РЕШЕНИЕ
№ 307
гр. Русе, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на дванадесети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Димана С.а
в присъствието на прокурора Х. Ст. М.
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело №
20254500100300 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Делото е образувано по предявен от Г. Й. Я. от гр. Русе против Прокуратурата на
Р България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 70 000 лв.
Ищецът твърди, че с постановление от 25.03.2019 г. на следовател от ОСлО при
РОП е привлечен в качеството на обвиняем за престъпления пo чл. 248а, aл. 3,
пр.1/изм./ във вр. с aл. 2, пр. 1 /изм./, във вр. с чл. 2, aл. 1 от HK и пo чл. 278в, aл. 1 от
НК. След проведено разследване с постановление от 08.03.2021 г. нa 3aм. окръжен
прокурор Б. В. досъдебно наказателно производство № 378/2015г. пo oпиca на ОП Русе
е прекратено нa основание чл. 243, aл. 1, т. 2 НПК. C постановление от 20.04.2021 г. на
прокурор от AП -Велико Търново и с постановление от 30.06.2021 г. на прокурор при
BKП е отменено постановлението нa 3ам. окръжния прокурор Б. В.. Твърди, че
постановленията на AП - Велико Търново и на BKП съдържат изцяло произволни
правни изводи, които не се подкрепят от събраните в досъдебното производство
писмени и гласни доказателства. Съдържанието на постановлението на прокурора oт
AП - Велико Търново изобилства с произволни и неверни фактически и правни
твърдения и изводи пo отношение на изпълнителните деяния и за двете престьпления.
Твърди, че с това постановление са му вменени качества и деяния, които не само не е
извършвал, нo и обективно не е било възможно да извърши с оглед нa нормите на
действащото обективно право в Република България към м. aпpил и мaй, 2014 г.
Ищецът заявява още, че тези два акта на AП - Велико Търново и ВКП обективно
са довели до изготвяне нa обвинителен акт oт 30.07.2021 г. нa Окръжна прокуратура -
Русе, с който бил предаден на съд за извършени от него престъпления пo чл. 248а, aл.
3, пр. 1/изм./ във вр. с aл. 2, пр. 1/изм./ във вр. с чл. 2, aл. 1 от HK и пo чл. 278в, aл. 1 oт
1
HK. Заема позиция, че в съдържанието нa този акт отново се съдържат неверни
фактически и правни твърдения и извoди. Въз основа на него било образувано HOXД
№ 594/2021 г. на Окръжен съд - Русе, по което представителят на обвинението въпреки
събраните и в съдебното производство неоспорими доказателства, поддържал
обвиненията. C при*** № 22/30.05.2022 г. пo горното наказателно дело, на основание
чл. 304 от HПK, бил признат за невинен и оправдан и пo двете обвинения. Тази
при*** била потвърдена с при*** № 9/19.09.2022 г. пo BHOXД № 207/2022 г. на
ВТАС.
При така изложените факти и обстоятелства намира, че е налице хипотезата на
чл. 2, aл. 1, т. 3 3ОДОВ. Заявява, че е оправдан пo обвинение за извършени oт него
престьпления пo смисъла на НК, като престъплението пo чл. 248а, aл. 3, пр. 1 /изм./
във вр. c aл. 2, пр. 1/изм. / във вр. с чл. 2, aл. 1 HK е „тежко" пo смисъла нa чл. 93, т. 7
НК. Неоснователните обвинения за извършени oт него престъпления му причинили
продължителни и значителни психически бoлки и страдания и социален дискомфорт,
представляващи неимуществени вреди пo смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.
Ищецът твърди още, че по образование е юрист, работил като *** и
продължаващ да работи като *****. Заявява, че винаги считал, че законите в Р
България се прилагат точно, a в наказателното право точното прилагане е в основата
зa разкриване нa обективната истина, което е възведено в основен принцип - чл. 13
НПК. B развилото се наказателно производство от 31.05.2016 г. /постановление от
31.05.2016 г. за образуване на досъдебно производство/ до м. септември 2022 г.
/постановяване нa при***та oт Апелативен съд — Велико Търново/ Прокуратурата
съвсем превратно тълкувала както императивни правни норми от гражданското и
търговското право, тaкa и самите норми от HK, уреждащи изпълнителните деяния, зa
кoитo бил обвинен и предаден нa съд. Пределно ясната, според ищеца, норма на чл.
248а, aл. 3 HK пo никакъв начин не дaвaла основание да се приеме, че към 2014 г.
едновременно е управлявал и представлявал търговското дружество. Въпреки
възраженията му, органите нa досъдебното производство неразбираемо упорито
поддържали незаконосъобразното становище, че и той *******, като излагали неверни
твърдения зa извършвани oт него фактически действия пo управлението. 3наейки, че
престъплението пo чл. 248а, aл. 3 oт TK е ,,тежко " пo смисъла на HK действията на
обвинението му създавали изключително сериозен социален дискомфорт. Осъзнавал,
че осъждането пo едно тaкoвa обвинение можело да му кocтвa упражняването нa
***** професия. От друга страна чувствал изключително неудобство и срам пpи
посещенията си в следствената служба, тъй като там работели колеги юристи, които го
познавали и като *******. Характерът на престъплението по чл. 248а НК създавало у
него усещането и представата, че ще бъде смятан в юридическата гилдия за измамник
и лице, което се стреми да получи облаги пo неправомерен начин. Това се отразило на
пряката му работа като *****. Имало значителни периоди, в които поради чувството
на неудобство и срам не посещавал съдебната палата. Практически намалил ***** cи
работа дo минимyм. Представителите на обвинението /следователят, AП-Велико
Търново и BKП/ изобщо не обръщали внимание на правените от него възражения за
конфликти между правни норми в специализираното законодателство, за отношението
специален към общ закон, за мотивите на законодателя при измененията на чл. 248а
НК. Всичко това задълбочавало страданията му, социалния дискомфорт и усещането
за липса на правосъдие пo смисъла на неговите разбирания и на действащото
законодателство. Проблемът с неразбирането, проявявано упорито oт органите на
досъдебното производство в продължение на повече от седем години на материята,
2
уредена в 3акона за биoлoгичнoтo разнообразие създавало у него усещането на
безизходица и мултиплицирало чувството за проявена към него явна несправедливост,
преднамереност и стремеж да бъда осъден „на всяка цена". Твърди, че поведението на
органите на дocъдeбнoтo производство през целият тoзи седемгодишен период му
създадали усещане за липса на правов ред в Р България. Осъзнавайки всичко това през
призмата на юридическото си образование и значителния си практически опит в
правосъдието се чувствал пoдтиcнaт, неуверен в компетентността и коректността на
институциите. 3апочнал дa се самоизолира oт *****. Ограничил социалните cи
контакти поради мисълта, че всички го смятат зa двуличник. Всичко това му
причинило значителни психически болки и страдания и социален дискомфорт,
продължили над седем години. Заявява, че тези неимуществени вреди са пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразното действие на органите на
досъдебното производство и повдигнатото от тях и поддържано незаконосъобразно
обвинение. Заявява, че постановената оправдателна при*** за престъпленията по чл.
248а, aл. 3, пр. 1 /изм./ във вp. с aл. 2, пр. 1/ изм. / във вр. с чл. 2, aл. 1 oт HK и зa
престъпление no чл. 278в, aл. 1 от HK му дава основание да претендира обезщетение
за тези вреди, които с оглед нa обществения критерий за справедливост, оценява на 70
000 лв. Намира този размер за справедлив с оглед нa седемгодишното продължение нa
наказателното производство, през които възникнали, съществували и ce
мултиплицирали болките и cтpaдaниятa, двете престъпления зa които
незаконосъобразно бил обвинен и оправдан, юридическото му образование и
упражняваната професия, които били относително дискредитирани, психическата му
подтиснатост и разколебаването му в наличието нa справедливост и правов ред в
обществото и дъpжaвaтa. Заявява, че съобразно съдебната пpaктикa върху
обезщетението му се дължи и лихва, считано oт деня нa влизане в cила нa
оправдателната при*** — 19.09.2022 г. Претендира ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 70 000 лв., представляваща обезщетение зa претърпени
неимуществени вреди поради незаконосъобразно обвинение за извършени от него
престъпления по чл. 248а, aл. 3, пр. 1 /изм./ във вр. с aл. 2, пр. 1 /изм. / във вр. с чл. 2,
aл. 1 oт HK и престъпление пo чл. 278а, aл. 1 НК, за които е оправдан с влязла в сила
при***, ведно със законната лихва, считано от 19.09.2022 г., както и направените
разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Прокуратурата на Р България е депозирал
писмен отговор, в който се поддържа становище за допустимост, но неоснователност
на иска. Заема позиция, че с при***та, постановена по BHOXД № 207/2022 г. по описа
на ВТАС ищецът от невинен е признат за виновен. Не му било наложено наказание
заради изтекла дaвнocт за нaкaзaтeлнo преследване пo чл. 80 aл. 1, т. 4 НПК.
Възразява, че тази при*** освен, че не е оправдателна, не е влязла в законна сила,
както твърди ищеца на 19.09.2022 г, а е потвърдена по-късно от ВКС.
Заявява, че искът е и недоказан по размер. Заема позиция, че ищецът
претендира в настоящото производство неимуществени вреди заради обвинения за
престъпления по чл. 248а, aл. 3, пр. 1 /изм./ във вр. с aл. 2, пр. 1 /изм. / във вр. с чл. 2,
aл. 1 oт HK и пo чл. 278а, aл. 1 НК, но по първото от тях той е ненаказан, но признат за
виновен като техен автор/извършител. Претенцията намира и за прекомерна.
Възразява, че по досъдебното производство ищецът бил привлечен като обвиняемо
лице, респ. станал наказателно преследван на 25.03.2019 г., като това приключило пред
BKC на 30.11.2022 г. Заема позиция, че нa пpaктикa продължителностга на
претендираното увреждането е продължило от присъственото привличане на ищеца
3
към наказателна отговорност като обвиняем и вземане нa най-леката мярка за
процесуална принуда — подписка до приключването на наказателното производство
във всички инстанции — 3 години и 8 месеца, което е кратък срок в сравнение и
съпоставка с понятието зa разумен срок. Възразява още, че претендирания размер на
обезщетението от 70 000 лв. не съответства на съдебната практика в аналогични
случаи и стандарта на живoт в страната ни към претендирания момент на тьрпене на
вреди.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че с
постановление от 25.03.2019 г. на следовател от ОСлО при РОП ищецът е привлечен в
качеството на обвиняем за престъпления пo чл. 248а, aл. 3, пр.1/изм./ във вр. с aл. 2, пр.
1 /изм./, във вр. с чл. 2, aл. 1 от HK и пo чл. 278в, aл. 1 от НК.
С При*** № 22/30.05.2022 г., постановено по НОХД № 594/2021 г. по описа на
ОС Русе ищецът Г. Й. Я. е признат за невинен и оправдан по обвинението за
извършено престъпление по чл. 248а, ал.3, пр.1/изм./, вр. ал.2, пр.1 /изм./ вр. чл.2, ал.1
НК и по обвинението за извършено престъпление по чл. 278в, ал.1 НК.
С въззивна при*** № 9 от 19.09.2022г., постановена по ВНОХД № 207/22г.,
Апелативен съд – Велико Търново отменил атакуваната пред него първоинстанционна
при*** в частта, с която подсъдимият Г. Я. е признат за невиновен в това, че на
09.05.2014 г. в гр. Русе, чрез Общинска служба „Земеделие“- Русе, пред ДФ
„Земеделие“-Разплащателна агенция, като ******* с ЕИК *********, в общо заявление
за плащания на площ 2014г. с УИН 18/210514/65303 от 09.05.2014 г. по реда чл. 32, ал.
1 и чл. 41, ал. 2 /изм. и доп./ от Закона за подпомагане на земеделските производители
и приложените към него таблица на използваните парцели за 2014г., ведно с тридесет
и две карти с очертаванията на БЗС, да е представил неверни сведения - че ползва и
обработва земеделски парцели - постоянни пасища, съгласно условията за поддържане
на земята в добро земеделско и екологично състояние - изискванията на чл.9, ал.2, т.3
вр. с ал.1 и чл.19 от Наредба №5 от 10.03.2010г. / за условията за допустимост за
подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и
регионални критерии за постоянни пасища/отм., с които кандидатствал за подпомагане
/субсидия/ по СЕПП /Схема за единно плащане на площ/ и за подпомагане по мярка
2013 „Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000 /60/ЕО[1]за
земеделски земи“ в размер общо на 364,89 ха, от които 356.05 ха и по мярка 2013
„Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000 /60/ЕО- за
земеделски земи“, за земеделски парцелипостоянни пасища в землищата на с. Нисово,
с.Табачка и с.Червен, обл. Русенска- БЗС с № № от СИЗП /Система за идентификация
на земеделски парцели/, като в действителност към датата на подаване на заявлението
да не са били в добро земеделско и екологично състояние и впоследствие да не са
били поддържани в такова - за да получи средства от фондове,предоставени от
Европейския съюз на българската държава-„Европейски земеделски фонд за
гарантиране на земеделието“ -100% /за средствата по СЕПП/, в размер на 117 632,64лв.
и „Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони“- 82% /за средствата
по Натура 2000/ в размер на 44 824,86 лв., всичко общо в размер на 162 457,50лв.,
поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението за
престъпление по чл. 248а, ал.3, пр.1/изм./, вр. ал.2, пр.1 /изм./ вр. чл.2, ал.1 от НК, като
вместо това признал подсъдимия Г. Й. Я. за виновен в това, че на 09.05.2014г. в
гр.Русе, чрез Общинска служба „Земеделие“- Русе, пред ДФ „Земеделие“-
4
Разплащателна агенция, като *******, в общо заявление за плащания на площ 2014г. с
УИН 18/210514/65303 от 09.05.2014 г. по реда чл. 32, ал. 1 и чл. 41, ал. 2 /изм. и доп./
от Закона за подпомагане на земеделските производители и приложените към него
таблица на използваните парцели за 2014г., ведно с тридесет и две карти с
очертаванията на БЗС, представил неверни сведения, че ползва и обработва
земеделски парцели- постоянни пасища, съгласно условията за поддържане на земята в
добро земеделско и екологично състояние- изискванията на чл.9, ал.2,т.3 вр. с ал.1 и
чл.19 от Наредба № 5 от 10.03.2010г. / за условията за допустимост за подпомагане на
земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални
критерии за постоянни пасища/ отм., с които кандидатствал за подпомагане /субсидия/
по СЕПП /Схема за единно плащане на площ/ и за подпомагане по мярка 2013
„Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000 /60/ЕО[1]за
земеделски земи“ в размер общо на 364,89 ха, от които 356.05 ха и по мярка 2013
„Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000 /60/ЕО- за
земеделски земи“, за земеделски парцели- постоянни пасища в землищата на с.Нисово,
с.Табачка и с.Червен, обл. Русенска- БЗС с №№ от СИЗП /Система за идентификация
на земеделски парцели/, като в действителност към датата на подаване на заявлението
не са били в добро земеделско и екологично състояние, за да получи средства от
фондове, предоставени от Европейския съюз на българската държава - „Европейски
земеделски фонд за гарантиране на земеделието“ -100% /за средствата по СЕПП/, в
размер на 117 632,64лв. и „Европейски земеделски фонд за развитие на селските
райони“- 82% /за средствата по Натура 2000/ в размер на 44 824,86 лв., всичко общо в
размер на 162 457,50 лв., поради което и на основание чл.248а, ал.2, пр.1 /изм./, вр. ал.1
вр. чл.2, ал.1 от НК и чл.81,ал.3 вр. с чл.80, ал.1, т.4 от НК вр. с чл. 305, ал.5, пр.1 вр. с
чл.24 ал.1 т.3 от НПК не му налага наказание.
Със същата при*** подсъдимият Я. е признат за невиновен и оправдан да е
извършил деянието като лице, което едновременно управлява и представлява
юридическото лице, както и за това, че впоследствие инкриминираните земеделски
парцели не са били поддържани в добро земеделско и екологично състояние. Оправдан
е по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.248а, ал.3,
пр.1/изм./, вр. ал.2, пр.1 /изм./ вр. чл.2, ал.1 от НК.
С Решение № 452/30.11.2023 г., постановано по КНОХД № 932/2022 г. по описа
на ВКС е оставена в сила въззивна при*** № 9 от 19.09.2022г., постановена по ВНОХД
№ 207/2022г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, като касационното
производство е образувано по жалби на подсъдимия и защитника му, насочени само
към наказателно-осъдителната част на въззивната при***, поради което тази част на
при***та, с която е потвърдена оправдателната първоинстанционна при*** по
обвинението по чл.278в, ал. 1 НК не е проверявана от касационния съд.
За установяване на търпените от ищеца болки и страдания от негова страна са
ангажирани гласни доказателства.
Св. Е. Н. М. дава показания, че с ищеца се познават от около 30 години. Работят
заедно в една ***** *****. Свидетелства, че преди да стане ***** ищецът бил
*******, както и че вероятно заради упражняваната от него професия на *** същият
имал силно развито чувство за справедливост. Узнал за разследването, което вървяло
през 2015/2016 г. и се опитал да му помогне като приятел и колега. Колкото повече
подробности научавал, толкова повече му ставало ясно, че разследващите органи
вървят в грешна посока. Виждал как Я. се променя, станал по- нервен, недоумявал от
случващото се. В крайна сметка РОП му повдигнала обвинение, но на по-късен етап
5
прекратила производството. По-горните инстанции обаче постановили да бъде внесен
обвинителен акт против Я.. Свидетелства, че колегата му започнал все по-често да
отсъства от работа, идвали клиенти да го търсят, но никой не знаел къде е. Случвало се
да не вдига телефона си, после връщайки обаждане да препраща клиентите си при
свидетеля. С нежелание довършвал започнатите случаи, все по-рядко ходел в ***,
станал мълчалив, а преди това го познавал като ведър, позитивен, весел човек.
Успокоил се малко след като РОП прекратила производството, но след като срещу него
вече бил внесен обвинителен акт ищецът почти спрял да идва в ***. Настъпила
голяма промяна у него, не искал да започва нови ***, споделял много пъти: „какво ще
си помислят *****-***** и *****-*** за мен, когато ме видят в ***“. Бил обезверен в
правосъдната система като цяло поради неправилното възприемане на фактите,
послужили за повдигане на обвиненията. Обстановката около него станала такава, че
едва ли не мислел, че прокуратурата си е поставила задача да го осъди на всяка цена.
Споделял пред свидетеля, че най-много се страхува, че ако се стигне до осъдителна
при*** ще бъде лишен от ***** права и възпрепятстван да си упражнява професията.
Дава показания, че според него ищецът Я. и към настоящия момент все още не може
да се върне на предишното си ниво. Свидетелства, че в момента Г. Я. работи като
*****, но не като преди 7-8 години. Работи по-малко в сравнение с преди, защото
чувства неудобство да идва в ***.
Св. Я. Г. Я.- син на ищеца дава показания, че през 2014/2015 г. заедно с баща му
наели пасища от Община Иваново, за да обслужват *******. Наели работници извън
тези, които работели в семейната им фирма, за да ги почистят. Купили машини,
камиони, резачки, наели фирма подизпълнител, която да извозва отпадъците. Известно
време ги обработвали докато един ден служител не ги извикал на тях. Отишли двамата
с баща му. Там били представители на Община Иваново, полицията, Регионална
дирекция по горите и РИОСВ. Запечатали всички обекти, от които междувременно
вече били изчистили около 40 %. Започнали административни *** с различните
институции, но след около половин до една година всички те били прекратени. Имало
аргументи за нарушени местообитания по „Натура 2000“, но от РИОСВ дошли хора и
констатирали, че най-близкото такова е на около 30 км. Започнали да им искат
различни разрешителни, да ги викат в полицията за разпити – самия свидетел, наетите
служители, служители от Фонд „Земеделие“, от Поземлената комисия, от Общината.
Викали доста често на разпит баща му, тъй като обвиненията били против него.
Междувременно по селата започнали много коментари за него, че е измамник, че
ощетявал държавата, че вземал от пенсиите на хората. Заради тези коментари се
случвало ищецът да пропуска и семейни събирания, не искал да се показва пред хора.
Не искал да ходи в Поземлената комисия, посещенията в която били свързани с
работата на семейната фирма, защото изпитвал неудобство. Свидетелства, че след като
се връщал от разпитите в полицията, баща му мълчал, бил притеснен и ядосан, като
понякога отговарял по-остро, вероятно от нерви. Случвало се да си разменят и
реплики. Дава показания, че усещал, че баща му се притеснява да не загуби ***** си
права, а той това бил работил цял живот. Свидетелства, че били трудни моменти за
семейството им- и заради взаимоотношенията в него, и заради финансите, а и доста
служители ги напуснали. Дава показания, че по селата хората познавали баща му,
знаели, че е юрист, ползвали услугите му като *****, понякога го търсили и за
*******. След като били повдигнати обаче обвиненията против него, хората които го
посещавали като ***** рязко намалели. Те били запознати със случващото се с ищеца,
тъй като много от тях били викани на разпит, докато течало наказателното
6
производство. В крайна сметка се стигнало до фалит на фирмата им. Това се отразило
много зле на баща му, тъй като ******* били наети за 5 години, съответно и хората,
които наели очаквали да работят толкова време там, а се наложило да ги остави без
работа. Свидетелства, че ищецът тежко преживял факта, че не могъл да отговори на
тези очаквания.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вреди,
причинени на гражданите от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано, или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност, или деянието
е амнистирано.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника на заявеното основание, в
процеса следва да се установят елементите от фактическия състав на цитираната
правна норма, а именно: незаконно обвинение в извършване на престъпление,
претърпени от ищеца вреди и причинна връзка между незаконното обвинение и
вредите. В доказателствена тежест на ищеца е да установи горепосочените елементи
от фактическия състав на правната норма.
Претенцията си ищецът основава на двете оправдателни присъди- по
обвиненията за извършени престъпления по чл. 248а, ал.3, пр.1/изм./, вр. ал.2, пр.1
/изм./, вр. чл.2, ал.1 НК и по чл. 278в, ал.1 НК.
От посочените по-горе съдебни актове се установи, че ищецът Г. Й. Я. е
признат за невинен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 248а, ал.3, пр.1/изм./, вр. ал.2, пр.1 /изм./ вр. чл.2, ал.1
НК като вместо това е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.248а,
ал.2, пр.1 /изм./ вр. ал.1 вр. чл.2, ал.1 от НК без да му е наложено наказание, тъй като
за престъплението по чл. 248а, ал. 2 НК в редакцията към момента на деянието е
изтекла абсолютната давност за наказателно преследване. Установи се също така, че
ищецът с влязъл в сила на съдебен акт е оправдан по обвинението за извършено
престъпление по чл. 278в, ал.1 НК. По отношение на това обвинение липсва на
практика спор дали същото е било незаконно. Страните спорят дали поддържаното от
Прокуратурата обвинение по квалифицирания състав на чл. 248а, ал.3, пр.1/изм./, вр.
ал.2, пр.1 /изм./ вр. чл.2, ал.1 НК следва да бъде определено като незаконно, предвид
обстоятелството, че с решението на ВТАС, потвърдено в тази част от ВКС ищецът е
признат за виновен по основния състав на престъплението без обаче да му е наложено
наказание поради изтекла давност, респ. намират ли приложение в случая
постановките на т. 11 от ТР № 3/2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС.
Настоящият състав намира, че независимо от признаването му за виновен по
основния състав по чл.248а, ал. 2 от НК, претенцията на ищеца за постановеното
оправдаване по квалифицирания състав на чл.248а, ал.3, пр.1/изм./, вр. ал.2, пр.1 /изм./
7
е основателна, като съображенията за това са следните:
Действително, признаването на ищеца за виновен в извършване на престъпление
по основния състав представлява годно основание за извършването на част от
процесуалните действия от органите на досъдебното производство. Независимо от
това обаче, не може да не се отчете обстоятелството, че за престъплението по чл. 248а,
ал.3, пр.1/изм./ НК, по което е оправдан, законодателят предвижда наказание
лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди
лева, т. е. това престъпление е тежко по см. на чл. 93, т. 7 НК, докато за
престъплението по чл.248а, ал.2, пр.1 /изм./ предвиденото наказание е лишаване от
свобода до три години и глоба от хиляда до пет хиляди лева, т. е. престъпление, което
не е тежко по смисъла на чл. 93, ал. 7 НК. Престъплението, по което е признат за
виновен е значително по-леко наказуемо, от естеството си да предизвика по-малък
обществен отзвук, съответно и засягане в много по-лека степен на неимуществената
сфера на ищеца в сравнение с престъплението, по което е оправдан. Поради това,
въпреки крайният резултат от воденото против него наказателно производство,
незаконно поддържаното обвинение за извършване на престъпление по чл. 248а, ал.3,
пр.1/изм./ НК безспорно е нанесло неимуществени вреди на Г. Я., които е справедливо
да бъдат обезщетени. Не е за пренебрегване и обстоятелството, че предвид чистото му
съдебно минало, развитието на производството по другото повдигнато обвинение по
чл. 278в НК /където е окончателно оправдан/, в случай, че Прокуратурата беше
повдигнала и поддържала обвинение по основния, а не по квалифицирания състав на
чл. 248а НК, би се стигнало до приложението на чл. 78а НК и същият щеше да бъде
освободен от наказателна отговорност и щеше да му бъде наложено административно
наказание „глоба“.
Или в обобщение, искът е основателен, предвид наличието на законовите
предпоставки за това.
Относно размера на обезщетението:
Съгласно задължителната и трайно установената практика на ВС и ВКС (ППВС
№ 4/1968 г., ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК, множество решения,
постановени по реда на чл. 290 ГПК – напр. решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. №
85/2012 г., IV г. о., решение № 28/06.02.2018 г. по гр. д. № 1639/2017 г., IV г. о.,
решение № 60/13.04.2018 г. по гр. д. № 2611/2017 г., ІV г. о. на ВКС и др.), при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат
под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. На обезщетяване
подлежат само неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с
увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената
процесуална принуда и тежестта на уврежданията. Задължително се отчита общата
продължителност и предмета на наказателното производство, поведението на страните
и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на
компетентните органи, личността на увредения, вкл. дали обвинението е в сферата на
професионалната му реализация, както и всички други факти, които имат значение по
смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, размерът на обезщетението за
8
неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за
справедливост, който винаги се основава на конкретни факти и на индивидуалната
преценка за стойността, която засегнатите блага са имали за притежателя си. Размерът
на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот и обществено-
икономическите условия в страната към датата на деликта, за да не се превърне в
източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.
Отнасяйки тези критерии към настоящия казус, съдът съобразява следните
релевантни факти и обстоятелства:
Касае се до обвинения в две престъпления, едното от които е тежко по смисъла на
чл. 93, т. 7 НК. Тези обвинения са поддържани в периода от 25.03.2019 г. /когато
ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем/ до 5.10.2022 г. –датата на
влизане в сила на при***та по ВНОХД № 207/2022г. в частта по тях, т. е. за период от
3 години, 5 месеца и 12 дни, който според *** не надхвърля разумния срок по смисъла
на чл. 6 КЗПЧОС при съобразяване и на фактическата и правна сложност на делото.
По отношение на ищеца не е била вземана мярка за неотклонение. Съдът отчита
множеството процесуални действия с негово участие в досъдебното производство,
както и проведените пред ОС Русе общо 5 открити съдебни заседания и едно съдебно
заседание пред ВТАС. Настоящият състав съобразява също така факта, че по тези
обвинения ищецът е оправдан още на първа инстанция.
Отчита се също така, че упражняваната от ищеца Г. Я. професионална дейност е
*****, чийто статут и значимост за съдействието и защитата на свободите, правата и
законните интереси на лицата, са регламентирани в ***. Съобразява се, че
извършеното наказателно преследване е обуславящо за преценката на необходимите
условия (включително и качества) и за наличието на евентуални пречки за
упражняването й (сред които и осъждане на лишаване от свобода за умишлено
престъпление от общ характер). Поради това те на собствено основание следва да се
отчитат при преценката на негативния ефект върху ищеца на незаконното обвинение,
респективно при определянето на размера на заместващо обезщетение.
Съдът отчита също така, че професионалната кариера, а оттам и отраженията
върху социалната среда и икономическото състояние и самочувствието на ищеца в
обществото са били грубо и трайно засегнати в активна възраст от неговото
професионално развитие, който към момента на привличането му като обвиняем е бил
на петдесет и осем години. От доказателствата се установи, че воденото наказателно
производство се е отразило негативно върху психическото му състояние-затворил се в
себе си, ограничил социалните си контакти, проявявал сприхавост и нервни изблици
поради напрежението и притесненията заради случващото се, имал негативни
изживявания във връзка с работата си като *****, не само предвид притесненията от
коментари на колеги в юридическите среди, но и поради невъзможността пълноценно
да осъществява дейността си, включително известен отлив на клиенти и чувство на
несигурност при поемането на нови ***. Съобразява, че воденото срещу ищеца
наказателно производство е станало достояние на широк кръг лица и довело до
сриване на семейния бизнес, до загуба на доверие на хората у него от една страна и до
изпитван срам и безизходица от ищеца от друга страна. Отчита се, че ищецът е с чисто
съдебно минало, не е осъждан за престъпления или други правонарушения и не е бил
преди това обект на разследване. Съдът намира, че макар обвинението да не е за
деяние извършено в сферата на професионалната му реализация, то е засегнало и
9
репутацията му на ***** – професия, към която очакванията на обществото за
почтеност и спазване на законите са повишени. Душевните му терзания, като се има
предвид безупречната му дългогодишна репутация като ******* и *****, когото много
хора са познавали, обуславят присъждане на по-голям размер на обезщетението в
сравнение с обичайния.
Въз основа на реално претърпените неимуществени вреди от ищеца, установени
по вид, интензитет и продължителност, настъпилата промяна в характера му и в
отношенията с близки, съседи и познати, както и в обичайния му начин на живот,
накърнения му авторитет и добро име в обществото, изживените негативни емоции и
създадената несигурност за бъдещето поради възможното му осъждане, при
съобразяване с характера на повдигнатото обвинение за горепосочените престъпления,
продължителността на периода, през който спрямо ищеца Г. Я. са извършвани
действия и са постановявани актове, отразяващи се на правната му сфера и личността
на дееца, както и при вземане предвид критериите, заложени в ППВС № 4/23.12.1968
г, и наложилото се в обществото понятие за справедливост при приложение
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца обезщетение за нанесените му неимуществени вреди от увреждането
в размер на 45 000 лв., а над него до пълния предявен размер от 70 000 лв. искът
следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира, че посоченият размер на обезщетението е достатъчен за
репариране на понесените от ищеца неимуществени вреди, като при определянето му
са отчетени и обществените представи за справедливост в аспекта на съществуващите
обществено-икономическите условия на живот. Размерът е определен и с оглед факта,
че ищецът е признат за виновен за престъпление по чл.248а, ал.2, пр.1 /изм./ вр. ал.1
вр. чл.2, ал.1 от НК, което е леко наказуемо без обаче да му е наложено наказание
поради изтеклата абсолютна давност за наказателно преследване.
Съгласно изрично направеното искане в исковата молба и на основание чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД и т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. №
3/2004 г., ОСГК, върху обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди
законна лихва от датата на влизане в сила на при***та, с която е оправдан ищецът по
отношение на процесните две престъпления до окончателното изплащане на
вземането. В тази част оправдателната при***, при съобразяване на дадените в т. 4 на
ТР № 5/21.05.2018 г. на ОСНК на ВКС разяснения, е влязла в законна сила на 5.10.2022
г., от когато и ответникът дължи законна лихва върху присъденото обезщетение.
Претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетението, считано от
19.09.2022 г. до 04.10.2022 г. като неоснователна следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора и съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 3, изр. 1
ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 лв.,
представляваща внесена от него държавна такса по иска за неимуществени вреди.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. "Витоша" №
2 ДА ЗАПЛАТИ на Г. Й. Я., ЕГН ********** от гр. Русе на основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр. 1 ЗОДОВ СУМАТА от 45 000 лв. /четиридесет и пет хиляди лева/ обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на обвинение за извършени престъпления
по по чл. 248а, ал.3, пр.1/изм./, вр. ал.2, пр.1 /изм./, вр. чл.2, ал.1 НК и по чл. 278в, ал.1
НК, по които е оправдан, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.10.2022 г. до окончателното й изплащане, както и 10 лв. /десет лева/ разноски по
делото, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над уважения размер от 45 000 лв. до пълния предявен размер от 70
000 лв., както и иска за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от
19.09.2022 г. до 04.10.2022 г. като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
*** при Окръжен съд – Русе: _______________________
11