№ 37113
гр. София, 19.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20231110123371 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от
М. Т. Р., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК и иск по чл. 55 и чл. 86 ЗЗД срещу „С..”
АД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който е оспорил основателността на исковете.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно
заседание да се произнесе, след като отново извършва проверка на редовността и
допустимостта на предявените искове, по предварителните въпроси и направените
доказателствени искания на страните.
Към искова молба са представени писмени доказателства, направени са
доказателствени искания за назначаване съдебно-счетоводна експертиза, искане по
реда на чл. 190 от ГПК, както и за изискване на документи по чл. 192 от ГПК от трето
неучастващо по делото лице. С отговора на исковата молба също са представени
писмени доказателства. Съдът намира доказателствените искания за допускане
събирането на представените от страните документи като писмени доказателства по
делото за относими, допустими и необходими за разрешаването на правния между
страните спор, предмет на настоящото производство, с оглед което следва да бъдат
уважени. Следва да бъде уважено и искането за допускане на съдебно – счетоводна
експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи, както и
искането по чл.192 ГПК. Искането по чл.190 ГПК следва да бъде оставено без
уважение, доколкото за същите обстоятелства е поискано допускането на съдебно –
счетоводна експертиза.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с
призоваване на страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед
изложените в исковата молба твърдения на ищеца да бъдат приканени да постигнат
съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез медиация или друг способ.
Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да вземат
становище в първото по делото съдебно заседание.
1
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени документи.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
посочени в исковата молба, при възнаграждение в размер на 300,00 лева, платимо от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на определението. НАЗНАЧАВА за вещо
лице В.. – тел. .., което да се призове след внасяне на депозита.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК „.. АД, със седалище и адрес на
управление: гр. С.., да представи по настоящото дело в 2- седмичен срок от получаване
на настоящото определение справка за извършени плащания от М.. Т. Р. за периода от
04.01.2023г. – 03.05.2023г., за което ЗАДЪЛЖАВА ищеца в 1- седмичен срок от
получаване на настоящото определение да представи молба по чл. 192 от ГПК за
връчване на третото лице. След постъпване на молбата, препис от нея, ведно с
придружително писмо с указан срок за представяне на документите да се изпрати на
третото лице.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 от ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 29.11.2023 г. от 11.15 часа, за когато
да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад и им се съобщят
последиците от неявяване в съдебно заседание. На ищеца да се връчи препис от
отговора на ответника, като съдът УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може да изрази
становище по направените от ответника възражения най-късно в първото по делото
публично съдебно заседание.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса,
който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес
за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или
да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и
съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно
чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК
І.1. Ищецът твърди, че на 04.05.2023 г. сключила с ответното дружество договор
за кредит, по силата на който й били предоставени заемни средства в размер на 950,00
лева при фиксиран лихвен процент по заема 31,680 %, ГПР- 36,710 %. Съгласно чл. 17
от договора за заем същият е следвало да бъде обезпечен в срок до три дни, следващ
сключването на договора за кредит с банкова гаранция или поръчителство на
физическо лице, което се одобрява от ответното дружество. В случай на неизпълнение
се дължала неустойка в размер на 1637,74 лв., която се начислявала пропорционално
към всяка вноска по кредита и била отразена в погасителния план, неразделна част от
договора. Поддържа, че неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване
2
на поръчители или представяне на банкова гаранция била загубила присъщата за
неустойката обезщетителна функция. Заемодателят не търсил обезпечение на
вземанията си по договора за кредит, като неустойката водела до скрито оскъпяване на
кредита и създавала единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на потребителя. Горното водело и до нарушение на чл. 19, ал. 4
ЗПК. Неустойката била извън присъщата й обезпечителна функция също, тъй като
кредитодателят бил поставил ограничения и бил дал неизпълнимо кратък срок за
осигуряване на поръчители. Счита договорът за потребителски кредит за нищожен на
основание чл. 11, ал.1 вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като не бил посочен съществен елемент
от неговото съдържание, а именно: наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който срок това право да бъде упражнено, вкл. и
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихва и
размера на лихвения процент. Твърди още, че е налице разлика между посочената
договора за кредит сума, подлежаща на връщане и тази, реално върната от ищеца на
ответното дружество. Моли съда да признае за установено в отношенията между
страните, че неустоечна клауза /чл. 17/ от Договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние № 918576 от 04.01.2023 г., е нищожна, както и осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
сумата от 25,00 лева, частичен иск от сумата в размер на 1965,29 лв., представляваща
недължимо платена по договора сума, въз основа на нищожна неустоечна клауза,
ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба- 03.05.2023 г., до
окончателно изплащане. Претендира разноски.
2. В срока по 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
не оспорва допустимостта на предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че
между страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № 918576 за
сумата от 950,00 лева, която сума е предоставена на ищеца. Излага твърдения, че
договорът е сключен по инициатива на ищеца с попълване на електронна заявка за
отпускане на кредит, достъпна на сайта на дружеството. Поддържа, че след попълване
на заявлението за кандидатстване в съответствие с посоченото в чл. 6, ал. 2 от ОУ на
ищеца била изпратена необходимата преддоговорна информация. След запознаване с
всички условия по кредита на 20.05.2020 г. ищецът натиснал бутона „подпис“, с което
изразил своето недвусмислено съгласие за сключването му. Оспорва твърдението, че
уговорената неустойка противоречи на добрите нрави. Твърди, че неустойката се
дължи от неизправната страна по договора, когато е налице онази форма на
неизпълнение, за което тя е уговорена, а именно: не предоставяне на обезпечение по
договора. Излага съображения, че щом ищецът е бил наясно, че не може да предостави
исканото обезпечение, то същият е договарял недобросъвестно, в нарушение на чл. 12
от ЗЗД. Поддържа, че процесната неустойка се начислява само докато не бъде
предоставено обезпечение. Моли за отхвърляне на исковете.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че
предмет на делото са предявени установителни искове с правно основание чл.240, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД при условията на чл. 415 ГПК.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за
фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).
ІV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите,
на които основава исканията си.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията
на пълно и главно доказване: следните обстоятелства: по иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД-
3
сключването на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание на
оспорената клауза; 2) по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД –
извършено плащане на исковата сума в полза на ответника на основание процесната
договорна клауза.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже: наличие на основание за
получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи
страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите
на така извършеното плащане.
V. На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът ОБЯВЯВА ЗА
БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ между страните следните
обстоятелството, че е бил сключен договор за потребителски кредит, предоставен от
разстояние № 918576 от 04.01.2023 г., по силата на който е предоставен заем на ищеца
в размер на 950,00 лева.
VІ. На основание чл. 146, ал. 2 следва да се посочат фактите, за които страните
не сочат доказателства.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4