Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София,
18.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
20 състав,
в заседание при закрити
врати на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Н. Масова разгледа
т.д. № 2328 по описа за 2020 г.
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „В.“ ЕООД твърди, че в резултат от
обявеното през 2020 г . извънредно положение в страната била преустановена възможността
му да осъществява търговска дейност. Поддържа, че към настоящия момент е
длъжник на изискуеми публичноправни задължения към
държавата в общ размер от 179 041,46 лв., които не е в състояние да погаси
поради влошеното си финансово положение и липсата на активи. Ето защо молителят
счита, че е в състояние на неплатежоспособност и моли съда да открие спрямо
него производство по несъстоятелност на това основание.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
Молителят е търговско дружество, което
съгласно вписания предмет на дейност осъществява дейност в областта на търговията,
в частност - отдаването под наем на автомобили и селскостопанска техника.
На 25.06.2019 г. е издадено постановление за
налагане на обезпечителни мерки за обезпечаване на публичноправни
задължения на молителя към държавата в размер от 26 383,65 лв. (от които 26 007,56
лв. главница и 376,02 лв. лихва), представляващи задължения по данъчни
декларации от 20.03.2019 г., 08.04.2019 г. и 13.05.2019 г. На 24.11.2020 г. от
публичния изпълнител са наложени нови обезпечителни мерки за събиране на
задълженията, предмет на изп.д. № *********/2019 г., в
общ размер от 179 041,46 лв. (от които 161 075,32 лв. главница и
17 966,14 лв. лихва). Според заключението на СИЕ към настоящия момент
общият размер на публичноправните (данъчни и
осигурителни) задължения на молителя е 191 718,80 лв. (от които
169 543,82 лв. главница и 22 174,98 лв. лихва).
Налице са следователно задължения от
вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ, които са изискуеми и към настоящи
момент няма данни да са погасени.
Следва да се даде отговор на въпроса неплатежоспособен
ли е молителят. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние
да изпълни изискуемо задължение от посочения в закона вид, като това състояние не е
временно (арг. чл. 631 ТЗ) и именно то е
в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по
себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако
неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността
се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения
в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на плащането по изискуеми парични
задължения е налице. Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена от служебно
събраните писмени доказателства и от заключението на приетата СИЕ.
Установява се, че дружеството не притежава право на собственост върху недвижими
имоти, както и че е било титуляр на банкова сметка ***, която е закрита на 23.10.2018
г. Съгласно данните от МВР-СДВР-отдел „Пътна полиция“ молителят притежава право
на собственост върху 21 броя МПС, от които 11 броя са със служебно прекратена
регистрация, а според заключението на СИЕ може да се предположи, че автомобилите
са амортизирани и поради това в постановлението за налагане на обезпечителни
мерки от НАП е посочена нулева балансова стойност за същите. Съгласно
заключението на СИЕ в годината на учредяване на дружеството – 2018 г. – не е
подавана данъчна декларация, а според данъчната декларация за 2019 г.
дружеството не е реализирало приходи, докато разходите му за този данъчен
период възлизат на 350 458,85 лв.
При тези факти може да се заключи, че
коефициентите на ликвидност като изразител на платежоспособността на
дружеството, са под референтните стойности за периода от възникване на
търговеца до настоящия момент. Това означава, че по отношение на молителя е
налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие. Съдът счита,
че е осъществен и юридическият критерий за трайност на състоянието – молителят
не осъществява търговска дейност, която да е източник на доходи, нито има
активи, с които да възстанови осъществяването й. Всички трудови договори с
наетите работници и служители са прекратени. Тези факти дават основание на съда
да заключи, че състоянието на неплатежоспособност не е временно, а необратимо.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната
дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид. Доколкото
самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на
началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно
са налице и двата елемента на неплатежоспособността – непогасено
изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за
погасяването му.
В настоящия случай от заключението на СИЕ и от справката
относно публичноправните задължения се установява, че
молителят е забавил плащанията на данъчните и осигурителните задължения за
периода след м. февруари 2019 г., първото от които е с падеж 25.03.2019 г. (вж.
Приложение № 1 към СИЕ). Впоследствие част от задълженията за главница са
погасени (без данни дали погасяването е било доброволно или по пътя на
принудителното изпълнение), но са останали задължения за лихва за забава върху междувременно
погасените главници.
Тъй като към падежа на първото забавено плащане (25.03.2019
г.) молителят е бил с недостатъчна ликвидност да покриване на задълженията си
(за 2018 г. не е отчетено извършване на дейност, а през 2019 г. приходите са
равни на нула), то следва да се приеме, че забавата в погашението на публичноправните задължения се е дължала именно на
неплатежоспособността на търговеца. Ето защо съдът счита, че датата на
неплатежоспособността следва да се отнесе към момента, в който е забавено
първото публичноправно задължение, независимо от
неговото по-късно погасяване (вж. Решение № 9/10.04.2019 г. по т. д. №
2099/2018 г. на ВКС, ТК, І т.о.) – установява се, че към този момент дружеството
не е имало средства или дейност, която да е източник на средства,
достатъчни за погасяване на всички задължения. Поради това за дата на
неплатежоспособността следва да се определи датата 26.03.2019 г.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
С аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на този етап от
производството „налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само
наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване,
доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с предварителното
съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно да
бъде сформирано. Наред с това, с аргумент от чл. 193 ДОПК за налично не може да
се счита това имущество, което е запорирано по реда
на ДОПК (тъй като изпълнението срещу него не се спира с откриване на
производството по несъстоятелност).
В настоящия случай длъжникът не разполага с налични
парични средства за покриване разноските в производството по несъстоятелност,
което се установява от справката за открити банкови сметки. В указания с
определение от 09.03.2021 г. срок не е внесена определената сума за покриване
на началните разноски. Ето защо съдът следва да приложи разпоредбата на чл.
632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „В.“ ЕООД, ЕИК ********.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 26.03.2019 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „В.“ ЕООД, ЕИК ********.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „В.“ ЕООД, ЕИК ********.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „В.“ ЕООД, ЕИК ********.
СПИРА производството по т.д. № 2328/2020 г. по описа на СГС, ТО,
20 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че ако в едногодишен срок от вписване на
решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се
постанови заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД,
ЕИК ********, да заплати по сметка на съда сумата от 250 лв. държавна такса,
която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ да бъде събрана от масата на
несъстоятелността при разпределение на имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията
за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: