№ 514
гр. Благоевград, 12.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Анета Илинска
Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20221200500486 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 55/24.03.2022 г., постановено по гр. д. № 1035/2021 г., РС
– Гоце Делчев е : Отхвърлил като неоснователни исковете на Т. СЛ. К., ЕГН
********** от гр.София против ОЛ. СТ. К., ЕГН ********** от с. К,
обл.Благоевград, на основание чл. 59, ал. 9 от СК да бъдат изменени
постановените по - рано мерки по упражняването на родителските права,
като:
1. Упражняването на родителските права относно детето А О К., ЕГН
********** бъде предоставено на майката Т. СЛ. К., ЕГН **********;
2. Местоживеене на детето А О К. с ЕГН **********, да бъде при
неговата майка Т. СЛ. К. с ЕГН **********;
3. Бащата ОЛ. СТ. К., с ЕГН ********** да бъде осъден да заплаща
ежемесечна издръжка на детето А О К. с ЕГН ********** в размер на 162,50
лева на месец, чрез неговата майка и законен представител Т. СЛ. К. с ЕГН
********** , платима до петнадесето число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на
влизане в сила на решението по настоящето дело и
4. Бащата ОЛ. СТ. К. да има режим на лични отношения с детето А О К.
с ЕГН **********, както следва:
- Бащата да има право да вижда и взема детето при себе си всяка четна
1
според поредния й номер в годината седмица за времето от 18:00 ч. в петък
до 19:00 ч. в неделя с преспиване. В случай, че по здравословни причини,
свързани с детето, горепосоченият режим не може да бъде осъществен,
същият се компенсира с първата нечетна седмица след оздравяване, наред с
първоначално определения режим. При ангажиране на детето с учебни и
неучебни занятия и/или други мероприятия в дните определени за лични
контакти на бащата, същият да поеме задължението за водене и връщане;
- Бащата да има право да вижда и взема детето при себе си през
месеците юли и август, считано от 10:00 часа на първо число до 20:00 часа на
15-то число на съответния месец;
- Бащата да има право да вижда и взема детето при себе си всяка четна
година за Коледните празници и всяка нечетна година за Новогодишните
празници, като под „празници“ се разбират официално обявените почивни
дни, за времето от 10:00 часа на първия ден до 20:00 часа на последния ден на
съответния празник;
- Бащата да има право да вижда и взема детето при себе си всяка година
на рождения си ден за времето от 10:00 до 21:00 часа, а ако е учебен ден, без
да пречи на учебния процес ще го взема след края на учебните занятия до
21:00 часа, освен ако личният празник не съвпада с режима на лични
отношения;
- Бащата да има право да вижда и взема детето в деня следващ рождения
му ден за времето от 10:00 до 21:00 часа;
- При осъществяване на режима на лични контакти бащата да взема и
връща детето от дома на майка му, както е определено в съдебното решение.
С решението, РС Гоце Делчев е осъдил Т. СЛ. К. да заплати на ОЛ. СТ.
К., сторените съдебни и деловодни разноски в размер на 800 (осемстотин)
лева.
Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от Т. СЛ. К., чрез
нейния пълномощник – адвокат Л.Б..
Счита се от жалбоподателя, че решението на първоинстанционния съд е
необосновано и неправилно поради обстоятелството, че се базира не на
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Всички събрани
доказателства по делото следвало да се преценяват и обсъждат както
поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимосвързаност.
Сочи се, че е установено по делото, че бащата живее и пребивава
повече от 10 години в Норвегия, като се прибира по два, три пъти в годината
за около месец. Ответникът О.К. в Норвегия имал друго семейство. Предвид
това, че същият се появявал за кратки периоди в България, не можело да се
твърди, че той осъществява ефективен контрол върху отглеждането и
възпитанието на детето. А бил поверен за отглеждане и възпитание основно
на своите баба и дядо, чиито грижи нямало как да заменят грижата на
родител.
Не се споделят правните изводи на съда, че не са налице
2
съществени промени в режима на упражняване на родителски права
относно детето А К.. От събраните по делото доказателства безспорно се
установило, че бащата О.К. не може да осъществява ефективен контрол над
детето си, предвид това, че преимуществено живее извън страната.
Счита се, че от събраните по делото доказателства безспорно се
доказвало, че бащата практически е изпаднал в невъзможност да
упражнява родителските права поради напускане пределите на страната,
което е посочено като обстоятелство, допускащо изменение на мерките
относно упражняване на родителски права, посочено в Постановление № 1 /
12.11.1974 г. на Пленума на ВС, което не е загубило актуалността си и при
сега действащия Семеен кодекс.
Изтъква се, че обжалваният съдебен акт не е постановен с оглед
най-добрия интерес на детето, а правните изводи на съдията не
съответствали на доказателствената съвкупност.
Предвид безспорно доказаната промяна в обстоятелствата се твърди, че
постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено, като страдащо от следните отменителни
основания: необоснованост, незаконосъобразност, недоказаност и
неправилност и въззивният съд да постанови решение, с което уважи
подадените искове от майката Т. СЛ. К..
Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.
В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок е подаден
писмен отговор от другата страна – О.К., действащ чрез адвокат ....
Въззиваемата страна желае, съдът да отхвърли постъпилата въззивна жалба -
като неоснователна и да потвърди постановеното от Районния съд решение,
като правилно и законосъобразно.
Претендира сторени разноски в производството.
Не са направени нови доказателствени искания от страните.
Съответните ДСП – гр.Х и район Красно село, София - са изготвили
становище за нуждите на въззивния съд. Няма промяна в предоставените
данни на първоинстанционния съд.
Окръжният съд, след преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законовия по ГПК срок, от надлежна
страна, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което
съдът я намира за допустима.
Решението на РС Гоце Делчев е валидно, тъй като съдържа реквизитите
по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд. Спорът е по
СК.
Решението е допустимо, а въззивната жалба е неоснователна.
Съображения:
3
Предявени са искове от Т.К. по чл.59, ал.9 от СК, във вр. с чл.139,
чл.142, чл.143 от Семейния кодекс, свързани с промяна на режима на
упражняване на родителски права върху малолетно дете А, местоживеенето
му; режима на личните отношения с другия родител; издръжката –
установени по силата на решение № 2782/20.07.2017 г., постановено по гр. д.
№ 708/2017 г. по описа на РС Гоце Делчев, въз основа на постигнато
споразумение между страните и в това съдебно производство.
Твърди се, че обстоятелствата са се променили. Ищцата имала вече
добри битови условия и финансова възможност да се грижи за отглеждането
на детето. Можело да разчита на помощ от родителите си, които често
пътували до гр.София, както и на новия си партньор, с когото детето било
свикнало и се разбирали добре. Ответникът от няколко години живее и
работи извън страната и се бил дезинтересирал от детето, оставяйки го на
грижите на бабата и дядото. Предвид възрастта на детето, то имало
необходимост от засилен родителски контрол. Считайки, че към настоящия
момент, тя е родителят с по-висок родителски капацитет, ищцата е предявила
и тези искове.
Ответникът е оспорил исковете. Твърди, че не е налице промяна в
обстоятелствата и че още преди прекратяването на брака и предоставянето на
родителските права върху детето е пътувал извън страната във връзка с
работата, която била сезонна. Изключителна подкрепа му оказвали неговите
родители, с които детето е много привикнало и ако отиде да живее в
гр.София, няма да има кой да се грижи за него, докато майка му работи или
отсъства. Твърди, че детето е привързано към него и че е в негов интерес – да
не се променят определените вече родителски права.
Установява се по делото, че страните са бивши съпрузи, а от брака им
на 09.05.2010 г. е родено детето А О К.. Бракът е бил прекратен с развод по
взаимно съгласие, с решение № 2782/20.07.2017 г., по гр. д. № 708/2017 г. по
описа на Районен съд - Гоце Делчев, постановено въз основа на постигнато
споразумение, съгласно което упражняването на родителските права относно
детето А О К. било предоставено на бащата, при когото да бъде и
местоживеенето му.
След развода ищцата е започнала работа на длъжността „организатор
експедиция/товаро-разтоварна и спедиторска дейност“ в „....“ ЕООД, с. К, с
място на работа - гр. София. Получава основно трудово възнаграждение в
размер на 1200 лв. месечно и допълнително възнаграждение в размер на 0.60
% за всяка година трудов стаж при настоящия работодател.
Започнала нова връзка, като с партньора си, живеят в апартамент –
негова собственост, находящ се в гр.София и състоящ се от всекидневна,
обединяваща хол и кухня, и спалня.
От новата си връзка пък, ответникът има родено още едно дете. Работата
му е свързана с пътуване в Норвегия, но се завръща в България на всеки 3-4
месеца и престоява в страната продължително време при всяко завръщане.
Докато ответникът е в чужбина, за детето А се грижат баба му и дядо му по
4
бащина линия. Семейното им жилище представлява двуетажна къща, с по
три стаи на етаж, като за А има обособена отделна детска стая.
По делото са разпитани свидетели – близки роднини на страните.
Изготвени са доклади от Дирекция „Социално подпомагане“, гр.Х и
София, община Красно село.
По делото е изслушано детето А К..
Изслушани са и страните по делото.
Няма спор между страните по установената от РС фактическа
обстановка. Окръжен съд Благоевград приема, че формираната и изложена в
мотивите на решението от първоинстанционния съд такава е пълна, правилна
и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на
основание чл.272 от ГПК, не счита за необходимо да ги преповтаря, а
препраща към тях.
Първоинстанционният съд направил краен извод за неоснователност на
исковите претенции, и като водещи мотиви изтъкнал, че не са налице
съществени промени в обстоятелствата, при които е определен режима на
упражняване на родителски права относно малолетното дете, достатъчни да
обосноват промени в полза на майката. От гласните доказателства, вкл. на
тези, ангажирани от ищцата, се установявало, че ответникът работел в
Норвегия от 10 години, като при постигане на това споразумение при развода
към 2017 г., този факт е бил известен на ищцата, която и тогава работела и
имала доходи, макар и без трудов договор. В периода на отсъствие на
ответника от дома – и през 2017 г. и сега – за детето полагали грижи бабата и
дядото по бащина линия, като няма данни бащата да се е дезинтересирал от
детето си, като няма промяна в родителските му качества. Социалната среда е
важна за детето, което е адаптирано към сегашния му дом и начин на живот –
училище, приятели, близки, вкл. роднините по майчина линия. Детето
разполага със самостоятелна стая в къщата на баба си и дядо си по бащина
линия, поради което и като битови условия не са налице промени. Детето е
приело новата партньорка на баща си и е привързано към сестричето си.
Детето е привързано и към двамата си родители, но повече предпочита да
остане да живее при баща си и макар желанието му да не е водещо в случая,
то интересите му налагали да няма промяна, с оглед още да се избегнат и
стресови ситуации за детето.
С оглед наведените с жалбата оплаквания, следва да се отбележи
следното:
Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното
решение се приемат за неоснователни, тъй като въззивният съд след
подробно обсъждане на събраните в производството доказателства, достигна
до същите правни изводи относно неоснователността на исковите претенции.
Относно родителските права:
5
Постановление №1 от 12.11.1974г. на Пленума на ВС обобщава
практиката на съдилищата по предоставяне упражняването на родителските
права и определяне на личните отношения между децата и родителите, като
дава указанието упражняване на родителски права и мерките да бъдат
определени конкретно, т.е от значение са не отделни обстоятелства, а
съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай и съдът е длъжен да
извърши преценката си за това на кого от двамата родители да предостави
упражняването на родителските права единствено на базата на задълбочена
съпоставка на всички съотносими в конкретния случай обстоятелства. Тази
относимост е зададена в изведени по тълкувателен път критерии , които не са
изчерпателни и търпят развитие в обемането на относимите и съпоставими
към тях факти, но установено в практиката остава разбирането за
степенуването им по решаваща значимост : възпитателските качества на
всеки от родителите, моралния облик, начина, вида, продължителността,
ефективността на полаганите от родителя грижи към детето , на изразената му
готовност да живее с детето не само като заявление, но и като реално
предприети действия за това, пола и възрастта на детето с оглед неговите
нужди, изследване към кого от двамата родители в по-голяма степен то е
привързано и защо , разполага ли родителят с помощта на трети близки до
детето лица, на които при нужда може да разчита, включително, макар и
допълнително, следва съобразяване със социалната среда, в която предстои да
живее детето, не само като финансови и материални възможности, но и
начина на живот. При критериите не се игнорират и предпоставките за
отглеждане и възпитание , в това число и обучение на децата , свързани с
материалните условия на живот, които предпоставки също са конкретно , а не
абстрактно обусловени от населеното място , обема социални услуги в него ,
инфраструктурата и редица обективни фактори . Необходима е комплексна
преценка на всички по-горе изброени обстоятелства , от които не се изключва
и осигуряването на среда , подходяща и гарантираща на детето съответно
образование .
Съгласно разпоредбите на чл. 59, ал. 9 от СК, ако обстоятелствата, при
които е определено упражняването на родителски права, се изменят, съдът по
молба на единия от родителите, по искане на Дирекция "Социално
подпомагане" или служебно може да измени постановените по-рано мерки и
да определи нови. При това съобразно чл. 59, ал. 2 от СК, съдът решава
въпросите относно упражняване на родителските права и режима на личните
отношения между децата и родителите, след като прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на децата.
Както е посочил и първоинстанционният съд: Промяната на взети
предвид при определяне на първоначалните мерки обстоятелства, може да
касае промяна на родителските, на възпитателските или на моралните
качества на упражняващия мерките, на социалната среда, в която живее
детето след първоначалното решение, както и на жилищните или битовите
условия. Във всички случаи - обстоятелства, които засягат положението на
детето са: влошаване на жилищните условия при родителя, на когото то е
предоставено или подобряване на условията за живот при другия родител,
6
изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява
родителските права, загубване на родителски авторитет или фактическа
невъзможност на родителя да се справи с детето. Изменението на
обстоятелства може да се изразява в: нововъзникнали права или задължения
на родителя по повод задължително спазване на определени мерки,
отчуждаване на детето по вина отглеждащия родител спрямо другия или
обратно, пречки на родителя, при когото е детето за осъществяване на лични
отношения с другия родител, невръщане на детето след осъществяване на
лични отношения с родителя, на когото не са предоставени родителските
права и неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по
отношение на детето (решение № 160 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. №
214/2014 г., III г. о., ГК)
Действително, е трудно да се направи решаваща преценка относно това,
на лице ли е твърдяната с исковата молба промяна в обстоятелствата, при
фактите по делото, че за детето всъщност преобладаващо се грижат
родителите на ответника в дома им в с.К, а майката има желание да се грижи
за сина си, но се намира в гр.София, където работи и живее със своя нов
партньор, а бащата пък - работи сезонно и престоява в Норвегия, като живее
също с нова партньорка, от която има и дете.
Детето А е на 12 години и учи в населеното място, където живее от
раждането си при своите баба и дядо по бащина линия – с.К, който дом е
възприело като свой дом . Разполага със самостоятелна стая, обзаведена с
всичко необходимо за развитието му.
В новия дом, където е устроена майката няма условия за самостоятелна
стая, но детето има свой кът.
И двамата родители като личностни качества разполагат с родителския
капацитет да отглеждат и възпитават детето си, видно от изготвените
социални доклади. Обичат го, подкрепят го и не са прекъсвали връзката си с
него.
При първата преценка от 2017 г. е съобразено от страните по
споразумение, и съда, че бащата разполага с помощта на трети близки до
детето лица /баба и дядо/, на които при нужда може да разчита. Съобразена е
и социалната среда, в която предстои да живее детето, не само като
финансови и материални възможности, но и начина на живот и е възприето
постигнатото споразумение при развода.
По тези обстоятелства не се констатира промяна. Бащата продължава да
разполага с помощта на своите родители, които са поели грижата за детето в
негово отсъствие. Детето е свикнало със социалната си среда и начинът му на
живот в с. К и предпочита да остане там / последното разбира се не е
решаващо, но следва да се вземе предвид изявлението му, че се разбира много
добре с партньорката на баща си и обича сестричката си, и се прецени в
съвкупност с всички останали релевантни обстоятелства по делото, като
висшият критерий за решението на съда е интересът на детето/.
За едно дете е важна и задоволената жилищна нужда на родителя, с
когото ще живее. С оглед интересите на детето, тази нужда трябва да е трайно
7
удовлетворена и то по начин, че да се осигурят и потребностите му за
нормално отглеждане в сигурна и стабилна среда на живот.
Въззивният съд приема още за установено, чрез показанията на ищцата
в съдебно заседание от 19.01.2022 г., провело се по първоинстанционното
дело, /стр. 14 от протокола/, че детето няма много добра комуникация с
новия и партньор, защото често пътувал . Тя работела в негова фирма и
живеела с него на семейни начала в апартамент – собственост на новия и
партньор, който е и неин работодател.
Когато родителят, претендиращ за упражняването на родителските
права, заживее трайно на съпружески начала с друго лице, би могло и да се
задоволят жилищните нужди на този родител - но партньорът му няма
отговорности и задължения към детето, неговите потребности не са охранени
и по този начин интересът му не е защитен /в този смисъл и реш. по чл.290
ГПК №.128/15.03.12 по г.д.№.795/2011, ІV ГО на ВКС/. Отношенията между
майката и съжителя й не гарантират такава сигурност на детето – доколкото
съжителят й няма законови задължения към него за издръжка, грижи,
възпитание и надзор, респективно такива по чл.122 ал.3 СК - да съдейства на
родителя при изпълнението на неговите родителски задължения.
В случая решаващото е, че ответникът е този родител, който с помощта
на своите майка и баща, които като баба и дядо са близки до детето и на
които разчита преимуществено за неговото отглеждане в техния дом и това
обстоятелство не е променено към завеждане на иска. Съдът следва да се
съобрази със социалната среда, в която следва да продължи да живее детето
без сътресения. Това е стабилната за детето в емоционален план среда в тази
му възраст, осигурена след раздялата на родителите и следва да се вземе под
внимание значимостта на отрицателния ефект, който би предизвикала една
промяна на този етап от развитието му, а детето е на 12 години – чувствителна
възраст за емоционалното развитие на всяко едно дете.
Установените по делото обстоятелства са такива, че интересът на
детето, налага да няма промяна в упражняването на родителските права ,
които са възложени на бащата, чийто родителски капацитет, възпитателски,
емоционален и материален ресурс не са отречени и с изготвения социален
доклад. От друга страна, видно от изготвения социален доклад на ЦОПП /
л.29 и сл. от въззивното дело/ - ищцата има притеснение относно това как да
подкрепи адаптацията на детето си.
Първостепенният съд е съобразил, че промяната в обичайния начин на
живот на детето, без да е налице за това основателна причина - не е в негов
интерес и би се отразило негативно на психоемоционалното му състояние.
Въззивният съд намира, че не следва да се променят предоставените
вече на бащата родителски права и с оглед на изложеното, приема
направените изводи от първоинстанционния съд - за правилни и ще потвърди
решението.
По разноските:
8
С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна се следват сторените от
нея разноски във въззивното производство за адвокат.
Същите са претендирани в размер на 1000 лв., като е представен списък
с разноски и доказателства, че сумата е платена в брой / вписване на начина
на плащане в договора за правна помощ/.
От насрещната страна е направено възражение за прекомерност по реда
на чл. 78, ал.5 ГПК.
Възражението е бланкетно, но съдът дължи произнасяне.
Съгласно чл.2, ал.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения - Възнагражденията за процесуално
представителство се дължат за всяка инстанция.
При определяне на минималните размери на възнаграждения, а и като се
вземе предвид, че се касае за обективно съединени искове, неоценяеми и
такива за издръжка и съответно съобразявайки от една страна разп. на чл.9
във връзка с чл. 7, ал.1 , т. 4 и т.6 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждащи
съответно 600 лв. и 300 лв. - възнаграждение за адвокат, а от друга като се
отчете – изготвянето на писмен отговор от адвоката, явяването му пред съд и
писменото становище по делото, съдът намира, че спрямо дължимото
минимално възнаграждение от 675 лв. / ¾ от 900 лв./, следва да определи
такова от 750 лв., поради което възражението се явява основателно, а
претенцията за разноски на въззиваемата страна - частично основателна.
Водим от горното, ОС Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 55/24.03.2022 г., постановено по гр. д. №
1035/2021 г., по описа на РС – Гоце Делчев.
ОСЪЖДА Т. СЛ. К., ЕГН ********** от гр.София да заплати на ОЛ.
СТ. К., ЕГН ********** от с. К, обл.Благоевград сторени разноски за адвокат
във въззивното производство – в размер на 750.00 лв., като оставя без
уважение искането на ОЛ. СТ. К. за присъждане на по-висок размер сторени
разноски за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10