№ 6180
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Гергана Ж. Троянова
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Гражданско дело №
20231100106456 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.49
вр. чл. 45 Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) от Р. П. В. /ищец/ срещу
Столична община /ответник/, както следва:
- за заплащане на сумата 60000.00 лева – обезщетение за неимуществени
вреди – търпени болки и страдания от травматично увреждане, причинено при падане
в дупка на път, стопанисван е ответника, поради необезопасяването й, ведно със
законната лихва от 22.07.2022г. до окончателното плащане;
- за заплащане на сумата 1400.00 лева – имуществени вреди от същото
деяние, изразяващи се в сторен разход за медицинско изделие, ведно със законната
лихва от 22.07.2022г. до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че на 22.07.2022 г. в гр.София, е претърпяла вреди, поради
падане в дупка на улицата пред бл******* в ж.к. „*******“, в резултат на което
получила многофрагментарно счупване на дясна подбедрица. Посочва, че била
хоспитализирана в УМБАЛ „Света Анна – София“ ЕАД, където на 27.07.2022г. била
извършена операция на счупения крайник с поставяне на остеосинтезни материали,
които закупила за сумата от 1400.00 лева. Пояснява, че непосредствено след инцидента
и продължително време след него не е можела да се обслужва сама, поради характера
на увреждането, наложил обездвижване, и се нуждаела постоянно от грижата на своите
близки. Заявява, че търпяла интензивни болки, които се отразили негативно на
1
психическото й състояние, поради което от жизнен, деен, отзивчив и позитивен човек
станала изнервена, потисната и раздразнителна и изпитвала страх и отчаяние, че не би
могла да се възстанови напълно. Счита, че отговорност за обезщетяване на вредите
носи ответника като стопанин на общинската пътна мрежа, неизпълнил задължението
си за поддържане на пътя в изправност, респ. за обезопасяване на участъци с нарушена
пътна настилка, в пряк резултат от което бездействие ищцата е претърпяла вреда.
Предвид изложеното, предявява иск за присъждане на обезщетение за нанесените
имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва от увреждането до
окончателното плащане.
Ответникът оспорва механизма на получаване на вредите, наличието на дупка на
пътя, евентуално твърдението, че неравност на пътя е била причина за падането.
Поддържа, че не е налице доказана причинно-връзка между твърдените вреди и
неизпълнение на задължение на ответника да поддържа пътя в изправност. Евентуално
счита, че нарушената пътна настилка е несъществено отклонение от износващия пласт
на асфалта и не би могла да е самостоятелна причина за падането. Оспорва размера на
претенцията като прекомерен. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищцата с твърдение, че не е положила дължимата грижа, тъй като дупката
е била видимо препятствие, което пострадалата е можела да съобрази и избегне.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
От представената медицинска документация, обобщена в издадена епикриза от
УМБАЛ „Света Анна“ АД – София, се установява, че на 27.07.2022г. ищцата е била
оперирана, поради получено при падане на 22.07.2022г. закрито многофрагментарно
счупване на дясна подбедрица. Видно от документите на пострадалата са били
поставени остеосинтезни материали за фиксиране на глезенната става в правилно
анатомично положение и е била изписана с предписание за покой и режим, при който
придвижването да се осъществява с помощни средства с цел ненатоварване на ставата.
Съгласно приложена фактура и касов бон, медицинското изделие, вложено при
операцията, е било заплатено от Р. В. и е било на стойност 1400.00 лева.
Видно от удостоверение от НОИ, на ищцата са били изплащани обезщетения за
временна неработоспособност до м.11.2022г. вкл.
Твърди се, че счупването е резултат от падане в дупка на пътя, което се оспорва
от ответника, който поддържа, че вредите – имуществени и неимуществени, не са в
пряка причинно-следствена връзка от такова падане, евентуално, че търпените болки и
страдания не обосновават търсения размер на обезщетение.
За изясняване на спорните обстоятелства по делото са разпитани свидетели и е
допусната съдебно-медицинска експертиза.
От разпита на свидетеля Н. Б. – съсед на ищцата, се установява, че през лятото
2
на 2022г. свидетелят е видял пред блок******* в ж.к. „*******“ Р. В., която познава от
близо 18 години. Същият заявява, че тя се движела по улицата пред блока срещу него и
непосредствено преди да я поздрави тя извикала и паднала в дупка на пътя, която
описва, че е с големина метър – метър и половина, както и че тя, както и други дупки,
не са били ремонтирани вече три години, въпреки сигналите, които сам той е подал до
общината. Посочва, че помогнал на ищцата да седне на бордюра, от където тя се
обадила по телефона на мъжа си. Твърди, че след като Р. В. се върнала на работа, е
видял, че е с подут крак. Изразява мнение, че инцидентът е бил шок за нея.
При изслушване свидетеля Ц.В., съпруг на ищцата, се установява, че
непосредствено след падането си Р. В. му се обадила по телефона и той тръгнал от
работа към нея, като я заварил да седи на бордюра на пътя пред бл******* в ж.к.
„*******“. Пояснява, че кракът й бил подут, заради което посетили УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“, откъдето им съобщили, че глезенът е счупен. Заявява, че операцията
била неизбежна и била направена в Окръжна болница, като съпругата му изпитвала
силни болки и притеснение относно самата интервенция. Посочва, че по същото време
се грижела за тежко болна майка, която дори била в болница, като след счупването не
можела да продължи с грижите и самата тя се нуждаела от ежедневна помощ. Твърди,
че инцидентът се е отразил тежко на психиката й, тъй като се наложило да бъде в
покой и при щадящ режим за близо осем месеца, след които се върнала на работа като
продавач в магазин, но често изпитвала болки от подуване на крака, тъй като работата
й налагало стоеж. Уточнява, че има видима разлика между двата крака, тъй като
увреденият е подут и оточен и това попречило на съпругата му да ходи на занимания
по народни танци, на ски и в планината, което често правила преди падането. Заявява,
че поради отока и болката можела да носи само равни и широки обувки.
От разпита на свидетеля И.П., съсед, се установява, че ищцата се чувствала
изолирана и напрегната след операцията, стояла постоянно вкъщи с повдигнат крак, за
да облекчи същия, не можела да се грижи за домакинството. Посочва, че се
придвижвала с патерици до четвъртия месец от травмата, както и че досега изпитва
притеснения, когато излиза, още повече, че дупката, в която паднала още стои
неремонтирана пред блока. Потвърждава, че е преустановила заниманията си,
изискващи активно движение, като народни танци, както и че от общителния преди
човек сега станала затворена и тревожна.
Приета е съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която след преглед на
материалите по делото и извършен личен преглед, е установило, че:
Получената травма при ищцата е счупване на дясна глезенна става, което засяга и
двете кости на подбедрицата – тибия (голям пищял) и фибула (малък пищял),
поради което е налице трималеоларна фрактура, погрешно описана като
дималеоларна в епикризата;
3
Стъпването накриво и последвалата от това загуба на равновесие е възможен
механизъм за настъпване на такова увреждане, като посоченото по-горе;
Лечението е било възможно само след проведената операция за наместване на
счупването и фиксация с импланти, каквито са поставени, поради което
направеният разход за тях е бил необходим;
Оздравителният процес е протекъл в рамките на средно необходимите шест
месеца, като понастоящем е налице пълна консолидация на ставата, която
правилно е зараснала, поради което не се очакват последващи проблеми, вкл.
посттравматична артроза;
Увреждането е довело до ограничен обем на движенията на дясната глезенна
става, тъй като е настъпило сковаване на същата, както и до видима разлика в
обема на глезена на двата крака;
Налице са остатъчни белези от извършената операция, които са видими и
неотстраними;
Възможни са болки при промяна в климатичните условия и при физическо
натоварване на крака, каквито ищцата съобщава, че има;
Травмата е наложила придвижване с помощни средства след операцията и нужда
от помощ при ежедневни нужди, но не е била от естество да налага строг
постелен режим, напротив – раздвижването е било препоръчително за
възстановителния процес още в болнични условия и такова е проведено.
Прието е писмо на Столична община, с което ответникът посочва, че по силата
на ЗМСМА общинските пътища, улици, булеварди, обществени паркинги и зелени
площи за обществено ползване са собственост на общините, като по делото не се
спори, че улицата пред блок******* в ж.к. „*******“, на която се твърди да е настъпил
инцидента, е общинска собственост, поради което обстоятелството е било отделено
като безспорно и ненуждаещо се от доказване с определението на съда по чл.140 ГПК.
Софийският градски съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните
правни изводи:
По отношение на деликта
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на
пълно и главно доказване механизма на увреждането, като установи, че то е настъпило
при пропадане на ищцата в дупка на улицата, пряката и непосредствена причинна
връзка между вредата и неизпълнение на задълженията на ответника за поддържане на
пътната мрежа в състояние, което я прави годна за безопасно ползване, търпените
болки и страдания от травматичното увреждане и размер на неимуществената вреда,
както и стойност на разходите за лечение, които претендира като имуществена вреда. В
тежест на ответника е било да докаже възражението си за друг произход на вредата,
4
респ. за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.
От приетите писмени и гласни доказателства съдът счете за доказано, че
получените от Р. В. травматични увреждания на дясна глезенна става са резултат от
падане в дупка на пътя, което събитие е настъпило на 22.07.2022г. в гр.София пред
бл******* в ж.к. „*******“.
Спорен е механизмът на увреждането, тъй като счупване с такъв характер е
възможно да се получи както при падане от собствен ръст при стъпване накриво, така и
при подхлъзване и дори при директен удар върху глезена с твърд предмет, вкл. с крак –
така в СМЕ.
По делото е разпитан очевидец на падането, от показанията на който се
установява, че то е резултат от пропадане в дупка на пътя, в която е стъпила Р. В.,
както и че това се е случило на посочената от ищцата дата и място. Съдът кредитира
свидетелските показания на Н. Б. като логични и последователни, изразяващи
непосредствените му наблюдения. Свидетелят е проследил движението на В., която
видял да върви насреща по пътя му пред блока и която понечил да поздрави, тъй като
са съседи и се познават от години. Видял е, че същата пада и то в отворилата се на
улицата дупка, която определя, че е с размери около метър на метър и половина.
Помогнал е на падналата ищца да седне на бордюра, където е престояла до идването на
съпруга й Ц.В.. Показанията на този свидетел също се кредитират, тъй като
кореспондират на тези, дадени от другите свидетели и не се опровергават от
останалите доказателства по делото. Свидетелят е категоричен, че Р. В. го е чакала
след падането на бордюра на улицата, от където посетили болнично заведение, в което
им казали, че кракът е счупен. Налице е пряка причинно-следствена връзка между
падането в дупката и счупването, т.е. същото има за причина пропадането на крака на
ищцата в нея. Тук е мястото да се посочи, че неравността на пътя е причина за
извеждане на пострадалата от равновесие и падането й. Житейски нелогична е и
неподкрепена с доказателства е тезата на ответника, че ищцата е загубила равновесие
на равен терен и падането в дупката е случайност. Такъв механизъм се отрича от
свидетеля Б., който твърди, че загубата на равновесие и падането е резултат именно от
стъпването в дупката. Така, вероятният извод на вещото лице, че механизмът е
соченият в исковата молба, се потвърждава и със събраните гласни доказателства.
Установено е също, че при падането ищцата е счупила глезена си по начин,
който изисква оперативно наместване с плака и винтове, каквито са били поставени на
пострадалата на 27.07.2022г. – така в СМЕ.
Същевременно, няма спор, че уличното платно, където се е намирала дупката, в
която е пропаднал крака на ищцата, е част от общинската улична мрежа, поради което
това обстоятелство е било отделено за безспорно.
Съгласно §7 от ПЗР на ЗМСМА пътищата, обслужващи съответната община, са
5
нейна собственост, поради което и като техен стопанин Столична община е била
задължена да ги поддържа в изправност и по начин да не са опасни за преминаващите
по платното автомобили и пешеходци. Дължимата грижа изисква също при нарушена
пътна настилка, която съставлява препятствие, теренът да се обозначи и сигнализира
по начин, че да е видим. Това произтича от правилата на чл.11 от ЗОС, чл.19, ал.1, т.2
ЗП и чл.31 ЗП, както и чл.167, ал.1 ЗДвП, които постановяват, че стопанин на пътната
мрежа на територията на столицата е Столична община, която има грижата да я
поддържа, вкл. като възлага дейности по поддържане на трети лица, респ. има грижата
да осигури обезопасяване на участъци с компрометирана и поради това опасна за
движение, вкл. за пешеходци, пътна настилка.
Именно бездействието на служителите на ответника, натоварени с горните
дейности, е причина за необезопасената пред бл******* на ж.к. „*******“ дупка на
пътя, при преминаване по която е паднала ищцата, от което бездействие възниква
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника.
При така изградените изводи, исковата претенция се явява основателна и следва
да се уважи.
По отношение размера на претенцията за обезщетяване на причинените
неимуществени вреди:
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществените вреди се определя по
справедливост. Според разрешението на ППВС № 4/1968г. съдът следва да даде
справедливо обезщетение, като оцени вида и тежестта на травматичното увреждане,
обстоятелствата, при които е настъпило и във връзка с които следва да отчете дали е
налице поведение на увреденото лице, което да е допринесло за вредоносния резултат,
продължителността на възстановителния процес, възможността за пълно
възстановяване, остатъчни белези и болки, възраст на пострадалия и др. Изброяването
на критериите не е изчерпателно и зависи от конкретния случай. Съобразявайки
установените по делото факти, съдът намира, че справедливото обезщетение за
търпените от Р. В. неимуществени вреди, като резултат от травматичните увреждания,
получени поради пропадане в дупка на общински път, е 30000.00 лева. При
обосноваване на тази оценка съдът взе предвид, че към датата на увреждането
пострадалата е била на 48 години; че в резултат на него е търпяла оперативно
наместване на полученото счупване, засегнало и двете кости на дясната подбедрица,
поради което наместването с цел правилно зарастване на костта е наложило поставяне
на остеосинтезни материали; че тази материали и самата травма са довели до
ограничен обем на движенията на дясна глезенна става, но без от това да следва
инвалидизиране; че периодът на възстановяване е отнел половин година; че
непосредствено след инцидента и операцията ищцата е търпяла силни болки и не е
можела да се обслужва самостоятелно; че и понастоящем търпи леки до умерени болки
6
при натоварване на крайника, както и при промяна на времето; че са налице
загрозяващи белези; че в резултат на приложеното лечение крайникът е стабилизиран в
правилно анатомично положение и е възстановен.
По възражението за съпричиняване:
Съдът намира възражението за неоснователно. Обстоятелството, че ищцата
познава пътя пред блока и вероятно е виждала дупката, не я задължава да избира
различен маршрут на придвижване, за да избегне компрометираната настилка. Не се
установи, напротив, доказа се, че при движението си по улицата пострадалата В. не е
извършвала дейности, отклоняващи вниманието й от пътя – не е говорила по мобилен
телефон, не е разговаряла със съпровождащо я лице, не е била натоварена по начин,
който да е допринесъл за извеждането й от равновесие. Причината за падането е
стъпването в неравност на пътя, която е опасна, но не е била сигнализирана до
отстраняването й. В заключение, не е налице такова поведение, в пряка причинно-
следствена връзка от което да са настъпили търпените вредите по вид и интензитет.
По отношение размера на претенцията за обезщетяване на причинените
имуществени вреди:
По делото се доказа, че разходите за остеосинтезни материали, направени от
ищцата, са в размер на 1400.00 лева – така в приложената фактура и касов бон от
29.07.2022г. Доказа се, че медицинското изделие е било необходимо за правилното
провеждане на лечението – така в СМЕ. Предвид изложеното, исковата претенция в
тази част се уважава в пълен размер.
По отношение на лихвата за забава:
Доколкото за вреди от непозволено увреждане деликвентът отговаря и без
покана (чл.84, ал.3 ЗЗД), то така определените обезщетения се присъждат ведно с
лихва от датата на вредоносното събитие – 22.0.2022г., до окончателното плащане.
По разноските
При този изход на спора по делото отговорността за разноски следва да се
разпредели по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Разходите на ищеца са в размер на 500.00 лева заплатена държавна такса. От нея
в тежест на ответника се възлага сумата от 255.70 лева, съобразно уважената част от
исковата претенция (51.14 %), като Столична община следва да заплати по сметка на
Софийския градски съд и още 756.00 лева – държавна такса до достигане на пълния
дължим размер от 1256.00 лева (ищцата е била частично освободена от задължението
за държавна такса).
Ответникът следва да заплати и сумата от 3413.29 лева – адвокатско
възнаграждение на адвокат Г.Г.Р., осъществил безплатно процесуално
7
представителство на ищцата по делото при условията на чл.38 ЗА, при които е и
сключеният договор за правна помощ – л.106 от делото. Размерът е определен след
изчисляване на минимално дължимия по НМРАВ хонорар, намален с процент,
съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя на 100.00 лева и присъжда от тях в тежест на ищеца сумата от 48.86
лева, съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
Сторени са разходи от бюджета на съда в размер на 450.00 лева за участие на
вещо лице, от които в тежест на ответника се възлагат 230.13 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд, Първо гражданско
отделение, I-6 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр.София, ул. „*******, да заплати на Р.
П. В., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. „*******“, бл*******, вх*******3, със
съдебен адрес: гр.София, ул. „*******, четвърти полуетаж, офис № 4 (чрез адв.Г.Р.),
следните суми:
на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД вр.чл.19, ал.1, т.2 ЗП - сумата 30000
(тридесет хиляди) лева - обезщетение за неимуществени вреди - търпени болки
и страдания от травматично увреждане, причинено при падане в дупка на път,
стопанисван от ответника, поради необезопасяването й, което събитие е
настъпило на 22.07.2022г. в гр.София, на пътя пред бл******* в ж.к. „*******“,
ведно със законната лихва от 22.07.2022г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до пълния предявен размер
от 60000.00 лева, като неоснователен;
на основание чл. 49 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД вр.чл.19, ал.1, т.2 ЗП – сумата 1400.00 лева
– обезщетение за имуществени вреди – разходи за медицинско изделие, вложено
при лечение на травматичното увреждане, причинено при падане в дупка на път,
стопанисван от ответника, поради необезопасяването й, което събитие е
настъпило на 22.07.2022г. в гр.София, на пътя пред бл******* в ж.к. „*******“,
ведно със законната лихва от 22.07.2022г. до окончателното плащане;
на основание чл.78, ал.1 ГПК – сумата 255.70 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.38 ЗА, Столична община да
заплати на адв.Г.Г.Р., с адрес: гр.София, ул. „*******, четвърти полуетаж, офис № 4,
сумата 3413.29 лева - адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно
процесуално представителство на ищеца по делото Р. П. В..
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, Столична община да заплати на
8
Софийския градски съд сумата 756.00 лева –държавна такса, като и сумата 230.13
лева – разноски за вещо лице.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Р. П. В., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ж.к. „*******“, бл*******, вх*******3, да заплати на Столична община, с
адрес: гр.София, ул. „*******, сумата 48.86 лева – разноски по делото.
УКАЗВА на ответника, че присъденото вземане може да бъде платено по
следната банкова сметка на ищеца: BG ******* при „Първа инвестиционна банка“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9