Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 26.04.2024г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на шести юли, през две хиляди и двадесет и трета година,  в състав :

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  С.  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Цветелина Добрева- Кочовски,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 6503 по описа на състава за 2020г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД вр. с чл. 215 и чл. 219 от УБПЦ и чл. 86 вр. с чл. 83, ал.3 от ЗЗД.

 Ищецът Манастир „С.Н.М.Ч.“ /самостоятелна религиозна организация, местно поделение на Българската православна църква- Българска патриаршия/ поддържа твърдение, че ответника Р.Е.С., в качеството на свещенослужител при Българската православна църква- Българска патриаршия, бил назначен да управлява манастира, да съхранява и отчита неговото имущество, в качеството на негов игумен, през периода от 20.04.2012г. (дата на издаване на заповедта за назначаване) до 23.01.2017г. (дата на издаване на заповедта за освобождаване). Според твърденията в исковата молба, на основание чл. 171 от Устава на Българската православна църква- Българска патриаршия, ответникът, който имал църковен чин „йеромонах“ и монашеско име Р., бил материално отговорно лице в качеството на игумен на манастира и имал правомощието да се разпорежда с имуществени активи на манастира, включително и възможността да тегли суми в брой от паричните средства, които се намирали на съхранение в банковата сметка на Манастир „С.Н.М.Ч.“. За извършените действия по управление на имуществените активи, игуменът на манастира бил длъжен да преодоставя финансов отчет след приключване на бюджета на манастира.

Чрез Ревизионен доклад от 18.04.2018г. за дейността на Манастир „С.Н.М.Ч.“ през периода от 26.04.2012г. до 26.05.2017г., който бил изготвен от Главен финансовия ревизор на Софийска митрополия Д.П.Н. били установени факти, мотивиращи извода, че от паричните средства на манастира са били изтеглени от банкова сметка ***, но без да е предоставен отчет от ответника за наличие на основание за получаване на тези парични суми в брой и за разходването на тези средства, собственост на религиозната организация. При това положение, следвало да бъде направен извода, че ответникът е увредил патримониума на манастира, със сумата от 54 208 лева, представляваща вреда от липса на споменатата сума.

За задължението да поправи причинените вреди от липсата на споменатата сума, ответникът следвало да се счита в забава и без покана - на основание чл. 84 от ЗЗД - поради което, бил длъжен да заплати на ищеца и законна лихва върху споменатата сума на причинената вреда, за периода, считано от установяване на вредата/липсата/, с ревизионния доклад на 18.04.2018г., до датата на предявяване на иска на 07.07.2020г. Размерът на дължимата лихва, според твърденията на ответника, възлизал на общо 12 226, 92 лева.

При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати обезщетение за причинена имуществена вреда, причинена от липса, в размер на сумата от 54 208 лева, установена за периода през периода от 26.04.2012г. до 26.05.2017г., както и да заплати лихва за забава в размер на 12 226, 92 лева, начислена върху сумата на дължимото обезщетение, в периода на забавата от установяване на вредата/липсата с ревизионния доклад на 18.04.2018г., до датата на предявяване на иска на 07.07.2020г. С оглед очаквания благоприятен изход на процеса, ищецът претендира за осъждане на ответника - да му заплати и направените съдебни и деловодни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника Р.Е.С. както по основание, така и по размер. 

Без да отрича твърденията на ищеца, че в качеството на свещенослужител при Българската православна църква- Българска патриаршия, той е бил назначен да управлява на Манастир „С.Н.М.Ч.“, да съхранява и отчита неговото имущество, в качеството на негов игумен, през периода от 20.04.2012г. до 23.01.2017г. – ответникът оспорва предявените искове по основани и по размер. Поддържа тезата, че е разходвал изтеглени от банковата сметка на манастира парични суми, но само с цел заплащане на сметките, направени за покриване на нуждите на манастира, например за заплащане на електрическа енергия, за укрепителни работи, реставрация и поддръжка. Разходването на средствата към дарители били отчетени пред всеки съответен дарител. Ответникът не оспорва тезата, че Главен финансовия ревизор на Софийска митрополия Д.П.Н. е извършил проверка и изготвил посочения в исковата молба Ревизионен доклад от 18.04.2018г. за дейността на Манастир „С.Н.М.Ч.“ през периода от 26.04.2012г. до 26.05.2017г., но поддържа тезата, че докладът се основава на неверни фактически констатации и неправилни крайни изводи. Този доклад бил изготвен в негово отсъствие, поради което ищецът бил лишен от възможността да съдейства при проверката. При това, ищецът бил обективно лишен от възможността да представи финансова документация за отчета на разходваните средства, поради предприетите спрямо него нерегламентирани физически атаки и заплахи, отправени от трети неустановени лица. Споменатите атаки и заплахи принудили ответника да напусне физически помещенията на манастира, оставяйки вещите, имуществото и документацията.  При създалата се фактическа ситуация, трети неустановени лица, посещавали помещенията на манастира, изнасяли лични вещи, предмети и документи от помещенията, в отсъствието на ответника. Счетоводните и отчетни книжа не били открити, тъй като вероятно били погинали при възникнал пожар в помещението на параклиса на манастира. При изложените фактически твърдения, ответникът отрича надлежната си пасивна материална легитимация, като поддържа тезата, че не носи отговорност за посочените в исковата молба вреди от липси и моли искът срещу него да бъде отхвърлен, като неоснователен.

При условията на евентуалност, ако съдът прецени, че са налице предпоставки за ангажиране на имуществената му отговорност, ответникът се позозава на изтекъл срок на погасителна давност за процесното вземане – както за главницата, така и за лихвите. На това евентуално основание, ответникът също моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендира да му бъдат присъдени съдебни разноски

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

При липсата на спор между страните в процеса (което е видно от направените от тях волеизявления), съдът приема, че между Софийска митрополия, която е териториална структура на  Българската православна църква- Българска патриаршия от една страна  ответника по делото Р.Е.С. с ЕГН **********, с църковен чин „йеромонах“ и монашеско име Р. е съществувало валидно служебно правоотношение, породено от назначаването на ответника като игумен на Манастир „С.Н.М.Ч.“ през периода от 20.04.2012г. (дата на издаване на заповедта за назначаване) до 23.01.2017г. (дата на издаване на заповедта за освобождаване).

Възникването на споменатото служебно правоотношение е правна последица на приетата като доказателство Заповед № 18 от 20 април 2012 г., издадена от висшестоящия орган на манастира - Софийска света митрополия код по БУЛСТАТ *****. Няма спор, че за заеманата длъжност игумен на манастира, ответникът е получавал и възнаграждение, в периода в който е бил на тази служба.

По аргумент от разпоредбата на чл. 29, ал.1 от Закон за вероизповеданията, съдържанието на споменатото служебно правоотношение между ищеца и ответника е регламентирано от Устав на Българската Православна Църква - Българска Патриаршия.

Основните права и задължения на службата на игумена в Българската православна църква - Българска патриаршия (БПЦ-БП) са уредени в разпоредбата на чл. 171 от Устав на Българската православна църква, приет от VI Църковно-народен събор (11 декември 2008г.), публикуван в “Църковен вестник”, извънреден брой от 09.01.2009 г.

Сред тези задължения са регламентираното от чл. 171, т.15 от УБПЦ задължение: да съставят бюджет за манастирските приходи и разходи и да го изпращат на съответната духовна власт за утвърждаване; регламентираното от чл. 171, т.17 от УБПЦ задължение: да следят за редовното изпълнение на бюджета и след приключването му да дават отчет пред Светия Синод – за ставропигиалните манастири или пред епархийския митрополит – за епархийските манастири; и регламентираното от чл. 171, т.22 от УБПЦ задължение: да дават ежегодно на съответната духовна власт писмен отчет за общото състояние на манастира.

Според регламентираното в чл. 215 от УБПЦ: Свещенослужителите и църковнослужителите в Българската православна църква – Българска Патриаршия носят имуществена отговорност за виновно причинените вреди на Църквата. Разпоредбата на чл. 217 от УБПЦ определя правилото, че за вреди, причинени по небрежност при/или по повод изпълнение на служебните си задължения, свещенослужителите и църковнослужителите отговарят в размера на вредата. Материалноотговорните лица носят отчетническа отговорност в случаите на липса – в пълен размер.

Съдържанието на приетия като доказателство препис от документ: Ревизионен доклад за извършена финансова ревизия на Манастир „Св. Николай Мирликийски“ с. Кладница, за периода от 26.04.2012г. до 25.06.2017г. мотивира извода, че е изготвен в резултат от финансова проверка въз основа на митрополита на Софийска митрополия при Софийска митрополия, която е териториална структура на  Българската православна църква- Българска патриаршия.

Приетото като доказателство Възражение с вх. № 1221/ 27.06.2018г. на Софийска митрополия мотивира извод, че ответникът Р.С. /йеромонах Р./ е бил запознат със съдържанието на ревизионния доклад, след което е изразил писмено несъгласие с констатациите в него.

Приобщеното към делото препис - извлечение от банковата сметка с IBAN *** „С.Н.М.Ч.“, открита в „Централна кооперативна банка“ АД, мотивира извод за движението на финансовите средства, постъпващи и и изтеглени от тази сметка и представлява  източник на аналитични данни за допуснатата съдебно- икономическа експертиза.

Заключението на приетата съдебно- икономическа експертиза, изготвено от вещо лице С.И. въз основа на споменатото извлечение от сметка на манастира мотивира следните изводи, относно правнозначимите факти:

·         Общият размер на изтеглените парични суми от Р.Е.С., от банковата сметка с IBAN *** „С.Н.М.Ч.“, в периода от 12.06.2012г. до 31.12.2016г. възлиза на 55 508 лева.

·         Постъпленията от дарения и лихви  по от банковата сметка с IBAN *** „С.Н.М.Ч.“, за периода от 20.04.2012г. до 20.01.2017г. възлизат на 56 662, 52 лева, а касовите тегления в същия период възлизат на 55 938 лева.

·         Размерът на законна лихва върху главница от 54 208 лева, изчислена за периода от 18.04.2018г. - когато е установена липсата, до датата на предявяване на иска - на 07.07.2020г. възлиза на общо 12 211, 86 лева.

В дадените пред съда показания, свидетелят Д.П.Н. заявява, че е служител на Българската православна църква- Българска патриаршия и в качеството на главен ревизор на Софийската митрополия, въз основа заповед на митрополита на Софийска митрополия, която е териториална структура на религиозната организация, извършил проверка на имущественото състояния на Манастир „С.Н.М.Ч.“, за период в който Р.Е.С. /йеромонах Р./ бил негов игумен. Свидетелят заявява, че при лично посещение в манастира възприел факта, че материалната база е лошо поддържана, а извлечението на банковата сметка установявало липса на значителна парична сума. Споменатите констатации били доведени до знанието на Софийски митрополит. При проверката не били представени или открити счетоводни документи за разходи, оправдаващи изтеглените суми. При посещението си в манастира, свидетелят възприел факта, че местни жители (от околни селища) изразявали недоволство от състоянието на манастирския комплекс, но не е влизал в контакт с тези лица, доколкото осъществявал възложените му функции от Софийската митрополия.

В дадените пред съда показания, свидетелката Ж.В.И.заявява, че познава ответника и е посещавала манастирския комплекс „С.Н.М.Ч.“ по времето, докато Р.С. /йеромонах Р./е бил негов игумен. Свидетелката възприела, че значителна част от сградите на манастира били повредени от земетресението в Перник, както и че ответника полагал усилия за да осъществи консервационния работи по сградата. Той извършвал богослужения и по впечатления на свидетелката, приел неофициално послушници в манастира, един от тях на име Б.. Игуменът Р.С. /йеромонах Р./ взел Б. за да му помага, а последният бил „на издръжка“ на манастира. В последствие, свидетелката узнала от Р.С. /йеромонах Р./, че е бил заплашван  от селяните в Кладница и представители на Митрополията, които се събрали в двора на манастира. Тогава ответникът фактически напуснал манастира, тъй като бил докторант в София, а при следващо посещение в манастирския комплекс, свидетелката възприела, че помещенията не били в добро състояние, били разхвърляни и замърсени. По това време в манастирските помещения останал само Б..

Като доказателства по делото са приети представените по инициатива на ответника Писмо, адресирано до ответника от трето лице Фонд "13 века България" и писмо от „Електрохолд продажби“ ЕАД, чието съдържание съдът не обсъжда, доколкото намира тези сокументи за неотносими към предмета на делото.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По отношение подведомствеността на спора и допустимостта на иска;

Въпросите за подведомственост на спора и допустимост на иска не бяха поставени от страните и срещу тях не са постъпвали никакви възражения – нито от ищеца, нито от ответника, но в контекста на задължението си по чл. 7 от ГПК, настоящият състав на съда намира за уместно да обсъди резултатите от служебно извършената проверка по споменатите два въпроса, доколкото страни в процеса е от една страна – самостоятелно поделение на регистрираната по реда на Закон за вероизповеданията религиозна организация Българската православна църква- Българска патриаршия, а от друга страна е физическо лице, за което се твърди, да е причинило имуществени вреди, в качеството на свещенослужител при Българската православна църква- Българска патриаршия.

Дейността на посоченото по- горе вероизповедание се регулира от особен нормативен акт Устав на Българската православна църква, приет от VI Църковно-народен събор (11 декември 2008г.), публикуван в “Църковен вестник”, извънреден брой от 09.01.2009 г.

Уставът предвижда функционирането на особена юрисдикция.нар. Църковен съд, но не отрича функционалната компетентност и юрисдикцията на общите съдилища на Р. България, между които е и настоящия съд. Подведомствеността на спора не е била оспорена от страните, в рамките на установената от процесуалния закон възможност, поради което за упражняването й настоящия състав на съда се основава на разпоредбата на чл. 14, ал.3 от ГПК

По основателността на иска;

При липсата на спор между страните в процеса (което е видно от направените от тях волеизявления), съдът приема, че между Софийска митрополия, която е териториална структура на  Българската православна църква- Българска патриаршия от една страна  ответника по делото Р.Е.С. с ЕГН **********, с църковен чин „йеромонах“ и монашеско име Р. е съществувало валидно служебно правоотношение, породено от назначаването на ответника като игумен на Манастир „С.Н.М.Ч.“ през периода от 20.04.2012г. (дата на издаване на заповедта за назначаване) до 23.01.2017г. (дата на издаване на заповедта за освобождаване).

Възникването на споменатото служебно правоотношение е правна последица на Заповед № 18 от 20 април 2012 г., издадена от висшестоящия орган на манастира - Софийска света митрополия, с код по БУЛСТАТ *****, която също е структурно звено на същото вероизповедание. Няма спор, че за заеманата длъжност игумен на манастира, ответникът е получавал и възнаграждение, според разпоредбата на чл. 29, ал.1 от Закон за вероизповеданията, съдържанието на споменатото служебно правоотношение между ищеца и ответника е регулирано от специален нормативен източник - Устав на Българската Православна Църква - Българска Патриаршия.

Основните права и задължения на службата на игумена в Българската православна църква - Българска патриаршия (БПЦ-БП) са уредени в разпоредбата на чл. 171 от Устав на Българската православна църква, приет от VI Църковно-народен събор (11 декември 2008г.), публикуван в “Църковен вестник”, извънреден брой от 09.01.2009 г. Сред тези задължения са регламентираното от чл. 171, т.15 от УБПЦ задължение на игумена: да съставя бюджет за манастирските приходи и разходи и да го изпраща на съответната духовна власт за утвърждаване; регламентираното от чл. 171, т.17 от УБПЦ задължение на игумена: да следи за редовното изпълнение на бюджета и след приключването му да даде отчет пред епархийския митрополит ( приложимо за епархийските манастири); и регламентираното от чл. 171, т.22 от УБПЦ задължение на игумена: да предостави ежегодно писмен отчет за общото състояние на манастира.

Според регламентираното в чл. 215 от УБПЦ: Свещенослужителите и църковнослужителите в Българската православна църква – Българска Патриаршия носят имуществена отговорност за виновно причинените вреди на Църквата. Разпоредбата на чл. 217 от УБПЦ определя правилото, че за вреди, причинени по небрежност при/или по повод изпълнение на служебните си задължения, свещенослужителите и църковнослужителите отговарят в размера на вредата. Материалноотговорните лица носят отчетническа отговорност – в пълен размер – ако вредата е причинена от липса.

            Събраните доказателства мотивират извод, че в конкретния случай е налице именно вреда, изразяваща се в липса на парични средства, които са били предоставени на ответника за да ги разходва по предназначение и да ги отчита, в качеството на материално  отговорно лице - игумен на Манастира „С.Н.М.Ч.“.

            Първият категорично установен, правнозначим за разрешаването на спора факт е, че че по времето, докато ответникът е бил игумен и материалноотговорно лице на Манастир „С.Н.М.Ч.“- в банковата сметка на манастира с IBAN *** „Централна кооперативна банка“ АД, е съществувала наличност, в общ размер на сумата от 56 662, 52 лева, както и фактът.

Вторият, категорично установен и правнозначим факт е, че значителна част от тази сума, а именно - 55 938 лева е била изтеглена касово /в брой/ от игумена на манастира - ответника Р.Е.С..

Третият правнозначим за разрешаването на спора факт е липсата на отчет за разходване на описаната по- горе сума от 56 662, 52 лева.

Особеният вид на вредата, което е причинена от липса се изразява в неустановеност на основанието за обективно констатираното намаляване/недостига на финансови активи по банковата сметка на Манастир „С.Н.М.Ч.“.

Тук е уместно да се отбележи, че вредата, причинена от липса е относима към института на непозволеното увреждане и не бива да се смесва с някои от хипотезите на института на неоснователното обогатяване, в какъвто смисъл са част от доводите на ответника. Гражданската отговорност на материално отговорното лице не произтича от факта, че то не е имало основание да тегли и използва предоставените му в разпореждане парични средства, а тъкмо напротив: в качеството на материално отговорно лице, отговорният за причинените вреди от липси е имал формално основание да осъществява управление и разпореждане с поверените му имуществени активи или парични средства. В конкретния случай, отговорността произтича от констатираната в хода на съдебното дирене невъзможност на да бъде даден надлежен отчет за разходването на липсващите парични средства, при условие на констатирана неналичност на тези средства /дефицит на материалните активи/.

Отговорността на вреди, причинени от липси е самостоятелен вид деликтна отговорност и реализирането й не обусловено от изпълнението или неизпълнението на другите служебни задължения на материалноотговорното лице, извън основното му задължение да даде надлежен отчет за разходваните материални активи. По тази причина, съдът амира за неотносими останалите събрани в хода на съдебното дирене доказателства, илюстриращи начина, по който ответникат е изпълнявал или не е изпълнявал останалите свои задължения, произтичащи от духовната му служба на свещеник и йеромонах.

Вредата се изразява в липсата на значителна част от паричните средства, поверени на ответника да ги управлява и пази, при липса на надлежен отчет за изтеглените в брой суми. Размерът на вредата бе установен чрез заключението на допуснатата за целите на настоящия процес и в последствие приета без оспорване съдебно- икономическа експертиза.

Пряката пичинно- следствена връзка между настъпването на вредата и поведението на ответника е обективирана от факта, че ответникът е изтеглил паричната сума в размер на 55 938 лева, която към момента на приключване на съдебното дирене липсва и при това не е надлежно отчетена т.е. липсата е поради неустановена /недоказана от ответника/причина.

В този контекст на изводите, съдът намира, че ответникът следва да понесе пълна имуществена отговорност на причинената вреда от липса, като бъде осъден да обезщети ищеца за настъпването на констатираната вреда. Обезщетението на вредата следва да бъде извършено парично, като за целта ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение в размера на претендираната сума от 54 208 лева.

Неоснователно е възражението на ответника за изтекъл срок на погасителна давност, с каквато според ответника, било покрито правото на ищеца да търси обезщетение по съдебен ред. Съдът споделя становището на ищеца, че по аргумент от разпоредбата на чл.115, б.“г“ от ЗЗД срокът на давността не е текъл в периода, през който ответникът е бил игумен и материалноотговорно лице на Манастир „С.Н.М.Ч.“.

 

По претенцията за присъждане на законна лихва.

По съображенията, изложени в мотивите на настоящото решение, съдът прие, че ответникът дължи да заплати на ищеца обезщетение за имуществените вреди, които е причинил в качеството на материално отговорно лице.

В съответствие с направеното от ищеца искане, което е основано на разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 84, ал.3 от ЗЗД – в качеството на делинквент, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва върху сумата на дължимото обезщетение, изчислена за периода считано от датата на откриването на вредата (с ревизионен доклад) - 18.04.2018г., до деня на предявяването на иска -  07.07.2020г. 

Кредитирайки заключението на приетата без оспорване съдебно- икономическа експертиза, съдът приема, че размера на дължимата лихва, възлиза на сумата от 12 211, 86 лева, която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца. Претенцията за присъждане на законната лихва следва да бъде отхвърлена само в частта - за разликата над посочената сума от 12 211, 86 лева и до пълния размер от 12226, 92 лева. Този извод отново се основава на направените от съдебно- икономическата експертиза изчисления.

По отношение на съдебните разноски:

С оглед изхода на спора, ответникът дължи на ищеца направените разноски, които, според представения списък по чл. 80 от ГПК и изчислението на съда възлизат на 10 000 лева, включително и възнаграждение за процесуално представителство. Релевираното от името на ответника възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК съдът намира за неоснователно, като отчита цената на иска, обема и характера на извършените процесуални действия от страните и продължителността на процеса.

Ответникът също има право да получи направените от него съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, но доказателства за такива разноски не бяха представени.

На осъществилия процесуално представителство при условията на чл. 38 от ЗАдв. адвокат А.К. следва да бъде присъдена сумата от 100 лева.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА Р.Е.С. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на Манастир „С.Н.М.Ч.“ с БУЛСТАТ *****/религиозна организация, местно поделение на регистрираното вероизповедание Българската православна църква- Българска патриаршия/ с адрес - с. Кладница, Община Перник , на основание чл. 45 от ЗЗД вр. с чл. 215 и чл. 219 от УБПЦ - сумата от 54 208  (петдесет и четири хиляди двеста и осем) лева, представляваща обща стойност на установените вреди от липси на парични средства за период от 26.04.2012г. до 26.05.2017г. по банкова сметка *** ***, както и на основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 84, ал.3 от ЗЗД – сумата от 12 211, 86 (дванадесет хиляди двеста и единадесет, и осемдесет и шест ст.) лева, представляваща мораторна лихва върху присъдената сума на обезщетението, изчислена за периода от 18.04.2018г., до 07.07.2020г., като отхвърля претенцията за присъждане на лихва в частта – само за горницата над присъдената сума и до пълния претендиран размер за 12 226, 92 лева.

 

ОСЪЖДА Р.Е.С. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на Манастир „С.Н.М.Ч.“ с БУЛСТАТ *****/религиозна организация, местно поделение на регистрираното вероизповедание Българската православна църква- Българска патриаршия/ с адрес - с. Кладница, Община Перник, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК – сумата от 10 000 (десет хиляди) лева за направени съдебни разноски в производството пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА Манастир „С.Н.М.Ч.“ с БУЛСТАТ *****/религиозна организация, местно поделение на регистрираното вероизповедание Българската православна църква- Българска патриаршия/ с адрес - с. Кладница, Община Перник, да заплати на адвокат А.Е.К., на основание чл. 38 от Закон за адвокатурата – сумата от 100 (сто) лева за процесуално представителство на Р.Е.С. в производството пред Софийски градски съд.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

                                                                       

 

СЪДИЯ: