№ 44
гр. Стара Загора, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря Емилия Ат. Димитрова
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20225530104733 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането, във
връзка с чл.50 от ЗЗД и чл.31 от Закона за пътищата за осъждане на ответника да заплати
сумата от 276,32лв. – изплатено застрахователно обезщетение по щета №..... за нанесени от
ответника имуществени вреди на трето лице Д. К. Т., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените в настоящото производство разноски.
Искът е предявен от ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД гр.София срещу
Община Стара Загора. С исковата молба се твърди, че на 20.02.2022г. лек автомобил “..........”
с рег.№......., управляван от Д. К. Т., движейки се в гр.Стара Загора по ул.”...”, в посока от
запад на изток в района на КАТ, след около 50 метра /пред фирма „........“ООД/ попаднал в
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, при което са настъпили повреди по
автомобила – предна лява гума и предна лява джанта. Свидетел на произшествието бил
пътуващият в автомобила З. Я. Я.. Тъй като водачът нямал задължение да уведомява
органите на МВР, пътно-транспортното произшествие не било посетено от съответните
органи и не е бил съставен протокол. Собственикът на увредения автомобил е имал сключен
договор за застраховка “Пълно каско” с ищеца, за което е издадена полица №........., валидна
към датата на ПТП. Във връзка със сключената застраховка за увредения автомобил ищецът
е изплатил на застрахования на 22.03.2022г. застрахователно обезщетение в размер на
276,32лв. за отстраняване на повредите по МПС. Ищецът твърди, че ответникът в
качеството си на собственик на пътя, е длъжна да го стопанисва и поддържа и носи
отговорност за причинените вреди от неизпълнението на това си задължение. Поради тази
причина с покана, получена от Община Стара Загора на 24.06.2022г., същата е поканена да
1
плати горната сума, но плащане не е извършено. Тези обстоятелства обусловили регресното
вземане на ищеца по чл.410, ал.1, т.3 от Кодекса на застраховането.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
276,32лв. – изплатено застрахователно обезщетение по щета №..... за нанесени от ответника
имуществени вреди на трето лице Д. К. Т., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски.
Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е
неоснователен. Твърди, че не били налице доказателства за механизма на настъпилото ПТП.
Единствените доказателства били декларациите от собственика на автомобила и свидетеля,
който се е возил в автомобила, но те били заинтересовани лица. От тези декларации не
можело да се установи по безспорен начин мястото на настъпване на произшествието, нито
състоянието на водача /дали е употребил алкохол/, нито скоростта на движение и
съобразяването на водача с пътните условия. Въпреки, че не е имал задължение да уведоми
органите на КАТ, водачът е следвало да го стори за удостоверяване на тези факти, които
няма как да бъдат доказани по друг начин. Ответникът твърди, че с поведението си водачът
на автомобила е съпричинил вредата, тъй като не е съобразил поведението си с пътните
условия.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното:
По делото е представено копие на Застрахователна полица №........., от което се
установява, че ищецът е сключил имуществена застраховка „Пълно Каско” с Д. К. Т. за МПС
лек автомобил “..........” с рег.№....... със срок на действие от 28.06.2021г. до 27.06.2022г.
Видно от приетите като писмени доказателства по делото копия на Заявление от
21.02.2022г., Декларация – 2 броя, Писмо по електронна поща от 12.05.2022г., Опис на
претенция №.....21.02.2022г., Доклад по щета №....., Преводно нареждане от 22.03.2022г.,
застрахователят е бил уведомен за настъпило застрахователно събитие със застрахования
лек автомобил, който е попаднал в дупка на пътното платно, вследствие на което са
причинени щети – повредена предна лява гума. Съгласно чл.6, ал.4 от Наредба № Iз-41 от
12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Гаранционния фонд, водачът на автомобила не е бил длъжен да сезира органите на
КАТ, а само е подал декларация за настъпилото събитие през застрахователя.
Застрахователят е приел настъпилата щета като застрахователно събитие и е изплатил
обезщетение в размер на 276,32лв. на собственика на автомобила.
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
2
неговото определяне. Това е т.нар. регресно застрахователно право, което възниква при
наличието на деликтна отговорност на трето лице към увредения-застрахован поради
причиняване на застрахователното събитие и плащане от застрахователя на дължимото
застрахователно обезщетение. В разглеждания случай, тъй като ответникът Община Стара
Загора е юридическо лице и не може да действа виновно, той би могъл да отговаря за
причинените на застрахования вреди единствено на основание чл.49 и чл.50 от ЗЗД, но не и
по чл.45 от ЗЗД /в този смисъл е Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС/. Изхождайки
от обстоятелствата, изложени в исковата молба, съдът приема, че в случая деликтът следва
да бъде квалифициран по чл.50 от ЗЗД, тъй като се отнася до вреди причинени от вещ. По
делото липсват твърдения, че вредите са причинени от виновното поведение на лица, на
които ответникът е възложил извършването на някаква работа, поради което не може да се
касае за гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД, вр. с чл.45 от ЗЗД.
Твърденията на ищеца са за вреди, причинени от пътно-транспортно произшествие,
настъпило поради повреда в настилката на улица, собственост на ответника, за която няма
данни да е причинена от действията на определено лице, а е резултат от вътрешните
свойства на вещта – хлътване на настилката на улицата на мястото, на което е поставена
шахта.
По делото бяха събрани гласни доказателства. От разпита на свидетелите Д. К. Т. и З.
Я. Я., се установява, че при движение на автомобила на 20.02.2022г. вечерта по ул.“...“ в
посока запад-изток, след КАТ, автомобилът е попаднал в дупка на пътното платно. Водач на
автомобила е бил свидетелят З. Я. Я., а свидетелката Д. К. Т. е пътувала на предна дясна
седалка. В този момент по улицата е имало интензивно движение и водачът не е могъл да
избегне навлизането в нея без опасност от ПТП с друго МПС. Бил усетен удар, чуло се
трополене, като и автомобилът сигнализирал за проблем в налягането на гумата. Наложило
се свидетелите да спрат и да видят пораженията върху автомобила. Била увредена предната
лява гума и джанта. Дупката на пътното платно не е била обозначена по никакъв начин,
нито е имало знак за предупреждение за неравности по пътя. Двамата свидетели са
подписали декларации пред застрахователя за настъпилото застрахователно събитие.
Показанията на свидетелите се различават по отношение на факта, дали гумата е била
сменена веднага, на място, с резервна или не, като свидетелят З. Я. Я. твърди, че било
невъзможно да се придвижат със спуканата гума и е сменил същата с резервна, а
свидетелката Д. К. Т. твърди, че са се придвижили до дома си със спуканата гума. Съдът
намира тази разлика в показанията за несъществена. Очевидно свидетелката Д. К. Т. не си
спомня добре събитията, предвид изминалото време и предвид факта, че съпругът й е бил
водач на МПС и той е сменял спуканата гума. Поради тази причина съдът не кредитира с
доверие показанията на свидетелката Д. К. Т. в частта, в която същата твърди, че са се
придвижили до дома си със спуканата гума.
В останалата им част съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй
като същите са непротиворечиви, отразяват техни непосредствени впечатления и
съответстват на събраните по делото писмени доказателства.
3
По делото бе назначена съдебно-техническа експертиза, заключението на която не бе
оспорено от страните и бе прието от съда като добросъвестно и компетентно изготвено.
Съгласно заключението на вещото лице ПТП-то е настъпило на 20.02.2022г. в тъмната част
на денонощието, в гр.Стара Загора, ул.“...“, в района на КАТ, пред фирма „........“ ООД.
Автомобилът “..........” с рег.№......., управляван от свидетеля З. Я. Я. е попаднал в
необозначена и необезопасена дупка на платното за движение с предната си лява част. В
резултат на ПТП са настъпили вреди по автомобила – разкъсване на предна лява гума и
деформация на джантата, на която е монтирана. Налице е причинно-следствена връзка
между механизма на ПТП и вредите по МПС, като те напълно съответстват на описания
механизъм на ПТП. Пазарната стойност на материалите и труда, необходими за
възстановяване на щетите възлиза на 295,00лв.
Предвид изложеното съдът намира за установено, че описаното в исковата молба
пътнотранспортно произшествие е настъпило поради повреда в настилката на улицата, по
която се е движел застрахованият автомобил. Без значение е фактът, че в исковата молба
като водач на автомобила е посочена свидетелката Д. К. Т., а пътник - свидетелят З. Я. Я..
Установено бе по категоричен начин, че водач на автомобила е бил свидетелят З. Я. Я., а
съпругата му е била пътник в автомобила. Това несъответствие е ирелевантно, тъй като
безспорно е, че и двамата свидетели са били в автомобила по време на настъпване на ПТП,
и двамата свидетели са подписали декларации пред застрахователя, в които са описали
механизма на ПТП и независимо кой от тях е управлявал автомобила, този факт не променя
нито основанието, нито размера на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение.
Повредата на МПС не е причинена от виновно поведение на други лица, а е резултат
от дупка на пътната настилка. Улицата представлява вещ по смисъла на чл.50 от ЗЗД, който
предвижда, че за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно
собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. По делото не се спори, че пътят, на
който е възникнало ПТП, е местен и по смисъла на чл.3, ал.3 от Закона за пътищата и като
такъв е публична общинска собственост съгласно чл.8, ал.3 от същия закон. В чл.31 от
Закона за пътищата изрично е посочено, че ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществява от общините. Нормата на чл.11 от ЗОС задължава общината да
управлява вещите-общинска собственост с грижата на добър стопанин. Освен това
съобразно разпоредбите на чл.3, ал.1 и 167 от ЗДвП общината е била длъжна да поддържа
улицата в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по нея и да ги
отстрани в най-кратък срок. От приетите по делото доказателства се установява, че
ответникът не е изпълнил задължението си да поддържа улицата в изправно състояние и да
отстранява препятствията в най-кратък срок. Не се установи по делото водачът на
автомобила да е допринесъл с поведението си за настъпване на ПТП и причиняване на
вредите на автомобила. Следователно, съдът намира, че установените по делото вреди на
автомобила са в пряка причинна връзка от дупката на пътната настилка, отговорност за
отремонтирането на което носи Община Стара Загора. Тази отговорност е безвиновна,
обективна.
4
Неоснователно е възражението на ответника за липса на недоказаност на механизма
на ПТП – то поради липса на съставен протокол за ПТП. От една страна, настоящият случай
не попада в хипотезите, при които задължително се съставя протокол за ПТП, по аргумент
от чл.125 ЗДвП и чл.6, т.4 от Наредба №Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР,
КФН и ГФ. От друга страна, само по себе си непредставянето на протокол за ПТП, не
представлява невъзможност за установяване на предпоставките за ангажиране на
отговорността по чл.410, ал.1, т.3 КЗ. В случая механизмът на ПТП, настъпилите вреди и
причинната връзка се установяват по непротиворечив начин от свидетелските показания и
заключението на съдебната автотехническа експертиза, които кореспондират с писмените
доказателства.
Не се установи съпричиняване на вредоносния резултат, в каквато насока е и другото
възражение на ответника. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява
предвидимо препятствие по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП, за да е налице задължение за
водача да избира скоростта така, че да може да спре. Очевидно в случая водачът се е движил
с ниска скорост и е спрял незабавно, тъй като в противен случай и задната гума е можела да
попадне в същата дупка и да бъде увредена.
При тези обстоятелства съдът намира, че са налице условията за встъпване на ищеца -
застраховател в правата на застрахования срещу ответника – причинител на вредата. С
оглед на това съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло
в претендирания размер 276,32лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
в съда до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 50,00лв., представляващи държавна
такса, 100,00лв. за възнаграждение на вещото лице и 300,00лв. за адвокатско
възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА, БУЛСТАТ *********, със седалище гр.Стара
Загора, бул.”Цар Симеон Велики” №107, представлявана от кмета на общината Живко
Тодоров да заплати на ЗЕАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.”Позитано”, №5,
представлявано от Теодор Илиев Илиев, сумата от 276,32лв. (двеста седемдесет и шест лева
и 32 стотинки), представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
по щета №..... за нанесени от ответника имуществени вреди на трето лице Д. К. Т.,
причинени от пътнотранспортно произшествие на 20.02.2022г., настъпило поради повреда в
настилката на улица, собственост на Община Стара Загора, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда - 10.10.2022г. до окончателното изплащане на
5
сумата, както и сумата от 450,00лв. (четиристотин и петдесет лева), представляващи
направените от ищеца съдебни разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
адвокатско възнаграждение.
Присъдените суми могат да бъдат внесени по банкова сметка на ищеца: IBAN:
BG........., BIC: BPBIBGSF.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6