставната повърхност на фалангата, която не извършва присъщата за нея дейност,
т.е. няма свниване в тази крайна част на пръста.
Пред ВРС са изслушани показанията на две групи свидетели: В. Д. Б. и и С. И. Д.,
двете без родствно и дела със страните, водени от ищеца и А. Г. Г., който е началник склад в
„Пролет“ ЕООД, воден от ответното дружество ,чиито показания съдът цени с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
Св. Б. знае от приятелката си и жена на ищеца И., че Ц. пострадал при инцидент, но
има лични впечатления след изписването му от болницата. Не изглеждал добре, бил унил, не
искал да контактува, затварял се в другата стая. По-късно почнал повече да говори. Казал, че
има доста болки в пръста, не можел да спи. Ходил десет пъти на рехабилитация. Оплаквал
се доста.След месец се установило, че се налага още една операция. После пак почнало
всичко отначало-ходене на лекар, промивки, сменяне на превръзки, болки. Загубил
самочувствие от това, че е малко по-различен в ръцете от другите. И до момента имал
оплаквания от болки. Сочи, че в момента е монтажник на климатици. Състоянието мисли, че
му пречи да работи пълноценно. Той се оплаквал, че му е по-трудно да работи, защото има и
по-пипкави неща, трябва да използва и двете си ръце, да използва инструменти. Всичките
спестявания в семейството отишли за лечение. Останал в къщи около два месеца и
половина. След това се върнал на работа във фирмата, но не му позволили да работи като
шофьор. Искали да го преназначат като охрана. Това му повлияло зле. Питал се: „Аз вече не
съм способен да работя на тази работа ли?“.
Св. Г. обяснява, че научил за инцидента в средата на юли 2019г., докато бил в
сладовата база. Обадил се на Ц. веднага, за да разбере какво е станало, да се уточнят какво
да последва, изпратил човек да довърши работата му за деня, съответно ако трябва да го
транспортира до болницата. Човекът, който го травмирал се бил обадил в Спешния център
за линейка. Непрекъснато поддържал връзка с Ц., като и той му се обаждал. Като негов пряк
ръководител следвало да знае какво се случва, какво е състоянието му и как да организира
работата. Ц. бил два месеца и половина в болнични. Мисли, че октомври се върнал на
6
работа и на същата позиция до момента в който решил да напусне. Работата вървяла. Нищо
не го притеснявало като пряк ръководител. Не е имал оплаквания иначе щял да предприеме
нещо. „Така или иначе при нас трябва да работят здрави хора“. Не му е предлагал друга
работа. Той си вършел работата, за която бил назначен и преди това и бил в състояние да я
върши. Работата коаято той извършвал била свързана с шофиране на буса, но и с други
дейност-товаро-разтоварни работи. Натоварва си стоката-хранителни стоки, шофира и
разтоварва стоката в обекта, за който е предназначена. Когато му изтекъл болничния, той се
обадил на свидетеля и казал, че всичко е наред, няма да ползва повече болнични и се връща
на работа.
Св. Д. заявява пред съда ,че през м.юни 2019г. работила в магазин „Есербил“ в КК
„СВ.Св. Константин и Елена“, собственост на „Милекс и КО“ . Познава Ц.К., защото
работили заедно, той доставял стока, тя я получавала и я нареждала на съответното място.
Той бил шофьор на фирма „Пролет“ и два пъти седмично идвал да доставя стока.
Присъствала на инцидента на 16.06.2019г. Ц. бил донесъл стоката и тя тъкмо получавала
стоката. Стоката се прехвърляла на двора от буса в количка. Той й подавал салами през
задната врата на буса, тя ги отброявала и описвала и ги слагала в количката, когато дошъл и
бусът на „Клио Комерс“. Било трудно да се влезе в двора през порталната врата. Вратата
била на 2 метра разстояние от тях. Шофьорът на другата фирма помолил Ц. да задържи
вратата да влезе с буса. Както Ц. държал вратата, колегата от другия бус изтървал буса назад
и с огледалото му откъснал пръста от ръката. Настанало суматоха. Излезли и други колеги.
Един от тях намерил пръста и го слрожили в лед, а на нея й прилошало. Обадили се в
полицията, за линейка. Пострадалият изпаднал в шок и започнал да крещи: „Осакати ме!
Какво направи?“.
Видно от решение № 261688/15.12.2020г. по гр.д. № 4078/2020г. на ВРС, за което не
се спори, че е влязло в сила, ЗАД „ОЗК-Застраховане“ е осъдено да заплати на ЦВ. КР. К.
сумата от 10000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на ПТП на 16.07.2019г., настъпило на паркинга на магазин за хранителни стоки
на „Милекс и Ко“ ООД, в КК „Св.Св.Константин и Елена“ по вина на водача на лек
автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ***, обхванат към момента от валидно сключена
застраховка „ГО“ по застрахователна полица, издадена от ЗАД „ОЗК“, ведно със законната
лихва от 05.09.2019г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлен иска
за разликата над 10000.00лв. до претендираните 15000.00лв. ЗАД „ОЗК“ е осъдено да
заплати на ЦВ. КР. К. и обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи
разлика между получаваното от него трудово възнаграждение и полученото обезщетение за
временна неработоспособност, както следва: сумата от 27, 79 лв. за м. юли 2019 г.; сумата от
75, 69 лв. за м. август 2019 г., сумата от 143, 56 лв. за м. септември 2019 г., вследствие на
ПТП от 16.07.2019 г., настъпило на паркинга на магазин за хранителни стоки на „Милекс и
Ко“ ООД, в КК „Св.Св.Константин и Елена“ по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес
Спринтер“ с рег. № ***, обхванат към момента от валидно сключена застраховка „ГО“ по
застрахователна полица, издадена от ЗАД „ОЗК“, ведно със законната лихва от 05.09.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от
ЗЗД, като са отхвърлени исковете за имуществени вреди, както следва: за сумата от 40, 60
лева за престой в отделението по "Ортопедия и травматология" при МБАЛ "Св. Анна. -
Варна" АД, за сумата от 105.00 лева за заплатена рехабилитация; за сумата от 11, 97 лева за
заплатени лекарствени продукти; за разликата над сумата от 27, 79 лв. за м. юли 2019 г. до
претендираната сума от 68, 04 лв.; за разликата над сумата 75, 69 лв. за м. август 2019 г. до
7
претендираната сума от 309.00 лв., за разликата над сумата от 143, 56 лв. за м. септември
2019 г. до претендираната сума от 460, 72 лв., както и за законна лихва за забава за периода
от датата на увреждането – 16.07.2019 г. до 04.09.2019 г. ЗАД е осъдено също да заплати на
ЦВ. КР. К. сумата от 64, 06 лева, представляваща сторени по делото разноски - разходи за
депозит за вещо лице, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Осъдено е да заплати на адв. Б.Н. Б.
сумата от 672, 66 лв., представляваща адвокатско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК вр. чл. 38 от ЗАдв. и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата
от 450.00 лева, представляваща държавна такса, на осн. чл. 78, ал. 6 вр. ал. 1 от ГПК.
Не се спори между страните и от представеното писмо вх. № 12119/23.05.2022г. от
„ОЗК Застраховане“ АД се установява, че след представяне на решение №
261688/15.12.2020г. по гр.д. № 4078/2020г. на ВРС е изплатано по сметка на ЦВ. КР. К.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000.00лв., следствие от ПТП на
16.07.2019г., 171.35лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи разлика междсу
получаваното трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна
неработоспособност, законна лихва, считано от 05.09.2019г. до датата на плащането в размер
на 1427.73лв. и 64.06лв. разноски. Към писмото е приложено платежно нареждане от
11.01.2021г. за сумата от 11663.14лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им.
Легалната дефиниция на понятието „Трудова злополука“ е дадено от законодателя в
разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО, съгласно която трудова злополука е всяко внезапно
увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа,
както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
Основателността на иска по чл. 200 от КТ за обезщетяване на вреди, настъпили от
трудова злополука, предпоставя наличие на трудово правоотношение, претърпяна трудова
злополука и настъпили за пострадалия вреди вследствие на злополуката.
В конкретния казус следва да с има предвид, че макар и работодателят и на въззивна
инстанция да оспорва характера на злополуката като трудова, следва да бъде прието, че е
такава ,предвид издаденото разпореждане № 51042438/26.07.2019г. , издадено от
длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ, на осн. на чл. 55, ал. 1 от КСО и
безуспешното му обжалване, приключило с решение № 12752/14.12.2021г. по адм.д. №
8187/2021г. на ВАС.
ЦВ. КР. К. е поискал обезщетение по реда на чл. 200 от КТ в размер на 15000.00лв. за
претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания и
995.33лв. имуществени вреди, от които сумата от 837.76лв., явяваща се разлика между
полученото от него обезщетение за временна неработоспособност и трудовото
8
възнаграждение, което би получил, ако работеше и не бе получил нараняване и сумата от
274.54лв. претърпени загуби.
След като злополуката от 16.07.2019г. на осн. чл. 60, ал. 1 от КСО е призната за
трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО, на осн. чл. 200, ал. 1 от КТ работодателят дължи обезщетение
за претърпените от К. болки и страдания, претърпени загуби и пропуснати ползи, пряка и
непосредствена последица от претърпяната вреда.
Няма спор, че ЦВ. КР. К. е пострадал, като е получил травматична ампутация на
нокътната плочка на показалеца на лявата ръка със скъсяване на крайната фаланга със
1.5см., при инцидента на 16.07.2019г., като е била извършена на деня операция и след около
месец-втора за отстраняване на възпалена и некрозирала тъкан и покриване с кожа на
оформилия се ампутационен чукан и в продължение на 2.5 месеца е ползвал отпуск за
временна неработоспособност. Понасял е силни болки и страдания, щом е била нарушена
целостта на костта на травмирания пръст. За тези му оплаквания свидетелстват и двете
разпитани от първоинстанционния съд свидетелки-Д. и Б.. Последната свидетелства и за
това ,че след излизане от болницата след инцидента не изглеждал добре, бил унил, не искал
да контактува, усамотявал се и не искал да говори, не можел да спи. Загубил самочувствие
от това, че е малко по-различен в ръцете от другите. До момента имал оплаквания от болки,
особено като се разваля времето и при студ. Споделя, че като се върнал на работа му
предложили работа като охрана. Това му повлияло зле. Питал се: „Аз вече не съм способен
да работя на тази работа ли?“. Напуснал. Сега работи като монтажник на климатици, но
състоянието му пречи да работи пълноценно, когато се налага да използва и двете си ръце,
да използва инструменти. От заключението по допуснатата СМЕ е видно, че като остатъчно
явление е повишена сетивност, изразяваща се в усещания за парене, боцкане, тръпнене,
спонтанно или при механично въздействие в областта на травмата. Налагало се е и е
провеждана рехабилитация. Видимо е видоизменен нормалния анатомичен вид на пръста и
води до нарушения на фините хватателни движения, в които участва показалеца. Видимо се
видоизменя нормалния анатомичен вид на пръста и води до нарушения на фините
хватателни движения, в които участва показалеца. Вещото лице обяснява, че е отстранена
само крайната част на пръста, като е останала ставната повърхност на фалангата, но тя не
извършва присъщата за нея дейност, т.е. няма свниване в тази крайна част на пръста.
Заключава, че възможната трайна неработоспособност се свежда до под 5%.
От 16.07.2019г. в период от две месеца и половина, което не е спорно ЦВ. КР. К. е
позвал отпуск за временна нетрудоспособност и е получавал обезщетение за временна
неработоспособност, в размер по-нисък от трудовото възнаграждение, което получавал до
злополуката. Пропуснал ползи-разликата във възнаграждението, което би получил ако беше
здрав и работил и полученото обезщетение. Освен това е претърпял загуби, като е направил
разноски за престоя в болницата, рехабилитация и закупуване на превързочни материали.
Исковите претенции са установени по основанието си.
За да бъде определен размерът на обезщетението за неимуществени вреди, следствие
от претърпяната трудова злополука, съдът има предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, която
повелява, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на справедлив размер ВОС взема предвид обстоятелствата при които е
настъпил инцидента, вида на увредата, продължителността на наложилия се болничен
престой и медицински интервенции, продължителността и интензитета на търпяните от
пострадалия болки.
9
С оглед така установеното от ищеца, настоящият състав споделя извода на ВРС, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 10000.00лв. Искът е
неоснователен за горницата над 10000.00лв. до претендираните 15000.00лв. , както е приел и
ВРС. Решението следва да потвърдено в отхвърлителната си част.
С оглед събраните по делото доказателства решаващият състав намира за
неоснователно възражението на работодаятеля за това, че К. е действал при условията на
груба небрежност и е налице съпричиняване. Неоснователно е заявеното от представляващия
„Пролет“ ЕООД, че работникът е нарушил изискванията към заемана от него длъжност
„шофьор“ понеже е слязъл от автомобила. Едно от основните длъжностни задължения е да
извършва товаро-разтоварни работи при зареждане със стока на автомобила и при продажба,
което налага слизане от автомобила и разтоварване на стоката при предаване в магазина,
както е направил и в конкретния казус. Че е следвало да извършва товаро-разтоварни работи
потвърждава и водения от работодателя свидете-Г.. Да, притекъл се е на помощ на колегата-
водач на увредилия го бус, като придържа металната врата на входа на двора на магазина.
Мястото е било тясно, предполагащо трудности при маневриране. Бусът обаче е бил застанал
на входа и целта е била да влезе в двора. Не е можело да се предвиди, че водачът ще
„изтърве“ назад буса и огледалото ще смаже пръста на К. върху металната врата, която
държи. Този механизъм на настъпване на злополуката е описан от ищеца в исковата си
молба и същият е посочила пряката свидетелка на случилото се Д., потвърждавайки неговата
теза. Движението на буса назад е било неочаквано, непредвидимо. Затова не може да бъде
прието, че К. е действал при груба небрежност, която предполага, че не е положил грижата,
която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия.
След като по-горе в изложението си ВОС прие, че претенцията за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди би била основателна в размер на 10000.00лв. и няма
съпричиняване, то размерът на дължимото обезщетение остава този. Дължи се ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането-16.07.2019г. до окончателното изплащане
на задължението.
Ц.К. е поискал да му бъде присъдено и обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в претърпяни загуби в размер на 40.60лв. за за престоя в МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД,
105.00лв. заплатена рехабилитация и 11.97лв. заплатени лекарствени продукти и пропуснати
ползи, в размер на разликата между трудовото възнаграждение, което би получил ако не беше
пострадал и работеше и обезщетението за временна неработоспособност в периода от м. юли
2019г. да м.септември 2019г. в общ размер на 837.76лв.
Искът за претърпяната загуба от 40.60лв. е основателен, предвид представинет по
първоинстанционното дело двна броя талони за платена такса, за престой в МБАЛЛ
„Св.Анна-Варна“ АД за пациента ЦВ. КР. К. и фискалрни бонове на стойност 29.00лв. и
11.60лв.. Няма надлежни доказателства за заплатена от ищеца физиотерапия в размер на
105.00лв. Вярно, че са представени 7бр. касови бонове за извършени терап.услуги, на
стойност по 15.00лв. всеки, в периода от 18.09.2019г. до 03.10.2019г., но не се установява кой
10
е пациента, още по-малко, че това е Ц. К. К.. Не следва да бъде уважен иска за имуществени
вреди и за размера на сумата от 11.97лв. Отново са представени единствено касови бонове за
закупуването на лекарствени продукти на 08.08.2019г. и 01.09.2019г. , за които вещото лице
казва, че са относими към лечението на претърпяната травма, но отново не се установява, че
разходи, направени точно за лечението на ЦВ. КР. К.. Общи претърпените от К. загуби
възлизат на 40.60лв. За горницата от 40.60лв. до присъдените с първоинстанционното
решение 157.57лв. или за 105.00лв.-заплатена рехабилитация и 11.97лв.-за заплатени
лекарствени продукти искът е неоснователен. Първоиинстанционното лрешени ев тези части
следва да бъде отменено и претенциите отхвърлени.
Относно претенцията за заплащане на пропуснати ползи настоящият състав намира
следното:
Действително следва да се приеме, че има разлика между трудовото възнаграждение,
което би получавал К., ако не беше пострадал на 16.07.2019г. и полученото от него
обезщетение за временна нетрудоспособност. Според нормата на чл. 228 от КТ за определяне
на обезщетенията по Глава 10-та, раздел 3, сред които е и това по чл. 200 от КТ, се изхожда от
БТВ за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното
обезщетение. След като злополуката е настъпила на 16.07.2019г., то БТВ за предходния месец
- 06.2019г. следва да послужи за изходна точка при определяне на обезщетението. Страната е
признала, че не е ангажирала доказателства за БТВ, като предлага да бъдат взети стойностите
на полученото трудово възнаграждение по представеното от него банково извлечение за
перода от 01.01.2019г. до 27.09.2019г. За м.06.2019г. видно изплатеният размер на трудовото
възнаграждение е 631.95лв. Няма основание да бъде взет предвид размера на трудовото
възнаграждение изплатено на 11.06.2019г., доколкото касае м.05.2019г., според уговорката в
т. 3 от Трудовия договор № 220/02.07.2018г., че трудовото възнаграждение се изплаща по
банков път веднъж месечно и до 15-то число на следващия месец. Трудовото възнаграждение
за м.06.2019г. е преведено по сметката на работника точно според уговорката-на 12.07.2019г.
и е в размер на 631.95лв.
Според същото извлечение, видно на 08.08.2019г. е преведено обезщетение НОИ в
размер на 227.56лв. и е извършен превод на 12.08.2019г. за работна заплата в размер на
367.39лв. Претендирана разлика за м. 07.2019г. се формира по израза 631.95лв. - 227.56лв. –
367.39лв. и е в размер на 37.00лв.
Според същото извлечение, видно на 27.08.2019г. е преведено обезщетение НОИ в
размер на 353.00лв. Претендирана разлика за м. 08.2019г. се формира по израза 631.95лв. -
353.99лв. и е в размер на 277.96лв.
Според същото извлечение, видно на 10.09.2019г. е преведено обезщетение НОИ в
размер на 202.270лв. Претендирана разлика за м. 09.2019г. се формира по израза 631.95лв. –
202.27лв. и е в размер на 429.68лв.
До така посочените размери следва да бъде уважена всяка една от претенциите и
отхвърлена за разликата над 37.00лв. до претендирания от 68.04лв., за разликата над
11
277.96лв. до претендирания от 309.00лв. и за разликата над 429.68лв. до претендирания от
460.72лв.
Отчитайки, че по влязлото в сила решение № 261688/15.12.2020г. по гр.д. №
4078/2020г. на ВРС, ЗАД „ОЗК“ е извършило плащане по сметка на пострадалия ЦВ. КР. К.,
погасявайки задължението за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000.00лв. и
за имуществени за пропуснати ползи за м.07.2019г. в размер на 27.79лв. и за м. 09.2019г. в
размер на 143.56лв. или общи 171.35лв., то тези суми следва да бъдат приспаднати от
съответните за същите пера, определени от въззивния състав.
Искът за неимуществени вреди в размер на 10000.00лв. следва да бъде отхвърлен,
поради погасяване, чрез плащане от ЗАД „ОЗК“ на дължимите от застрахователя по
застраховка „ГО“ сума от 10000.00лв., доколкото прекият извършител, работодателят и
застрахователят / по застраховка „Трудова злополука и застраховка „Гражданска
отговорност“ при ПТП/ отговарят на различни основания, но за едни и съще вреди. С оглед
защита на интереса на увредения, той разполага с право да предяви исове срещу всеки от тях,
но плащането на дължимото се за вредите обезщетение от един от тях погасява задълженията
на другите /Така Решение № 29/11.07.2019г. на ВКС по гр.д. № 1865/2018г., Трето ГО, ГК/.
Искът за имуществени вреди следва да бъде уважен до общия размер от 613.89лв. ,от
който 40.60лв. претърпяна загуба за престой в „Св.Анна-Варна“ АД и 573.29лв. пропуснати
ползи, от която сема 9.21лв. разлика между получено обезщетение за временна
нетрудоспособност и трудовото възнаграждение което като работеше би получил ако не беше
злополуката за м. 07.2019г. за разликата от 9.21лв. до 27.79лв. искът е погасен чрез плащане
от ЗАД „ОЗК“ поради валидно сключена застраховка „ГО“, а за разликата над 37.00лв. до
68.04лв. е неоснователен. В тези части първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и исковите претенции за разликата над 9.21лв. до претендирани 68.04лв.
Искът е основателен за сумата от 277.96лв. и неоснователен за разликата над 277.96лв.
до претендираните 309.00лв. като разлика между получено обезщетение за временна
нетрудоспособност и трудовото възнаграждение което като работеше би получил ако не беше
злополуката за м. 08.2019г. В тази част първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и исковата претенция за разликата над 277.96лв. до претендираните 309.00лв.-
отхвърлен.
Искът е основателен и за сума от 286.12лв., за разлика между получено обезщетение за
временна нетрудоспособност и трудовото възнаграждение което като работеше би получил
ако не беше злополуката за м. 09.2019г до която следва да бъде уважен. За разликата над
286.12лв. до 429.68лв. е погасен чрез плащане от ЗАД „ОЗК“ , а за разликата над 429.68лв. до
претендираните 460.72лв. искът е неоснователен и в тези части следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
частта за разноските на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на 57.90лв. и отменено за разликата
над 57.90лв. до присъдените 1099.85лв. В полза на „Пролет“ ЕООД, на осн. чл. 78, ал. 3 от
ГПК следва да бъдат присъдени допълнително още 591.22лв., до определения от съда размер
12
от общо 903.81лв. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено за сумата от
50.00лв., представляваща дължима държавна такса по иска за имеществени вреди, на осн. чл.
78, ал. 6 от ГПК, но отменено за сумата от 400.00лв., представляваща дължима държавна
такса по иска за неимуществени вреди и за разликата над 50.00лв. до определената държавна
такса по иска за имуществени вреди от 100.00лв.
За въззивната инстанция К. следва да бъде осъден да заплати на „Пролет“ ЕООД
разноски в размер на 1252.95лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Дружеството следва да заплати
на К. разноски в размер на 43.43лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2971/08.07.2020г. по гр.д. № 14173/2019г. на ВРС, в
частта, в която е отхвърлен иска на ЦВ. КР. К. за осъждане на „Пролет“ ЕООД да му
заплати обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, които се изразяват в болки,
страдания, стрес, неудобства в ежедневието и затруднено самообслужване, вследствие
премазване показалеца на лява ръка по последвали операции, процедури и възстановяване,
които вреди са в резултат от настъпилата на 16.07.2019г. трудова злополука, в 9.00 часа, в
гр. Варна, в стопанския двор на магазин на „Милекс и ко“ ООД в КК „Св. Св. Константин и
Елена“, в работно време и по повод трудови задължения, за разликата над 10000.00лв. до
претендираните 15000.00лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от
деня на злополуката – 16.07.2019г. до окончателното й изплащане;, в частта, в която
„Пролет” ЕООД, е осъдено да заплати на ЦВ. КР. К., сумата от общо 613.89лв. –
обезщетение за претърпяните имуществени вреди, от които претърпени загуби - 40.60лева
разходи за престой в отделението по „Ортопедия и травматология“ при МБАЛ ,,Св. Анна-
Варна“ АД и пропуснати ползи – 573.29лв., от които : за м.юли 2019г.- 9.21лв.- разликата
между получаваното от ищеца трудово възнаграждение в размер на 631.95лв. и полученото
от него обезщетение за временна неработоспособност в размер 227.56лева и получената от
ищеца заплата за 16 работни дни в размер на 367.39лева и изплатеното за м. юли 2019г. с
преводно нареждане № 231632/11.01.2022г. от „ОЗК Застраховане“ АД обезщетение
съгласно решение № 261688/15.12.2020г. по гр.д. № 4078/2020г. на ВРС в размер на
27.79лв..; за м.август 2019г.-сумата от 277.96лв., представляваща разликата между
получаваното от ищеца трудово възнаграждение в размер на 631.95лв. и полученото от него
обезщетение за временна неработоспособност в размер на 353.99лева и за м.септември
2019г.- сумата от 286.12лв., представляваща разликата между получаваното от ищеца
трудово възнаграждение в размер на 631..95лв. и полученото от него обезщетение за
временна неработоспособност в размер на 202.27лева и изплатеното за м. Септември 2019г.
с преводно нареждане № 231632/11.01.2022г. от „ОЗК Застраховане“ АД обезщетение
съгласно решение № 261688/15.12.2020г. по гр.д. № 4078/2020г. на ВРС в размер на
143.56лв., които вреди са в резултат от настъпилата на 16.07.2019г. трудова злополука, в
9.00 часа, в гр. Варна, в стопанския двор на магазин на „Милекс и ко“ ООД в КК „Св. Св.
Константин и Елена“, в работно време и по повод трудови задължения, ведно със законната
лихва върху главницата от 613.89лв., считано от деня на злополуката – 16.07.2019г. до
окончателното й изплащане, на осн. чл. 200 и сл. КТ; в частта в която„Пролет” ЕООД, е
осъдено да заплати на ЦВ. КР. К. сумата 57.90лв. – адвокатско възнаграждение за първата
инстанция, съобразно с уважената част от интереса, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, в частта, в
която „Пролет” ЕООД е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ВРС, сумата от 50.00лв. – държавна такса по исковете за имуществени вреди,
съобразно уважената част от интереса, на осн. чл.78, ал.6 ГПК и в частта в която ЦВ. КР.
К., е осъден да заплати на Пролет” ЕООД адвокатско възнаграждение за първата инстанция,
13
според отхвърлената част от интереса в размер на 312.59лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 2971/08.07.2020г. по гр.д. № 14173/2019г. на ВРС, в частта, в
която „Пролет” ЕООД, е осъдено да заплати на ЦВ. КР. К. сумата от 10000.00лв.,
представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, които се изразяват в
болки, страдания, стрес, неудобства в ежедневието и затруднено самообслужване,
вследствие премазване показалеца на лява ръка, последвалите операции, процедури и
възстановяване, които вреди са в резултат от настъпилата на 16.07.2019г. трудова злополука,
в 9.00 часа, в гр. Варна, в стопанския двор на магазин на „Милекс и Ко“ ООД в КК „Св. Св.
Константин и Елена“, в работно време и по повод трудови задължения, ведно със законната
лихва върху главницата от 10000.00лв., считано от деня на злополуката – 16.07.2019г. до
окончателното й изплащане, в частта в която „Пролет” ЕООД, ЕИК124641656, е осъдено
да заплати на ЦВ. КР. К., ЕГН ********** , от ***, разликата над сумата в общ размер на
613.89лв. до присъдените 995.33лв. или за сумата от общо 381.44лв.– обезщетение за
претърпяните имуществени вреди, от които претърпени загуби – 105.00лв. за заплатена
рехабилитация и 11.97лева за заплатени лекарствени продукти и пропуснати ползи,
представляващи разликата над сумата в общ размер на 573.29лв. до присъдените
837.76лв.от които: за м.юли 2019г.-разликата над 9.21лв. до присъдените 68.04лв., за
м.август 2019г.-разликата над 277.96лв. до присъдените 309.00лв. и за м.септември 2019г.-
разликата над 286.12лв. до присъдените 460.72лв., ., които вреди са в резултат от
настъпилата на 16.07.2019г. трудова злополука, в 9.00 часа, в гр. Варна, в стопанския двор
на магазин на „Милекс и Ко“ ООД в КК „Св. Св. Константин и Елена“, в работно време и по
повод трудови задължения, ведно със законната лихва върху главницата от 381.44лв.,
считано от деня на злополуката – 16.07.2019г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.
200 и сл. КТ; в частта в която„Пролет” ЕООД, е осъдено да заплати на ЦВ. КР. К.
адвокатско възнаграждение за първата инстанция, за разликата над сумата от 57.90лв. до
присъдената сума от 1099.85лв., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, в частта, в която „Пролет” ЕООД,
е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата от
400.00лв. представлаяваща държавна такса по иска за неимуществени вреди и разликата над
сумата от 50.00лв. до 100.00лв. – държавна такса по исковете за имуществени вреди,
съобразно уважената част от интереса, на осн. чл.78, ал.6 ГПК. И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на ЦВ. КР. К. срещу „Пролет” ЕООД в частта в която иска да
бъде осъден работодателя да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в размер на присъдените 10000.00лв., които се изразяват в болки, страдания, стрес,
неудобства в ежедневието и затруднено самообслужване, вследствие премазване показалеца
на лява ръка, последвалите операции, процедури и възстановяване, които вреди са в резултат
от настъпилата на 16.07.2019г. трудова злополука, в 9.00 часа, в гр. Варна, в стопанския
двор на магазин на „Милекс и Ко“ ООД в КК „Св. Св. Константин и Елена“, в работно
време и по повод трудови задължения, ведно със законната лихва върху сумата от
10000.00лв., считано от деня на злополуката – 16.07.2019г. до окончателното й изплащане,
като до този размер от 10000.00лв. претенцията е погасена чрез изплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, които се изразяват в болки, страдания, стрес, неудобства в
ежедневието и затруднено самообслужване, вследствие от настъпилата на 16.07.2019г.
трудова злополука, в 9.00 часа, в гр. Варна, в стопанския двор на магазин на „Милекс и Ко“
ООД в КК „Св. Св. Константин и Елена“ в размер на 10000.00лв. с преводно нареждане №
231632/11.01.2022г. от „ОЗК Застраховане“ АД, съгласно решение № 261688/15.12.2020г. по
гр.д. № 4078/2020г. на ВРС, а за разликата над 10000.00лв. до претендираните 15000.00лв.
искът се явява неоснователен; в частта която ЦВ. КР. К. иска да бъде осъден работодателя
да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди за разликата над 613.89лв.
до 995.33лв. общо или за сумата от 381.44лв., вследствие премазване показалеца на лява
ръка, последвалите операции, процедури и възстановяване, които вреди са в резултат от
настъпилата на 16.07.2019г. трудова злополука, в 9.00 часа, в гр. Варна, в стопанския двор
на магазин на „Милекс и Ко“ ООД в КК „Св. Св. Константин и Елена“, в работно време и по
14
повод трудови задължения, от които: претърпени загуби – 105.00лв. за заплатена
рехабилитация и 11.97лева за заплатени лекарствени продукти и пропуснати ползи, за
разликата над сумата от общо 573.29лв. до 837.76лв., формирана, както следва: от разликата
над 9.21лв. до претендираните 68.04лв. за м.юли 2019г., като за разликата над 9.21лв. до
37.00лв. или за 27.79лв. искът е погасен чрез плащане с преводно нареждане №
231632/11.01.2022г. от „ОЗК Застраховане“ АД обезщетение съгласно решение №
261688/15.12.2020г. по гр.д. № 4078/2020г. на ВРС за м. юли 2019г., а за разликата над
37.00лв. до 68.04лв. е неоснователен; от разликата над 277.96лв. до претендираните
309.00лв. за м.август 2019г., като искът е неоснователен и от разликата над 286.12лв. до
претендираните 460.72лв. за м.септември 2019г., като за разликата над 286.12лв. до
429.68лв. или за сумата от 143.56лв. искът е погасен чрез плащане с преводно нареждане №
231632/11.01.2022г. от „ОЗК Застраховане“ АД обезщетение съгласно решение №
261688/15.12.2020г. по гр.д. № 4078/2020г. на ВРС за м. Септември 2019г., а за разликата
над 429.68лв. до 460.72лв. е неоснователен, ведно със законната лихва върху главницата от
15000.00лв. и върху главницата от 381.44лв., считано от датата на считано от деня на
злополуката – 16.07.2019г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 200 и сл. КТ.
ОСЪЖДА ЦВ. КР. К., ЕГН ********** , от ***, да заплати допълнително на
„Пролет” ЕООД, ЕИК124641656, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от П.П.Я. разноски пред ВРС, представляващ адвокатски хонорар в размер на още
591.22лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЦВ. КР. К., ЕГН ********** , от ***, да заплати на „Пролет” ЕООД,
ЕИК124641656, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.П.Я. разноски
пред въззивната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 1252.95лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЦВ. КР. К., ЕГН ********** , от ***, да заплати на „Пролет” ЕООД,
ЕИК124641656, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.П.Я. разноски
в размер на 43.43лв., на осн. ч. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис, по реда на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15