РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 12.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV – Б въззивен състав, в публично
съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
Мл.съдия ТЕОДОРА
КАРАБАШЕВА
като разгледа
докладваното от мл.съдия Карабашева в.гр.д. № 1005 по описа за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С решение №
20247730/10.11.2018 г., постановено по гр.д. № 17885 по описа за 2020 г. на
Софийски районен съд, 179-ти с-в, са отхвърлени предявените от Д.Д.Б. срещу „К.А.“
ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225,
ал. 1 КТ за признаване за незаконно уволнението, наложено със Заповед №
04041/17.03.2020 г. на основание чл. 71 КТ и неговата отмяна, за възстановяване
на длъжността „управител търговия на едро“, която е заемана преди уволнението,
и за присъждане на сумата от 15 538.95 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа вследствие на незаконното уволнение в размер на брутното
трудово възнаграждение за периода от 18.03.2020 г. до 18.09.2020 г. Със същото
решение Д.Д.Б. е осъден да заплати на „К.А.“ ЕООД сумата от 2 070.00 лв.,
представляваща сторените пред първа инстанция разноски.
Срещу решението
е подадена въззивна жалба с вх. № 25177530/01.12.2020 г. /дата на п.кл.
25.11.2020 г./ от ищеца Д.Д.Б., подадена чрез адв. В.З., с която решението се
обжалва в цялост. Съдържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на
материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Според въззивника изводът на СРС, че с допълнително
споразумение, сключено между него и работодателя „К.А.“ ЕООД са изменени
съществено трудовите му функции, поради което законосъобразно бил предвиден нов
срок по чл. 70 КТ, е неправилен. Счита, че по делото не е доказано с допустими
доказателства връчването на длъжностна характеристика за новата длъжност
„управител търговия на едро“. Сочи, че при съвкупна преценка на всички събрани
по делото доказателства се достигало до еднозначно заключение, че трудовото
правоотношение е незаконосъобразно прекратено, поради което и исковете му са
основателни. Въззивникът иска отмяна на атакуваното решение, уважаване на
предявените искове и претендира разноски.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх. №
25010737/21.01.2021 г. от насрещната страна „К.А.“ ЕООД, подаден чрез адв. Л.Г.
с приложено в първа инстанция пълномощно – л. 29, в който се поддържа, че
решението е правилно и законосъобразно, а предявените искове са неоснователни.
Въззиваемата страна излага подробни съображения и иска жалбата да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се
разноски.
Съдът, след като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Д.Д.Б., ЕГН: **********
против „К.А.“ ЕООД, ЕИК: ******, представлявано от управителя К.Т.Т.. При
условията на обективно съединяване са предявени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Ищецът твърди, че е
бил в трудово правоотношение с ответника по силата на сключен трудов договор от
03.05.2017 г., по силата на което заемал длъжността „Ръководител търговски
екип“. Трудовият договор бил сключен със срок на изпитване от 6 месеца.
Заявява, че на 30.05.2019 г., на основание чл. 119 КТ е сключено допълнително споразумение
към сключения на 03.05.2017 г. трудов договор, като било променено населеното
място, в което ищецът ще работи, както и е променено наименованието на
длъжността. С второ допълнително споразумение от 27.02.2020 г. на основание чл.
119 КТ е променен размерът на трудовото възнаграждение, получавано от ищеца,
като последният е преминал от длъжността „Ръководител търговски екип“ с код по
НКПД 24215030 на длъжност „Управител търговия на едро“ с код по НКПД 14203001,
а мястото на работа остава непроменено. В точка 5 от допълнителното
споразумение е уговорен нов изпитателен срок от 6 месеца, както и едномесечно
предизвестие в полза на служителя. Ищецът подчертава, че независимо от факта,
че длъжността му е наименована по различен начин, той е осъществявал една и
съща дейност. С допълнително споразумение от 27.02.2020 г. не му е възложена нова
трудова функция, което да даде право на работодателя да установи нов
изпитателен срок, поради което включената клауза за такъв е недействителна.
Посочва, че на 17.03.2020 г. му е връчена заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, а като причина е посочена: до изтичане срока на изпитване в
полза на работодателя, като сочи, че заповедта за прекратяване на трудовото му
правоотношение е незаконосъобразна, прекратяването му е неправомерно, понеже
трудовият договор се е трансформирал в безсрочен такъв. Претендира разноски.
Ответната страна
– „К.А.“ ЕООД, представлявано от управителя К.Т.Т., е подала отговор на
исковата молба, в който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че
между страните е сключен трудов договор на 03.05.2017 г., както и че на
27.02.2020 г. е сключено допълнително споразумение. Навежда твърдения, че
заеманата от ищеца длъжност е променена, като новата длъжност „Управител
търговия на едро“ е от категорията на ръководните, а длъжността „Ръководител търговски
екип“ е от категорията на „Административните специалисти“, като именно
различията в новата длъжност са наложили необходимостта от уговарянето на нов
изпитателен срок. Заявява, че с подписаното споразумение изменя съществено
трудовата функция на работника и служителя, като няма пречка за тази хипотеза
да се уговори нов срок за изпитване. Според ответника заеманата от ищеца
длъжност не е една и съща, доколкото на нея на 05.03.2020 г. е нает нов човек,
затова и в случая не е приложима разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ.
Законосъобразно работодателят е упражнил правото си да прекрати трудовото
правоотношение с ответника, което води до неоснователност на предявените
искове.
Страните не
спорят, че в периода от 03.05.2017 г. до 30.05.2019 г. помежду им е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което Д.Б. е заемал длъжността
"Ръководител търговски екип" в отдел гр. София – Шоурум София към „К.А.“
ЕООД, като брутното трудово възнаграждение на ищеца за пълен отработен месец
било 1 030.00 лв. Страните не спорят, че с допълнително споразумение към
трудов договор № 04007/03.05.2017 г. на 30.09.2019 г. било променено населеното
място, където лицето изпълнява трудовите си задължения в гр.София, общ.
Столична, обл. София – град, кв. Дружба 2, ул. „Цветан Лазаров“ 29 – Шоурум
Крез, както и се променя основното месечно трудово възнаграждение, което става
в размер на 2 547.00 лв. преди уволнението, като се променя и срока на
договора на безсрочен трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ. Страните не
спорят, че между тях е сключено допълнително споразумение № D-4007-2/27.02.2020 към трудов договор №
04007/03.05.2017 г., с което на основание чл. 119 КТ, считано от 01.03.2020 г.
ищецът от длъжност „Ръководител търговски екип“ с код НКПД 24215030 преминава в
длъжност „Управител търговия на едро“ код НКПД 14203001. Правоотношението е
възникнало по силата на трудов договор от 03.05.2017 г., а е прекратено със
Заповед № 04041/17.03.2020 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ по причина: до
изтичане на срока на изпитване в полза на работодателя.
Спорно между
страните е дали е била връчена длъжностна характеристика със сключеното
допълнително споразумение от 27.02.2020 г., както и дали клаузата от трудовия
договор, свързана с нов срок за изпитване, е действителна, както и дали е
настъпила промяна в длъжността на ищеца.
В приетия и
неоспорен от страните като доказателство трудов договор от 03.05.2017 г. е
предвидено Д.Б. да заема длъжността "Ръководител търговски екип" и да
изпълнява задължения, свързани с длъжностната характеристика, както и други
задължения, които се изискват от него. В приетото и неоспорено от страните
допълнително споразумение от 30.05.2019 г. е въведена промяна в населеното
място, където лицето изпълнява трудовите си задължения, променено е основаното
месечно трудово възнаграждение, както и срокът на договора от 03.05.2017 г.
Същото носи подпис и печат единствено от страна на работодателя, но липсва
подпис на работника.
От приетото по
делото доказателство – допълнително споразумение № D-4007-2/27.02.2020 към трудов договор № 04007/03.05.2017 г. се посочва,
че ищецът преминава на длъжност „Управител търговия на едро“ под НКПД 14203001,
предвиден е срок за изпитване – шест месеца в полза на работодателя и 1 месец
предизвестие за служителя, като е отразено, че на 27.02.2020 г. заедно с
допълнителното споразумение е връчена и длъжността характеристика на работника.
Споразумението е подписано и от двете процесни страни.
Приложена като
доказателство по делото е длъжностна характеристика на длъжността „Ръководител
търговски екип“ с код по НКПД: 24215030 от 03.05.2017 г., в която са отразени
основните длъжностни задължения и отговорностите, присъщи за заеманата
длъжност. Последната е утвърдена с подпис и печат на работодателя, но липсва
подпис от страна на Д.Б..
По делото е
приета като писмено доказателство длъжностна характеристика на длъжността
„Управител търговия на едро“ с код по НКПД 14203001 с клас по НКП
„Ръководители“ от 26.02.2020 г., в която са предвидени основните длъжностни
задължения, присъщи за заемната позиция. В нея фигурира единствено подпис и
печат на работодателя „К.А.“ ЕООД, но не е налице подпис, три имена на
работника и посочена дата, на която същата е получена от него.
Приета е Заповед
№ 04041/17.03.2020 г., носеща подпис за работодателя на ответника, с която е
прекратено трудовото правоотношение между страните по трудов договор №
04007/03.05.2017 г. за длъжност "Управител търговия на едро" на
основание на чл. 71, ал. 1 от КТ поради причина: до изтичане срока на изпитване
в полза на работодателя. На лицевата страна на заповедта е изписан текст, че
заповедта е връчена на 17.03.2020 г., и е положен подпис за отдел "Човешки
ресурси", след което е не е положен подпис от страна на Д.Б..
Прието е копие
от трудовата книжка на ищеца, съгласно което правоотношението между страните по
трудов договор е прекратено на 18.03.2020 г. на основание на чл. 71, ал. 1 от КТ.
По делото е
приложено като доказателство протокол от 27.02.2020 г., в който е посочено, че
служителят Д.Б. отказал да получи длъжностна характеристика за длъжността
„Управител Търговия на едро“, състояща се от две страници, утвърдена с подпис и
печат на управителя на „К.А.“ ЕООД на 26.02.2020 г., като същата му била
изчетена на глас в цялост и връчена в присъствието на свидетелите Я.К.М.с ЕГН: **********
и Л.С.С.с ЕГН: **********, които са се подписали върху посочения цитирания
протокол.
С прието по
делото неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза,
вещото лице, след запознаване с документи по делото, е посочило, че
обезщетението по чл. 225 от КТ, претендирано от ищеца за периода от 18.03.2020
г. до 18.09.2020 г. е в общ размер от 15 538.95 лева.
По
делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.С.К.–
бивш служител при ответника, С.П.Р.– служител при ответника на длъжност
„търговски директор“ и В.Е.Е.– служител при ответника на длъжност „Мениджър
продажби“. Свидетелят К.дава показания, че работил в ответното дружеството като
шофьор, но изпълнявал и други длъжности вътре в самия офис, а Д.Б. бил негов
началник и следял за изпълнението на задачите много отговорно. Сочи, че Д.Б.
отключвал офиса сутрин и вечер го заключвал, като разбрал, че бил преназначен
на друга длъжност от колектива, но не забелязал промяна в изпълнението на
неговите длъжности – работниците се отчитали на него за свършената работа. Твърди,
че бил пряко подчинен на Д.Б., но не знаел каква била длъжността на ищеца.
Запознал се в последствие с лицето Б.Д., понеже заел мястото на Д.Б. като
началник, като имало период, в който Б.и Д.Б. работели едновременно, но
изведнъж Б. изчезнал и Добруджарлиев заел неговото място.
Свидетелката
Р.дава показания, че през 2016 г. била повишена на длъжността „търговски
директор“ и отговаряла за едровата търговия на цялата компания, като до 2018 г.
отговаряла и за Д.Б., който постъпил през 2017 г. като ръководител на шоурума в
гр. София. Посочва, че присъствала на всички интервюта и избрала Д.Б. като неин
фаворит, като именно тя трябвало да обучи ищеца за всичко в компанията.
Посочва, че длъжността „ръководител на търговски екип“ изисквала от ищеца да
координира и ръководи всичко, което се случва в базата – от доставката на
стоки, складирането им, отчета от касовия апарат и от търговците, като е
отговарял и за материалните ценности, за правилната подредба на продуктите в
шоурума, за презентацията на стоки пред клиенти, връзката с клиенти,
представянето на оферти и презентиране на продуктовото портфолио на фирмата, да
изговаря печалбите, да изготвя справки, да оптимизира разходите, ресурсите на
компанията, търговците, дали трябва да са по-малко или повече, как да бъде
структурирана заплатата и каква да е тя, както и да извършва мониторинг на
цялата дейност на лицето, заемащо длъжността „мениджър продажби“, като
последната задача му била възложена устно неколкократно. Свидетелката твърди,
че не било възможно като нов служител Б. сам да решава какви проекти да прави,
като ако искал да направи някаква промяна, следвало първо да го обсъди с нея,
тъй като той отговарял за клиентите в гр. София, което се обхващало от
длъжността му „ръководител търговски екип“. Дава сведения, че докато ищецът
заемал длъжността през месец септември 2019 г. назначили В.Е.на длъжността
„мениджър продажби“, за да развиел едровата търговия на национално ниво, като
последният отново бил подчинен йерархически на нея, но следвало да бъде
ръководен именно от Б.. В показанията си посочва, че на оперативки Е.споделял,
че колегата му Б. не давал всичко от себе си и не ръководел правилно едровата
търговия според него, както и че основно задължение на Е.било да му обобщава
информацията, свързана с клиенти, а Б. следвало да прецени каква да бъде
офертата и какви да са ценовите равнища, понеже идеята била Б. сам да изготвя
тези неща. Р.твърди още, че на 27.02.2020 г. поканила Б. в Пазарджик, като на
тази среща били само двамата, разяснила му подробно отговорностите, свързани с
новата длъжност, връчила му допълнителното споразумение за новата длъжност
„управител търговия на едро“ заедно с длъжностната характеристика с новите
изисквания, като изчели всяка точка от последната, Б. подписал допълнителното
споразумение, но не подписал длъжностната характеристика – единствено я взел
със себе си. В последствие отново му разяснявала отговорностите по телефона, с
имейли, като ясно му очертавала новите задачи. Твърди, че си имали доверие,
понеже не бил подписал и предната длъжностна характеристика. В показанията си
свидетелката посочва, че старата позиция на Б. била заета от Б.Д.в началото на
март, като Б. трябвало да го обучи и въведе в работата и да му покаже всички
административни дейности, свързани с длъжността, но не го направил – вместо
това продължил да изпълнява старите си функции, които вече били възложени на
друг служител, отказвал да възприеме новата длъжност и съпътстващите я
отговорности. Твърди, че макар Б. да е заемал новата длъжност от 10 дена, те
вече работили заедно от две години и това време било достатъчно, за да прецени
дали лицето може да изпълнява тази длъжност или не.
Свидетелят
В.Е.дава сведения, че работил в ответното дружество от 10.09.2019 г. и още с
постъпването си заел длъжността „мениджър продажби“, като отговорностите му
били да доразвива съществуващите вече клиенти и да намира нови, да развива
ценовата политика, клиентите по договорите, които предложения били одобрявани
от търговския директор. Твърди, че при постъпването си ищецът му бил представен
като ръководител на търговския екип в гр. София, подпомагал и координирал
цялата дейност там, като именно защото бил преназначен на друга длъжност,
извикали свидетеля Е.в Пазарджик, за да му разяснят новите му функции заради
предприети нови начини във фирмената политика. Било му разяснено, че поради
структурна промяна той оставал на същата длъжност, но в новата му характеристика,
която подписал февруари месец, било обозначено, че той бил подчинен както на С.Р.,
така и на Д.Б. и следвало одобрението вече да се получава именно от Б.. Твърди,
че Б. продължавал да идва на работа, но нищо не искал от свидетеля Е.нито като
отчет, нито като информация за свършената от свидетеля работа. Свидетелят
посочва, че старата длъжност на Б. била заета от Б.Д., но не видял никакво желание от страна на Б. да
обучава Д., даже се налагало Е.лично да обучава Б.Д.специално за продуктите,
макар да не му влизало в задълженията. Разбрал, че Б. бил отстранен от работа
поради несправяне с длъжностите, които следвало да изпълнява, като не знаел
какво пишело в длъжностната характеристика на Б. – бил наясно със задълженията
по своята.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата, с която
е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни предявените
искове, като след анализ на доказателствата по делото e приел, че ответникът е
упражнил валидно предоставеното му по чл. 71 от КТ правомощие, доколкото е
прието, че по изключение трудов договор за изпитване може да се сключва и при
съществуващо трудово правоотношение, но само когато по реда на чл. 119 КТ е
съществено променена трудовата функция на работника или служителя.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. При извършената служебна проверка настоящият състав намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, поради което
същият дължи произнасяне на съществото на правния спор в рамките на заявените с
въззивната жалба доводи. В конкретния случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо. По правилността на решението в
обжалваната му част:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,
чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Предмет на
проверка е законосъобразността на извършеното със заповед № 04041/17.03.2020 г.
на „К.А. ЕООД прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца Б. на основание
чл. 71, ал. 1 КТ.
За да бъде
уважен предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, ищецът –
работник/служител следва да докаже наличието на валидно трудово правоотношение
с ответника, прекратено с оспорваната заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение. В тежест на работодателя е да докаже законосъобразно
упражняване на правото си да прекрати трудовото правоотношение с работника или
служителя, а именно че е налице посоченото в заповедта основание за
прекратяване на трудовото правоотношение и че въпросната заповед е издадена от
компетентно лице, притежава изискуемите от закона реквизити и е връчена на
ищеца.
При преценка на
законосъобразността на извършеното прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 71, ал. 1 КТ предмет на съдебна проверка е наличието на валидно
трудово правоотношение, прекратяване в срока за изпитване и наличие на
изменение на трудовите задължения в новата длъжност на ищеца.
Пред настоящата
инстанция е безспорно и се установява от приетия по делото трудов договор, че
между страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение,
възникнало по сключен на 03.05.2017 г. на основание чл. 70, ал.1 вр. чл. 67, ал.1, т.1 от КТ трудов договор,
по силата на който въззивникът е заемал длъжността "ръководител търговски
екип", КИЛ 4649, НКПД 24215030, в отдел шоурум – гр. София с уговорен
размер на основното месечно възнаграждение 1 030.00 лв., като на основание чл.
119 КТ е сключено допълнително споразумение от 27.02.2020 г., с което трудовият
договор от 03.05.2017 г. е изменен и ищецът е назначен на длъжността „Управител
търговия на едро“ с уговорен размер на основното месечно възнаграждение 2 547.00
лв. и при уговорен шестмесечен изпитател срок в полза на работодателя и
едномесечен за работника, като след неговото изтичане, сключеният между
страните трудов договор се превръща в безсрочен. Споразумението е подписано от
ищеца и ответника, като е отбелязано, че договорените изменения влизат в сила
от 01.03.2020 г. По делото е приета заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 71, ал.1 КТ, с която работодателят е прекратил
трудовото правоотношение между страните, считано от 18.03.2020 г. Ищецът
(настоящ въззивник) признава в исковата молба, че е получил заповедта на
17.03.2020 г.
Трудов договор
със срок за изпитване се сключва, когато работодателят иска да се провери
годността на работника или служителя да изпълнява съответната работа или
работникът желае да провери дали работата е подходяща за него. С нормата на чл.
71, ал.1 КТ е уредено потестативното право на страната, в полза на която е
уговорен срока, да го прекрати без предизвестие с едностранно волеизявление в
рамките на срока на изпитване, който съгласно чл. 70, ал.1 КТ не може да
надхвърля шест месеца. Прекратяването на договора е оставено единствено на
преценката на страната, в чиято полза е договорен модалитета по чл. 70 КТ и
същата преценка не подлежи на съдебен контрол, като в настоящия случай уговорката
за изпитване е уговорена в полза и на двете страни, тъй като е предоставен
едномесечен срок с предизвестие за служителя.
Спорно между
страните е дали е била връчена длъжностна характеристика със сключеното
допълнително споразумение от 27.02.2020 г.
Според съда, от
събраните по делото доказателства е установено, че двете длъжности не спадат
към една и съща категория персонал, кодът им по Националната класификация на
професиите и длъжностите се различава. Най-точно правата и задълженията на
заемащите тези длъжности биха били установени от длъжностните им
характеристики. Посочено е, че тази за длъжността "Управител търговия на
едро", представена от ответното дружество, не е подписана от ищеца, но е с
подпис на управител на дружеството-работодател, като обаче и представената от
ищеца длъжностна характеристика за длъжността „Адинистративни специалисти“
отново не е подписана от ищеца, но е с подпис на управителя на
дружеството-работодател. Следва да се вземе предвид, че в показанията на
свидетелката Р., които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви с
останали събран по делото доказателствен материал, подчертава, че страните са
си имали взаимно доверие и тя неколкократно е обяснявала на ищеца какво точно
съдържа новата позиция, какви са отговорностите, поставяла му е задачи устно.
За изпълнението на определена работа може да съществуват нормативно установени
изисквания към работника и да са установени негови задължения. Възможно е също
работодателят да е връчил на работника длъжностна характеристика, в която е
посочил по-подробно задълженията му, както и качества, които той трябва да
притежава. Наличието на нормативни изисквания и връчването на длъжностна
характеристика улесняват доказването на съдържанието на трудовото
правоотношение и на специфичните изисквания към работника, но липсата им не
означава, че на работника не са му необходими никакви качества и че той няма
трудови задължения. Трудовите задължения на работника се уреждат в трудовия
договор чрез посочване на естеството на неговата работа, а естеството на
възложената работа определя и качествата, необходими за изпълнението й. (така Определение № 735 от 28.06.2017 г. на ВКС по гр. д.
№ 1808/2017 г., IV г. о., ГК). Т.е. дори и работодателят да не е изготвил или
да не е връчил длъжностната характеристика, това не се отразява нито върху
съдържанието, нито върху действителността на съществуващия между страните
трудов договор, като липсата на длъжностна характеристика не възпрепятства
възможността и способността на работника да изпълнява задълженията, произтичащи
от свойството на работата му. Затова и липсата на изрично връчване на
длъжностната характеристика, респективно липсата на положен от работника подпис
върху нея, не възпрепятства работника да изпълнява вменените му с трудовия
договор задължения.
Спорен във
въззивното производство е въпросът дали клаузата с уговорка за изпитване е
действителна, както и дали е настъпила промяна в длъжността на ищеца. Според
настоящата инстанция, с оглед принципа за свобода на договаряне, няма пречка
страните по трудовото правоотношение да се споразумеят за наличието на срок за
изпитване, стига общата продължителност на срока да не надхвърля императивно
установения максимален размер от шест месеца.
Съгласно
разпоредбата на чл. 70, ал. 1 КТ, когато работата изисква да се провери
годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на
работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до шест месеца.
Законодателят дава възможност на страните за една и съща работа да сключат само
един трудов договор със срок за изпитване и ако в уговорения срок, страната,
която се ползва от него, не направи волеизявление за прекратяване, трудовият
договор за смята за окончателен по аргумент от чл. 71, ал. 2 КТ. Същевременно,
чл. 70, ал. 5 КТ изрично предвижда, че за една и съща работа, с един и същ
работник, в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може
да се сключи само веднъж, като изменението от трудов договор в такъв, който
включва уговорка за изпитване, е допустимо единствено ако с това се промени и
трудовата функция на работника или служителя какъвто е и процесният случай. С допълнително споразумение от 27.02.2020 г. е
изменено съществено трудовото правоотношение между страните – изменена е
длъжността на ищеца от ръководител търговски екип", КИЛ 4649, НКПД
24215030, в отдел шоурум – гр. София в длъжността „Управител търговия на едро“,
код НКПД 14203001, като от представените и приети по делото длъжностни
характеристики се установява съществено различие между двете визирани длъжности.
В представените длъжностни характеристика е отразено, че от клас по НКП „Административни
специалисти“ длъжността на ищеца е променена в клас „Ръководители“, което
предполага различни трудови функции, заложени в двете длъжности, като отговорността е свързана с повече ръководни функции,
организационни и управленски умения, приложими на ниво цялостна дейност на
дружеството, изискване на информация от подчинени нему, осъществяване на
допълнителни контакти с управители в други дружества, като изрично в т. VIII от длъжностната характеристика към
квалификационните изисквания е посочено изискване за по-висок професионален
опит, а при липса на такъв – трудов договор със срок за изпитване. Следователно,
трудовите функции на двете длъжности не се припокриват по обхват и съдържание,
не само по длъжностна характеристика, т. е. по права, задължения и изисквания
към лицето, което ги изпълнява, но и по критерии и изисквания по НКПД, както и
по реално извършваната работа, а напротив – различават се с оглед по-голямата
отговорност и значително повече задължения и квалификация, която се изисква. (в
този смисъл Определение № 1406 от
4.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 623/2011 г., IV г. о., ГК, Определение № 931 от
20.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2705/2019 г., IV г. о., ГК) Затова и не е
налице пречката по чл. 70, ал. 5 от КТ, тъй като предишната работа в периода от
03.05.2017 г. до 27.02.2020 г. г., е била с различен характер от функциите, с
които е бил натоварен по силата на новия трудов договор, сключен със срок за
изпитване в полза и на двете страни. От събраните по
делото гласни доказателства, които се подкрепят от останалия доказателствен
материал, се установява, че трудовата функция е била изменена съобразно
новосъздадената структура в дружеството на работодателя, но работникът не е
започнал да изпълнява новите изискуеми за длъжността „Управител търговия на едро“
функции, с които е бил запознат. Въпреки изричните указания, които е получил от
прекия си ръководител, и въпреки че е бил запознат със задължението си да обучи
и да въведе в работата служителя Б.Г.Д., ищецът по свое желание е продължил да изпълнява задълженията,
свързани с предишната заемана от него длъжност. Поради това предявеният от Б.
иск за признаване уволнението му за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ правилно
е отхвърлен като неоснователен.
След като уговорката
за удължаване на срока за изпитване с шест месеца е валидна, към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение срокът за изпитване в полза на
работодателя не е бил изтекъл и трудовото правоотношение между страните по
делото е било надлежно прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ с процесната
заповед. По тези съображения правилно първоинстанционният съд е отхвърлил като
неоснователен иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
С оглед отхвърлянето на главния иск с по чл.
344, ал.1, т.1 от КТ, правилно са отхвърлени и обусловените от него искове по
чл. 344, ал.1, т. 2 и т.3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, доколкото уважаването на
главния иск за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото
правоотношение е предпоставка за уважаването на исковете за възстановяване на
работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа.
Доколкото
крайните изводи на двете инстанции съвпадат, атакуваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
При
този изход на спора на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има единствено въззиваемата страна, която претендира такива,
изразяващи се в адвокатско възнаграждение в размер на 1 920.00 лв.
Въззивникът е направил възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение,
което следва да бъде уважено. За производство пред СГС на въззиваемия следва да
се присъди възнаграждение за адвокат в размер на 732 лв. с ДДС, съответстващо
на минималното възнаграждение за него съобразно Наредба № 1/2004 г. В приетата по делото фактура и платежно нареждане въззиваемият не е посочил по всеки иск какво възнаграждение е
уговорил и платил, поради което и с оглед на тежестта на доказване на
обстоятелството по кой иск какво възнаграждение е уговорено, то не следва в
тежест на ищеца по исковете да се поставят разноски на ответника по този иск в размер над минималното възнаграждение
за адвокат.
С
оглед цената на иска и правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 2,
т. 3 ГПК, въззивното решение подлежи на касационно обжалване.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20247730/10.11.2018 г., постановено по гр.д. № 17885 по описа за 2020
г. на Софийски районен съд, 179-ти с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д.Д.Б., с
ЕГН: **********,*** да заплати на „К.А.“ ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление:*** С.К. сумата от 732.00 лв. с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за производството пред СГС.
Препис от
решението да се връчи на страните.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
получаване на съобщението на основание чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.