№ 1126
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на седми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Мария Бойчева
Румяна Спасова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Въззивно гражданско дело №
20231100501684 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника „Д.З.“ АД срещу постановление на ЧСИ М..Д. по
изпълнително дело № 20217870400130, с което е отказано намаляването на разноските за
адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят иска на основание чл. 78, ал. 5 ГПК да се намалят разноските по
изпълнителното производство в тази част. Счита, че вземането предмет на производството е
гарантирано събираемо и то в кратък срок. Твърди също така, че взискателят се е ограничил
само до образуване на изпълнителното дело, без допълнителни искания за насочване на
изпълнението към определено имущество. Посочва, че изпълнителното дело не се
характеризира с каквото и да е правна и фактическа сложност и адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено само на основание чл. 10, т. 1 от Наредбата -
образуване на изпълнителното дело, но не и по чл. 10, т. 2 от същата. Доколкото размерът на
адвокатското възнаграждение попада в общия размер на задълженията, върху които се
начислява пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, в
случай на уважаване на жалбата, размерът на пропорционалната такса също следва да бъде
намален. Претендира разноски.
Взискателят не подава отговор на жалбата.
В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК,ЧСИ М..Д. счита жалбата за допустима,
но неоснователна.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства
във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на
съдебния изпълнител, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва
1
постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това,
че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата
се подава чрез съдебния изпълнител в двуседмичен срок от извършването на действието,
съответно от деня на съобщението /чл. 436, ал. 1 ГПК/.
В конкретния случай правото на жалба е упражнено срещу акт на съдебния
изпълнител – Постановление от 02.12.2022 г., с което ЧСИ М..Д. е отказал да намали
приетите разноски на основание чл. 78, ал. 5 ГПК по изпълнително дело № 20217870400130.
Жалбата има допустим предмет на съдебен контрол – Постановление от 02.12.2022 г.
за отказ да се намали адвокатското възнаграждение и е подадена в предвидения преклузивен
срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Изпълнително дело № 20217870400130 по описа на ЧСИ М..Д. е образувано по молба
на взискателя В.С.И., чрез адв. П.К. срещу „Д.З.“ АД, въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 30.07.2021 г. по гр.д. № 3596/2019 г. по описа на Апелативен съд – София. С
молбата е поискано да се наложи запор върху банкови сметки на длъжника.
С покана за доброволно изпълнение, изпратена на 09.11.2022 г. „Д.З.“ АД е поканено
да заплати сумите по изпълнителния лист, включително и 1 770 лева с ДДС за адвокатско
възнаграждение. Поканата е получена на 10.11.2022 г.
На 09.11.2022 г. е изпратено до „УниКредит Булбанк“ АД запорно съобщение, което
е получено на 10.11.2022 г.
Видно е, че на 17.11.2022 г. по сметка на ЧСИ е получено плащане, което покрива
сумите, за които е образувано изпълнителното производство и разноски.
На 22.11.2022 г. длъжникът е подал възражение срещу размера на заплатеното за
изпълнителното производство адвокатско възнаграждение.
С обжалваното Постановление от 02.12.2022 г. ЧСИ М..Д. е отказал да намали
адвокатския хонорар.
Съдът намира за основателно възражението на длъжника, че заплатеното адвокатско
възнаграждение за изпълнителното производство е прекомерно.
В случая са извършени от адвоката на взискателя действия само по образуването на
изпълнителното дело, за което минималният размер на адвокатското възнаграждение е в
размер на 200 лева съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В хода на изпълнителното производство освен подадената
молба за образуване на изпълнителното дело и поискания с нея запор взискателят не е
извършил други процесуални действия за събиране на сумите по изпълнителния лист,
поради това настоящият съдебен състав приема, че образуваното изпълнително
производство не се отличава с фактическа и правна сложност. Посочването на начина на
изпълнение е условие за редовност на молбата за образуване на производството, съгласно
чл. 426, ал. 3 вр. с ал. 2 ГПК.
От приложените към изпълнителното дело доказателства безспорно се установява, че
сумата по изпълнителния лист е платена в срока за доброволно изпълнение.
При тези данни съдът намира, че се дължи възнаграждение само за образуване на
делото, но не и такова по чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство. Предвид изложените съображения
адвокатското възнаграждение на взискателя следва да бъде намалено до размера от 240 лева
с ДДС.
С оглед на горното обжалваното Постановлението от 02.12.2022 г. се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като се постанови намаляване на адвокатския
2
хонорар на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
При извършено пресмятане е видно, че при изчисляване на пропорционалната такса
по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, съдебният изпълнител не е включил адвокатския хонорар за
изпълнителното производство, каквито твърдения са заявени и от ЧСИ М..Д. както в
обжалваното постановление, така и в мотивите към жалбата, поради което няма основание
да бъде намалена определената пропорционална такса по цитираната точка от тарифата.
При този изход на спора право на разноски има жалбоподателя, който заявява искане
за присъждането им. На същия следва да присъдят разноски в общ размер на 123 лева, от
които 25 лева за държавна такса, 48 лева за такси по ТТРЗЧСИ и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. чл. 27 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 02.12.2022 г. на ЧСИ М..Д. по изпълнително дело №
20217870400130, с което частният съдебен изпълнител е отказал да намали присъденото по
изпълнителното дело адвокатско възнаграждение в размер на 1 770 лева с ДДС, и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА по жалба на „Д.З.“ АД – длъжник по изпълнително дело №
20217870400130 по описа на ЧСИ М..Д. приетите разноски по изпълнението в частта за
адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело на 240 лева с ДДС
/двеста и четиридесет лева/.
ОСЪЖДА В.С.И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. *******, да заплати на
„Д.З.“ АД, с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, бул. „*******, сумата 123 лева /сто
двадесет и три лева/, представляваща разноски за настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3