№ 45731
гр. София, 10.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110130437 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от „СК – 13 Финанс“ АД срещу
Върховен касационен съд и „Кристиан 98“ ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците.
Ищецът и ответникът ВКС са представили писмени доказателства, които са
относими, необходими и приемането им е допустимо.
Направеното възражение от ответниците за недопустимост на производството
по отношение на всеки от тях е неоснователно. По отношение на ответника ВКС: по
въпроса за допустимостта на предявения иск от гледна точка процесуалната
легитимация на страните (както ищци, така и ответници) е формирана задължителна
съдебна практика – постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК Определение № 284 от
16.04.2010 г. на ВКС по ч.т.д.№ 518/2009 г., II т. о., ТК, Определение № 408 от
15.12.2014 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 4633/2014 г., II гр. о., ГК и др., с които е прието, че
процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на
спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право.
Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то
материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за
титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е
носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на двете
страни следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а
единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и
срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или
отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и
материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с
решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска. С
оглед дадено от съда указание, ищецът с молба от 24.07.2024 г. е посочил, че ВКС е
страна в материалното правоотношение, касаещо оспорения съдебен акт. С оглед
твърденията на ищеца съдът е намерил иска спрямо ответника ВКС за процесуално
допустим, като преценката дали в действителност ответникът е страна по
материалното правоотношение може да бъде направено по съществото на делото. По
отношение на ответника „Кристиан 98“ ЕООД: неоснователно е и възражението на
този ответник за недопустимост на производството поради неучастие на „Здравец
1
Инженеринг“ ЕООД, тъй като заедно с него били задължителни необходими другари в
приключило производство по отменителния иск. Както в самия отговор се сочи, така и
след служебно извършена справка, се установи, че посоченият търговец е заличен.
Обективно невъзможно е задължително другарство със заличен търговец, така че
въпросът дали въобще е налице хипотеза на задължително другарство в случая не
следва да се разглежда.
Ищецът е направил искане за спиране на производството по настоящото дело до
произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-797/21 и по дело С-369/23 на
СЕС. За да бъде спряно производството по делото ищецът следва да е поставил
материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е свързан с въпросите по
отправеното преюдициално запитване. В случая ищецът не е формулирал какъвто и да
е въпрос, който да има касетелство с производството пред СЕС. Следва да се посочи,
че настоящото дело е за нищожност на определение на ВКС, за което се твърди, че е
постановено от незаконен състав. Ето защо не може да се направи обоснован извод, че
поставените в преюдициалните запитвания до СЕС въпроси касаят такива от значение
за разглеждания казус. Соченото от ищеца дело С-369/23 на СЕС е образувано по
преюдициално запитване относно национална уредба, регламентираща разглеждането
от Върховния административен съд като последна инстанция на иск за обезвреда на
вреди, причинени от нарушение на правото на Съюза, по който ответник е ВАС
Поради гореизложеното искането на ищеца за спиране на настоящото производство до
произнасяне на СЕС следва да бъде оставено без уважение.
С оглед предмета на настоящия иск, и като взе предвид представените от
страните писмени доказателства, съдът намира, че не е необходимо и относимо по
смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК допускането на съдебно-компютърна експертиза, която
да отговори на поставения в исковата молба въпрос.
На следващо място, ищецът е направил искане за задължаване по реда на чл.
190 ГПК на ВКС да представи преписка по дело № 250/24, разпореждане на
председателя на търговска колегия № 42/23 г. и протоколи за разпределение на делата
от 12.02.24 г. Следва да се посочи, че с исковата молба е представен препис от
разпореждане на председателя на търговска колегия № 42/23 г., поради което
повторното му представяне по делото не е необходимо. На следващо място, с оглед
наведените от ищеца доводи касаещи незаконен състав по дело № 250/24 г. във връзка
с образуваното преди него дело № 248/24 г., съдът съобрази представените от
ответника ВКС писмени доказателства /протоколи за разпределение на двете дела,
както и писмо от председателя на ВКС/, поради което не е необходимо представяне на
преписката по дело № 250/24 г. в цялост и протоколи от разпределението на всички
дела от 12.02.24 г. Искането следва да бъде отхвърлено.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба,
депозиран от Върховния касационен съд писмени доказателства по опис, обективиран
в същите.
ОТХВЪРЛЯ направените от ищеца искания за спиране на настоящото
производство до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-797/21 и по
дело С-369/23 на СЕС; за допускането на съдебно-компютърна експертиза, която да
отговори на поставения в исковата молба въпрос, както и за задължаване по реда на
2
чл. 190 ГПК на ВКС да представи по делото преписка по дело № 250/24, разпореждане
на председателя на търговска колегия № 42/23 г. и протоколи за разпределение на
делата от 12.02.24 г.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 05.12.2024
г. от 10:25 ч., за когато да се призоват страните.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, като на ищеца се
връчи и препис от постъпилия отговор на исковата молба от ВКС и приложенията към
него, както и от постъпилия отговор на исковата молба от ответника „Кристиан 98“
ЕООД.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявен e установителен иск по чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване
нищожността на Определение № 1345/23.05.2024 г., постановено по т. дело №
250/2024 г. по описа на ВКС, I т.о., с което не е допуснато касационно обжалване на
Решение № 5389/25.10.2023 г. по в. гр. дело № 11208/2022 г. по описа на СГС, II-в
състав.
Ищецът излага съображения за нищожност на съдебното определение поради
порок при разпределяне на делото на съответния състав на ВКС, респ. твърди се
хипотеза на постановяване на съдебния акт от незаконен състав. Твърди се, че
преписката, по която е образувано т. дело № 250/2024 г. е постъпила във ВКС на
07.02.2023 г. и е разпределена на съдия – докладчик на 12.02.2024 г. в 08:52 часа.
Същевременно, във ВКС на 08.02.2024 г. е постъпила преписката, по която е
образувано т. дело № 248/2024 г., като същото било разпределено на съдия – докладчик
на 12.02.2024 г. в 08:44 часа. Поради факта, че преписката по т. дело № 248/2024 г. е
постъпила във ВКС след преписката по т. дело № 250/2024 г., но делото е
разпределено няколко минути преди делото по процесното 250/2024 г., то счита, че е
нарушен принципът за случайно разпределение на делата, поради което постановеният
от състава по т. дело № 250/2024 г. съдебен акт е нищожен. С последващи уточнителни
молби, обосновавайки пасивната материална легитимация на ответниците, ищецът
сочи, че и двамата ответници по делото – ВКС и „Кристиан 98“ ЕООД са страни по
материалното правоотношение по атакуваното Определение № 1345/23.05.2024 г.,
постановено по т. дело № 250/2024 г. по описа на ВКС, I т.о. Поради тези и останалите
подробно изложени съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира
разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът Върховен касационен съд излага
съображения за недопустимост и неоснователност на предявения срещу него иск.
Твърди, че ВКС не е страна по материалното правоотношение по т. дело № 250/2024 г.
на ВКС. Сочи, че единствената връзка на ВКС с процесното определение, чието
прогласяване на нищожност се иска, е фактът че това е бил съдът от последна
инстанция, който го е постановил. Оспорва освен това всички изложени доводи за
нищожност на определението. Твърди, че не е налице хипотеза на незаконен състав,
нито на която и да е друга хипотеза за нищожност на съдебния акт. Сочи се, че във
връзка с направено оплакване от страна на адв. А. Р по отношение на разпределението
на процесното дело, от председателя на ВКС е изготвен и изпратен до адвоката писмен
отговор, за който моли да бъде взет предвид от съда. Счита, че искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор и от ответника „Кристиан 98“ ЕООД. Сочи, че
ищецът злоупотребява с процесуални права, тъй като в последните 8 години
настоящото производство представлява шесто неоснователно такова срещу ответника.
Сочи, че ищецът цели чрез незаконосъобразно вписване на искови молби да
препятства сделки и възстановяване на дадени от „Кристиан 98“ ЕООД сума в заем.
3
Излага подробни съображения за липса на всяка една от предвидените в закона
предпоставки, заради които може да се приеме, че атакуваното определение на ВКС е
нищожно. Позовава се на постановена от ВКС тълкувателна и друга практика. Намира,
че не е нарушен принципът на случайно разпределение на делата. Поради тези и
останалите подробни съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендира разноски.
По иска по чл. 270, ал. 2 ГПК:
В тежест на ищеца по предявения установителен иск за прогласяване на
нищожност на Определение № 1345/23.05.2024 г., постановено по т. дело № 250/2024 г.
по описа на ВКС, I т.о. е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че
постановеното определение страда от твърдените пороци, които представляват
основание за прогласяване нищожността на съдебния акт.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4