Определение по дело №572/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.318 и сл. НПК

Образувано е по въззивна жалба от Д. И. Х. чрез нейния защитник А. В., с която оспорва присъда №384/24.01.2012год., постановена по НОХД №898/2010 год. от Районен съд Г.

Сочат се съображения за неправилност и несправедливост на обжалваната присъда, като се изразява твърдение, че по делото не е установено по несъмнен начин авторството на подсъдимата, довършването на престъплението в района където била постановена присъдата и наличието на доказателства свързани с обективната и субективна страна на престъплението. Иска се подсъдимата да бъде оправдана по повдигнатото обвинение, като преди това първоинстанционната присъда се отмени, като неправилна и незаконна.

Окръжната П. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че атакуваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и моли да бъде потвърдена.

Със самата присъда съдът е признал подсъдимата Д. И. Х. за виновна в това, че на 03.01.2009год.в Г., с цел да набави за себе си имотна облага, придобила чужди движими вещи-537,00лв. в брой, собственост на „Л.У.-К. К.”Г., управляван от К. Х. К., за които знаела, че са придобити от другиго (малолетната й дъщеря Д. И. К.) чрез общественоопасно деяние -престъпление по чл.215,ал.1 НК, като на основание чл.55,ал.1,т.2б НК вр. чл.215 ал. НК й е наложил наказание „Пробация” за срок от 6 месеца, чрез - задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично, за срок от 6 /шест/ месеца и периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца.

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

Окръжният съд разгледа жалбата в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.313 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна:

Въз основа на събраните в необходимия обем и в пълнота доказателства, обсъдени изцяло и аналитично, в съвкупност и взаимна връзка, от първоинстанционния съд е направен обоснован извод, че повдигнатото от Р. П. – Г. Р. срещу подсъдимата обвинение за извършено престъпление по чл. 215 ал.1 от НК е доказано.

Фактическите положения по делото са правилно установени и интерпретирани. Със законоустановените способи за събиране и проверка на доказателства обективно, всестранно и пълно са изяснени всички релевантни за правилното решаване на делото въпроси в рамките на развилото се законосъобразно съкратено съдебно следствие.

В резултат на анализа на доказателствения материал се установява, че самопризнанията на подсъдимия съответстват на фактически обстоятелства и те са в следната насока:

На 02.01.2009 год . магазинът собственост на К. Х. К. намиращ се в Г. Р. на У. “ К. О.” № 1 бил посетен от Д. И. Х., заедно с двете й деца. Тъй като било студено едно от децата помолило продавачката Е. Г. да седне до печката, която се намирала в непосредствена близост до касата на магазина. В това време докато дъщерята стояла там влезнала жена, която закупила някаква стока и се наложило продавачът да върне ресто. В този момент дъщерята видяла къде се намират сумите пари затова на следващия ден, а именно 03.01.2009 год. същата жена заедно с двете си деца отново посетили магазина. Детето отново помолило Е. Г. да седне до печката. Докато подсъдимата пробвала дрехи в съблекалнята с другото дете, първото от тях- Д. взела парите от касата. Сумата била увита в бял хартиен лист и пъхната в джоба на дрехите и. Веднага след това потърсила подсъдимата под предлог, че и всички напуснали магазина. След като си тръгнали дедето предало отнетата сума пари на майката, като й обяснила откъде ги е взела. Малко след това продавачът установила кражбата на 537,00лв. от касата и подала сигнал до полицията.

Анализирайки събраните по далото гласни и писмени доказателства въззивният съд намира, че обосновано и законосъобразно районният съд е тълкувал фактологията в аспект за наличие на достатъчно доказателства за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 215 ал. 1 от НК. Правилно е счетено, че подсъдимата е осъществила обективните и субективни признаци на състава на престъплението. Налице е и предходно извършено престъпление от малолетен извършител- кражба на сума пари. Правилно съдът е анализирал показанията на свидетелите К., К., Г., К. и К., в аспекти на направените самопризнания от страна на подсъдимата както и фактът, че е възстановила сумата от 500 лв на собственичката на магазина К. Х. К. Същите взаимно се допълват и си кореспондират помежду си и на обвинителната теза. От тях се извежда достатъчно информация относно авторството, деянието, предмета на престъплението и вината и в този аспект са несъстоятелни съображенията в жалбата, че установената от първоинстанционния съд фактология не била действителното положение. Различна версия се развива в аспект на довършване на деянието, но същото касае местната подсъдност, а подобни съображения не влияят на установената фактология, нито на законосъобразността на постановената присъда.

По отношение преценката на доказателствените източници, районният съд правилно е стигнал до решаващите си изводи, че местната подсъдност е наличната, тъй като парите са били предадени в държане на подсъдимата именно в Г. Р., каквито са самопризнанието на подсъдимата и показанията на дъщеря й Д.. В мотивите си районният съд подробно е обосновал и изложил съображенията си относно съставомерността и правната квалификация на извършеното от подсъдимата, като настоящата инстанция изцяло споделя тези изводи. Въз основа на така установената проверка обаче констатира, че съдът е допуснал неточност при излагането на мотивите, която от своя страна не е така нетърпимо противоречива, че изцяло да опорочава обжалвания акт, а би могла да се отстрани при въззивния контрол. Същата касае частта, в която изтъкнал от една страна, че на инкриминираната дата сумата е била предадена в Р., а в последствие на друга дата похарчена в Б.. Създадено е двусмислие по отношение на датата на извършване на деянието, но соченото е по- скоро проблем на изразяване, отколкото на коментара на доказателствата по делото и в този аспект не е противоречие в мотивите по отношение времето на извършване на престъплението.

Правилни са и изводите по отношение на вината, за която се съди по предизвикания престъпен резултат и обективните данни за наличие на пряк умисъл при съзнание за общественоопасния характер на деянието, последиците и тяхното настъпване.

Несъстоятелни са възраженията за явна несправедливост на наложеното наказание. Правилно е отмерено наказанието, с оглед наличните факти и обстоятелства, като справедливо първоинстанционния съд в рамките на приложението на чл. 55 от НК е разграничил отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства и е посочен при какъв техен баланс се определя конкретното наказание. Поради изложеното въззивният съд приема, че не се налага преразглеждане на въпроса относно размера и вида пробационни мерки за изтърпяване.

С оглед изложените съображения и на основание чл. 338 НПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 384/24.01.2012год. постановена по НОХД 898/2010 год. от Районен съд Г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.