№ 1257
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110110184 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с правна
квалификация чл. 232, ал.2, предл. 1 и предл. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД от
„ФИРМА“ ЕАД срещу „ФИРМА“ ЕООД с искане да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 14 521,80лв.,
представляваща задължение за заплащане на наем по фактури № **********
от 10.03.2020 г. и № ********** от 29.04.2020 г. (14 400 лв.) и консумативи
по фактура № ********** от 20.05.2020г. (121,80 лв.) по договор за наем
между страните с № Н-00218/18.04.18г., ведно със законна лихва от
04.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 20.05.2020г. до
03.06.2021 г. в размер на 1 452,18 лв., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д. № 31814/2021г. на СРС, 69 състав.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за наем № Н-
00218/18.04.18г. с предмет 96 бр. паркоместа, находящи се при входни рампи
на подземен гараж на НДК от западната страна /от бул. Витоша към 22-ро
училище/, заедно с подземната инфраструктура и подземни помещения,
улици и преддверието на подземните гаражи на НДК. Сочи, че наемната цена
е 6000 лв. без ДДС или 7200 с ДДС и е платима авансово до 1-во до 5-то
число на месеца. Поддържа, че чрез анекс срокът на договора бил удължен
до 30.04.2020г., като за месеците март и април 2020г. наемът не бил заплатен.
Твърди, че ответникът отказал заплащане, тъй като е приел, че с настъпване
на извънредно положение с развитието на Ковид-19, е налице форсмажорно
обстоятелство. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Поддържа, че с настъпване на извънредното положение са
преустановени всякакви мероприятия на територията на НДК, като
ответникът не е имал възможността да упражнява дейността си по отдаване
паркоместа на трети лица срещу заплащане. Счита, че е бил поставен от
ищеца в невъзможност да ползва по предназначение наетия обект за периода
08.03.2020г.-30.04.2020г., когато е изтекъл срокът на договора. Твърди, че са
налице форсмажорни обстоятелства и изпълнението на задължението и от
двете страни е спряно. Поддържа, че ищецът не зачита разпоредбата на
чл.1.3.4. от договора, доколкото извънредното положение е въведена от
държавата мярка, която води до промени в изпълнението на договора и в
такъв случай страните не следва да имат претенции една към друга. Моли
съда да отхвърли исковете.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори между страните, че са сключили договор за наем
от 18.04.2018 г., по силата на който ищцовото дружество е отдало за временно
ползване на ответното дружество следните недвижими имоти – 96 броя
паркоместа , находящи се при входни рампи на подземен гараж на НДК от
западната страна , заедно с подземна инфраструктура и подземни помещения
, улици и преддверие на подземни гаражи на НДК.
Наемната цена била договорена на 7200лв. с ДДС , платима авансово от
наемателя от 1-во до 5-то число на всеки календарен месец за месеца, за
който се дължи по банков път. С Анекс 1 към договора за наем срокът му е
продължен до 30.04.20г. включително.
Не се оспорва , че за процесните периоди имотите са били предадени на
наемателя.
Не се оспорва от ответника и че сумите по процесните фактури с №
*********/10.03.20г. и №**********/29.04.20г. за наемна цена в размер общо
на 14400лева , дължима за месеците март и април 2020г., както и сумата от
121,80лв.-дължима сума за консумативи по фактура № **********/20.05.20г.
не са заплатени.
Ответникът възразява, че поради извънредното положение , въведено в
страната , в периода 08.03.20г.- 30.04.20г. е бил поставен в невъзможност да
ползва по предназначение наетия обект. Наведен е довод, че въведеното в
страната извънредно положение поради неговата извънредност, го
характеризира като форсмажор по см. на чл. 306, ал.2 ТЗ За установяване на
ползването на наетия имот, по време на извънредното положение, по делото
са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. С. К. М. .
От показанията на св. Марков се установява, че в процесния период е
работил при ответника, като е събирал такси на паркинга, работейки на
смени- 2 дни от 09сутринта до 20.00ч. вечерта и два дни почивка. Свидетелят
2
твърди , че през месеците март и април стояли само колите на НДК със
специализирана техника. По време на пандемията доходите спрели, не се
заплащали абонаменти , като управителят на ответното дружество му
споделил, че среща трудности да издържа служителите на фирмата и че
провежда разговори с управителя на НДК за отпадане или евентуално
намаляване на наема за процесните периоди.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 и 2 ЗЗД във вр. с чл.
236, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на исковете в тежест на ищеца е докаже наличието
на валидно облигационно правоотношение по договор за наем, по което
наемодателят е престирал съобразно уговореното, поради което за ответника
е възникнало задължение за плащане на уговорената наемна цена и
консумативни разходи.
В тежест на ответника е да докаже правопогасяващите си и
правонамаляващите си възражения, релевирани с отговора на исковата молба.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че
исковете за наемна цена и консумативни разходи са основателни .
Съображенията за това са следните:
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява
по безспорен начин, а и не се спори , че страните са сключили договор за
наем, по силата на който ищцовото дружество е отдало за временно ползване
на ответното дружество посочените обекти за срок до 30.04.20г.
включително , при цена на месечния наем от 7200лв. с ДДС, платима
авансово от наемателя от 1-во до 5-то число на всеки месец. Съгласно
уговореното в договора за наем , наемателят е бил длъжен да заплаща освен
наемната цена, и всички разходи, свързани с обикновеното ползване на имота
/ток, вода, отопление, охлаждане и др./, за наемния период.
Съдът счита, че обявеното с решение на НС извънредно положение,
както и представените по делото заповеди на министъра на здравеопазването,
не представляват непреодолима сила по см. на чл. 306, ал. 1, изр. 2 ТЗ, тъй
като за да се приложи този институт, следва длъжникът да не е бил в забава
преди възникването на непреодолимата сила. Ако е бил в забава, той не може
да се позовава на непреодолима сила. Позоваването на непреодолимата сила
по ТЗ изисква и изпращане в подходящ срок на писмено уведомление до
другата страна в какво се състои непреодолимата сила и възможните
последици от нея за изпълнението на договора, респ. при определена
продължителност и изявление за разваляне /чл. 306, ал. 3 – 5 ТЗ/.
В случая, още преди датата - 17.03.2020 г. , на която ответникът писмено
е възразил за наличие на форсмажорни обстоятелства пред ищеца, ответникът
е бил изпаднал в забава в плащането на месечни наемни вноски – а именно -
неплатена вноска за м. 03.2020 г. по фактура N **********/10.03.20г.,
3
платима до 5-то число на месеца .
Следователно, като е бил в забава и не е предприел своевременно
действия по уведомяване на другата страна, длъжникът не може да се
позовава на непреодолима сила, нито да се освободи от отговорност за
задълженията за неплащането им в срок.
От признатите от страна на ответника факти и обявени за безспорни
между страните се установява, че за м. март и април 2020 г. ответникът е
осчетоводил и ползвал данъчен кредит по процесните фактури за наем и за
консумативни разходи за наетите имоти.
По делото не се твърди и не е доказано наличието на изрично
изявление от страна на наемателя за прекратяване на договора за наем.
Предвид изложеното по – горе, съдът приема, че обстоятелствата, на
които се позовава ответникът са възникнали след изпадането на ответника в
забава, а и освен това не са препятствали ползването на наетите обекти от
наемателя . Същите са продължили да бъдат в държане на наемателя до
края на срока на договора / 30.04.20г./ , който факт не се оспорва и от
ответника по делото.На следващо място, посочените от ответника с отговора
на исковата молба заповеди на министъра на здравеопазването не съдържат
ограничения при стопанисването и използването на паркоместа, а от друга
страна, предметът на договора между страните по никакъв начин не е
обвързан с провеждането на събития в сградата на Националния дворец на
културата. Относно реалното ползване на имота, във връзка с възраженията,
релевирани от ответника, както е посочено и в решение № 238 от 04.09.2013
г. по т. д. № 123/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК
и задължително за съдилищата, правноирелевантно е реалното ползване на
наетия имот от страна на наемателя според Решение № 292 от 14.07.2005 г. на
ВКС по т. д. № 558/2004 г., ТК, ІІ т. о., но тази ирелевантност е налице само в
хипотезата, при която наемодателят е изпълнил основното си задължение по
договора, а въпросът дали и как наемателят ще упражнява фактическа власт е
предоставен в негова дискреция. В конкретния казус не се спори , че
ищцовото дружество е предало фактическата власт върху описаните с
договора за наем имоти на представител на ответното дружество, поради
което за наемателя-ответник е възникнало задължението да заплаща
уговорената в договора наемна цена. Намалените парични приходи за
процесния период не освобождават ответника от отговорността му за
заплащане на наемна цена по арг. от чл. 81, ал.2 ЗЗД . Не са налице и
другите, релевирани с отговора на исковата молба възражения от ответника,
свързани с обстоятелства, водещи от освобождаването му от заплащане на
търсените с исковата молба суми за наем и консумативи .
Съгласно чл. 232, ал.2 ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща освен
наемната цена, и разходите, свързани с ползуването на вещта , каквито са
консумативните разходи . В случая не се касае за сделка – доставка на ел.
енергия, а за издаване на фактура за задължение на наемателя към
4
наемодателя за платеното за сметка на наемателя.
Ето защо, исковете с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 и 2 ЗЗД във
вр. с чл. 236, ал. 1 ЗЗД следва да се уважат изцяло.
Върху главницата се дължи законната лихва, считано от датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане.
Съгласно т.3.5 от Договора за наем №Н-00218/18.04.18г. наемодателят
има право да начисли лихва за забава в размер на 0,2% за всеки ден на забава
върху всяка дължима сума по време на изпълнение на договора, но не повече
от 10% от наемната цена за един месец за всяка конкретна забава , поради
което и акцесорната искова претенция за мораторна лихва за забава ,
начислена за периода 20.05.20-03.06.21г. се явява основателна.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ищецът и такива следва
да му бъдат присъдени в размер на 664,61лева за исковото производство / за
заплатена държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт/ и в размер на
319,48лева за заплатена държавна такса по заповедното производство по
частно гр.д. № 31814/21г. на СРС, 69с-в.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземанията на
„ФИРМА“ЕАД ,ЕИК ***** срещу „ФИРМА“ЕООД ,ЕИК ******* , за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 28.06.21г. по ч. гр.д. № 31814/21г. по описа на СРС, 69с-в , за сумите,
както следва : главница в общ размер на 14 521,80лева , представляваща
задължение за заплащане на наем по фактури № **********/10.03.20г.,
№**********/29.04.20г. по договор за наем Н-00218/18.04.18г., и
консумативни разходи по фактура № **********/20.05.20г. , заедно със
законна лихва върху главницата от 04.06.21г. до изплащане на вземането,
както и за сумата от 1452,18лева- мораторна лихва за забава върху
главницата, начислена за периода 20.05.20г.03.06.21г.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ЕООД ,ЕИК ******* да заплати на
„ФИРМА“ЕАД ,ЕИК ***** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
664,61лева , представляваща разноски по делото в исковото производство за
заплатена държавна такса и възнаграждение на юрисконсулт, и сумата от
319,48лева- разноски по заповедното производство за заплатена държавна
такса по ч. гр.д. № 31814/21г. по описа на СРС, 69с-в.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 –
5
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6