Р А З
П О Р Е Ж
Д А Н Е
№
гр. Варна, 11.02.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ВАРНА, Пети състав в открито съдебно заседание, проведено
на двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело №159/2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 276 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба вх. № 851/16.01.2019г. на А.П.В.,
ЕГН: **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.
Варна, осма група, № 313, депозирана чрез НПО сдружение „Паднали ангели“-
гр.Шумен, представлявано от К С .
С жалбата се оспорват незаконосъобразните действия на
Началника на затвора гр. Варна, които причиняват на жалбоподателя неимуществени
вреди изразяващи се в силно негативно влияние на психиката му, като чувство на
безпокойство, гняв, безсилие, главоболие, безпомощност, незащитеност. Направено
е искане след преценка на доказателствата по делото да бъдат отменени незаконосъобразните действия и да
бъде задължен Началника на Затвора гр. Варна да се разпореди килията, в която е
настанен жалбоподателя да се обособи като килия за непушачи, в която да се
настанят лишените от свобода, които са непушачи. В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от назначение на основание чл.26, ал.2 от Закона
за правната помощ защитник – адвокат Н Г К К от Адвокатска колегия гр. Варна, който
поддържа иска.
Ответникът по делото, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита изложените в жалбата
възражения за неоснователни.
Административен съд гр. Варна, като
прецени доводите на страните, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирано за
това лице. Същата с оглед предпоставките на чл.276 и сл. от ЗИНЗС е процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна се установява, че лишения от
свобода А.В. е постъпил първоначално в затвора гр. Враца на 24.07.2003г. На
29.11.2017г. е приведен в затвора гр.Варна. При постъпването му в затвора гр.
Варна е настанен в приемно отделение и в последствие е бил настанен в VІІ
група, спално помещение № 306 на 01.12.2017г., след това преместен във втора
група, спално помещение № 116 на 13.04.2018г. и на 27.08.2018г. е преместен в
VІІІ група, спално помещение № 313, където пребивава и до настоящия момент.
Лишеният от свобода В. е бил настаняван в различни спални помещения поради
това, че при първоначалното си постъпване
е настанен в VІІ група, назначен е на работа и е преместен във ІІ група,
спрян е от работа поради извършени от него дисциплинарни нарушения и е
преместен в VІІІ група за осъдени не работещи. Във връзка с направено устно
искане от лишения от свобода пред ИСДВР на ІІ група и по негово желание е
настанен в спално помещение № 116, което е за непушачи.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.276 от ЗИНЗС всеки лишен
от свобода или задържан под стража може да иска: 1. Прекратяване на действия и
бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице,
представляващи нарушение на забраната по чл.3; 2. Извършване на действия с цел
прекратяване или предотвратяване на нарушенията на забраната по чл.3. С
разпоредбата на чл.3 от Закона е предвидено, че осъдените и задържаните под
стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. С ал.2 на същата разпоредба законодателят освен
посочените е предвидил, че за такива се смятат всички обстоятелства, действия и
бездействия, уронващи човешкото достойнство или пораждащи чувство на страх,
незащитеност или малоценност.
С депозираната жалба жалбоподателят твърди, че от
момента на преместването му на 29.11.2017г. от затвора гр. Враца в затвора гр.
Варна, е бил насилствено настаняван в килия за пушачи. Твърди се още, че с
молба от 14.12.2018г., жалбоподателят е поискал Началника на затвора гр.Варна
да се разпореди, като укаже на инспектора социални дейности и възпитателна
работа на осма група, да обособи спално помещение № 313 за непушачи, съобразно
разпоредбата на чл.21, ал.4 от ЗИНЗС.
По делото са приложени като доказателства писмо с.д. №
1559/25.01.2019г. /л.44 по делото/ на Началника на затвора гр. Варна съдържащо
освен справка за лишения от свобода, докладна записка от инспектор Явор
Драгнев, молба от жалбоподателя от 20.07.2018г., заповед № 56/21.02.2011г. на
Началника на затвора гр. Варна; молба с.д. № 1664/28.01.2019г. на ГД“Изпълнение
на наказанията“ чрез процесуален представител.
Съдът намира за недоказани и голословни твърденията на
жалбоподателя. От представените по делото доказателства не се установява в
помещенията, където е бил настаняван жалбоподателя да се е осъществявало
тютюнопушене. Не се потвърждава твърдението на жалбоподателя относно подадена
на 14.12.2018г. молба до Началника на затвора гр. Варна. Единствената молба
приложена по делото, депозирана от жалбоподателя до Началника на затвора гр.
Варна е от 20.07.2018г. Неоснователно е позоваването на процесуалния
представител на жалбоподателя на разпоредбата на чл.21, ал.4 от ЗИНЗС и това е
така, тъй като дори и с оглед на посочената разпоредба, е недопустимо искане от
страна на лишен от свобода /какъвто е настоящия случай/ конкретно помещение да
бъде обособено като такова за непушачи. Недопустимо е искания от подобен род да
се превръщат в самоцел, поради това, че с оглед характера на местата за
лишаване от свобода, обособяването на помещенията е подчинено на определен ред.
Съобразно разпоредбата на чл.27, ал.1 от ППЗИНЗС, настаняването на лишените от
свобода в спални помещения се извършва от съответния инспектор по социални
дейности и възпитателна работа и следва да бъде съобразено с капацитетните
възможности на отделните помещения в групата, изискванията на режима и
сигурността, личностната характеристика на лишения от свобода, възможността да
оказва или да се поддава на отрицателно влияние, психологическата съвместимост
с другите лишени от свобода, здравословното състояние и естеството на възложената
работа. По делото не се събраха доказателства касаещи установени случаи на
тютюнопушене в спалните помещения, както и не бяха представени доказателства в
подкрепа на изложените с жалбата твърдения. Липсата на установени случаи на
тютюнопушене в спалните помещения, непредставянето на доказателства в подкрепа
на изложените с жалбата твърдения налагат извода, че не е налице бездействие,
респ. не е налице нарушение на забраната на чл.3 от ЗИНЗС от страна на
ответника по делото, поради което искането следва да бъде отхвърлено като
неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал.1 и 2 от АПК, Административен съд гр. Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искането на А.П.В., ЕГН: **********,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Варна, осма група, №
313, обективирано в жалба вх. № 851/16.01.2019г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване
пред тричленен състав на Административен съд гр. Варна в 3-дневен срок от
обявяването му.
Съдия: