РЕШЕНИЕ
№ 1176
гр. Пловдив, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело
№ 20245300501781 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от адвокат Е. К.-К. – процесуален
представител на жалбоподателя М. М. С., ЕГН ********** от ***, против
Решение № 2194 от 16.05.2024 г., постановено по гр.д. № 15330/2022 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от М. М. С.,
ЕГН ********** против „Център за психично здраве – С. З.“ ЕООД, ЕИК
********* осъдителен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл.
45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 100
лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания в периода от *** г. до *** г., вследствие издаването от страна на
ответника на документ с невярно съдържание – Писмо с изх. № *** г. , ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – ***
г. до окончателното изплащане на вземането.
В жалбата се съдържат оплаквания, че обжалваното решение е
неправилно, немотивирано, незаконосъобразно и постановено при съществени
процесуални нарушения. Твърди се, че издаването на неверен документ
официално писмо с изх. № *** г. с посочена невярна диагноза: „***“ и
изпращането му на АСНС е довело до започване на производство по чл. 70 от
НПК и именно поради издаването на документ с тази диагноза съдът е
постановил жалбоподателят да бъде настанен в ***Болница, за да се извърши
1
съдебно-психиатрична експертиза за ***дни под охрана, а не амбулаторно.
Поддържа се, че съдебно-психиатричната експертиза на проф. д-р П.М. изцяло
опровергава твърденията в документа за наличие на посочената диагноза.
Оспорва се изводът на съда за липса на причинно-следствена връзка между
изготвянето на документа и претърпените неимуществени вреди, както и че
писмото отразява единствено медицинското състояние на жалбоподателя,
каквото е констатирано в Историята на заболяването. Посочва се, че от ЦПЗ С.
З. е приложена медицинска документация от *** г., която не касае издаването
на оспорвания документ и която е обявена от ВКС за „документ от частен
характер“, нямащ никаква правна тежест. Отделно от това се сочи, че
жалбоподателят е осъдил ЦПЗ С. З. за действията през визирания периода, а
именно *** г. Поддържа се, че от приетото по делото и неоспорено заключение
на съдебно-психиатричната експертиза се доказва, че към *** г.
жалбоподателят не е страдал от посочената в писмото диагноза, а от
постъпилите по делото писма от СГС се доказва, че има две депозирани от
проф. М. съдебно-психиатрични експертизи в производствата по ЧНД №
2032/2018 г., образувано по чл. 70 от НПК на СНС и ЧНД № 2235/2018 г.,
образувано по чл. 65 от НПК. В заключение се посочва, че вследствие
издаването на документ с невярно съдържание и изпращането му на орган на
власт на жалбоподателя са причинени неимуществени вреди, поради което се
иска първоинстанционното решение да бъде отменено и бъде постановено
решение, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна „Център за психично здраве – С. З.“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: ****, представлявано от
управителя д-р П. Г. с който се оспорва като неоснователна въззивната жалба.
Споделят се изводите на съда, че процесното писмо не е с невярно
съдържание, като посочената в същото диагноза отразява здравословното
състояние на жалбоподателя по време на хоспитализацията му в ЦПЗ С. З. от
*** г. до *** г., каквото било отразено в медицинската документация и в
Историята на заболяването. В тази връзка се намира за правилен и обоснован
изводът на съда за липса на противоправно поведение от страна на ЦПЗ С. З.
Поддържа се като правилен и изводът на съда за липса на причинно-
следствена връзка между изготвеното писмо до АСНС и претърпените от
жалбоподателя неимуществени вреди от назначената му стационарна съдебно-
психиатрична експертиза за ***дни в ***Болница с оглед дискрецията на съда
за настаняване на жалбоподателя за принудително психиатрично изследване
или не. Акцентира се върху представената по делото експертиза на проф. д-р
П.М. и тази, която е приетата по ЧНД 2032/2018 г. по описа на СНС, като се
поддържа, че се касае за различни експертизи, доколкото първата била
изготвена по ЧНД № 2235/2018 г., ДП № 74/2018 г. по описа на СО на СП.
Иска се да бъде потвърдено обжалваното решение.
Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените
основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото
2
доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от
закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна
от съдебния акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на М.
М. С. против ответника „Център за психично здраве – С. З.“ ЕООД с
твърдения, че на *** г. управителят на ЦПЗ С.З. е изпратил невярно
официално писмо с изх. № *** г. до Апелативен специализиран наказателен
съд, в което се твърдяло, че ищецът бил настанен от *** г. до *** г. в ЦПЗ С. З.
по нареждане на Районен съд – Стара Загора за изготвяне на съдебно-
психиатрична експертиза и му била изготвена такава експертиза с диагноза:
„***“. Твърди се, че наистина на *** г. незаконно и насила ищецът бил
завлечен от полицията в ЦПЗ С. З. с незаконно постановление на прокурор от
Районна прокуратура – Стара Загора и за незаконните действия
Прокуратурата на Република България и ЦПЗ С. З. били осъдени по гр.д. №
12629/2016 г. по описа на СГС и по гр.д. № № 449/2019 г. по описа на ВКС.
Поддържа се, че ищецът категорично отказал да подпише информирано
съгласие за лечение и предвид липсата на съдебно разпореждане, задържането
му било абсолютно незаконно, отказал и каквито и да е било прегледи от
лекари, така че епикризата нямало как да се изготви, освен в нарушение на
закона. От това се прави извод, че управителят на ЦПЗ С. З. за пореден път е
съставил неистински документ във вреда на ищеца. В резултат от този
неистински документ му били нанесени неимуществени вреди, изразяващи се
в това, че бил злепоставен и отново незаконно бил обявен за луд пред
държавна институция и срещу него започнало производство по чл. 70 от НПК
и му била назначена съдебнопсихиатрична експертиза за ***дни в ***-
болница под охрана, която доказала, че е психически здрав. За това, че не е
психично болен, представя писмени доказателства. Поради претърпените
неимуществени вреди се иска да бъде осъден ответникът да му заплати
обезщетение в размер на 5 100 лв., ведно със законната лихва от датата на
увреждането – *** г., до окончателното изплащане на сумата.
С подадения от ответника в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата
молба се оспорва искът по основание и размер. Твърди се, че не е налице
противоправно поведение при изготвяне на процесното писмо, като в същото
са отразени обективно реални факти и обстоятелства относно престоя на
ищеца в лечебното заведение. Сочи се, че информацията била изискана от
съдебен орган и ответникът е бил длъжен да я предостави. Поддържа се, че
ищецът сам признавал, че на *** г. е бил настанен в лечебното заведение за
изготвяне на стационарна съдебнопсихиатрична експертиза в изпълнение на
постановление от 20.12.2013 г. на прокурор от Районна прокуратура – Стара
Загора. Твърди се, че по време на хоспитализацията на ищеца са извършени
необходимите прегледи, изследвания и други медицински дейности с цел
правилно диагностициране и лечение. Поставената диагноза, посочена в
медицинската документация, отразявала становището на лекуващия лекар за
3
състоянието на ищеца през периода на престоя му в лечебното заведение, а не
трайното му психическо състояние. Оспорва се на базата на това писмо на
ищеца да е била назначена съдебнопсихиатрична експертиза, тъй като
писмото било изискано по ВНЧД № 259/2018 г. по описа на Апелативен
специализиран наказателен съд, а към исковата молба била приложена
съдебнопсихиатрична експертиза, назначена по НЧД № 2235/2018 г. (ДП №
74/2018 г. по описа на СО на СП), и протокол от съдебно заседание по ЧНД №
2032/2018 г. по описа на Специализиран наказателен съд.
От фактическа страна по делото е установено, че с постановление от
20.12.2013 г. по пр.пр. № 6010/2023 г. по описа на Районна прокуратура – С. З.
е разпоредено на началника на Първо РУ Полиция при ОДМВР С. З. да
организира преглед на М. М. С. от дежурен психиатър при ЦПЗ С. З.
Съгласно представената история на заболяването С. е постъпил в ЦПЗ С.
З. на *** г. и е изписан на *** г. с окончателна диагноза: „***“. По време на
престоя в ЦПЗ С. З. на същия са извършени задължителните изследвания.
С Решение № 260 от 14.02.2020 г. по гр.д. № 449/2019 г. по описа на
ВКС, IV г.о., ЦПЗ С. З. е осъден да заплати на М. М. С. на основание чл. 49 от
ЗЗД сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от подлагането на медицински дейности по установяване и лечение на
психично разстройство през периода от *** г. до *** г., ведно със законната
лихва от *** г.
В отговор на постъпило в ЦПЗ С. З. писмо от Апелативен
специализиран наказателен съд по ВНЧД № 259/2018 г. III въззивен състав е
изпратено писмо с изх. № *** г., съгласно което лицето М. М. С. не се води на
диспансерен учет в ЦПЗ С. З. На *** г. същият е бил доведен от органите на
МВР с постановление на Районна прокуратура – С. З. от 20.12.2023 г.
(преписка № 6010/2013 г.). След консултация с психиатър от доболничната
помощ е насочен за хоспитализация в условията на спешност в Звено за
лечение на тежки психически разстройства в ЦПЗ С. З. Пациентът е дал устно
съгласие за постъпване в отделението, но е отказал да подпише информирано
съгласие за лечение. Отказал е прием на медикаменти по излизане на съдебно
решение по дело аз лечение по чл. 89 от НК. След явяване в съдебно заседание
на *** г. е заявил, че ще обжалва наложената мярка. Изписан е до
окончателното съдебно решение. Диагноза при изписването: ***. На *** г. е
доведен от органите на МВР, след преглед от психиатър е насочен в условията
на спешност към ДПБ Р. предвид психотично мотивираното му агресивно
поведение, застрашаващо живота и здравето предимно на околните и съгласно
ЗЗ. Диагноза: *** ***.
На 03.07.2018 г. е проведено съдебно заседание по НЧД № 2032/2018 г.
по описа на Специализирания наказателен съд, образувано по предложение от
Специализираната прокуратура по реда на чл. 70 от НПК и приключило с
определение за настаняване на М. М. С. – обвиняем по ДП № 74/2018 г. по
описа на СО – Специализирана прокуратура, пр.пр. № 811/2018 г. на
4
Специализирана прокуратура за изследване в психиатрично заведение –
***Болница, гр. С. за срок от ***дни. В съдебното заседание е прието
заключение на съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена от вещото лице
проф. д-р П.М..
На *** г. по НЧД № 2235/2018 г. (ДП № 74/2018 г.) по описа на СО на
Специализирана прокуратура, пр.пр. № 811/2018 г. по описа на
Специализирана прокуратура на М. М. С. е извършена съдебнопсихиатрична
експертиза от проф. д-р П.М., при която е установено, че няма данни, които да
потвърждават наличие на симптоми на психично заболяване у същия. Има
медицински документи, които определят състоянието „психично здрав“ на С..
По време на изследванията не са открити симптоми на психични
разстройства, които да отговарят на реда и критериите (интелектуален,
мисловен и волеви) на чл. 89 от НК, а именно: краткотрайно или
продължително „разстройство на съзнанието“. Към периода, в който се
твърди, че С. е извършил деяние не е имал пречки от медицински характер да
разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи
постъпките си. От друга страна при него се изразяват определени акценти на
личността, които не го лишават от базисните психични годности да разбира и
ръководи постъпките си. По време не правните процедури С. е бил и сега е със
запазени годности да разбира свойството и значението на случващото се. Той
е бил и е годен да ръководи поведението си. Няма пречки от медицинско
естество, които да го възпрепятстват да се защитава сам.
В първоинстанционното производство е изслушано и прието без
възражения от страните заключение на съдебнопсихиатрична експертиза,
изготвено от вещото лице д-р Д.К., съгласно което не са установени обективни
данни М. М. С. към *** г. да е страдал от *** ***. Динамиката на психичното
му състояние от тогава до момента на експертизата подкрепя липсата на
психично заболяване. При С. е налице особеност на характера (***) и
поведението.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по
същество правилно.
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 49 във
връзка с чл. 45 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди от
непозволено увреждане.
В тежест на ищеца, сега въззивник, е да установи по делото при
условията на пълно и главно доказване наличието на всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: противоправно
деяние, настъпили неимуществени вреди, причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и причинените вреди.
Противоправността е обективен елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане и представлява противоречие с императивна правна
5
норма или нарушаване на установената в чл. 45, ал. 1 от ЗЗД обща забрана да
не се вреди другиму, което накърнява правнозащитено имуществено или
неимуществено благо на друго лице.
От събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че
действията на въззиваемата страна, свързани с издаване на процесното писмо,
представляват противоправно деяние, което да е основание за ангажиране на
деликтната й отговорност.
Няма спор, а и се установява от писмените доказателства по делото, че
от ЦПЗ С. З. е изпратено писмо с изх. № *** г., съдържащо информация за
това дали лицето М. М. С. се води на диспансерен учет, дали е бил настаняван
в лечебното заведение и с каква диагноза е изписан. Писмото е изпратено в
отговор на писмо по ВНЧД № 259/2018 г. по описа на Апелативния
специализиран наказателен съд, III въззивен състав, във връзка с изготвяне на
съдебнопсихиатрична експертиза. Съдържанието на писмото изцяло отговоря
на обективната действителност и отразява вярно обстоятелствата, които
удостоверява. По делото няма спор, че през посочения в писмото период С. е
бил настанен в психиатричното заведение, а посочената в писмото диагноза
също е вярно отразена предвид събраните по делото писмени доказателства –
епикриза и история на заболяването, съдържащи окончателната диагноза за
състоянието на С. при престоя му в лечебното заведение. Фактът, че
впоследствие с влязло в сила решение по гр.д. № 449/2019 г. по описа на ВКС,
IV г.о. е прието, че на въззивника са причинени неимуществени вреди от
подлагане на медицински дейности по установяване и лечение на психично
разстройство по време на престоя му в ЦПЗ С. З., не променя обективния факт
на настаняване на С. в ЦПЗ С. З. и поставената му диагноза, каквато е била
целта на исканата информация. Следователно не се доказват твърденията на
въззивника, че процесното писмо има невярно съдържание, следователно не е
налице противоправност в действията на въззиваемата страна.
Извод за невярно съдържание на процесното писмо не може да се
направи и от приетото по делото заключение на съдебнопсихиатричната
експертиза, според което не се установява към *** г. С. да е страдал от
посочената в процесното писмо диагноза. Писмото има единствено
удостоверително значение за факта на престоя на въззивника в лечебното
заведение и поставената му диагноза, която отразява моментното му психично
състояние с оглед направените към онзи момент изследвания. Писмото не
представлява експертно мнение или заключение на специалист за психичното
състояние на въззивника, а само предоставя информация за данните, които
обективно се съдържат в изготвената и налична в лечебното заведение
медицинска документация, свързана с настаняването и престоя на въззивника.
На следващо място не се установяват твърденията на въззивника в
резултат от процесното писмо същият да е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в настаняването му в ***Болница по реда на чл. 70 от НПК за
извършване на съдебнопсихиатрична експертиза. Писмото с изх. № *** г. е
6
изпратено в отговор на запитване по ВНЧД № 259/2018 г. по описа на
Апелативния специализиран наказателен съд, III въззивен състав, а С. е
настанен за изследване в ***Болница за срок от ***дни с протоколно
определение по НЧД № 2032/2018 г. по описа на Специализирания
наказателен съд, II състав. Касае се за различни съдебни производства, което
изключва наличието на причинно-следствена връзка между издаването на
писмото и настаняването в ***Болница. Освен това от представения протокол
по НЧД № 2032/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, II
състав не може да се направи извод, че процесното писмо е било част от
доказателствения материал в производството, по което въззивникът е бил
настанен за изследване, още по-малко, че изводът на съда за необходимост от
настаняване по реда на чл. 70 от НПК е направен въз основа на това писмо.
Напротив от мотивите на съда може да се заключи, че този извод е обоснован
със становището на вещото лице проф. д-р П.М. за необходимост от
настаняване на С. в психиатрично заведение с цел изготвяне на пълноценно и
обективно заключение. Следва отново да се посочи, че писмото само по себе
си има само информационен, а не експертен характер и по никакъв начин не е
било обвързващо нито за съда, нито за вещите лица, на които е възложено
изготвяне на съдебнопсихиатрична експертиза, имаща за задача да установи
психичната годност на С. в качеството му обвиняем по досъдебно
производство да носи наказателна отговорност.
При липсата на успешно доказване на исковата претенция правилни са
изводите на първоинстанционния съд за нейната неоснователност, имащо за
последица отхвърлянето й.
По тези съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Въззиваемата страна не е претендирала разноски за въззивната
инстанция, а и липсват доказателства да е направила такива, поради което
разноски не й се присъждат.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2194 от 16.05.2024 г., постановено по
гр.д. № 15330/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIII гр.с.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8