РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. гр. Хасково, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря МИЛЕНА Д. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20225640200647 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от Н. Н. Х. от **********, против
Наказателно постановление № 22-1253-000676/27.05.2022г. на Началник сектор ПП при
ОДМВР-Хасково. Жалбоподателя твърди, че издаденото НП е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуални правни
норми, като иска съдът да го отмени. Жалбоподателят твърди, че не е извършил
нарушението описано в НП. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява лично и не изпраща представител. Представя по делото писмена защита.
Ответникът по жалбата редовно призован, не изпраща представител в с.з. и не взема
становище по жалбата. С писмото с което е представена преписката моли съда при отмяна
на НП и прекомерност на разноските да намали техният размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
С атакуваното в настоящото производство НП на Началник СПП на ОДМВР-
Хасково, на основание чл.175,ал.3, предл.1 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба „ в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Административно-наказателната му отговорност е ангажирана за това, че на 16.03.2022
1
около 23:28ч. в гр.Хасково на бул.“Съединение“, до аптека „Гален“, в посока
бул.“Г.С.Раковски“ управлявал лек автомобил „**********“ с рег.№ **********,
собственост по регистрационен талон на С. Н. Н., а по нотариално заверен договор за
покупко-продажба от 11.01.2022г. е собственик на Ш. Н. Х., който автомобил след
извършена проверка, се установило, че бил със служебно прекратена регистрация и не бил
регистриран по надлежният ред. За горното нарушение на жалбоподателя е съставен АУАН.
Същият бил предявен подписан от жалбоподателят и на последният бил връчен екземпляр
от акта.
В последствие без да има мотивирана резолюция за прекратяване на АНП по реда на
чл.54 от ЗАНН административно наказателното производство по отношение на
нарушението по чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП и преписката е изпратена по компетентност
на РП-Хасково. С постановление на РП-Хасково от 19.057.2022г. е отказано образуването на
ДП и преписката е изпратена на КАТ и е издадено процесното НП на основание чл.36, ал.2
от ЗАНН.
От писмените доказателства по делото се установява, че към датата на нарушението,
собственик по регистрационен талон на процесният автомобил е С. Н. Н., а по нотариално
заверен договор за покупко-продажба от 11.01.2022г. собственик е Ш. Н. Х.. Последното
съдът намира за установено от приетият по делото договор за покупко-продажба от
11.01.2022г. от разпита на св.М.Д., постановлението на РП-Хасково от 19.057.2022г., за
отказ да се образува ДП и изготвените по делото докладни записки на М. Д. и М.Д. и
двамата служители в ОДМВР-Хасково.
Изложената дотук фактическа обстановка се установява от представените по делото
писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на
разпитаният в хода на делото свидетели М.Д. и П. Г. Н..
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП действащ към датата на нарушението – Чл. 140. (1)
(Доп. – ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм., бр. 105 от 2018 г., в сила от
1.01.2019 г.) По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на
платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени
задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата.
Разпоредбата на чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП предвижда – ал. (3) (Нова – ДВ, бр. 101 от
2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
На първо место съдът намира, че НП следва да се приема за издадено на база
съставеният АУАН, а не както е отбелязано в НП на осн. чл.36, ал.2 от ЗАНН. Това е така
защото както вече бе отбелязано административнонаказателното производство не е било
прекратено с мотивирана резолюция за прекратяване на АНП по реда на чл.54 от ЗАНН.
2
Поради това и съдът намира, че това е и първото процесуално нарушение при издаване на
НП. освен това при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, които водят до отмяната на НП. Според съда съвсем ясно и точно е
посочена датата на нарушението и мястото на извършването му. Описаната обаче
фактическа обстановка и обстоятелствата при които е извършено това нарушение не са
точни. Посочено е, че става въпрос за управление от страна на жалбоподателя на автомобил,
който е със служебно прекратена регистрация без обаче да е посочено на какво основание е
станало това прекратяване за да се прецени дали е следвало да бъде уведомен собственика
на автомобила или не за дерегистрацията на същия. В тази връзка следва да се отбележи и
факта, че не е посочено и кога е станало това дерегистриране. Последното е от
изключително значение с оглед преценката на извършеното нарушение от обективна страна.
На следващо место в АУАН не е посочен регистрационният номер на процесният
автомобил, като е посочена само марката и модела - „**********“. Последното лишава
съдът и жалбоподателя да разберат в какво точно се изразява обвинението и да се
индивидуализира процесният автомобил.
При издаването на НП наказващият орган е дописал регистрационният номер на
автомобила, а именно рег.№ **********, като на ред с това се сочи, че автомобилът е
управляван от неправоспособен водач. Всичко това са нови обстоятелства, които за пръв път
се въвеждат от наказващият орган, който няма как да е възприел тези обстоятелства. Следва
да се отбележи, че не е в правомощията на наказващият орган да допълва нови факти и
обстоятелства извън тези в АУАН. Наказващият орган има право ако установи, че АУАН е
издаден при нарушения на процесуалните правила да прекрати с мотивирана резолюция за
прекратяване на АНП по реда на чл.54 от ЗАНН, но не и да дописва нови факти и
обстоятелства.
Тези разминавания и неточно описание на нарушението не дават възможност да се
установи какво точно нарушение е извършил жалбоподателя. Затова и съдът намира, че са
допуснати съществени процесуални нарушения, които водян.т до отмяната на НП.
На следващо место АУАН и НП са издадени от надлежни органи и в
законоустановените срокове.
По същество съдът намира, че безспорно по делото се доказа, че жалбоподателят е
управлявал на 16.03.2022 около 23:28ч. в гр.Хасково на бул.“Съединение“, до аптека
„Гален“, в посока бул.“Г.С.Раковски“ лек автомобил „**********“ с рег.№ **********,
собственост по регистрационен талон на С. Н. Н., а по нотариално заверен договор за
покупко-продажба от 11.01.2022г. е собственик на Ш. Н. Х., който автомобил след
извършена проверка, се установило, че бил със служебно прекратена регистрация и не бил
регистриран по надлежният ред. Установено е безспорно, че автомобилът е бил с поставени
регистрационни табели, които са били иззети в последствие от органите на МВР и водачът е
разполагал с регистрационният талон на автомобила при извършената му проверка. Всичко
посочено до тук се доказа по безспорен начин от свидетелските показания на разпитаните по
делото свидетели, които пък освен че са еднопосочни и непротиворечиви, се подкрепят и от
събраните писмени доказателства по делото, както и от вписаните като иззети
регистрационни табели и СУМПС, затова и съдът изцяло ги кредитира. Освен това по
въпроса за управлението не се и спори от жалбоподателя. Предвид изложеното,
действително от обективна страна състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП е бил
осъществен.
От доказателствата по делото обаче, не се доказа жалбоподателят да е бил уведомен
от собственикът на автомобила за дерегистрирането на процесният автомобил. Съгласно
чл.143, ал.(15) ЗДвП -(15) (Нова – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 27.12.2017 г.) Служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
3
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В
конкретният случай видно от доказателствата по делото и от АУАН, процесният автомобил
не е собственост на жалбоподателя, който го е управлявал, а на друго физическо лице. Тоест
последното лице е следвало да представи пред КАТ съответният договор за придобиването
на МПС-то. За тези обстоятелства или по-скоро за това дали собственикът е изпълнил или
не задължението си по горният законов текст и дали е знаел че автомобилът е
дерегистриран, не се събраха докозателства по делото. Доказването на тези обстоятелства и
представянето на доказателства за тези факти е в тежест на наказващият орган. в случая
последният не представя такива доказателства и съдът приема, че ползвателят на
автомобила в случая жалбоподателят не е знаел и е нямало от къде да знае че автомобилът е
с прекратена регистрация. Още по-малко се събраха доказателства от които да е видно, че
жалбоподателят е бил запознат с дерегистрирането на процесният автомобил. Тоест според
съда, в случая не е на лице субективният елемент от състава на нарушението, а именно
жалбоподателят да е знаел, че автомобилът не е регистриран и въпреки това да го е
управлявал. Напротив жалбоподателят е разполагал с регистрационните талони на
автомобила и с регистрационните номера на същия, които са поставени на съответните за
това места. Тоест той не е знаел за дерегистрацията на автомобила и поради това го е
управлявал, като това управление не може да му се вмени като умишлено извършено
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. В подкрепа на тези изводи на съда са и изводите на
прокурора в постановлението с което се отказва образуване на ДП за престъпление по
чл.345, ал.2, вр.ал.1 от НК. Последният законов текст изцяло покрива от обективна и
субективна страна елементите и на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Поради това и
съдът намира за недоказано по безспорен начин от субективна страна по делото, че
жалбоподателят е извършил описаното нарушение. Последното е основание за отмяната
на същото като незаконосъобразно и неправилно.
Във връзка с изнесеното следва да се има предвид, че административно наказателната
отговорност се ангажира при доказано административно нарушение, което изисква да е
установено от фактическа страна деянието (действие или бездействие), от обективна страна
да е доказана неговата противоправност (обективно несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение), от субективна страна да е налице вина
на дееца във връзка с установен правнорелевантен резултат и да е налице причинна връзка
между деянието и резултата. Само и единствено при установяване на всички елементи на
нарушението от обективна и от субективна страна може да се приеме, че законосъобразно е
ангажирана административно наказателната отговорност на наказаното лице. В случая както
вече бе отбелязано, макар от обективна страна да е налице нарушение на разпоредбата на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то по делото не се доказва състава на нарушението да е осъществен от
субективна страна. За да е налице нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което да може
надлежно да се наложи наказание по чл. 175, вр.ал.3, пр.1-во от ЗДвП, е необходимо водачът
на автомобила да е знаел, че към датата на деянието управляваното от него моторно
превозно средство не е регистрирано по надлежния ред.
Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата
изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат
разпоредбите на общата част на Наказателният кодекс, доколкото в този закон не е
предвидено друго. Действително, обратно на правилото съдържащо се в чл. 11, ал.4 от НК,
според разпоредбата на чл. 7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи. При което, дори да би могло да бъде игнорирано правилото,
че непредпазливостта следва задължително да бъде посочена в състава на нарушението и че
отсъствието на признаци относно вината в последния означава, че се касае за умишлено
деяние, то не би могло да се игнорира трайно закрепеното в съдебната теория и практика
виждане, че формалните престъпления, а по силата на чл. 11 от ЗАНН и формалните
нарушения, каквото по естеството си е и нарушението по чл. 175, вр.ал.3, пр. 1 -во от ЗДвП,
4
вр.чл.140, ал.1 от ЗДвП, могат да бъдат извършени само умишлено и то при форма на вината
пряк умисъл. Особено когато става въпрос за трето лице, което управлява автомобила,
различно от собственика на автомобила. Това виждане произтича от определението на
понятието за непредпазливост, дадено в чл.11, ал.3 от НК, според което деянието е такова,
когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасннте последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици,
но е мислил да ги предотврати. Престъпните последици(престъпен резултат) представляват
съставомерния резултат от деянието - поставяне в опасност или действително увреждане,
който следва да е посочен в състава на нарушението(престъплението), а съответно такъв
елемент в състава си могат да включват само и единствено резултатните деяния.
Формалните такива са на просто извършване и те се довършват със самия факт на
осъществяване на изпълнителното деяние. Настоящия случай е именно такъв, тъй като в чл.
174, ал.3 от ЗДвП е описано формално нарушение, в чийто състав не е визиран престъпен
резултат (изменение на обективната действителност,което трябва да настъпи като следствие
от изпълнителното деяние). Съответно същото може да се извърши само при условията на
пряк умисъл. Прекият умисъл предполага дееца да съзнава всички елементи от обективната
страна на състава на престъплението (нарушението) - в случая, че МПС-то е с прекратена
регистрация от определена дата, респ. и че към датата на управлението му то не е
регистрирано по надлежния ред. Липсата на знание за който и да е от обективни признаци на
състава на престъплението (нарушението) изключва умисъла за извършването му.
В случая регистрацията на автомобила е била прекратена служебно на основание чл.
143, ал.15 от ЗДвП, при което не е задължително уведомяване на собственика на м.п.с. Т.е.
прекратяването на регистрацията на автомобила в тази хипотеза следва да настъпва
автоматично ех lege по силата на закона, след изтичане на законоустановения двумесечен
срок за регистриране на м.п.с. от новия му собственик. В случая по делото не е спорно, че
управлявания от жалбоподателя автомобил не е негова собственост, но преки доказателства,
или верига от косвени доказателства, от които може да бъде направен единствен,
непротиворечив и категоричен извод относно виновността на дееца и конкретно, че на
санкционираното лице към датата на твърдяното нарушение е било известно, че
регистрацията на управляваното от него м.п.с. е била служебно прекратена или , че същият е
знаел, че новият му собственик не го е пререгистрирал в законоустановеният двумесечен
срок от придобиването му, по делото не са налице. В конкретният случай регистрационните
табели на автомобила са били поставени на същия, и не са налице други външни признаци
по които наказаното лице да би могло да разбере, че регистрацията на управлявания от него
автомобил е била прекратена, както и не се установяват други фактически действия от
страна на санкционираното лице, по които да би могло да се съди, че последното е имало
съзнание че управлява м.п.с. което не е било регистрирано по надлежния ред, вкл. не са
налице доказателства че е било уведомено от собственика за наличието на такова
обстоятелство.
Ето защо няма как да се приеме, че от субективна страна същият е осъществил
състава и на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За съставомерността на всяко нарушение
следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и
липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на
извършеното.
В подкрепа на горните изводи на съда са и множеството ОСОБЕНИ МНЕНИЯ на
съдия Цветомира Димитрова от АС-Хасково по идентични казуси, както и цялата практика
на съдилищата в това число и на ВКС във връзка с престъпленията по чл.345, ал.2 от НК.
Изложеното води на извода, че по делото не е налице надлежно доказване на виновно
поведение от страна на жалбоподател касателно вмененото му нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП.
5
Следователно въпреки, че от обективна страна деянието е осъществено, поради
липсата на доказателства установяващи наличието на субективният елемент - вината, то
деянието по чл.140, ал.1 от ЗДвП се явява несъставомерно. В тази връзка следва и НП да се
отмени.
Следва да се отбележи, че с оглед дадената правна квалификация за нарушението
правилно е санкционирано по чл.175, ал.3,предл.1 от ЗДвП, като правилно е определено и
наказанието като вид и размер. Последното обаче е валидно единствено, ако нарушението бе
доказано изцяло от обективна и субективна страна.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1253-000676/27.05.2022г. на
Началник сектор ПП при ОДМВР-Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
6