Р Е Ш Е Н И Е
гр. Павликени 15.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Павликенският районен съд, гражданска колегия в публично заседание на петнадесети
юни две хиляди и деветнадесет и първа година в състав:
Председател: Р.
Цариградска
При секретаря Ирена Илиева, като разгледа докладването от съдията Гр. Д. № 246 по описа за 2020 год.,
на Павликенския Районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Ищцата Й.А.Н. излага в
исковата си молба, че като наследник на своя баща - А. Н. Д., поч. ***г., предявява негови права за разваляне на договор
за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с преобретатели първата ответница – М. А.П. и починалият й
съпруг, наследен от ответниците по делото. Твърди, че предмет на процесния договор са 2/3 идеални части от следния недвижим
имот, а именно: Едноетажна жилищна сграда, лятна кухня, гараж и стопански
постройки, находящи се в гр. П., заедно с дворното
място, върху което са построени сградите, съставляващо парцел IV - *** от
квартал *** по плана па гр. ***, с площ от 480 кв.м., при съседи: улица, Й. М.
В., Д. Д. А. и Н. Х.Х., срещу задължението на М.А.П.
да поеме неговата издръжка и гледане като му осигури спокоен и нормален живот,
какъвто е водил до сега, докато е жив. Оформянето на сделката станало с Нотариален
акт № ***, том ***, дело № ***/1997 г. от *** г., на РС - ***. Тъй като
сделката е осъществена по време на брака на първата ответница с Т. А. П., ЕГН **********,
възникнала СИО, но след неговата смърт на ***г., тримата му наследници по закон
- М.П., М.П. и А.П. – ответниците по делото,
наследили неговия дял от 1/3 ид.ч. от имота – всеки
по 1/6 ид.ч. от имота, а делът на първата ответница
се увеличил на 3/6 ид. ч. Излага, че при липса на
конкретна уговорка в какво да се състоят грижите за прехвърлителя
и издръжката, следва да се приеме, че издръжката, се дължи винаги в пълен обем,
независимо дали продавачът по алеаторния договор има
собствени средства и включва изцяло храна, режийни разходи, дрехи и други
според нуждите му, полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството. Твърди,
че договорът за гледане и издръжка между не е изпълняван надлежно след неговото
сключване - от края на 1997г. не били осигурявани обичайните грижи и издръжка,
а след началото на 2020 г. дори и минимално необходимите такива. Твърди, че до
2011г. прехвърлителят е живял сам в гр. П., без грижи
и издръжка от преобретателите, а от 2011г. е живеел в
пристройка към тяхната къща, построена с негови средства, лишен от социални
контакти, с храна от социален патронаж. Излага, че не му са осигурявани
медицински прегледи и лекарства, лишен е бил от телефон или друго средство за
комуникация с роднини и познати, крайната форма на неизпълнение било настаняването
му на ***.2020 г. в Дом за стари хора без придружител, медицинско досие,
телефон, дрехи, лични вещи и лекарства, където починал дни по-късно - на *** г.
Твърди, че настаняването е станало против волята на прехвърлителя
и без знанието на другите му близки. Счита, че липсата на грижи и настаняването
при тези условия в дом за стари хора е причина за рязкото влошаване на
здравословното му състояние, довело до смъртта му.
Моли съда да постанови
решение, по силата на което да развали договорът за прехвърляне на ид.ч. от недвижими имот срещу издръжка и гледане поради
виновно неизпълнение от страна на бенефициентите. Претендира разноски.
Ответниците
оспорват основателността на предявения иск с твърденията, че са изпълнявали
надлежно и в пълен обем задълженията, които са поели по договора за издръжка и
гледане, първоначално в лицето на преобретателите, а
след смъртта на Т. П. - в лицето на неговите деца, като са
посещавали редовно дома на прехвърлителя в гр. П. Излагат, че на същия е осигурено жилище - е останал да живее в
къщата предмет на процесния договор, вече собственост
на първата ответница и съпруга ѝ, а след 2011 г. прехвърлителят
се преместил да живее при тях в пристройка към къща им до гр. В., която
задоволявала всичките му битови нужди, била съобразена с възрастта и
здравословното му състояние. Твърдят, че са полагани всички грижи, предоставяна
му е издръжка, както и му е осигурявано медицинско обслужване. Твърдят, че
настаняването на прехвърлителя в дом за стари хора се
е наложило поради здравословни проблеми на първата ответница, поради
онкологично заболяване, като същото е станало със съгласието на А. Д. Оспорват
твърденията за пълно или частично неизпълнение на договора. Молят предявеният
иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Претендират
разноски.
С определение от 22.05.2020г.,
необжалвано и влязло в сила, съдът е оставил без разглеждане иска за разликата
над 1/3 ид.ч. от имота до 2/3 ид.ч.
от същия като процесуално недопустим и е прекратил производството по делото в
тази му част. В хода на делото е починала отв. М.П. и
същото е продължило по отношение на другите двама ответници
и като нейни наследници по закон.
Исковата молба е вписана
на ***.2020г. под N ***, акт. ***, т.1 в служба по вписванията на ПРС.
Съдът като взе предвид
становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На ***1997г. А. Н. Д. е прехвърлил
на дъщеря си М.А.П. собствеността върху следния недвижим имот: 2/3 идеални
части от Едноетажна жилищна сграда, лятна кухня, гараж и стопански постройки, находящи се в гр. П., заедно с дворното място, върху което
са построени сградите, съставляващо парцел IV - *** от квартал *** по плана на
гр. ***, с площ от 480 кв.м., при съседи: улица, Й. М. В., Д. Д. А. и Н. Х.Х., срещу задължението на М.А.П. да поеме неговата издръжка
и гледане като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сега,
докато е жив. За сключването на договора съдия в РС П. е съставил Нотариален
акт № ***, том ***, дело № ***/1997 г. от ***.1997 г. между страните не се спори, че при сключване
на договора първата ответница е била в брак с Т. А. П.. Последният е починал на
*** г. и оставил за свои наследници по закон съпругата си – отв.
М.П. и децата си отв. М.П. и отв.
А.П.. След смъртта за първата е останал личния ѝ дял от 1/3 ид.ч. и 1/9 ид.ч. по наследство
от съпруга ѝ -общо 4/9 ид. ч., а А.П. и М.П. са наследили по 1/9 ид. ч., останалите ид.ч. са извън
предмета на производството, не касаят процесната сделка.
Страните по делото не
спорят, че приживе А. Д. в периода от сключване на прехвърлителната
сделка до 2011 г. е останал да живее в процесния имот
в гр. П. Ответницата и съпругът й първоначално също живели в процесното жилище, като децата учили в гр. П. (според
показанията на св. И. И.). Няколко години по-късно се преместили
първо в гр. Г. О., а по-късно в гр. В., но редовно идвали в гр. П. От 2011 г.
семейството на ответниците взели в своя дом в с. С., обл.
В. дядото А. Д. и същият заживял в пристройка към къщата им предназначена за
него. Преди това семейството живяло на квартира в гр. В. и нямало как дядото да
живее с тях. От показанията на същия свидетел се установява, че внуците му и
дъщеря му М. го посещавали често. В посочената пристройка имало баня,
оборудвана с бойлер и дядото влизал без проблем вътре и излизал на двора, тъй
като имало само едно стъпало, а той бил трудно подвижен – в едната ръка държал
бастун, а от другата някой трябвало да го подкрепя. Съдът не приема за
достоверни показанията на св. В. Н. – дъщеря на ищцата, по отношение на
полаганите от нейна страна и от страна на нейното семейство грижи за прехвърлителя, целящи да докажат отрицателния факт, че
такива грижи не са полагани от страна на нейната леля и братовчедите й, тъй
като между двете обстоятелства няма обратно-пропорционална връзка. Липсата на
конкретни грижи от страна на втория и третия ответник в периода до 2012 г. е
извън предмета на делото, тъй като преди смъртта на баща им, те не са били
задължени лица по договора. Свидетелката се явява заинтересовано лице и
показанията й не се подкрепят от други данни по делото.
От показанията на всички
останали свидетели, които са с преки впечатления от живота на прехвърлителя в с. С., обл. В. се
очертава картина на осигурен на А. Д.спокоен живот, битови условия и здравни
грижи адекватни на състоянието му. Д. е комуникирал с останалите възрастни хора
от селото – бил е член на клуба на пенсионера, за което е представено
удостоверение, участвал е в читалищните дейности. Свидетелката К. пояснява, че
ежедневно е посещавал клуба и едва през 2018 г. е спрял да излиза, тъй като
„старостта го налегнала“. С помощта на ответницата М.П. излизал на пейката пред
къщата, отивал до центъра. Същата свидетелка потвърждава, че в последните
години Д. е получавал храна от външен доставчик – „записан към кухня“, но
ежедневно дъщеря му му готвела, тай като храната не му достигала, а и обичал
десерти. В последните две години, когато вече не можел сам да става, първата
ответница му сервирала храната и му я подготвяла, водила го до тоалетна,
помагала му за обличане, събличане, тоалет. Потвърди се, че е бил посещаван в
с. С. и от другите си внуци – деца на ищцата, което не изключва факта, че
ежедневните грижи и издръжка са
предоставяни от първата ответница и същевременно опровергава твърденията на
ищцата, че тя и близките ѝ са били лишени от контакт с прехвърлителя.
По отношение на обема и
съдържанието на нуждите на прехвърлителя за периода
на изпълнение на договора, по делото бяха представени огромен обем писмени
доказателства и изслушани две СМЕ. От същите се установи, че докато е живял в
гр. П. прехвърлителят е бил в добро здраве, живял е в
дома, който вече и бил продаден на ответниците, имал е нормални битови условия.
Посещаван е всяка седмица от ответниците, след като са напуснали гр. П. и е обгрижван от тях. след преместването му в гр. В., с. С. през
2011 г. и до смъртта му през 2020г. и изминал период от почти девет години, в
които ако е считал, че е налице неизпълнение от страна на преобретателите,
е можел да реализира сам правото си да развали договора, но очевидно е приемал
изпълнението без забележки. Когато вече е имал нужда от по-специфични грижи с
оглед заболяванията си, видно от справките от НЗОК редовно е посещавал личния
си лекар, специалисти, изписвани са му лекарства, вкл. субсидирани от НЗОК. Вещото
лице по първата експертиза, след като се е запознало с наличната и изискана
медицинска документация дава становище, че А. Н. е бил лекуван в болница през
2012г. с констатирани проблеми със сърцето и придружаващи заболявания – язва и фрактура
на лявото рамо. Влошеното ми от хроничните страдания здраве след лечението се
подобрили, а острите заболявания и травми били излекувани. Изписаните му
лекарства за домашно лечение съвпадат с тези, които е ползвал и преди това и
което според документите е вземал от аптека в периода 2012-2020г. Извършвани са
му ежегодни профилактични прегледи, лабораторни изследвания, консултации със
специалисти според нуждата. Относно възможността за движение то страна на Д.,
вещото лице приема, че същият не бил на легло и макар със затруднения е можел
да се самообслужва. Същото се потвърждава и от показанията на св. М. и *** Я.,
които свидетелстват, че Д. макар и трудна се е движел сам, бил е в ясно за
възрастта си съзнание. Подписал е документ пред нотариуса, чието съдържание му
е било прочетено, но го подписал с палец единствено поради факта, че му
треперела ръката. Вещото лице не е отговорило на въпроса какъв би бил
резултатът, ако не са приемани редовно предписаните медикаменти, като е счел,
че няма данни приемът да е прекъсван. Повторната експертиза потвърждава
изводите, че на лицето са извършвани регулярни прегледи, изписвано и провеждано
медикаментозно лечение, като данни за такова след настаняването му в дома има
само според гласните доказателства, но няма такива, които да ги опровергават.
Няма писмени доказателства и относно причините за затрудненото придвижване на прехвърлителя в последните две години от живота му, като
според вещото лице това вероятно се дължи на развитие на хроничните му проблеми
и естествените за напредналата му възраст /над 90 г./ ставно-дегенеративни
проблеми. Подробно вещото лице посочва спирането на всеки от предписаните
медикаменти до какви последици за здравето би довело, но по делото не са
налични данни за настъпване на такива. По отношение на въпроса каква е
причината за смъртта на прехвърлителя вещото лице с
вероятност от 95% посочва – внезапна сърдечна смърт.
Във връзка с настаняване
на А. Д. в дом за стари хора страните не спорят, че това е станало поради
наложило се оперативно лечение на първата ответница и невъзможността ѝ в
постоперативния период физически да помага на баща си. Показанията на всички
преки свидетели са в насока, че последният е бил запознат със ситуацията, не е
възразил, подписал е необходимите документи. В дома условията са били добри –
потвърдено и от незаинтересования свидетел Н., Д. е бил спокоен, излизал навън,
в стаята било топло. Лекарствата ми били давани по час от медицинския персонал.
Оплакванията на ищцата и близките ѝ, че не са били уведомени за
настаняване на техния сродник в Дом за стари хора са извън предмета на делото,
тъй като касаят отношенията им с ответниците, а не изпълнението от страна на
последните на задълженията им към прехвърлителя. Не
се събраха никакви доказателства в подкрепа на твърденията, че Д. се е
страхувал от първата ответница и тя го е лишила от контакт с другата му дъщеря.
Напротив, той е контактувал с внуците си, бил
е посещаван от тях.
Видно от Удостоверение за
наследници № ***/***.2020 г. на Община П., А. Н. Д. е починал на *** г. в с. Р.,
обл. В. Намирал се е там по силата на договор за
предоставяне на социални услуги, сключен между Дом за стари хора „***“ в с.с. и първата ответница, с предмет ползване от страна на
потребителя – А. Д.на следните социални услуги: задоволяване ежедневните
потребности на потребителя – ползване на спално помещение мебелирано и
оборудвано по подходящ начин, помещения за хранене и социални контакти,;
здравни грижи – медицинско наблюдение, провеждане на предписано медикаментонзо лечение, снабдяване с медикаменти и т. н.;
рационално и пълноценно хранене, поддържане на лична хигиена. Първата ответница
е подписала договора в качеството си на представител на лицето – потребител, по
силата на пълномощно (на лист 47-ми от делото).
При така установената
фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни изводи:
По безспорен начин по
делото е установена договорна връзка, оформена с нотариален акт и включваща
прехвърляне право на собственост върху недвижим имот срещу алеаторно
задължение за грижи и издръжка за прехвърлителя до
неговата смърт. В качеството си на прехвърлител А. Д.с
изповядване сделката по нотариален ред е изпълнил основното си договорно
задължение - чл.24 от ЗЗД. В качеството си на приобретател
М.П. и съпругът ѝ са започнали изпълнението на своето задължение веднага
след сключване на договора. Тъй като
договорът е ненаименован по отношение на съдържанието
на определените с него задължения голямо значение има волята на страните. В
случая насрещното задължение включва “поемане гледането и издръжката на прехвърлителя, като му осигури спокоен и нормален живот,
какъвто е водил досега, докато е жив”.
За доказване на твърдяното
изпълнение на поетите задължения от страна на приобретателите,
тежестта бе възложена на ответниците. Установи се, че начинът на живот на ищеца
е останал спокоен и нормален, какъвто е водил до тогава, продължил е да живее в
къщата, собствеността върху която е прехвърлил, като е имал и право на ползване
върху имота. Ответниците не са се настанили в
жилищния имот, предмет на сделката, ищецът е останал да го обитава. Полагани са
и грижи за здравето на прехвърлителя, както и такива
по осигуряване ежедневно на храна, осветление, отопление и т.н. Бе проведено
категорично главното доказване на качествено и в пълен обем изпълнение на
задълженията по договора към прехвърлителя до края на
живота му. Грижите за ищеца са били според нуждите му – ежседмични
посещения докато са живеели наблизо и той се е чувствал добре, ежедневни след
като са се устроили в друг град и здравето му се е влошило, като са го взели в
свое жилище. Осигурявани са всички негови нужди, като на прехвърлителя
е бил нормален стандарт на живот, не по-нисък от този, но който е свикнал преди
сделката – топла храна всеки ден, покриване на нуждите от вода, топлина,
социални контакти. С напредване на възрастта са настъпили естествени процеси на
задълбочаване на хроничните му проблеми, проява на остри заболявания, за което
са предприемани своевременни мерки и лечение. Първата ответница е полагала
изцяло грижите след смъртта на своя съпруг, като е замествала в тях децата си,
когато са отсъствали физически от страната. Според нейните твърдения децата
ѝ са подпомагали тези грижи финансово. Отсъствието на втория и третия
ответник и липсата на преки лични грижи за прехвърлителя
не съставлява съществено неизпълнение на договора, защото задължението за
предоставяне на издръжка и полагане на грижи е единно и неделимо и поради
факта, че договорът не е сключен с тях intiuto personae.
По изложените съображения,
съдът намира, че не са налице предпоставките, чиято последица е пораждане на
право да се иска разваляне на двустранен договор по съдебен ред, което
обосновава отхвърляне на иска.
При този изход на делото
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответниците направените по делото
разноски за адвокат в размер на 1650лв. /договор на л.184 от делото/.
Водим от горното Съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от
Й.А.Н., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес *** - чрез адв. И.З. АК ***, против А.Т.П., ЕГН ********** и М.Т.П.,
ЕГН **********, двамата с адрес ***, за разваляне поради неизпълнение на Договора
за прехвърляне н а2/3 ид.ч. от недвижими имот в гр. П.
срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с Нотариален акт №***, том ***,
дело №*** от ***.2012г. на РС П., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Й.А.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, съдебен адрес *** - чрез адв. И.З. АК ***
ДА ЗАПЛАТИ на А.Т.П., ЕГН ********** и М.Т.П., ЕГН **********, двамата с адрес ***,
сумата от 1650 лв. /хиляда шестстотин и петдесет лева/ за разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ИИ