РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Девня, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20233120100309 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 СК
Ищцата Е. Е. Б., ЕГН **********, излага, че с ответника Е. Б., р. на 21.06.19**г.,
са сключили граждански брак на 30.04.2020г. По време на брака между страните е родено
детето А. Е. Б., ЕГН **********. Твърди, че бракът между съпрузите е изчерпан от
дължимото по закон и морал съдържание и следва да бъде прекратен поради
цивилизационни различия, неразбирателство и настъпила фактическа раздяла. Излага факти
и обстоятелства относно упраженено от ответника спрямо нея физическо и психическо
насилие. Твърди , че не общуват и не си споделят като семейство, вземащо ежедневно
съвместно решенията, ответникът просто я уведомява, какво е решил все едно, че не
съществува. Моли за прекратяване на брака по вина на съпруга.
В срокът по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на
съда представител адв. А. В.. Излага, че предявеният иск за прекратяване на брака е
допустим, а дали е основателен, ще бъде доказано след събиране на доказателствата по
делото. Безспорно между страните е налице фактическа раздяла, причините, за която са
взаимни. Не са установени опити за запазване на брака , нито желание на страните.
С определение от о.с.з. на 28.05.2025г. , потвърдено с определение от 01.08.2025г.
по . ч. гр. д. № 1593/2025г. на ОС Варна , е преекратено производството по делото по иска на
Е. Е. Б., ЕГН **********, против Е. Б., роден на 21 юни 19** г., относно въпросите по
местоживеене, упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на
детето А. Е. Б., ЕГН **********, и относно въпросите свързани с пътуване в чужбина на
1
детото А. Е. Б., ЕГН **********.
От представеното по делото удостоверение от **.**.2020г. се установява, че Е. Б.
, р. на 21.06.19**г. и Е. Е. Ю-, ЕГН **********, са сключили граждански брак на
**.**.20**г. в гр. Варна, за което е издадено удостоверение за сключен брак
№****/**.**.20**г., като след сключване на брака съпругата е приела да носи фамилното
име Б..
От представеното копие , заверено за “вярно с оригинала “ , от дубликат на
удостоверение за раждане се установява, че страните по делото са родители на детето А. Е.
Б., р. на 18.11.2020г.
Преди прекратяването на производството по делото по иска на Е. Е. Б., ЕГН
**********, против Е. Б., роден на 21 юни 1992 г., относно въпросите по местоживеене,
упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на детето Айсел Е.
Б., ЕГН **********, и относно въпросите свързани с пътуване в чужбина на детото Айсел
Е. Б., ЕГН **********, е изготвен социален доклад от ДСП Вълчи дол , съгласно който
майката на детето Айсел Е. Б. от три години не полага грижи за него. Видимо бащата и
близките му искат да отчуждят детето от майка му. Детето се намира в Република Турция
при семейството на ответника, като бабата и дядото на детето по бащина линия представят
майката на детето като учителка, когато говори с него чрез социалните мрежи или при
срещите им. Поставили са й условия да не се представя като майка на детето, защото иначе
ще преустановят срещите между нея и детето.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на един свидетел на
страната на ищеца.
В своите изявления пред съд свидетелката А. С. С., баба на ищцата, излага, че
внучката и зета живели при тях три месеца, след като се оженили. Той бил безработен.
Внучката работела, след това отишли да живеят в Германия. През тези три месеца имали
много скандали и разправии, като той много я ревнувал. Удрял я с юмрук, свидетелката е
виждала синини под окото. Той не й давал да говори с никого и да излиза сама. След три
месеца те отишли в Турция при майката и бащата на зета. После се върнали и сключили
граждански брак. След това отново били при свидетелката. Само внучката работели,
въпреки че била бременна. И когато са били в Германия, не са се разбирали. Той отново я е
биел и накрая са решили да се разделят. Когато бебето било на 40 дни отишли отново в
Турция. Свекъра и свекървата им казвали, че ще гледат детето, те да отидат да работят в
Германия. Детето е родено във Варна през октомври 2021 г. или 2022 г. Е. отишла в Турция
да види детето. Приели са я у дома си. Родителите са много добри хора, но зета не излязал
такъв. Излизали са с детето на разходка. Тя не е виждала детето си от една година
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка съдът прави
следните изводи от правна страна:
Предявеният иск е за развод поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство в брачната връзка с правна клалификация чл. 49 СК. Като основание за
2
разстройството на брака съдът намира трайната фактическа раздяла между съпрузите, която
е довела до липса на взаимност и обща грижа за семейството. Ако страните са във трайна
фактическа раздяла, отношенията между съпрузите не отговарят на желаното от правния
ред съдържание на брачната връзка. След раздялата на съпрузите, ако те не поддържат
отношения помежду си, това говори за липса на желание у тях за продължаване на брачната
връзка. Брачната връзка отразява отношения между лица, които доброволно са избрали, да
създадат семейство заедно. Ищцата е заявила в исковата молба желание да бъде прекратена
брачната връзка, както и се яви лично в с.з., поради което съдът прави извода, че в
конкретния случай е налице нежелание от нейна страна да поддържа такава връзка занапред.
При това положение брачната връзка трудно би била заздравена. Изложеното дава
основание на съда да приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен,
което налага прекратяването му.
Съдът намира, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брака има съпруга. При анализа на събраните по делото гласни доказателства съдът приема,
че показанията на свидетелката Анифе Саид Селим не установяват твърдените в исковата
молба противобрачни провинения на ответника относно физически тормоз над ищцата. В
показанията на разпитаната свидетелка липсва конкретика относно времето на извършване
на твърдяни от ответника актове на физическо насилие. Освен това свидетелката се намира и
в близка родствена връзка с ищцата по делото, поради което показанията й в тази им част
следва да се преценяват с оглед възможна нейна заинтересованост от изхода на делото
съгласно чл. 172 ГПК. От друга страна видно от социалния доклад на ДСП Вълчи дол
налице са факти и обстоятелства, които установяват наличието на поведение у ответника,
водещо до извод за липса на доверие у съпругата му, респективно уважение към нея и
правата й като родител. По тази начин могат да се клалифицират проявите на ответника и
неговото семейство по поставяне условия на ищцата и ограничаване на контактите й с
роденото от брака дете . Подобни прояви са в отклонение от принципа за взаимно уважение
и разбирателство между съпрузите в чл.14 от СК и са ако не причинили, то поне спомогнали
за дестабилизиране на брака и обтягане на отношенията помежду съпрузите, поради което
вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответника.
Предвид искането на съпругата, обективирано в исковата молба, съдът намира, че
същата след прекратяване на брака следва да възстанови предбрачното си фамилно име –
Ю.. Правната норма на чл. 53 СК не поставя въпроса за фамилното име в зависимост от
волята на съпруга, чието фамилно име е прието при сключване на брака – в този смисъл
Решение № 245/17.05.2012г. по гр.д. № 1058/2011г. на ІV гр. отд. на на ВКС.
Съдът определя държавна такса по иска за развод при решаване на делото в
размер на 60 лв., на осн. чл.6, т.1 и т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, която да бъде заплатена от ответника, като се приспадне вече
платената от съпругата такса в размер на 25 лв. Съпругът следва да бъде осъден да заплати
и възнаграждението на назначения му процесуален представител в размер на 500 лева , тъй
като ищцата е била освободена от съда от заплащане на разноски за възнаграждение на
3
процесуалния представител на ответника, както и държавна такса в размер на 15 лева по
искането за промяна на име.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Е. Б., р. на 21.06.19** г. и Е. Е. Б., ЕГН
**********, сключен на 30.04.2020г. в гр. Варна, за което обстоятелство е съставен Акт за
граждански брак № ****/**.**.20**г. от длъжностното лице по гражданско състояние при
Община Варна, чрез развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака
по вина на съпруга Е. Б., р. на 21.06.19**г. , на осн. чл. 49, ал.1 СК
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака жената да носи предбрачното си
фамилно име Ю.
ОСЪЖДА Е. Б., р. на 21.06.19** г. да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС Девня държавна такса за развод в размер на 35 лева. /тридесет и пет
лева/, на основание чл.329, ал.1 от ГПК, определена съгласно чл. 6, т.1 и т.2 от Тарифа за
държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК, 15 лева / петнадесет лева /
държавна такса за уважената претенция за промяна на име съгласно чл. 5 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, 500 лева / петстотин лева /
за възнаграждение на назначения на ответника процесуален представител и 5 лева /пет лева/
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4